Решение по дело №2255/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260053
Дата: 6 октомври 2020 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20194310102255
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                                                         Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                           гр.ЛОВЕЧ, 06.10.2020 год.

   

                                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на десети септември, две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2255 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :

 

 

            Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК с посочена цена на иска - 20 763,97 лева.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от “Банка ДСК”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Московска”№19, представлявано от Главния изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и Изпълнителния директор Доротея Николаева Николова, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт на „Банка ДСК”ЕАД-Регионален център Плевен Недялко Иванов срещу Д.С.А. ***, в която навежда твърдения, че на 26.06.2019 г., „Банка ДСК"ЕАД, в качеството си на кредитор е подала в РС-гр.Ловеч Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл. 417, ал.1, т.2 - извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД. Образувано е ЧГД №1210 по описа за 2019 г. на РС-гр.Ловеч срещу Д.С.А., ЕГН-********** и поръчителя по кредита Генадий Константинов Станчев, ЕГН-**********, да заплатят солидарно на „Банка ДСК"ЕАД парично вземане, както следва : Главница - 19 301,32 лева; Договорна лихва - 984,90 лева за периода от 11.11.2018 г. до 22.04.2019 г.; Обезщетение за забава - 24,71 лева за периода от 11.11.2018 г. до 22.04.2019 г.; законна лихва - 332.42 лева за периода от 23.04.2019 г. до 24.06.2019 г.; разходи при изискуем кредит - 120 лв.; законна лихва, считано от 26.06.2019 г. до окончателното погасяване на задължението. Пояснява, че искането им е уважено изцяло, като са им издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с №608 от 26.06.2019 г. и Изпълнителен лист от 26.06.2019 г. Въз основа на тях на 19.08.2019 г. е образувано изпълнително дело № 876/2019 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, per.№880, с район на действие ОС гр. Ловеч.

На 14.11.2019 г. „Банка ДСК" ЕАД е получила Определение №1332 от 06.11.2019 г. на PC-гр.Ловеч, постановено по ЧГД 1210/2019 г., с което съдът им е указал, че могат да предявят иск за установяване на вземането си срещу Д.С.А. в едномесечен срок от получаване на съобщението, поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Предвид гореизложеното, в законоустановеният срок ищецът предявява настоящия иск, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Уточнва, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането й са следните : "Банка ДСК"ЕАД е предоставила на Данко С.А.,  ЕГН-**********, кредит в размер на 20 000 лева, съгласно сключен Договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2018 г., като с договора е уговорено кредитополучателят да заплаща на Банката договорна лихва, а при забава на вноските по кредита /главница и/или лихва/ кредитополучателят дължи и обезщетение за забава.

Приети и подписани са Общи условия, неразделна част от Договора. Изтъква, че кредитът е усвоен изцяло и погасяван по сметка №25335839. Определена е падежна дата за плащане на вноските по кредита - 10-то число на месеца. Договорен е срок за издължаване на кредита от 120 месеца. Кредитът е обезпечен с поръчителство от Генадий Константинов Станчев, ЕГН **********, като е подписан договор за поръчителство 04.06.2018 г.

При погасяване на кредита са допуснати нередовности при плащането на погасителните вноски по главница и лихва, което е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на основание т.18.2 от Общите условия на „Банка ДСК"ЕАД за вида кредит - при допусната забава в плащанията по главница и лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. Броят, размерът и падежът на непогасените месечни вноски по лихва и/или главница до датата на изискуемост е 6 бр. вноски, както следва :

       1.вноска с падеж 10.11.2018 г. в размер на 91,19 лв.

       2.вноска с падеж 10.12.2018 г. в размер на 238,97 лв.

       3.вноска с падеж 10.01.2019 г. в размер на 238,97 лв.

       4.вноска с падеж 10.02.2019 г. в размер на 238,97 лв.

       5.вноска с падеж 10.03.2019 г. в размер на 238,97 лв.

       6.вноска с падеж 10.04.2019 г. в размер на 238,97 лв.

След настъпването на предсрочната изискуемост по кредита са начислени разходи при изискуем кредит в размер на 120 лева, дължими съгласно т.5 от приложение 3 към договора за кредит - такси по кредити за текущо потребление, като след датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до PC-гр.Ловеч е начислено единствено обезщетение за забава в размер на законна лихва съгласно Тълкувателно решение /ТР/ №3/2017 г.

Ищцовата „Банка ДСК"ЕАД е уведомила съгласно т.18 от TP №4/2013 на ОСГК на ВКС длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. На длъжника е изпратена Покана-уведомление изх.№08-20-00316/25.02.2019 г. чрез ЧСИ Велислав Петров, per.№879, която е получена на 23.04.2019 г. от неговата майка.

След настъпване на предсрочната изискуемост, „Банка ДСК"ЕАД е пристъпила към присъждане на задължението, с оглед събирането му по надлежния ред. От представеното извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК"ЕАД по ЧГД № 1210/2019 г. по описа на РС-гр.Ловеч било видно, че към 26.06.2019 г., Д.С.А. не е погасил задълженията си към Банката и дължи : Обща сума в размер на 20 763,97 лева, от които : Главница - 19 301,32 лева; Договорна лихва - 984,90 лева за периода от 11.11.2018 г. до 22.04.2019 г.; Обезщетение за забава - 24,71 лева за периода от 11.11.2018 г. до 22.04.2019 г.; Законна лихва - 332,42 лева за периода от 23.04.2019 г. до 24.06.2019 г.;  Разходи при изискуем кредит - 120 лв.; законна лихва, считано от 26.06.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.

Заявлението срещу длъжника по чл.417 ГПК е подадено на 26.06.2019 г. и е уважено изцяло, като са им присъдени и разноските по ЧГД в размер на 415,28 лв. - държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

След издаване на заповедта за незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело №876/2019 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, per.№880, с район на действие ОС-гр.Ловеч. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника чрез разлепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК. На 14.11.2019 г. „Банка ДСК" ЕАД е получила Определение №1332 от 06.11.2019 г. на PC-гр.Ловеч, постановено по ЧГД 1210/2019 г., съгласно което, й е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си от ответника на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

С оглед по-горе изложеното за „Банка ДСК"ЕАД е налице правен интерес да предяви настоящия установителен иск.

Моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като съда се увери във верността на изтъкнатото, да постанови решение, с което да признае за установено, че към 26.06.2019 г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, ответникът Д.С.А., ЕГН- **********, с адрес *** дължи и е осъден да заплати на „БАНКА ДСК"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Московска”№19, следните суми :

       Главница- 19 301,32 лева

       Договорна лихва - 984,90 лева за периода от 11.11.2018 г. до 22.04.2019 г.

       Обезщетение за забава - 24,71 лева за периода от 11.11.2018 г. до 22.04.2019 г.

       Законна лихва - 332.42 лева за периода от 23.04.2019 г. до 24.06.2019 г.

       Разходи при изискуем кредит - 120 лв., дължими съгласно т.5 от Приложение №3 към договора за кредит, такси по кредите за текущо потребление, заедно със законна лихва, считано от 26.06.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.

       Моли съда да се произнесе и за присъдените им разноски в заповедното производство в размер на 415,28 лв. - държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и да им бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски - доплатена държавна такса, депозит за вещо лице, включително и юрисконсултско възнаграждение размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

