№ 134
гр. Враца, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20251400200560 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 16 от ЗПИИАКОРНФС и е образувано въз
основа на писмо с вх.№6449/12.09.2025г., с което по компетентност е получено искане
за признаване на решение №BH-GS/03/256000034966/25 от 09.04.2025г. на несъдебен
орган – Областна администрация гр. Гюсинг, Република Австрия, влязло в сила на
29.04.2025г. срещу Л. Д. Х., с известен по преписката адрес: ***, родена на ***
Наложена е финансова санкция на засегнатото лице в размер на 150.00 евро, "глоба" за
извършено административно нарушение на австрийския закон за движение по
пътищата, тъй като на 04.01.2025г. в 15.32ч. при управление на МПС с рег.№ВР***СК
е превишила максималната допустима скорост с 31км.ч.
Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции на български език, както и копие от решението за налагане на
финансовата санкция, чието изпълнение се иска на немски или английски език.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява
становище, че е налице влязло в сила решение на несъдебен орган на Република
Австрия, с което е наложена финансова санкция на засегнатото лице. Поддържа, че
направеното искане за признание и изпълнение на решението, е основателно и следва
да бъде уважено.
Засегнатото лице Л. Д. Х. нередовно призована, не се явява. Вместо нея се
1
явява назначения в производството сл.защитник адв.Т. З. от АК – Враца.
Адв. З. излага становище, че няма връзка със засегнатото лице и е възможно за
периода от постановяване на решението до настоящия момент, то е да е направило
плащане и да не дължи сумата по финансовата санкция.
По делото се приеха като доказателства удостоверението по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции на български език, както и копие от решението за
налагане на финансовата санкция, покана за доброволно плащане, обратна разписка,
справка от КАТ Враца за регистрация и отчет на ППС и собствениците им и справка от
ТД на НАП, офис Враца.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Решение №BH-GS/03/256000034966/25 от 09.04.2025г. на несъдебен орган –
Областна администрация гр. Гюсинг, Република Австрия е влязло в сила на
29.04.2025г. и е постановено срещу Л. Д. Х., с известен по преписката адрес: ***,
родена на *** С постановеното решение е наложена глоба в размер на 150.00 евро за
извършено от засегнатото лице административно нарушение - съгласно параграф 52 a
Z 10a StVO, параграф 99, Abs.2 StVO от Правилника за движение по пътищата/ StVO/.
Засегнатото лице е санкционирано за това, че 04.01.2025г. в 15.32ч. при
управление на МПС с рег.№ВР***СК в Република Австрия е превишила максималната
допустима скорост с 31км.ч., с което е финансово санкционирано със сумата от 150.00
евро "глоба". Засегнатото лице е било писмено уведомено за решението на 14.04.2025г.
Решението е влязло в сила на 29.04.2025г.
Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от него
недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната санкция.В
решението, подробно е описано фактическото положение и обстоятелствата, при които
са извършени констатираните нарушения, вкл. място, време, правна квалификация,
както и съответните разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице.
При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на
закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
2
признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета,
съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция.
Настоящият съдебен състав приема, че решението за налагане на финансова
санкция срещу Л. Х., представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за
налагане на глоба, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 ЗПИИАКОРНФС, тъй като е налице
влязло в сила решение, постановено от несъдебен орган на държава- членка на
Европейския съюз. Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на
финансова санкция е издадено от несъдебен орган и е влязло в сила в държава- членка
на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на глоба за
извършено нарушение на територията на Република Австрия.
За извършеното от засегнатото лице административно нарушение, не се
изисква двойна наказуемост съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИАКОРНФС въпреки, че
деянието извършено от него е нарушение и по Закон за движение по пътищата на
Република България.
Засегнатото лице е с местоживеене в с.***, област Враца, поради което
съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване
и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд
Враца.
От събраните в производството писмени доказателства, в частност от справка
от КАТ Враца за регистрация и отчет на ППС и собствениците им и от справката от ТД
на НАП - Враца се установява, че Л. Х. е собственик на МПС с рег.№ВР***СК, което е
регистрирано в Република България. Съдът констатира, че е налице едно от
задължителните условия за признаване на чуждестранното решение за налагане на
финансовата санкция, уредени в чл. 30, ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС, а именно, че
засегнатото лице притежава имущество в Република България.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35
ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването
и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд.
Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание
/чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България
или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или
изпълнено решението за налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
не се отнася за деяние, подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/.
Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл.35, т.4
от Закона/. Същото не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България или са били извършени извън територията на
3
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния /чл.35, т.5 от Закона/.
Наложената финансова санкция не е по- малка от 70 евро /чл.35, т.6 от Закона/- същата
е в общ размер на 150.00 евро с левова равностойност 293.37 лева по фиксирания курс
на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е
административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.
Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и срока
за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/,видно от удостоверението, лицето е
уведомено на 14.04.2025г. Тези обстоятелства са отразени в Удостоверението, поради и
което настоящият съдебен състав намира, че не би могъл да поставя отразеното в
същото под съмнение, за да изисква допълнителна информация от издаващата държава
как точно е осъществено уведомяването на засегнатото лице.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за
признаване и изпълнение на решението на съдебен орган на Република Австрия
против засегнатото лице за наложена финансова санкция следва да бъде уважено.
Левовата равностойност на финансовата санкция от 150.00 евро е 293.37 лева,
съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, а
именно 1.95583 лв. за 1 евро.
На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИАКОРНФС признатото решение
следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно нормата на чл.6,
ал.2 ЗПИИАКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за
изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава в Република Австрия, а копие от уведомлението да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение №BH-GS/03/256000034966/25 от 09.04.2025г. на
несъдебен орган – Областна администрация гр. Гюсинг, Република Австрия, влязло в
сила на 29.04.2025г. срещу Л. Д. Х., с адрес: ***, родена на ***, с ЛНЧ **********, с
което й е наложена финансова санкция в размер от 150,00 евро "глоба", равностойни
на 293.37 лв. /двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ по фиксиран
курс на БНБ към датата на постановяване на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд - София.
4
ДА СЕ изпрати незабавно препис от настоящето решение на ТД на НАП -
офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл.22, ал.2 ЗПИИАКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава за
признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на
компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на
издаващата държава, а съгласно чл.13, ал.1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка
на Република България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5