Р Е Ш
Е Н И Е
№ 213 20.06.2018 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание
на двадесети април .........…….................................................
през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Теодора Димитрова ............................................ и в
присъствието на прокурора …..………............................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............….............................….......…
гр.д. № 1804 по описа
за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.32, ал.2 ЗС.
ИЩЕЦЪТ
– В.А.П. *** твърди, че с ответниците са съсобственици на
ПИ с идентификатор *******по КККР на гр.Димитровград, с посочена площ и
административен адрес и при при квоти: 268/980 ид.ч. за ищцата, 362/980 ид.ч.
за първите двама ответници и 350/980
ид.ч. за третия ответник. Ищецът бил собственик на сграда 21052.1017.315.8,
първите двама ответници на ½ ид. ч. от сграда с идентификатор ***********,
представляваща западната половина на сградата. Третият ответник бил собственик
на ½ ид.ч. от построената в имота жилищна сграда ***********, представляваща източната
половина от сградата, както и на склад с КИ ***********. В имота имало
построени два гаража с КИ ***********и КИ № ***********, като първия се ползвал
от първата ответница, а втория от третия ответник. В имота имало построени и
второстепенни обслужващи сгради (незаконни), които били построени
непосредствено след западната половина на жилищната сграда с идентификатор ***********и
обхващали склада с КИ ***********, като общата площ била около 25 кв.м., които
се ползвали от първата ответница. Имало построен и затворен вход и навес от
западната половина на притежаваната от първата ответница жилищна сграда, които
били разположени непосредствено върху пътеката, която следвало да осигури
достъпа й до нейната собствена сграда, намираща се в северната част на имота,
които незаконни постройки също се ползвали от първата ответница. Липсвало спорт
относно собствеността и притежаваните идеални части от правото на собственост
върху имота. С влязло в сила решение по гр.д. № 1493/1994 г. по описа на съда
било разпределено ползването върху недвижимия имот при посочена площ и скица.
От тогава собствениците били многократно сменяни. Първата ответница отричала,
че разпределението на ползването ги обвързвало, не признавала същото и ползвала
пространството около жилищната им сграда и пътеката, върху която изградила
градинка и навес, който частично навлизал в пътеката. Счита, че последващият
приобретател, каквато тя се явявала, и третия ответник не били обвързани от
постигнатото споразумение с праводателя, което било ново основание да се иска
разпределение на ползването. Счита съгласно посочена съдебна практика, че при
увредено право на строеж, теренът под сградата не следвало да се разпределя по
чл.32, ал.2 ЗС, тъй като на разпределение подлежало ползването на незастроената
част от терена, извън усвоената. Доколкото всяка от страните притежавала право
на собственост върху самостоятелна сграда в имота, то всеки следвало да има
самостоятелен достъп от улицата до жилищната сграда, т.е чрез самостоятелна
пътека. Доброволно не успели по справедлив начин да разпределят ползването, а
притежаваните реални части не и осигурявали мнозинство. Моли за разпределение
на ползването върху недвижимия имот при съобразяване на дяловете в
съсобствеността и собствеността върху сградите. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ
- Й.Г.К. и Ц.Я. *** подават отговор, в който
намират иска за недопустим. Не се
оспорват притежаваните и.ч. от имота. С решение по гр.д. № 1493/1994 г. било
разпределено ползването на съсобствения УПИ, който към датата на решението е
бил в границите и площта на ПИ *********** Ползването на имота се осъществявало
съгласно решението на съда, а след извършването на прехвърлителни сделки, всеки
един от приобретателите продължил да ползва имота в границите, съгласно
разпределеното на праводателя му право. Посочените от ищеца обстоятелства,
които според него обосновавали основателността на ново искане за разпределение
ползването: построени второстепенни обслужващи сгради – незаконни и ползвани от
тях; построени затворен вход и навес, разположени непосредствено върху
пътеката, осигуряваща достъп до жилищната сграда на ищцата; използване на
пространството и пътеката, върху която била изградена градинка; счита, че не е
обвързана от постановеното съдебно решение, тъй като не била участвала в
производството, не представлявали основание за промяна на разпределеното ползване
на съсобствения имот, в каквато връзка излага доводи за това, че изграждането
на постройките не представлява ново обстоятелство, относимо и за построен вход
от западната половина на сградата, като не са такива обстоятелства действия на
някои от съсобствениците, които нарушават постигнато споразумение между
собствениците, като защитата срещу такива действия без оспорване на вещните
права следва да се извърши с иск по чл.109 ЗС за прекратяване на всяко
неоснователно действие, което пречи на съсобственик да упражнява своето право.
Т.е в случай, че е нарушено правото на ищцата да ползва определената и със
съдебното решение от 1994 г. част от съсобствения имот, тя може да осъществи
защитата си по друг ред – с иска по чл.109 ЗС. Категорична била практиката на ВКС, с която се приема, че
прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта, при липса на други
промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение,
само по себе си не съставлява основание да се иска преразпределение на ползването
по реда на чл.32, ал.2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед
личността на собственика. Счита се, че не са налице нови обстоятелства, които
да налагат промяна на установеното със съдебното решение право на ползване,
поради което счита иска за недопустим и моли за прекратяване на производството
и присъждане на направените деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
- К.И.К. *** подава отговор, с който намира иска за
недопустим и моли за прекратяване на производството. Счита, че ответниците
формирали мнозинство, което следвало да разпредели ползването. Същевременно при
липса на спор относно съсобствеността, бил налице интерес от предявяване на иск
по чл.109 ЗС. Оспорва и иска като неоснователен. Счита, че не е налице твърдяната промяна, която да
налага ново разпределение на ползването. Изграждането на незаконни постройки,
не представлявало ново обстоятелство, тъй като площта им не следвало да се
приспада. Въпросната пътека попадала и в частта за ползване на ответниците.
Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на
трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е извършено
първоначалното разпределение, само по себе си не съставлявало основание да се
иска преразпределение на ползването.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Съгласно
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 38, т.3, рег. №
3951, нот. дело № 382/2017 г. на Нотариус с рег. № 398, ищецът В.А.П. е призната за собственик на
недвижимия имот: 268/980 ид.ч. от УПИ с кадастрален идентификатор ***********,
целият с площ от 979 кв. по кадастралната карта на гр.Димитровград, с
административен адрес гр.Димитровград, кв.В.Левски, ул.”*******” № **, ведно с
построената в северната част на имота Едноетажна жилищна сграда с идентификатор
***********8, със застроена площ от 102 кв.м., на един етаж, при граници
подробно посочени и номер по предходен план 1566, 1563, кв.32, като начина на
ползване на имота от молителя се запазва така, както и описано в решение №
476/22.12.1997 г., постановено по гр.д. № 1493/1994 г. на РС-Димитровград и
приложената към него скица.
Ответникът
Й.Г.К. съгласно нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
грижи № 153, т.І, дело № 309/1984 г. е придобила дворно място от 310/980 кв.м.,
ведно със двуетажна жилищна сграда, представляваща западната част от къщата
близнак, при посочени граници, представляващо парцел ХХХ отреден във
съсобственост за имоти с планоснимачни номера 1563 и 1566 в кв.32, а с нот.
акт № 145, т.І, рег. № 1611, д №
318/2000 г. същата е закупила дворно
място от 52 кв.м, предадено по регулация, представляващо част от парцел ХХХ с
пл. № 1563 и 1566 в кв.32, като същата става собственик общо на 362/980 ид.ч.
от дворното място от 980 кв.м., ведно с двуетажната жилищна сграда.
Ответникът
К.И.К. е придобил по дарение с нот. акт № 147, т.V, рег. № 6077, нот. д. №
788/2012 г. 350/980 кв.м. от УПИ с
идентификатор ***********, целият с площ от 980 кв.м., а по скица 951 кв.м.,
ведно с построените в имота ½ ид.ч., представляваща източната част на
двуетажна жилищна сграда – тип близнак, цялата с площ от 114 кв.м. с
идентификатор ***********и склад с идентификатор ***********.
С
Решение № 476/22.12.1997 г. по гр.д. № 1493/1994 г. на РС-Димитровград, е разпределено ползването на недвижимия имот
от 980 кв.м. – парцел ХХХ в кв.32, като Й.К. и Ц. К. следва да ползват 362
кв.м, повдигнати с червен цвят, К.Я.и К. Д. следва да ползват 350 кв. м. –
зелен цвят, а Ж.Ж. и …. 268 кв.м. – със син цвят. Решението е влязло в сила на
23.06.1998 г.
Ц.
К. и Й.Г. са сключили брак на 10.12.1978 г., който е бил прекратен с решение от
07.07.2005 г.
По искане на ищеца бяха допуснати и разпитани свидетелите Г. П. и А. П.. От показанията на същите се
установи, че същите през 2007 г. година прехвърлили имота на дъщеря си –
ищцата, като до тогава важало правото на ползване разпределено със съдебното
решение. Имало телени огради и колове, изградени на границата на
разпределението. През 2012 г. били премахнати огражденията – по вътрешната част
на пътеката в източната част на пътеката от край до край, премахнала се
оградата в западния край на къщата в северната част на имота. Имало изграден
навес, чийто подпори навлизали в тяхната пътека, а козирката навлизала 50 см. в
пътеката. Всичко това им пречело. Част от оградата в северната част била
премахната миналата година, бордюрите на
пътеката също били премахнати миналата година. Свид. П. установи, че до
прехвърлянето на имота през 2007 г. имало разпределение на ползването и със
същото разпределение било прехвърлено на дъщеря им. Имало ограда, която
ограничавала пътеката за право на ползване, имало огради и от западната и
северната страна. След дело през 2012 г. били махнати оградните мрежи във
вътрешната част на имота, като при границата с техните части на пътеката
оградата си стояла. Имало една част от пътеката която била повдигната около 1
метър, а останалата част имало бордюр около 60 см. През 2017 г. цокъла на
мрежата бил избит, премахнала мрежите, били развалени плътните огради.. В
площта на пътеката имало незаконен навес, който бил премахнат и направен нов,
чийто поддържащи колове били на 10 см. в площта на пътеката. В момента на
пътеката имало леха 50 см., а пътеката трябвало да бъде 1 метър, което пречело
на минаването. Навеса също бил незаконен.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл.32, ал.1 ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а съгласно
ал.2 - ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството
е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от
съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно,
назначава управител на общата вещ.
По
делото безспорно се установи от представените от страните писмени
доказателства, че същите са съсобственици на УПИ с идентификатор *******по КККР
на гр.Димитровград, като ищцата е собственик на 268/980 ид.ч., първите двама ответници на 362/980 ид.ч., а
третия ответник на 350/980 ид.ч., което обстоятелство не е спорно между
страните.
Не
е спорно и това, че с решението по гр.д. № 1493/1994 г. на РС-Димитровград е било разпределено
ползването на съсобствения урегулиран поземлен имот с площ от 980 кв.м., при
посочени площи и показани на скицата, неразделна част от решението.
Съгласно
Решение № 25/22.04.2014 г. на ВКС по гр.д. 3985/2013 г., постановено по реда на
чл.290 ГПК, допустимостта на иска по
чл.32, ал.2 ЗС е свързана с несъгласие на единия от съсобствениците с
установения до момента начин на ползване на общия имот, което обуславя
необходимостта на намеса на съда за разрешаване на възникналия спор. Въпросът
дали е нас8тъпила промяна на обстоятелствата, при които е било извършено
първоначалното разпределение на реалното ползване, е по съществото на
материално правния спор. , а не по допустимостта на иска.
Когато
е разпределено ползването на имота по съдебен ред или реалното ползване е
разпределено между съсобствениците с писмен договор, този договор ги обвързва
докато трае съсобствеността. Съдът може да преуреди разпределението, ако са се
променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато
споразумението. Съществени са обстоятелствата, свързани с предназначението и
състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или премахване на
съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения
имот в резултат на регулационни изменения/или с обема на правата на всички
съсобственици, придобиване на право на собственост по давност върху идеална
част от трето лице, възстановяване на запазена част от трето лице по реда на
чл.30 ЗН, разпоредителни сделки между съсобствениците, в следствие на които се
намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и др. Посочено е, че
разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на
собственика, поради което прехвърлянето от един съсобственик на притежаваните
идеални части на трети лица не съставлява основание за преразпределение на
ползването.
По
делото не беше доказано промяна на съществените обстоятелства, при които е били
извършено разпределението на ползването с посоченото съдебно решение. Именно и
това е посочено в документа за собственост на ищцата – нотариалният акт от
27.09.2017 г., съгласно който начина на ползване на имота се запазва така,
както е посочен в съдебното решение.
Не
се твърди от ищеца изменение на площта на имота и идеалните части на
съсобствениците. Обстоятелството, че собствениците са сменени, не се е отразило
на притежаваните идеални части и не е настъпила промяна в квотите на
съсобствениците за сметка на другите.
Основните
твърдения са за това, че в имота имало построени второстепенни обслужващи
сгради – незаконни, които се ползвали от първата ответница, която не признавала
разпределението. Сградите били незаконни и не били отразени на скицата.
Същевременно първата ответница била правила градинка с цветя и бордюр, както и
навес, чийто опори навлизали в пътеката, която следвало да се ползва от
ищцата.
Не
се твърди от ищеца, че след разпределението на ползването със съдебното
решение, в полза на някой от съсобствениците да е било учредено право на
строеж, което да е реализирано, респ. да е изградена законна постройка, при
което да се наложи преразпределение на ползването. Изграждането на незаконни
постройки, не се отразява на разпределеното ползване, тъй като теренът под тях
подлежи на разпределение. В случай, че с изграждането на такива се засягат
правата на някой от съсобствениците, съгласно разпределението на ползването,
същият би могъл да се защити с иск по чл.109 ЗС срещу съсобственика - за
прекратяване на всяко неоснователно действие, което пречи на съсобственик да
упражнява своето право, а оспорването на вещите права следва да се извърши чрез
иск за собственост .
Предвид изложеното, съдът намери, че
предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли
изцяло.
В
полза на ответниците следва да се присъдят направените деловодни разноски,
произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на В.А.П. ***, ЕГН ********** п р о т и в
Й.Г.К., ЕГН **********, Ц.Я. К., ЕГН **********,***
и К.И.К. ***, ЕГН ********** с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределение
на ползването върху УПИ с КИ № ***********, целият с площ от 979 кв.м. по КК на
гр.Димитровград, одобрена със заповед №х РД-1838/05.07.2006 г. на ИД на АК,
последно изменение със заповед КД-14-26-217/31.05.2012 г. на Началник СГКК
Хасково, находящ се на адм. адрес гр.Димитровград, ул.“*******“ 8, предвид
дяловете в съсобствеността, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.А.П. ***, ЕГН ********** да
заплати на Й.Г.К., ЕГН **********, Ц.Я.
КИРИЧЕВ, ЕГН **********,*** сумата в
размер на и 500,00 лева – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА В.А.П. ***, ЕГН ********** да
заплати на К.И.К. ***, ЕГН ********** сумата в размер на и 800,00 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 20.06.2018 г.
Секретар: Д.Петрова