       В законният едномесечен срок по чл.131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от адв.Б.Ц. - назначен с разпореждане от 17.06.2020 год. за особен представител на ответника Д.С.А., в който счита, че исковата молба е неоснователна и моли, съда да постанови решение, с което да я отхвърли по следните съображения : Счита, че не е изпълнена  процедурата по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, съгласно която кредиторът трябва да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита преди издаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда. Според чл.60, ал.2 от ЗКИ, който препращаща към чл. 418 от ГПК, обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуемо, включително и за вноските за ненастъпил падеж, които към момента на заявлението не са били изискуеми. Заявява, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от  длъжника на волеизявлението на кредитора. Твърди, че постигнатата в договора между страните предварителна уговорка, че при забавено плащане при определен брой вноски съдържащи в себе си главница и лихва съгласно чл. 18, т. 2 от ОУ на „Банка ДСК“ ЕАД кредита става предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника, като кредитора може да събере вземането си, не поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява правото си то дали кредита е предсрочно изискуем, което волеизявление не е достигнало до длъжника. В конкретният казус по делото се съдържа покана уведомление с изх № 08-20-00316/25.02.2019 г. изпратена от ищеца и адресирана до ответника, с която последният се уведомява, че поради забава на погасяване на задълженията по договора за ипотечен кредит и на основание предвидените в него условия, кредитът е станал предсрочно изискуем. Тази покана уведомление е връчена чрез ЧСИ Велислав Петров, с район на действие ОС-гр.Ловеч, но не на адресата и ответника по делото, а на неговата майка. По делото няма доказателства на А. да е връчено уведомление на посочения от него адрес за кореспонденция в с.Александрово, Община-гр.Ловеч, ул.„Гено Димов“№37, а в чл.16 от Договора за текущо потребление е посочено, че всички съобщения, уведомления и покани ще се считат за връчване за кореспонденция на адрес, който е връчен от получателя. Адресът, на който е трябвало да бъде е посоченият по-горе в с. Александрово, а не адреса, на който живее майка му с.Чавдарци, ул.„Търговска”№29. От изложеното твърди, че може да се направи извод, че Банката е направила изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което не е достигнало лично до длъжника видно от начина и адреса на връчване, в който смисъл моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и доказана.

Пред настоящата инстанция ищецът, редовно призован, се представлява от  пълномощника си юрисконсулт Иванов, който от името на доверителя си поддържа претенцията й я намира основателна и доказана. Отново, както и в исковата молба навежда аргументи, че Банката по надлежен ред е уведомила длъжника за предсрочната изискуемост, в резултат, на което целият остатък по кредита е станал предсрочно изискуем. Затова е Банката е пристъпила към издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение в заповедното производство, а впоследствие и предявяване на настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК. Моли съда да им присъди направените разноски, съгласно представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК.

Ответникът, призован в хода на исковия процес при условията на чл.47, ал.6 от ГПк, се представлява от адв.Ц. - негов особен представител, който поддържа отговора на исковата молба, с изложените в него факти и обстоятелства. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

          Съдът като прецени събраните в хода на исковия процес писмени доказателства, както и доводите на процесуалния представител на ищеца и на назначения особен представител на ответника, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

           Няма спор между страните, че на 04.06.2018 год. в гр.Ловеч е сключен Договор за кредит за текущо потребление между кредитора „Банка ДСК”ЕАД, чрез Финансов център гр.Ловеч и кредитополучателя Д.С.А. ***, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на сумата 20 000 лева. Видно от чл.2 на договора е, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като от чл.3 се установява, че кредитът се усвоява еднократно в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит. Страните в текстовете на чл.4 и чл.5 на договора са постигнали договореност, че кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка IBAN : №BG28STSA93000025091352; BIC : *** Д.С.А., като кредитът се погасява чрез разплащателна сметка IBAN BG28STSA93000025091352; BIC : *** вноски /главница и лихва/, съгласно погасителен план /Приложение №1/, съдържащ информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. От чл.7 на Договора за кредит се разбира, че падежната дата за издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца. Видно от чл.8 е, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7.65% годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.163%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7.487%, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора. При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечният SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,287%. В т.8.1 е предвидена възможността, лихвеният процент да се променя с промяната на 6-месечният SOFIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност съответния лихвен индекс, същатасе приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на изпълнение на условията. В чл.9 е договорено между страните, че Годишният процент на разходите по кредита е 8.19% ГПР, който може да бъде променян при предпостивките, предвидени в Общите условия. Кредитът се обезпечава, видно от чл.10 на договора, с лични обезпечения - поръчителства, встъпване в дълг. Според чл.16 на договора страните са се уговорили, че всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора за кредит ще се считат за получени от кредитополучателя, ако са изпратени от кредитора на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, ако : 16.1 кредитополучателят не е уведомил кредитора за промяна на адреса за кореспонденция; 16.2 опитът за доставане на съобщението /уведомлението/ поканата е удостоверен от пощенска/куриерска служба. Всички възникнали между страните спорове по повод прилагането, тълкуването, изпълнението и/или неизпълнението на настоящия договор се решават от българския съд и съгласно българското законодателство - чл.17 на договора. Налице е договореност между страните, видно от чл.18, кредитополучателят да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК”ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента. Неразделна част от този договор са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК”ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента /Приложение №3/, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора - чл.19. Предведено е, че за неупоменатите в договора, Общите условия и всички приложения по договора въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за кредитните институции, Наредбите за прилагането му, Закона за потребителския кредит и други относими нормативни актове.

              Договорът е подписан от страните - кредитор и кредитополучател.

              Сключен е Договор за поръчителство с дата 04.06.2018 год. в гр.Ловеч между Генадий Константинов Станчев от с.Чавдарци, Област-гр.Ловеч, като поръчител, от една страна и „Банка ДСК”ЕАД, ФЦ Ловеч, като кредитор, от друга страна, за обезпечаване изпълнението на задълженията на д.С.А. по цитирания по-горе Договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2018 год. и Общите условия към него, сключен между „Банка ДСК”ЕАД и кредитополучателя за сумата 20 000 лева за срок от 120 месеца при променлив лихвен процент. Съгласно чл.2 на този договор, поръчителят отговоря солидарно с кредитополучателя и помежду си и се задължава спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по Договора за кредит за текущо потребление от 04.06.2018 год., да ги изпълняват в съответствие с договорените условия, включително и когато са настъпили промени, основани на тези условия. В други случаи на промяна поръчителят отговоря, само ако е приел писмено промяната.

            От представените като доказателства по делото Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приложими относно всички видове кредити за текущо потребление, които Банка ДСК ЕАД предоставя на ФЛ и са неразделна част от съответния договор за кредит, се установява, че съгласно т.3.1 кредитът се усвоява наведнъж или на части след датата на учредяване на обезпеченията, предвидени в догоовора, като според т.3.2 кредитополучателят е длъжен да извърши усвояването или първото усвояване на кредита в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит. С изтичането на този срок ангажиментът на кредитора да предостави кредита отпада. В т.8 на Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление е посочено, че кредитополучателят дължи на кредитора такси и комисионни, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. Когато кредитополучателят не внесе  дължимите суми, с размера им се увеличава дългът. В Раздел  IV Погасяване - т.10.1 е предвидено, че дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в Банка ДСК. В случай на просрочие вноските се събират при всяко постъпване на суми по разплащателната сметка до погасяването му. В Раздел VII озаглавен Отговорности и санкции в т.18.1 е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Следващата т.18.2 гласи, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. В чл.19.1 са посочени и случаите, в които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, а именно : 1.при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница; 2.кредитополучателят предоставя невярна информация на кредитора преди разрешаването или по време на обслужването на кредита; 3.при нецелево използване на средства от кредита; 4.кредитополучателят не изпълнява задължението си за осигуряване на достъп и оказване на съдействие на кредитора при извършване на проверки; 5.при всяко друго неизпълнение от страна на кредетополучателя на клаузите на Договора и настоящите Общи условия, както и в други случаи, предвидени в закона; 6.кредитополучателят не предостави удостоверение за погасено задължение по т.13.9 при рефинансиране на кредит. Видно от т.19.2 е, че изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т.18.2.

            Ищецът представя извлечение от счетоводни книги с дата 25.06.2019 год. по Договор за кредит №25335839 от 04.06.2018 год. на името на кредитополучателя Д.С.А., с поръчител Генадий Константинов Станчев, от който се установява, че датата на настъпване на изискуемост на кредита е настъпила на 23.04.2019 год., поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжниците. Броят, размерът и падежът на непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница до датата на предсрочната изискуемост са шест за периода от 10.11.2018 год. до 10.04.2019 год. включително, като на 10.11.2018 год. сумата е 91,19 лева, а за всички останали падежни дати сумата е идентична - 238,97 лева. Общата дължима сума по кредита с такси и разноски възлиза в размер на сумата 20 763,97 лева.

