Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
Гр. София,23.06.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
като разгледа докладваното от съдия Вранеску т. д. №8663 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 250 от
ГПК .
На 25.04.2016 г. с вх. №57048, е
подадена въззивна жалба чрез СГС до САС от „К.П.Н.Л.“, дружество регистрирано
съгласно правото на Република К. срещу решение №663/29.03.2016 г. по т. д.
№8663/2014 г.. На 30.06.2016 г. е подаден отговор на въззивната жалба от ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД. С определение №1308 от 18.04.2017 г., САС, ТО, пети състав прекратява
производството по т. д. №3423/2016 г., САС и постановява делото да се изпрати
на СГС, ТО, VI-11 с-в, за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК по въззивна жалба
вх. №57048/25.04.2016 г. подадена от „К.П.Н.Л.“ срещу решение №663/29.03.2016
г. по т. д. №8663/2014 г., СГС, ТО, VI -11 с-в,
в частта й имаща характер на молба по чл. 250 ГПК по отношение на иска по чл.
86 ЗЗД за сумата над 648.66 щ.д. до претендираната от 64 865.63 щ.д.
съгласно допуснато изменение на иска чрез увеличение, направено с определение в
открито съдебно заседание на 11.12.2014 г. по гр. д. №26765/2013 г. на СРС.
С оглед гореизложеното молбата за
допълване на решението е допустима -подадена е в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от
ищеца по делото.
Непълно е съдебното решение, което
не обхваща целия спорен предмет, очертан в исковата молба, тъй като съдът не е
формирал воля относно част от спорното право, по което е налице произнасяне в
диспозитива на съдебното решение.
В случая с депозираната въззивна
жалба се обжалва изцяло първоинстанционното съдебно решение. В последното обаче
липсва произнасяне по отношение на иска по чл. 86 ЗЗД за сумата над 648.66 щ.д.
до претендираната сума от 64 865.63 щ.д., съгласно допуснато изменение на иска
чрез увеличение, направено с определение в открито съдебно заседание на
11.12.2014 г. по гр. д. №26765/2013 г. на СРС.
При изложеното съдът, намира, че
молбата по чл. 250 ГПК се явява основателна и настоящият състав на съда следва
да допълни решението, което е постановил по делото, касателно иска по чл. 86 ЗЗД за сумата над 648.66 щ.д. до претендираната сума от 64 865.63 щ.д., като
формира мотиви и диспозитив касателно пълния размер на претенцията за мораторна
лихва съгласно допуснато изменение на иска.
Съдът предвид, че в мотивите на
решението е приел, че акцесорния иск за мораторна лихва е неоснователен,
предвид че е отхвърлен главния иск, поради липса на материално правна
легитимация на ищеца по спора, то намира, че и в частта за пълния размер на
претендираната мораторна лихва изводът е същия, тъй като изходът по всеки
акцесорен иск е обусловен от главния такъв. Предвид на така изложеното искът за
мораторна лихва за сумата над 648.66 щ.д. и до пълния претендиран размер от
64 865.63 щ.д. следва да се отхвърли като неоснователен.
Водим от това, Съдът на основание
чл. 250 ГПК
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА решение
№663/29.03.2016 г. по т. д. №8663/2014 г., СГС, ТО, VI -11 с-в, като включва в
диспозитива следния текст:
ОТХВЪРЛЯ иска
предявен от К.П.Н.Л.”/ С. – P.N.L. /, Р К., съдебен адрес ***, чрез
адв.Ф. срещу ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК ****,гр.********** за
заплащане на мораторна лихва от датата на поканата 2.12.2011г. до датата на
завеждане на иска 26.04.2013г. за сумата над 648.66 щ.д. до пълния предявен
размер от 64 865.63 щ.д., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване
пред САС в 2- седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: