№ 43
гр. Стара Загора, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215500602339 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 260072/01.06.2021 г., постановена по НЧХД №
1615/2020 г., подсъдимата СТ. СТ. Д., ЕГН ********** е призната за виновна
в това, че на 21.06.2020 г., в град Стара Загора, е нанесла обида на АНГ. СТ.
В., ЕГН **********, изразяваща се в думите „Мастийо мръсна, курво долна,
земята черната да те изяде. Аз съм пътник, поне тебе да убия.“ –
престъпление по чл.146, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а от НК е
освободена от наказателна отговорност и е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв., платима в полза на Държавата, по
бюджета на Съдебната власт.
Със същата присъда подсъдимата СТ. СТ. Д., ЕГН ********** е
призната за виновна в това, че на 21.06.2020 г., в град Стара Загора, е
причинила лека телесна повреда на АНГ. СТ. В., ЕГН **********, изразяваща
се в кръвонасядания на двете бедра и охлузвания на дясната длан, с което е
причинила на АНГ. СТ. В. болка и страдание, без разстройство на здравето –
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за което на основание чл.78а от НК е
1
освободена от наказателна отговорност и е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв., платима в полза на Държавата, по
бюджета на Съдебната власт.
Подсъдимата СТ. СТ. Д. е осъдена да заплати на пострадалата АНГ.
СТ. В. сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.146, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.06.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част – до размера
на 2000 лв., гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимата СТ. СТ. Д. е осъдена да заплати на пострадалата АНГ.
СТ. В. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.130, ал.2 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.06.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част – до размера
на 2000 лв., гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимата СТ. СТ. Д. е осъдена да заплати на частния тъжител
АНГ. СТ. В. направените разноски по делото – държавна такса за завеждане
на дело в размер на 12 лв., възнаграждение за адвокат – 400 лв. и разноски за
изготвяне на експертиза - 416 лв.
Подсъдимата СТ. СТ. Д. е осъдена да заплати на Държавата, в полза
на Съдебната власт, сумата от 100 лв., представляваща държавна такса върху
размера на уважената част от гражданските искове.
В срока по чл.319 от НПК горепосоченото решение е обжалвано
от подсъдимата СТ. СТ. Д. чрез защитника й.
В жалбата е повдигнато оплакване за неправилност на присъдата,
поради постановяването й в несъответствие с фактите, установяващи се от
доказателствата по делото.
ИСКАНЕТО е обжалваната присъда да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невинна и
оправдана в това да е извършила престъпленията по повдигнатите срещу й
обвинения, както и да бъдат отхвърлени предявените граждански искове.
2
Частният тъжител и граждански ищец АНГ. СТ. В. чрез писмени
възражения и в съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Застъпва
становището, че не са налице основания за отмяна на присъдата, поради
което същата следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна
служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК,
както и по повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, прие
следното:
Обжалваната присъда е постановена въз основа на тъжба от АНГ.
СТ. В. срещу СТ. СТ. Д., в която са изложени обстоятелства за нанесени от
подсъдимата на частния тъжител обиди на 21.06.2020 г., в град Стара Загора,
както и за причинена на същата дата и място лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето.
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск от АНГ. СТ. В.
против подсъдимата СТ. СТ. Д. за сумата от 2000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди в следствие на обидата, както и граждански иск за
сумата от 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
претърпяната лека телесна повреда.
Оплакването във въззивната жалба за доказателствена
необоснованост на приетите факти, обусловили постановяването на
обжалваната присъда, е неоснователно.
Основните фактически обстоятелства по делото са следните:
Частния тъжител и граждански ищец АНГ. СТ. В. и подсъдимата
СТ. СТ. Д. живеели в град Стара Загора, в съседни къщи, и двете на улица
„***“, съответно № 17 и № 15.
Няколко години преди разглежданото деяние АНГ. СТ. В. заживяла
в къщата на ул. „***“ № 17, след като установила съжителство с настоящия
си партньор. С нея живеела и дъщеря й - свидетелката М.К.Х.. Възрастната
подсъдима СТ. СТ. Д. (родена 1937 г.) живеела сама. Двамата имота ги деляла
една ограда. Между живеещите в съседство жени имало постоянен конфликт.
На 21.06.2020 г., около 9.30 часа, АНГ. СТ. В., излизайки в двора на
3
къщата си, за да пие кафе, видяла съседката си СТ. СТ. Д., качена на покрива
на гаража си, находящ се на границата на двата имота. По стената на гаража
пълзял бръшлян, който частната тъжителка била засадила в двора си. С дълъг
кол подсъдимата събаряла бръшляна, като виждайки съседката си – частната
тъжителка, започнала на висок глас да я обижда и да я кълне: „Мастийо
мръсна, курво долна, земята черната да те изяде! Аз съм пътник, поне тебе да
убия!”. Опасявайки се, че крясъците по неин адрес ще станат достояние на
всички, живеещи в съседство и че бръшлянът й ще бъде отново унищожен,
частната тъжителка отишла до мрежата, разделяща двата имота и заставайки
пред гаража, казала на подсъдимата да спре да вика и да събаря бръшляна.
СТ. СТ. Д. продължила да я обижда, крещейки на висок глас, като
едновременно с това с кола, с който събаряла бръшляна, замахнала към АНГ.
СТ. В.. За да се защити, частната тъжителка успяла да хване кола с ръце, като
в един момент го надкрачила. Подсъдимата обаче не пуснала кола и
разклащайки го се опитвала да го издърпа и едновременно с това да удари
съседката си. В резултат на това сборичкване частната тъжителка претърпяла
телесни увреждания.
Очевидец на случилото се станала дъщерята на пострадалата -
свидетелката М.К.Х., която се обадила на телефон 112, търсейки помощ. По
подадения в 9.49 часа сигнал на мястото на произшествието пристигнали
свидетелите Д.И.И. и М.К.Т. – и двамата полицейски служители в Първо РУ
на МВР – Стара Загора. При идването им възрастната жена СТ. СТ. Д. все
още била на плочата на гаража си и настоявала, че трябва да махне бръшляна,
продължавала да обижда пострадалата и да я кълне. Отказала да даде личната
си карта.
Гореизложените фактически обстоятелства, установени от
въззивния съд след самостоятелна проверка на събраните по делото
доказателства, отговарят на фактологията, приета от районния съд.
Подсъдимата СТ. СТ. Д. не отрича конфликта, възникнал при опита
й да събори бръшляна, тъй като растението увреждало мазилката на гаража.
Признава, че е правела това с прът, описан от нея като летва. В обясненията
си преиначава съдържанието на конфликта, оплаквайки се, че не тя, а
частната тъжителка я е кълняла, че дъщеря й – свидетелката М.К.Х., я е
обиждала. Твърди, че пристигналите на място полицаи били във видимо
близки отношения със съседките й и не обяснява защо не им е дала документа
си за самоличност.
За да кредитира като истинен разказа в тъжбата на пострадалата
АНГ. СТ. В. относно случилото се и отхвърли като недостоверно съобщеното
от подсъдимата, така, както е сторил и първоинстанционният съд, въззивният
съд взе предвид следното:
На показанията на свидетелката М.К.Х. съответстват показанията на
4
двамата свидетели – служители на органа на реда. По делото отсъстват данни
свидетелите Д.И.И. и М.К.Т. не само да са били близки с пострадалата, но и
въобще да са се познавали, както се твърди от подсъдимата. И двамата
полицаи са категорични, че подсъдимата е била агресивна, че в тяхно
присъствие е продължила да отправя обиди към пострадалата (чието точно
съдържание не си спомнят), да я кълне, като обобщават, че поведението й не
отговаряло на съответстващото на годините й. Очевидец на случилото се
станала и свидетелката Т.И.П., след като била повикана за помощ от
свидетелката М.К.Х.. Разказът на тази съседка на страните по делото отговаря
на установеното чрез всички посочени до тук гласни доказателства.
Свидетелката Г.В.К., живееща в съседна къща – близнак с къщата на
подсъдимата, твърди, че също е била очевидец на конфликта. За да не
кредитира с доверие казаното от тази свидетелка – която иначе признава, че
подсъдимата е била „качена на гаража, с една летва…“ – съдът взе предвид
следното. Според тази свидетелка, докато трите жени си „гълчали“, М.К.Х.
отправяла обиди в отговор на обидите на подсъдимата към пострадалата, а
такова обстоятелство не се и твърди от подсъдимата; свидетелката
конкретизира обидните думи на М.К.Х., но не и тези, отправени към
пострадалата от подсъдимата, което е проява на пристрастие.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 385/2020 г., основана на гласните доказателства по делото и на
обстоятелствата по съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
112–I/2020 г., удостоверяващо установеното при извършен на 26.06.2020 г. от
д-р Т.Г.П. – специалист съдебен лекар, преглед на пострадалата.
При освидетелстването на пострадалата АНГ. СТ. В. на 26.06.2020 г.
в удостоверението е посочено, че при прегледа й са установени:
-на границата на горна към средна трета по предно вътрешната
повърхност на двете бедра кръвонасядания, с ход отгоре надолу и отпред
назад, с моравокафеникав цвят и зеленикава периферия, като
кръвонасяданията са с ширина 3-3.5 см и дължина по дясното бедро 12 см,
съответно по лявото бедро 10 см;
-по хватателната повърхност на дясната ръка, срещу четвърти и пети
пръст охлузвания с кафеникав цвят и по-твърда консистенция при пипане.
В съдебномедицинското удостоверение като заключение е посочено,
че при извършения преглед са установени масивни лентовидни
кръвонасядания, с кос ход по предно вътрешните повърхности на двете бедра
и охлузвания по дясната ръка, които увреждания са причинили болка и
страдание.
Вещото лице д-р Т.Т.С., изготвило заключението на
5
съдебномедицинската експертиза, заключава, че при инцидента на 21.06.2020
г. АНГ. СТ. В. е получила кръвонасядания на двете бедра и охлузвания на
дясната длан. Вещото лице излага експертен извод, в правилността на който
не съществуват основания за съмнения, че описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и че
отговарят да са получени по времето и начина, изложен в тъжбата – при
нанасяне на удари с дървен кол в областта на двете бедра, в положение, при
което дървеният кол се е намирал между бедрата на пострадалата; че
охлузванията в областта на дясната длан са получени от издърпването на
дървения кол, който е бил захванат с дясната ръка на пострадалата.
Вещото лице заключава, че гореописаните травматични увреждания
са причинили на пострадалата болка и страдание, както и че срокът за
възстановяване от същите е в рамките на около две седмици. Посочва, че по
време на възстановителния период пострадалата е изпитвала слаби до
умерени по интензитет болки.
От изложеното е видно, че установеният по експертен път
механизъм на претърпяване на установените по пострадалата травматични
увреждания съответства на съобщения от нея начин на получаването им в
тъжбата.
Въз основа на всичко гореизложено, Окръжен съд – Стара Загора
прие оплакването за доказателствена необоснованост на фактологичните
изводи на първостепенния съд за неоснователно. Установената от
първоинстанционния съд фактология е основана на събраните и проверени в
хода на съдебното следствие - при спазване изискванията на процесуалния
закон - доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
съвкупност, и в съответствие с правилата на формалната логика.
Въз основа на установените обстоятелства по делото,
първоинстанционният съд е приел, че на 21.06.2020 г. подсъдимата СТ. СТ. Д.
е извършила престъпление:
-по чл.146, ал.1 от НК, нанасяйки на АНГ. СТ. В. обида, изразяваща
се в думите „Мастийо мръсна, курво долна, земята черната да те изяде! Аз
съм пътник, поне тебе да убия!“, за което след като я е признал за виновна, на
основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е
наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.;
-по чл.130, ал.2 от НК, като е причинила лека телесна повреда на
АНГ. СТ. В., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето - кръвонасядания на двете бедра и охлузвания на
дясната длан, за което след като я е признал за виновна, на основание чл.78а
6
от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че извършените от
подсъдимата деяния съставляват престъпление по чл.146, ал.1 от НК и по
чл.130, ал.2 от НК, тъй като са осъществени съставомерните признаци на
всяко едно от тях.
Що касае оплакването на защитата, че неправилно, по отношение на
престъплението по чл.146, ал.1 от НК не е приложен институтът на
реторсията, въззивният съд прие същото за неоснователно. По делото
отсъстват доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че
частната тъжителка е отвърнала веднага на отправените й обиди също с
обида. Подсъдимата СТ. СТ. Д. в обясненията си не твърди да е обиждана от
пострадалата. Съобщава за обиди от дъщеря й – свидетелката М.К.Х..
При извършената служебна проверка на присъдата въззивният съд
констатира, обаче, че районният съд е допуснал друго (извън това, за което се
оплаква подсъдимата) нарушение на материалния закон. При множество
престъпления – в случая наказателната отговорност за съвкупността от двете
престъпления по чл.146, ал.1 от НК и по чл.130, ал.2 от НК е следвало да се
реализира при условията на чл.23 от НК – е изключено приложението на
чл.78а от НК, съгласно императивната норма на чл.78а, ал.7 от НК. Тъй като в
случая неправилно приложеният материален закон – чрез приложението на
чл.78а от НК – е в интерес на подсъдимата, а въззивният съд е сезиран
единствено с жалба от нея, поради забраната за „reformatio in pejus“, същият
няма правомощия да измени присъдата.
Отново при извършената служебна проверка на присъдата
въззивният съд констатира, че част от отправените от подсъдимата към
пострадалата неприязнени думи и по-конкретно „…земята черната да те
изяде! Аз съм пътник, поне тебе да убия!“, нямат характер на обида. Обидата
е дума или израз, изказване или поведение, което унизява честта и
достойнството. Обсъжданият израз по съдържание представлява проклятие,
пожелание за зло по адрес на пострадалата.
Поради изложеното обжалваната присъда обаче следва да бъде
7
изменена в частта относно престъплението по чл.146, ал.1 от НК, като
подсъдимата СТ. СТ. Д. бъде призната за невинна и оправдана в това, като е
отправила към АНГ. СТ. В. думите „…земята черната да те изяде! Аз съм
пътник, поне тебе да убия!“, да й е нанесла обида.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че извършените от
подсъдимата СТ. СТ. Д. деяния – причиняване на лека телесна повреда и
нанасяне на обида – ангажират и гражданската й отговорност на основание
чл.45 от ЗЗД и е присъдил в полза на пострадалата АНГ. СТ. В.:
-сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.146, ал.1 от НК;
-сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.130, ал.2 от НК,
и двете присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 21.06.2020 г., до окончателното изплащане на съответната
сума, като в останалата част, всеки от гражданските искове е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Въззивният съд приема, че размерът и на двете обезщетения е
отмерен справедливо.
Този на обезщетението за обида е съобразен с изключително грубото
нарушаване на личното достойнство и чест на частната тъжителка, при това
станало достояние на съседите й, а на обезщетението за лека телесна повреда
– с интензитета и продължителността на търпените болки и страдания по
време на оздравително-възстановителния процес.
На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата следва
да бъдат възложени разноските направени от частния тъжител и граждански
ищец в хода на въззивното производство – 400 лв.
Въззивният съд констатира, че при обжалването на
първоинстанционния съдебен акт, не е внесена от жалбоподателя –
подсъдимата СТ. СТ. Д., сумата от 6 лв. – държавна такса по т.12 от Тарифа
№ 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
8
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.
Поради това, същата следва да бъде осъдена да заплати тази дължима
държавна такса с настоящото решение.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260072/01.06.2021 г., постановена по НЧХД №
1615/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, В ЧАСТТА относно
престъплението по чл.146, ал.1 от НК, като признава подсъдимата СТ. СТ. Д.
за невинна и я оправдава в това, като е отправила към АНГ. СТ. В. думите „…
земята черната да те изяде! Аз съм пътник, поне тебе да убия!“, да й е нанесла
обида.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимата СТ. СТ. Д., ЕГН ********** да заплати на
АНГ. СТ. В., ЕГН ********** сумата от 400 лв. (четиристотин лева) –
разноски по делото, направени във въззивното производство.
ОСЪЖДА подсъдимата СТ. СТ. Д., ЕГН ********** да заплати в
полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара
Загора държавна такса от 6 лв. (шест лева).
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9