           Изпратена е покана-уведомление изх.№08-20-00316/25.02.2019 год. чрез Съдебен изпълнителен Величлав Петров, район на действие ОС-гр.Ловеч от „Банка ДСК”ЕАД до Д.С.А., с адрес ***, с която последният е уведомен, че поради забава в погасяване на задълженията му по сключен с „Банка ДСК”ЕАД Договор за банков кредит от 04.06.2018 год., отпуснат в размер на 20 000 лева, отчитан по сметка 0000000025335839 и на основание предвидените в него условия, Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на това писмо цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Посочено е, че Банката ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред, съгласно действащото законодателство. Тази покана-уведомление е връчена на 23.04.2019 год. на Станка Ангелова Хаджиева - майка на длъжника, живуща ***.

            За целите на настоящото исково производство е представено като доказателство заключение на в.л.Н.Р. по съдебно-икономическата експертиза, от което се установява, че след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки в счетоводството на ищеца, сключения между страните договор за кредит за текущо потребление с дата 04.06.2018 год. е обслужван по сметка №25335839 чрез банкова сметка *** *** „Банка ДСК”ЕАД, на която той е титуляр. По нея са отразявани всички операции по процесният кредит : усвоени суми, начислени лихви, такси, внесени суми от кредитополучателя за погасяване на задълженията. Кредитът в размер на сумата 20 000 лева е усвоен на 05.06.2018 год., като внесените от ответника суми за погасяване на задълженията по кредита през периода 10.06.2018 год.-10.11.2018 год. са в размер на сумата 1 342,63 лева, с която сума са погасени 698,06 лева главница и 644,57 лева договорна лихва. Експертът е посочил, че ответника е погасил цели 5 погасителни вноски по 238,97 лева до 10.10.2018 год. включително и частично погасена вноска - тази от 10.11.2018 год. Считано от 10.11.2018 год. Д.С.А. е преустановил внасянето на суми за погасяване на кредита. На 22.04.2019 год. в системата е регистрирана предсрочна изискуеомст на кредита и са начислени разходи при изискуем кредит в размер на 120 лева. От датата на предсрочната изискуемост до 26.06.2019 год. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е начислена законна лихва за забава в размер на 332,41 лева. Размерът на дължимите суми към 26.06.2019 год. - датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в РС-гр.Ловеч е, както следва : 19 301,94 лева главница, 886,88 лева договорна лихва за периода от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., 23,83 лева обезщетение за забава за времето от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., 332,41 лева законна лихва за забава от 23.04.2019 год. до 26.06.2019 год., 120 лева разходи при изискуем кредит или общият размер на дължимите суми, които ответникът дължи на ищцовата Банка вещото лице е изчислило, че възлиза в размер на сумата 20 665,06 лева.                    

            От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №1210/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че по заявление, подадено от „Банка ДСК”ЕАД срещу длъжника Д.С.А. и Генадий Константинов Станчев, е издадена Заповед №608/26.06.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на която длъжницитет Д.С.А. и Генадий Константинов Станчев е следвало солидарно да заплатят на кредитора "Банка ДСК”ЕАД сумите : 19 301,32 лева главница, 984,90 лева договорна лихва за периода от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., 24,71 лева обезщетение за забава за периода от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., 332,42 лева законна лихва за периода от 23.04.2019 год. до 24.06.2019 год.,  120 лева разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.06.2019 год. до изплащане на вземането, както и сумите : 415,28 лева разноски по делото за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

            Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Д.С.А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, то с определение №1332/06.11.2019 год. по Ч.гр.дело №1210/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч, е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника Д.С.А., като довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Предупредил го е също за последиците по чл.415, ал.5 от ГПК, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в законният срок, заповедта за изпълнение, както и изпълнителният лист, издаден по чл.418 от ГПК, ще бъдат обезсилени, в частта по отношение на длъжника Д.С.А..

            Препис от цитираното по-горе определение е връчен на "Банка ДСК”ЕАД на 06.11.2019 год. и получен от юрисконсулт Н.Иванов на 14.11.2019 год.,  видно от разписката по заповедното производство.

            Исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№12852/21.11.2019 год., т.е. подадена е в законнииеят едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество съдът я намира за частично основателна и доказана.

            По обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

            В настоящото исково производство по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. "Банка ДСК”ЕАД твърди, че Д.С.А., като кредитополучател дължи изискуема главница в размер на 19 301,32 лева, ведно със законната лихва от 26.06.2019 год. до окончателното погасяване на задължението, 984,90 лева договорна лихва за периода от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., 24,71 лева обезщетение за забава за периода от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., 332,42 лева законна лихва за периода от 23.04.2019 год. до 24.06.2019 год., 120 лева разходи при изискуем кредит, като за целта сезира съда с искане да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, произтичащи от предсрочната изискуемост на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2018 год. в размер общо на сумата 20 000 лева.

Съдът приема, че ищецът при условията на пълно и глано доказване доказа в настоящият исков процес, че спорното право е възникнало, предвид наличието на сключения между страните Договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2018 год. за сумата в размер на 20 000 лева, която сума е напълно усвоена от кредитополучателя на 05.06.2018 год. Безпорно е и това, че съгласно чл.20а от ЗЗД сключеният между страните договор има силата на закон за тези, които са го сключили, поради което и съдът съобразява договорните клаузи, за които ответникът като кредитополучател е уведомен и са сведени до неговото знание, считано от датата на подписването на договора. Установи се по несъмнен начин от заключението на вещото лице, че ответникът е погасявал задължението си по кредита за времето от 10.06.2018 год. до 10.11.2018 год., като считано от 10.11.2018 год. е преустановено внасянето на суми от него за погасяване на отпуснатия му от „Банка ДСК”ЕАД кредит. Следователно след тази дата Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което Д.С.А. е надлежно уведомен с покана-уведомление, изпратена чрез Съдебен изпълнител и получена от майка му на 23.04.2019 год. В този смисъл според съда „Банка ДСК”ЕАД е изпълнила договорното си задължение по чл.16 да връчи всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора на посочения от него адрес за кореспонденция, тъй като по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че кредитополучателят е променил адреса си за кореспонденция, на основание чл.16.1 от договора. Затова и поканата-уведомление е изпратена именно на адреса за кореспонденция, посочен от Д.А. ***, като разписката за връчване на уведомлението е връчена на Станка Ангелова Хаджиева на 23.04.2019 год. Отбелязването, че последната живее в с.Чавдарци, Област-гр.Ловеч е ирелевантно за спора, тъй като според исковия съд в случая са спазени процесуалните изисквания за връчване по чл.43, ал.1 и чл.46, ал.1 от ГПК. Законодателят в текста на чл.43, ал.1 от ГПК импаративно е посочил начините на връчване, а именно лично или чрез друго лице. В конкретният казус след като съобщението не е могло да бъде връчено лично на адресата, то е връчено на друго лице, което се е съгласило да го приеме, като това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса - чл.46, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Установи се по делото и, че „Банка ДСК”ЕАД е уведомила надлежно ответника относно обявяване на настъпилата  предсрочната изискуемост на кредита, в съответствие с изискванията на т.18 на  ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК.

Правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е едно субективно право, установено в полза на кредитора, което представлява изменение на договора и за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявлението само на една от страните при наличието на две предпоставки : обективният факт на неплащането и упражняването от кредитора правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. За да може това договорно изменение да прояви действието си, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Съгласно ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., т.18, постигнатата в договора предварителна уговорка, че в случай на неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника-кредитополучател. Дадените в цитираното ТР задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, какъвто е настоящия казус. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението в заповедното производство не се връчва на длъжника. Дори и с подаването на исковата молба не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като т.18 на ТР №4/2014 год. предвижда изрично, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът да е уведомил затова длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

В този смисъл според съда ищецът „Банка ДСК”ЕАД е изпълнил надлежно задължението си да уведоми ответника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, в съответствие с изискванията на т.18 на  ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, предвид факта, че е изпратена покана-уведомлевие, адресирана до него, получена не лично от него, а от майка му, което е допустимо и отговаря на процесуалните изисквания за връчване на съобщение по чл.46, ал.1 и ал.2 от ГПК. След като ответника е уведомен на  23.04.2019 год. за това, че Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено в РС-гр.Ловеч с вх.№7065/26.06.2019 год., пощенско клеймо от 25.06.2019 год., то съдът приема, че е налице редовно уведомяване на Д.С.А. за настъпилана предсрочна изискуемост на вземането и то преди датата на сезирането му със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, поради което и направеното възражение от адв.Ц. възражение, че не е изпълнена процедурата по чл.60, ал.2 от ЗКИ са изцяло неоснователни, неаргументирани и не отговарят на фактите по делото.

Изцяло неоснователно е и възражението на особения представител на ответника, че „Банка ДСК”ЕАД не е изпълнила чл.18.2, изр.2 от Общите условия, че последиците от допусната забава в плащанията по кредита настъпват след уведомяване на клиента до посочения от него адрес за кореспонденция, тъй като видно от доказателствата по делото е, че поканата-уведомление с изх.№08-20-00316/25.02.2019 год. е адресирана до ответника на посочения от него адрес в с.Александрово, ул.”Гено Димов”№37. Фактът, че не е получена лично от него, а от друго пълнолетно лице, живущо на адреса, със задължение да предаде призовката на адресата, показва, че са спазени изискванията на сключения между страните договор и законовите изисквания на чл.46, ал.2 от ГПК.

            Други възражения от страна на адв.Ц. - особен представител на ответника в хода на настоящия исков процес не са направени, което дава основание на съда да счете, че след като ищеца установи фактите, на които основава своите искания, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, то исковата му претенция против ответника с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, се явява основателна. Относно размера на вземането на главницата и на всяко едно от акцесорните вземания по делото бе ангажирана съдебно-икономическа експертиза, която след като не бе оспорена от страните, съдът възприема и съобрази, че изчислената от експерта главница възлиза в размер на сумата 19 301,94 лева, но видно от петитума на исковата молба се претендира сума в размер на 19 301,32 лева. Тъй като до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът, чрез процесуалния си представител не направи изменение - увеличение на тази сума до размера, който вещото лице е изчислил, в съответствие с процесуалните изисквания на чл.214, ал.1 от ГПК, то съдът счита, че следва да я уважи за по-малката от двете суми или тази, визирана в петитума на исковата молба - 19 301,32 лева. Относно договорната лихва експертът е изчислил, че тя е в размер на сумата 886,88 лева, а искането на ищеца е за сума в размер на 984,90 лева, поради което и при изложените по отношение на главницата съображения и тази акцесорна претенция следва да се уважи от съда до по-малкия от двете суми размер - 886,88 лева, а за сумата 98,02 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата 984,90 лева исковата претенция като неоснователна и недоказана се отхвърли.  Относно обезщетението за забава съдът е сезиран за сума в размер на 24,71 лева, а изчисленията на вещото лице са, че тя е в размер на 23,83 лева, в който смисъл тази акцесорна претенция следва да се уважи до размер на сумата 23,83 лева, след като не се направи изменение - увеличения на същата, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, а за сумата 0,88 лева, представляваща разликато до пълния претендиран размер от 24,71 лева се отхвърли като неоснователна и недоказана. Налице е и претенция за законна лихва, която видно от петитума на исковата молба е в размер на 332,42 лева, а съгласно заключението на вещото лице е 332,41 лева. Следователно налице е разлика в размер на 0,01 лева, на след като ищецът не измени този иск, в съответствие с текста на чл.214, ал.1 от ГПК, то същата следва да се уважи до размера посочен от вещото лице, а за сумата 0,01 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата от 332,42 лева се отхвърли като неоснователна и недоказана. Единствено съвпадение е налице по отношение на разходите при изискуем кредит, които са претендирани в размер на сумата 120 лева, колкото са посочени и в заключението на вещото лице, поради което и са дължими именно в този размер.

            Следователно при така предявената искова претенция следва да се признае за установено, че към 26.06.2019 г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, ответникът Д.С.А., ЕГН-**********, с адрес *** дължи и е осъден да заплати на „БАНКА ДСК"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Московска”№19, следните суми : 19 301,32 лева главница, 886,88 лева договорна лихва за периода от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., а за сумата 98,02 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата 984,90 лева исковата претенция като неоснователна и недоказана се отхвърли, 23,83 лева обезщетение за забава за периода от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., а за сумата 0,88 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от 24,71 лева искът се отхвърли като неоснователен и недоказан, 332,41 лева законна лихва за периода от 23.04.2019 год. до 24.06.2019 год., а за разликата в размер на 0,01 лева до пълния претендиран размер на сумата от 332,42 лева тази акцесорна претенция се отхвърли като неоснователна и недоказана и 120 лева разходи при изискуем кредит, дължими съгласно т.5 от Приложение №3 към договора за кредит, такси по кредите за текущо потребление, заедно със законна лихва, считано от 26.06.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.

            По разноските.

            Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК исковият съд дължи произнасяне по разноските в зависимост от изхода на делото като следва да разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. При съобразяване на тези постановки на ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 859,24 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, изчислени съразмерно с уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, като за сумата 8,80 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата от 1 868,20 лева претенцията се отхвърли като неоснователна и недоказана. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените в заповедното производство разноски, възлизащи в размер общо на сумата 465,28 лева, от които 415,28 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.

            На адв.Б.Ц. следва да се изплати определеното възнаграждение в размер на сумата 1 152,92 лева от внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника Д.С.А. по настоящото гр.дело №2255/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.

            Водим изложените съображения, съдът

 

 

                                                                       Р   Е   Ш   И    :

 

           

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, че към 26.06.2019 г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, ответникът Д.С.А., ЕГН-**********, с адрес *** дължи и е осъден да заплати на „Банка ДСК"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Московска”№19, представлявана от Главния изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и Изпълнителния директор Доротея Николаева Николова, следните суми : 19 301,32 /деветнадесет хиляди тристо и един лева тридесет и две стотинки/ главница, 886,88 /осемстотин осемдесет и шест лева осемдесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., а за сумата 98,02 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата 984,90 лева ОТХВЪРЛЯ тази акцесорна претенция като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА, 23,83 /двадесет и три лева осемдесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода от 11.11.2018 год. до 22.04.2019 год., а за сумата 0,88 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от 24,71 лева ОТХВЪРЛЯ тази акцесорна претенция като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА, 332,41 /триста тридесет и един лева четиридесет и една стотинки/ законна лихва за периода от 23.04.2019 год. до 24.06.2019 год., а за разликата в размер на 0,01 лева до пълния претендиран размер на сумата от 332,42 лева ОТХВЪРЛЯ тази акцесорна претенция като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА, 120 /сто и двадесет/ лева разходи при изискуем кредит, дължими съгласно т.5 от Приложение №3 към договора за кредит, такси по кредите за текущо потребление, заедно със законна лихва, считано от 26.06.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, което вземане произтичаща от Договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2018 год., за което е издадена Заповед №608/26.06.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№1210/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч спрямо солидарният длъжник Д.С.А..

          ОСЪЖДА Д.С.А., ЕГН-**********, с адрес *** да заплати на „Банка ДСК"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Московска”№19, представлявана от Главния изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и Изпълнителния директор Доротея Николаева Николова сумата 1 859,24 /хиляда осемстотин петдесет и девет лева двадесет и четири стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, изчислени съразмерно с уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а за сумата 8,80 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата от 1 868,20 лева ОТХВЪРЛЯ претенцията като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

            ОСЪЖДА Д.С.А., ЕГН-**********, с адрес *** да заплати на „Банка ДСК"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Московска”№19, представлявана от Главния изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и Изпълнителния директор Доротея Николаева Николова сумата в размер общо на 465,28 /четиристотин шестдесет и пет лева двадесет и осем стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по Ч.гр.дело №1210/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч, от които 415,28 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт

            ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Б.Ц. *** определеното възнаграждение в размер на сумата 1 152,92 /хиляда сто петдесет и два лева деветдесет и две стотинки/ от внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника Д.С.А. по гр.дело №2255/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на настоящото решение препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №1210/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :