Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр.Кюстендил, 14.06.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретаря Антоанета
Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа
докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 129 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Делото е образувано по
касационна жалба от ЕТ „Н.Ш.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
срещу решение № 33 от 22.02.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД
№ 1244/2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 582259-F584159/11.06.2021г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” в Централното управление на
Националната агенция за приходите. Релевира
се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане се обоснована с твърдения за липса на
съставомерно деяние. Сочи се, че нарушението е извършено от продавача –
консултант в търговския обект, на който следва да се наложи административно
наказание. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират
се деловодни разноски.
Ответникът - Централното управление на Националната агенция
за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.И.,
изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прави
искане за потвърждаване на въззивното решение и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на
жалбата, като счита решението на съда за правилно и обосновано.
Административният
съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване
по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 582259-F584159/11.06.2021г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности” в Централното управление на Националната агенция за
приходите, с което за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС на касатора
ЕТ „Н.Ш.“ е
наложена имуществена санкция в размер на
500,00лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че при извършена контролна покупка от органите по приходите на 11.12.2020г.
в 13,05 часа в търговски обект по см. на § 1, т.41 от ДР на
ЗДДС – бърза закуска, находяща се в гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 158,
стопанисван от ЕТ „Н.Ш.“, на 3 броя пици
на обща стойност 3,90 лева, плащането е прието от С. Ш.– продавач в обекта, но не е издаден фискален бон от монтираното
и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), регистрирано
в
НАП. След легитимацията на
органите по приходите от фискалното устройство е отпечатан КЛЕН за дата 11.12.2020г.,
от който е видно, че извършената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова
бележка.
За резултата от проверката е съставен ПИП сер. АА, № 0452999/11.12.2020г., а за констатираното деяние - срещу ЕТ „Н.Ш.“ е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F584159/23.12.2020г.
за
нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът
е предявен и връчен на ЕТ. Въз основа на съставения АУАН е
издадено и процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по
акта.
В производството пред районния съд са разпитани органите по приходите,
които са извършили проверката и които с показанията си потвърждават описаните в
АУАН факти за извършена покупка, за която не е издаден касов бон от ФУ в
обекта.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
спазени изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, липса на съществени процесуални
нарушения в процедурата по издаване на НП и компетентност на наказващия орган.
По съществото на предявеното обвинение въззивната инстанция е констатирала извършено нарушение, което е приела за доказано
от събраните писмени и гласни доказателствени средства, а наказанието – че е
определено в минимален размер. По посочените правни доводи е потвърдено НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Решението, преценено за съответствие с
материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:
Районният
съд е спазил принципа на чл.13 от НПК във вр. с препращането от чл.84 от ЗАНН и
чл.193, ал.1 от ЗДДС за разкриване на обективната истина по делото, събирайки
всички относими, допустими и достоверни доказателства. От анализа на същите е извел
верни правни изводи за редовно проведена
процедурата по издаване на НП, доказаност на нарушението, законосъобразно
наложена имуществена санкция. Фактическите обстоятелства, относими към
процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл.118,
ал.1 от ЗДДС са
посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Видно е, че предявеното обвинение е за бездействие на ЕТ, стопанисващ
търговския обект във връзка със задължението му по чл.118, ал.1 от ЗДДС за
издаване на документ – фискална касова бележка, с която да регистрира и отчита
извършените от него продажби. Изложеното
сочи на яснота относно субекта на нарушението, изпълнителното деяние и
правната му квалификация.
Правилен и в съответствие със събраните доказателства и приложимия закон е и изводът на
районния съд за доказано нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, а
последната е документът, предвиден в чл.185, ал.1 от ЗДДС. Неиздаването на
фискален бон е съставомерно административно нарушение по посочената
санкционна норма. В
случая,
от
доказателствата по делото се установява, че извършената в
стопанисвания от касатора търговски обект, продажба не е
регистрирана и отчетена чрез издаване на касова бележка от наличното ФУ.
Горното се доказва от показанията на разпитаните свидетели, които са
осъществили процесната контролна
покупка. Идентични данни съдържа и съставения в хода на проверката ПИП, който е
официален свидетелстващ документ и материалната му доказателствена сила за
удостоверените обстоятелства, не е оспорена и оборена от нарушителя. Следват
изводи за доказано нарушение по чл. 118, ал.1
от ЗДДС, за което правилно е ангажирана отговорността
на ЕТ
на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Наложената
имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба.
Неоснователно е наведеното оплакване
в касационната жалба във връзка със субекта на нарушението. Както се посочи
по-горе, в случая е предявено обвинение на
ЕТ, стопанисващ търговския обект за неизпълнение на задължението му по чл.118, ал.1 от ЗДДС, а не
на физическото лице, което е приело плащането без да регистрира продажбата чрез
издаване на касов бон. Деянието на
последното е административно нарушение по чл.185, ал.3 от ЗДДС, т.е.
осъществява друг административнонаказателен състав, но без да погасява
отговорността на търговеца.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че
процесното наказателно постановление е законосъобразно
и
като го е потвърдил, районният
съд е постановил правилно решение, което следва да се
остави в сила.
Предвид изхода по делото и претенцията на ответника, както и на осн. чл.
63, ал.5 от ЗАНН, съдът присъжда в полза на последния юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лв., определено по реда на чл.37 от ЗПП вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от касатора.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 22.02.2022г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по АНД № 1244/2021г.
ОСЪЖДА ЕТ „Н.Ш.“ с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Централното управление на Националната агенция за приходите – София
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80,00лв.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.