№ 218
гр. Бургас, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500036 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“ – чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена
от К. М. М., чрез адв. Елена Ставрева срещу Разпореждане № 8631/25.11.2021
г. на БРС по гр. д. № 1991/2021 г., с което е върната въззивна жалба с вх. №
25328/24.11.2021г. подадена от К. М. М. против Решение 1327/08.11.2021 г.
постановено по същото дело.
В жалбата се твърди, че е неправилен изводът на първоинстнационния
съд, че въззивната жалба е подадена извън процесуалния преклузивен срок.
Решението на БРС, постановено по гр. д. № 1991 по описа на съда за 2021 г.,
срещу което е подадена въззивната жалба, било постановено на 08.11.2021 г.,
срокът за обжалването му бил 14-дневен и изтичал на 22.11.2021 г. Твърди се,
че въззивната жалба била подадена по пощата на 22.11.2021 г. в 18.49ч. и това
било видно от представените справки и фискален бон. Моли се за отмяна на
обжалваното разпореждане и връщане на делото за администриране на
въззивната жалба. Претендират се разноски.
Към жалбата са приложени Известието за доставяне на пощенска пратка
с код PS800020ZI84, както и системния бон за приемането на пратката и
копие от извършена електронна справка на сайта на „Български пощи” ЕАД
относно пощенска пратка с код PS800020ZI84.
Постъпил е отговор на частната жалба подаден от Професионална
гимназия по туризъм „Проф. Д-р Асен Златаров” -гр.Бургас, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Бургас, бул. ’’Стефан Стамболов“ №53,
представлявано от Фотинка Николова Въргова – Директор, чрез адв. Мариана
Рускова Бузова. В него се посочва, че приложимата законова разпоредба в
случая е чл. 259, вр. с чл. 315, ал.2 ГПК. Възразява се срещу искането за
присъждане на разноски в настоящото производство.
1
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да се произнесе по жалбата, настоящият съдебен състав обсъди
доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което
приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстнационното производство е образувано по повод предявената
от К. М. М. против Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен
Златаров” - гр. Бургас искова молба, с която се моли да бъде признато за
незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед
№ ЛС07-114/ 14.01.2021 г., както и да бъде възстановена ищцата на заеманата
от нея преди уволнението длъжност - „Административен секретар”. Така
предявените искове са с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, като
същите подлежат на разглеждане по реда на бързото производство по чл. 310
и сл. ГПК. Исковете са отхвърлени от първоинстнационния съд с Решение
1327/08.11.2021 г. по гр. д. № 1991 по описа на БРС за 2021 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. № 25328/24.11.2021г.
от ищеца К. М. М.. Подадена е чрез „Български пощи” ЕАД, като пощенското
клеймо на плика отразява дата на изпращане – 23.11.2021 г. С обжалваното
разпореждане първоинстанционния съд е върнал въззивната жалба, като
просрочена, като е съобразил датата на изтичане на срока - 22.11.2021 г. и
тази на пощенското клеймо.
Исковото производство в настоящия случай се развива по правилата на
глава двадесет и пета от ГПК и съобразно нормите на чл. 259 и чл. 315, ал.2
ГПК в настоящия случай срокът за въззивно обжалване изтича на 22.11.2021
г. Това е така, защото първоинстнационния съд в последното по делото
открито съдебно заседание, в което са приключили устните състезания и
делото е обявено за решаване е посочил, че ще обяви решението си на
08.11.2021 г. Този срок е спазен от първоинстанционния съд и същия е обявил
решението си на посочената дата, от която тече и двуседмичния срок за
въззивно обжалване.
В практиката на касационната инстанция е прието, че при спор относно
датата на подаване на пощенска (куриерска) пратка следва да се съберат
доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките,
които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в
тяхна вреда, а датата на подаване на пощенска пратка може да се установи от
известието за доставяне на препоръчана пратка, разписка или фискален бон,
издаден от „Български пощи” ЕАД. В този смисъл са Определение № 838 от
13.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6433/2014 г, Определение № 252 от
21.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 102/2009 г., Решение № 440 от 31.05.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1504/2009 г. и др.
Този извод е правилен доколкото, нормата на чл. 62, ал. 2 ГПК изисква
фактическото изпращане да е станало в рамките на срока, като не обвързва
доказването на този факт изрично с отразената дата на поставеното пощенско
клеймо.
2
В настоящия случай са налице доказателства, от които се установява, че
въззивната жалба е изпратена на 22.11.2021г., въпреки че върху пощенския
плик е отразена дата 23.11.2021 г. Видно от представеното копие на системен
бон на „Български пощи” ЕАД, услугата е заплатена на 22.11.2021 г.
Идентичността на пратката, за която се отнася представения по делото
фискален бон и тази с която е изпратена въззивната жалба, се установява
категорично, тъй като във системния бон е отразен баркодът за проследяване
- PS800020ZI84, който съответства на този записан както върху известието за
доставяне, така и върху самия плик, с който е изпратена въззивната жалба.
Датата и часът на системния бон – (22.11.2021 г. 18:49 часа) съответстват на
датата и часа, които са отразени във представеното фотокопие на справката
извършена на сайта на „Български пощи” ЕАД по номера на пратката. Също
така в системния бон е посочено името на адв. Елена Ставрева (процесуален
представител на жалбоподателя), като подател на пратката, а като получател е
посочен Районен съд Бургас. Въпреки, че пощенското клеймо върху
известието за доставяне е нечетливо, за настоящия съдебен състав е
категорично доказан факта на подаването на въззивната жалба в клон на
„Български пощи” ЕАД на 22.11.2021 г., тъй като е нелогично куриерската
услуга да е заплатена, а самата пратка да не е предадена за изпращане.
Поради това въззивния съд намира, че срока за въззивно обжалване е спазен,
а жалбата не е просрочена.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане, следва да бъде
отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на
въззивната жалба.
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора
- чл. 78 ГПК, и поради това съдът се произнася по разноските с акта, с който
приключва делото в съответната инстанция - чл. 81 ГПК. Под "акт, с който
приключва делото" по смисъла на чл. 81 ГПК законодателят е имал предвид
онзи съдебен акт, с който съответната съдебна инстанция разрешава спора по
същество или прекратява производството по делото по начин, изключващ
последващата му висящност пред нея по повод на същия правен спор.
Настоящото определение не е такъв акт, и с него не следва да се присъждат
разноски.
Така мотивиран Бургаския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 8631/25.11.2021 г. по гр. д. № 1991/2021 г.
по описа на Районен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по администриране на подадената от К. М.
3
М. въззивна жалба с вх. № 25328/24.11.2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4