Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с.
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
15376 по
описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК и чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от жалбоподателя, в която излага съображения за непълнота
на постановеното съдебно решение, тъй като след като въззивният съд е отменил
изцяло обжалваното решение и е присъдил претендираната главница, не е присъдил
лихва за забава, считано от 25.08.2016 г. до окончателното плащане, каквото
искане е направено с исковата молба. Също така счита, че неправилно е
разпределена отговорността за разноските, тъй като СГС е присъдил сторените
разноски във въззивното производство, но не и тези, които са направени в
производството пред СРС. Техният размер възлиза на 738 лв., за което
своевременно е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, както и
доказателства относно техния размер.
В срока по чл.250, ал.2 ГПК и чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна З. „А.“ АД.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното:
Искането
за допълване на постановеното на 11.07.2019 г. съдебно решение, постановено по
настоящото дело, е своевременно направено, в рамките на установения в нормата
на чл.250, ал.1 ГПК срок. Същото изхожда от легитимирана страна в процеса и е
процесуално допустимо. Разгледана по същество, е частично основателна.
Непълно
е съдебното решение, което не обхваща целия спорен предмет, очертан във
въззивната жалба, като съдът не е формирал воля относно част от спорното право,
по което е налице произнасяне в диспозитива на обжалваното съдебно решение.
В
случая с обжалваното решение СРС е отхвърлил предявения иск с правно основание
чл.405 КЗ вр. с чл.409 КЗ, като е възложил в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски по делото.
С постановеното в настоящото
производство съдебно решение въззивният съд е отменил изцяло обжалваното
съдебно решение, като е уважил предявеният иск. В исковата молба ищецът е
заявил претенция за присъждане на законна лихва, считано от 25.08.2016 г. до
окончателното изплащане. Същевременно исковата молба е депозирана в съда на
02.12.2016 г. При това положение следва да се приеме, че е предявен иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва, определена
към момента на завеждане на делото, както и е отправено искане към съда за
присъждане и на законната лихва върху претендираната главница, считано от
момента на завеждане на делото – 02.12.2016 г., до окончателното изплащане.
Същевременно с обжалваното решение съдът не се е произнесъл по иска с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на лихва за забава за периода за
периода 25.08.2016 г. – 01.12.2016 г., поради което този иск е извън предмета
на въззивното производство. По тази причина исковата молба не е оставена без
движение от въззивния съд за посочване на точен размер на претендираната лихва
и съответно не е събрана дължимата държавна такса по този иск. Същевременно
въззивният съд при уважаване на предявения иск е следвало да присъди
претендираната от ищеца законна лихва от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, доколкото това искане е част от спорния предмет и
съставлява последица от уважаване на иска.
По изложените съображения
постановеното решение на 11.07.2019 г. следва да се допълни, като в полза на
ищеца следва да се присъди законна лихва, считано от 02.12.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, като молбата за допълване на съдебното
решение в останалата част следва да се отхвърли.
Молбата за
изменение на съдебното решение на въззивния съд е постъпила в срока по чл.248,
ал.1 ГПК, като изхожда от легитимирано лице – страна в процеса. Същата е
представила своевременно списък на разноските по чл.80 ГПК в настоящата и
първата инстанция. Ето защо молбата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, молбата е основателна.
Жалбоподателят е
отправил искане за присъждане на сторените във въззивната инстанция разноски.
Такова искане е отправено и в хода на първоинстанционното производство.
С постановеното на
11.07.2019 г. съдебно решение въззивният съд е разпределил отговорността за
разноските, сторени от жалбоподателя във
въззивното производство, като е пропуснал да стори това по отношение на
сторените разноски в производството пред СРС. Техният размер възлиза на 738 лв.
Доколкото предявеният иск е изцяло основателен, в тежест на ответника следва да
се възложи сумата от 738 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
р е ш и:
ДОПЪЛВА решение № 5250/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 15376/2018 г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав, КАТО:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, да
заплати на Г.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********ап.28 и съдебен
адрес *** – адв. М. И., ЗАКОННАТА ЛИХВА
върху присъдената с допълваното решение сумата от 4 602, 84 (четири хиляди
шестстотин и два лева и осемдесет и четири стотинки) лв., СЧИТАНО от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г.Г.П., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. „********ап.28 и съдебен адрес *** – адв. М. И., за
допълване на решение № 5250/11.07.2019
г., постановено по гр. д. № 15376/2018
г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав, в останалата й част.
ИЗМЕНЯ решение № 5250/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 15376/2018 г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав, в частта
за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, с
адрес ***, да заплати на Г.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********ап.28
и съдебен адрес *** – адв. М. И., сумата от 738 (седемстотин тридесет и осем) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.