Определение по дело №1356/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Административно дело № 1356/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково е образувано по жалба на В. К. Ч. срещу Заповед № 684/02.06.2025 г., издадена от Кмета на Община Свиленград, с която на основание чл. 65 от ЗОС е наредено да се изземе от В. К. Ч., А. К. Ч. и И. Д. К. част от общински имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], съгласно АОС № 13287/14.04.2021 г., с площ от 33 кв.м.

Тъй като административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, до А. К. Ч. и И. Д. К. са изпратени съобщения, ведно с копие от оспорената заповед, като им е указано, че разполагат с правата по чл. 162, ал. 3 от АПК.

В хода на производството по делото е постъпила жалба вх.№ 10291/12.08.2025 г. от А. К. Ч. срещу заповедта, като в жалбата е обективирано и акцесорно искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Правният интерес да се иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта се аргументира с възможността за причиняване на значителни неблагоприятни последици, а именно извършване на неоснователни разходи от служебното изпълняване на заповедта от ОП „Благоустрояване и озеленяване“ [населено място] и необходимостта от извършване на възстановителни дейности от допуснатото предварително изпълнение на административния акт. В жалбата се излагат доводи за немотивираност на заповедта, доколкото не било посочено дали се касае за имот, частна или публична общинска собственост. Не била посочена началната дата на „завземане“ и как била установена тя, нито каква е площта на имота на жалбоподателя и дали с изземването на част от този имот не се нарушава гарантираното от конституцията право на лична собственост. Не били представени и всички констативни протоколи от преписката. Прави се възражение за изтекла придобивна давност.

С Определение № 6971/13.08.2025 г., постановено по делото, жалбата на А. К. Ч. е присъединена към образуваното адм. дело № 1356/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково и А. К. Ч. е конституиран като жалбоподател по делото.

 

С оглед на изложеното, съдът намира, че искането е предявено от процесуално легитимирана страна, адресат на акта, при образувано съдебно производство по оспорването му, при наличие на правен интерес, поради което е допустимо.

Със Заповед № 684/02.06.2025 г. Кметът на Община Свиленград е наредил на основание чл. 65 от ЗОС да се изземе част от общински имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], съгласно АОС № 13287/14.04.2021 г., която част е с площ от 33 кв.м., съгласно скица от геодезическо заснемане на съществуваща ограда, навлизаща в общински имот, неразделна част от заповедта, от В. К. Ч., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. *** и настоящ адрес: [населено място], община Димитровград, от А. К. Ч., [ЕГН], постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица] от И. Д. К., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [улица].

Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 65 ал. 3, 4 и 5 от Закона за общинската собственост и чл. 91 от Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет - Свиленград.

От фактическа страна в мотивите на заповедта е посочено, че във връзка с извършен оглед от длъжностни лица на недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в [населено място], е установено, че е завзета от общински имот от страна на В. К. Ч., А. К. Ч. и И. Д. К. част с площ от 33 кв. м. от общински имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място]. Заявено е, че до посочените лица са изпратени и съответно получени писма за доброволно освобождаване на завзетата част от общинския имот, като в указания срок лицата не са предприели действия по освобождаването. Посочено е, че е постъпило заявление-възражение, като изложените в него доводи са обсъдени и приети за неоснователни. Налице е позоваване на скицата от геодезическото заснемане на завзетата част от общинския имот, както и на извършената проверка на терен.

 

Разгледано по същество, искането за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено по следните съображения:

 

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл. 166, ал. 1 от АПК), приложимата разпоредба на чл. 65, ал. 4 от специалния Закон за общинската собственост предвижда, че жалбата не спира изпълнението на процесната заповед, освен ако съдът разпореди друго.

В съответствие с чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК, при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно - които по значимост се противопоставят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

Когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Съгласно посочената разпоредба, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на заповед, издадена по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. При преценка на баланса между накърненото право на оспорващия и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, следва да бъде съобразено, че съдът следва да преценя само наведените от оспорващия основания. В случая се претендира причиняване на значителни неблагоприятни последици, а именно извършване на неоснователни разходи от служебното изпълняване на заповедта от ОП „Благоустрояване и озеленяване“ [населено място] и необходимостта от извършване на възстановителни дейности.

Аргументът за извършване на неоснователни разходи от ОП „Благоустрояване и озеленяване“ [населено място] е ирелевантен за преценката по чл. 166, ал. 2 от АПК. Разпоредбата визира вреди, които биха настъпили за оспорващия, а не за трети лица или за самия административен орган. Евентуалните разходи по принудителното изпълнение са в тежест на общината, която, издавайки заповедта, е преценила, че е готова да ги понесе, за да защити собствеността си. Жалбоподателят не може да черпи права от предполагаема вреда за друга страна в процеса.

Доводът за необходимостта от извършване на възстановителни дейности вероятно се отнася до евентуалната необходимост от възстановяване на премахнатата ограда, ако в хода на съдебното производство по същество заповедта бъде отменена. Тази вреда обаче не може да се квалифицира нито като значителна, нито като трудно поправима. Вредата не е "трудно поправима", тъй като е от чисто имуществен характер. В случай на отмяна на заповедта, жалбоподателят би могъл да претендира и получи пълно обезщетение за претърпените имуществени вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Вредата не е и "значителна" в контекста на изискванията на закона. За да бъде счетена за такава, тя трябва да засяга съществено и непропорционално правната сфера на жалбоподателя, като например да го лишава от единствено жилище, да прекъсва достъпа до имота му или да унищожава трайни насаждения, които са основен източник на доход. В случая се касае за изземване на 33 кв.м., за които се твърди, че са част от общински имот. Жалбоподателят не твърди и не доказва, че това би направило собствения му имот неизползваем или че би го лишило от достъп до него. Премахването на ограда и евентуалното ѝ последващо възстановяване представляват имуществена вреда, която не притежава интензитета на "значителност", изискван от закона. При преценката на баланса на интересите, съдът трябва да съпостави частния интерес на жалбоподателя да запази временно владението върху спорните 33 кв. м. срещу обществения интерес, защитен от чл. 65 от ЗОС – общината да упражнява своите правомощия и да възстанови владението си върху имот, който по закон следва да служи на всички жители на общината. Законодателят вече е направил тази преценка в полза на обществения интерес. Спирането на изпълнението би било изключение, оправдано само при наличието на изключителни обстоятелства, каквито по делото не се доказват.

Възраженията на жалбоподателя по съществото на спора (относно вида на собствеността, началната дата на завземане и др.) ще са предмет на разглеждане в производството по оспорване на законосъобразността на заповедта. По повод наведеното възражение за изтекла погасителна давност следва да се посочи, че само по себе си наличието на спор за собствеността е без правно значение относно дължимата от съда преценка за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране. В тази насока Определение № 270 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11860/2024 г., IV о.

По посочените съображения искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта следва да бъде отхвърлено.

 

Поради изложеното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на А. К. Ч. от [населено място] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 684/02.06.2025 г., издадена от Кмета на Община Свиленград.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховен административен съд.

 

Препис от определението да се връчи на страните.