********
Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.04.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 4 530 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 60 000 лв.
В исковата молба на Д.Д.Г. се твърди, че на 14.11.2018
г., около 09.00 ч. е осъществено ПТП в гр. София, на ул. „Без име“, в района на
**** от водача на лек автомобил „Дачия Докер“ с рег.
№ ****** – Б.Б.. Твърди сее, че ищецът предприел
пресичане отдясно наляво, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, от
тротоарната площ към друга тротоарна площ, по продължение на тротоара като
поради закъсняла реакция на водача на лекия автомобил същият блъснал ищеца. Изложени
са твърдения, че вследствие пътния инцидент ищецът бил откаран от екип на СМП в
УМБАЛ “Света Ана – София“, където били установени получените травматични
увреждания, изразяващи се в линейна недислоцирана
фрактура на С7-прешлен, травма на нервни коренчета в шиен отдел, дисторзия на шията, мозъчно сътресение, контузия на
главата, контузия на меките тъкани челно. Твърди се, че в следствие на силния
удар в областта на главата ищецът нямал спомен за случилото се, оплаквал се от
главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение. Страдал
от повръщане, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност,
повишена раздразнителност, шум в ушите. Счупването на шийния
прешлен довело до затруднено движение на шията, въпреки проведеното лечение и
носенето на шийна яка. Тези увреди причинили на ищеца
болки и страдания като имал постоянна нужда от помощ за да посреща обикновените
си битови потребности, чувствал се безпомощен и малоценен.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Дачия”, да му заплати сумата от 60 000 лв.
– обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и
сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „ДЗИ – О.З.”АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани в
същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. К..
Страните са депозирали и писмени бележки в предоставения от съда срок.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496
ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите
участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като
субективен елемент от фактическия състав на деликта. Постановлението
за прекратяване на наказателното
производство поради липса
на вина от страна на водача на лекия
автомобил не попада в приложното поле на чл. 300 от ГПК, поради
което настоящият съдебен състав следва да осъществи самостоятелна преценка досежно същата. При съвкупна преценка на ангажираните
по делото доказателства – заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице В.К.Д., констатациите на протокола за ПТП и материалите
от приобщеното досъдебно
производство, притежаващи характеристиките
на годни доказателства по смисъла на ГПК, настоящият съдебен състав намира, че вината на водача на лек
автомобил «Дачия» не е установена.
В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП вменява
задължение на водачите на превозни средства при избор на скоростта
на движение да съблюдават атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното
средство, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост,
за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Характер на законово установено
задължение е да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Съгласно задължителните
указания, дадени с ТР 28/28.11.1984 г. по н.д. 10/84
г. на ОС на ВС, това задължение за намаляване на скоростта респ. спиране на
превозното средство е в зависимост от момента на възникване
на препятствието за движението като началото на възникване на опасността
следва да се прецени
с оглед конкретната фактическа обстановка.
Задължението за намаляване на скоростта на движението възниква, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното появяване.
В конкретната установена по
делото фактическа обстановка, пътния инцидент е възникнал на хоризонтален пътен
участък с двупосочна организация на движението, покрит с асфалтова настилка,
без неравности в светлата част от денонощието и суха пътна настилка. Вещото
лице по САТЕ е посочило в заключението си, че водачът на лекия автомобил се е
движил със скорост от порядъка на 20
км/ч като опасната зона за спиране при тази скорост на движение е 10, 02 метра.
Посочено е, че пешеходецът е навлязъл в платното за движение, когато
автомобилът се е намирал на 3, 72 метра разстояние от мястото на удара, поради
което водачът не е имал техническата възможност да спре и да не допусне настъпване
на ПТП, а такава би имал в случай, че се е движил със скорост равна или
по-ниска от 9, 1 км/ч. Вещото лице е обосновал извод в заключението си, че
причина за пътния инцидент е навлизането на пешеходеца в траекторията за
движение на автомобила на разстояние, по-малко от разстоянието на опасната зона
за спиране на автомобила. От друга страна, видно от сведението на ищеца, снето
в образуваното досъдебно производство /стр.80 в същото/, които по естеството си
съставляват извънсъдебно признание на неизгодни за него факти и като такива са
годно доказателствено средство на общо основание, същият
„реших да пресичам и да пресека на място, дето не е за пресичане. От лявата ми
страна идващ автомобил, който аз не видях ме блъсна“. В съдебно заседание от
03.10.2022 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Б., водач на лекия автомобил, който заявява, че ищецът се
движил по тротоара, гледал си в телефона и в следващия момент завил, „изведнъж
слезе от тротоара“.
При тези ангажирани по делото
доказателства, настоящият съдебен състав счита, че сочената скорост на движение
на автомобила е значително по-ниска от установената пределна скорост за
движение за конкретния пътен участък, а с оглед особеностите на пътната
обстановка е и съобразена с тези условия на пътя. С оглед данните по делото на
мястото на удара няма очертана пешеходна пътека. Съобразно заключението на ВЛ
по САТЕ мястото на удара е след кръстовище, което се установява и от
изготвената схема от същото, поради което, според настоящия съдебен състав, то
не попада в приложното поле на § 2 т. 54 изр. 2 от ДР на ЗДвП каквито твърдения
са заявени в исковата молба.
При тези данни по делото и в
обобщение на горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че ударът е настъпил
на прав пътен
участък, без наличие на пешеходна пътека, като скоростта на лекия автомобил е била
от порядъка на 20 км/ч при разрешена 50 км/ч по арг.
на чл. 21 ал.1 от ЗДвП с оглед липсата на данни за наличие на ограничението й в
този пътен участък т.е. същата е съобразена с пътните условия и водачът на този
лек автомобил не би могъл да предположи за навлизане на платното за движение
от страна на пешеходеца, когато лекия автомобил се е намирал на
разстояние от 3, 72 м. От друга страна пешеходецът /настоящ ищец/ не е съобразил
поведението си с оглед конкретната пътна обстановка като преди да навлезе в
платното за движение не се е уверил в собствената си безопасност с оглед
намиращия се лек автомобил в непосредствена близост до него и предвид изричните
му изявления, коментирани по-горе в решението, че не е забелязал същия. Дали
причината затова е, че е гледал в телефона си, когато е предприел пресичане, с
оглед показанията на свидетеля Б. или по друга субективна причина е без правно
значение за настъпилия вредоносен резултат.
Според настоящия съдебен състав,
поведението на пешеходеца е в нарушение на правилото на чл. 113 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съобразно цитираното по-горе тълкувателно решение, когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение
досежно скоростта, но не е могъл
и не е бил длъжен да предвиди
и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва
да носи отговорност, поради което настоящият съдебен
състав намира, че е разрушена презумптивната сила на
разпоредбата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД досежно вината на
сочения извършител, поради което искът като неоснователен подлежи на
отхвърляне.
По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, а
именно сумата от 1 835 лв. – депозити за експертизи, ДТ за СУ и призоваване на
свидетел и адвокатско възнаграждение. Сумата, претендирана
като депозит за свидетел с оглед неговото заличаване подлежи на възстановяване,
а не следва да се възлага в тежест на насрещната страна.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Д.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. Г.Й. иск с правно
основание чл. 432 ал.1 от КЗ срещу „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане
на сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 14.11.2018 г. в гр. София като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** –
адв. Г.Й. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 1 835 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: