Определение по дело №1/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260051
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 25 май 2021 г.)
Съдия: Вилиян Георгиев Петров
Дело: 20213001000001
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 27.01.2021 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№ 1 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е частна жалба от  М.Й.Т. *** срещу определение №260729/21.10.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №1706/2016 г., с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса с вх. №29867/10.10.2019 г.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество поредната четвърта частна жалба по същия въпрос е неоснователна. Първо, защото едновременно с оставяне на последната молба на ответницата за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване без разглеждане и самата въззивна жалба срещу решението по делото е върната с определение №10320/14.10.2019 г. на ВОС-ТО по делото. Няма данни връщането на жалбата да е било обжалвано с въззивна частна жалба, което прави безпредметно обжалването на поредния отказ на съда да освободи ответницата от заплащане на държавна такса по жалбата. Определение №332/16.10.2020 г. по ч.т.д. №1773/20 г. на ВКС- ТК, І отд. се отнася само до частта от определение №10320/14.10.2019 г. на ВОС-ТО, с която е оставена без разглеждане молбата на ответницата за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване. И второ, няма настъпила съществена промяна в размера на доходите на молителката и тези на членовете на семейството й. Съпругът й е получавал преди брутни трудови възнаграждения в размер на 1235 лева, а сега такова в размер на 2012 лева, като разликата е несъществена. Освен това в декларацията по чл.83, ал.2 – ГПК от 02.10.2019 г. е декларирано за него и второ трудово възнаграждение в размер на 395 лева, противно на твърдяното в молбата, че същият работи само по един трудов договор. Не е декларирано притежаването от него на дворно място в с.Долище – 875 кв.м., което прави декларацията недостоверна. Този имот би могъл да бъде източник на семейни средства, независимо че е лична собственост на съпруга. При преценката по чл.83, ал.2 ГПК съдът съобразява доходите на семейството и на неговото семейство – т.1. Предвид брака между двамата имущественото състояние, удостоверено с декларация – т.2, включва и притежаваните от членовете на семейството имущества със значителна стойност-недвижими имоти, леки автомобили и др. Погасителните вноски към ДСК не са ново обстоятелство, тъй като са отпреди брака, и се обхващат от предишните произнасяния на съдилищата, независимо дали са били декларирани или не.

Определението е правилно, поради което следва да се потвърди.

Воден от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА определение №260729/21.10.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №1706/2016 г., с което е оставена без уважение молбата на М.Й.Т. *** за освобождаване от държавна такса с вх. №29867/10.10.2019 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ВКС при условията на чл.280 ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.