№ 132
гр. Плевен, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500083 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1351/29.11.2021г. по гр.д. № 1710/2021г. на РС
гр.Плевен /ПлРС/, съдът е осъдил на основание чл.45 ал.1 ЗЗД „***“ЕООД
с ЕИК ***, представлявано от И. Д. и „***“ЕООД с ЕИК № ***,
представлявано от М. С. да заплатят на СТ. В. Н., ЕГН ********** , от
гр.Плевен, ***, настоящ адрес гр. Долна Митрополия, ***, общ. Долна
Митрополия, обл. Плевен, чрез адвокат Н.Н.-ПлАК, кантора гр.Плевен, ул.
***, ап.1, сумата от 22 156,53лв., представляваща вреди от неизпълнение на
Договор за строеж на къща №009/2020г. от 17.08.2020 г., включваща
стойността на необходими СМР за поправка на неправилно извършени СМР –
12 556,53лв., както и платената авансово сума за първия етап от
строителството в размер на 9 600лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
Осъдил на основание чл.78 ал.1 ГПК „***“ ЕООД с ЕИК ***,
представлявано от И. Д. и „***“ ЕООД, ЕИК № ***, представлявано от М. С.
да заплатят на СТ. В. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, ***, настоящ адрес
1
гр. Долна Митрополия, ***, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, чрез
адвокат Н.Н.-ПлАК, кантора гр.Плевен, ул.***, ап.1, разноските по делото в
размер на сумата 2765 лв.
Недоволно от постановеното решение е останало Дружеството
„***"ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.***, представлявано от Управителя И. И. Д., което чрез адв.И. Н. от ПлАК
го обжалват с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност.
Навеждат доводи, че е следвало първоинстанционният съд да остави
исковата молба без движение, т.к. същата не съдържа ясно изложение на
обстоятелствата, на които се основава отправеното към съда искане.
Петитумът на исковата молба е сравнително ясен, но в противоречие с
обстоятелствената част на същата. Страната е следвало да изложи твърдения,
които да дадат достатъчна яснота на съда за това какво точно се твърди - за
неизпълнение на Договор, респ. за търсене на договорна отговорност от
ответниците или се касае за деликтна отговорност. Жалбоподателят твърди,
че ищецът не е конкретизирал в исковата молба точно какви вреди са
настъпили като резултат от неизпълнение на сключения Договор, съответно
кога са настъпили и на каква стойност възлизат. Според ответника в
първоинстанционното производство, ищецът още с предявяването на иска
смесва института на договорната отговорност с тази на института на
непозволеното увреждане. Навеждат доводи, че съдът не е дал указания за
конкретизиране на претенцията, нито правилна правна квалификация - такава
е посочена едва в съдебното решение. Оплакват се, че ответниците са две
Дружества - изпълнител и подизпълнител, и отново ищецът не е разграничил
отговорността на единия от отговорността на другия, а от съдебното решение
не става ясно при какъв точно вид отговорност двете Дружества - ответници в
процеса са осъдени да заплатят претендираната от ищеца сума. Твърдят, че
по делото не е направен проект за Доклад съгласно изискванията на ГПК,
нито окончателен Доклад в първото открито заседание по делото, частично е
разпределена доказателствената тежест, която в процесният случай е за
напълно неотносима искова претенция, т.к. същата не е по чл.45 от ЗЗД, а в
съдебното решение съдът е посочил същата, макар и абсолютно неправилна
квалификация. Навеждат доводи, че в случая не се касае за извършен от двете
Дружества - ответници в процеса деликт, а се касае за договорна отговорност
2
в резултат на евентуално неизпълнение на сключен облигационен договор.
Правната квалификация на спора по чл.45 ал.1 ЗЗД считат, че е напълно
погрешна, т.к. в случая нито един от ответниците, не следва да носи деликтна
отговорност за вреди. По отношение претендираната сума от 9600,00лв.,
жалбоподателят навежда доводи, че липсват доказателства същата да е
заплащана авансово на един от двамата ответници, за да бъде търсена
обратно и да се иска връщането й.
Твърдят, че по делото е приета съдебно-оценителна експертиза,
съгласно която са изчислени стойности на допълнително извършени работи,
които според експертизата възлизат на сумата от общо 10 488,73лв. без ДДС,
а с ДДС 12 586,48лв., от които 7 001,52лв. без ДДС за извършени дейности
извън одобрения проект, и 3 487,21лв. без ДДС за допълнителни СМР за
постигане проектните нива. Въпреки дадените стойности в приетата по
делото експертиза съдът е присъдил изцяло претендираните с исковата молба
суми, без дори в решението да е обсъдена приетата по делото експертиза.
Оспорват да са сключвали процесния Договор, а ако става дума за
неизпълнение, такова считат че има от страна на ищеца и съгласно чл.4 ал.6
от Договора строеж на къща № 009/2020г. подизпълнителят е длъжен да
започне три работни дни след извършване на авансовото плащане от страна
на възложителя. Съгласно чл.4, ал.5 от същия Договор, за всяко плащане се
издава разписка за получена сума. Съгласно чл.7 ал.3 изпълнителят и
подизпълнителят няма право да се откаже от поръчката, освен при виновно
неизпълнение на Договора от страна на възложителя. Съгласно чл.7 ал.5 от
Договора същият влиза в сила от деня на подписването му от двете страни и
започване на строителните монтажни дейности след капариране на сумата от
9600лв. По делото няма представени доказателства за това възложителят да е
заплащал на изпълнителя авансово сумата в размер на 9600лв, за да се счита,
че Договорът е в сила, и че има обвързваща сила за страните по него.
Навеждат доводи, че е налице не само забава, но и неизпълнение на
Договора от страна на възложителя, като това неизпълнение и забава на
основание чл.96 ЗЗД освобождава изпълнителите по Договора от тяхната
забава, ако такава има.
Моли въззивния съд да отмени постановеното решение и върне делото
за ново разглеждане от друг състав, или да отмени решението и да постанови
3
друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани и да бъдат присъдени направените разноски както в настоящата
инстанция, така и в предходната.
Конституираният на осн. чл.265 ал.2 ГПК *** ЕООД гр.Бургас, ЕИК №
***, представлявано от Управителя М. С. К. като жалбоподател по
настоящото дело предвид необходимото другарство между този ответник и
жалбоподателя *** ЕООД гр.Плевен, призован по реда на чл.50 ал.4 ГПК, не
се представлява и не изразява становище.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС СТ. В. Н.
с ЕГН **********, от гр.Плевен, ***, настоящ адрес гр.Долна Митрополия,
УЛ.***, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, чрез своя адв.Н. Н. от ПлАК
изразява становище, че жалбата е неоснователна, да се отхвърли и решението
да се потвърди като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени
направените в производството разноски. Твърди, че е налице уведомление от
01.12.2020г., с което процесния Договор е прекратен, като уведомлението е
връчено лично на И. И. Д. - управител на „***" ЕООД на 02.12.2020г. По
отношение на оплакването свързано с размера на присъдената сума, по делото
е изслушана съдебно-техническа и оценителна експертиза, която е установила
стойността на допълнително извършените СМР в следствие действията на
ответниците по делото, общо в размер на 12 586,40лв. с ДДС. Относно
заплатения аванс е налице доказателство - уведомлението от 01.12.2020г., в
което изрично е посочено, че е заплатен Аванс от 9 600лв., срещу което
твърдение, в хода на първоинстанционното производство ответниците не са
възразили и не са правили искания за събиране на доказателства, с които да се
установи, че платеният аванс от 9600лв. не е получен в изпълнение на
сключения договор между страните.
Генералното възражение по отношение на сключения договор с
твърдението, че не е подписан от „***"ЕООД не е доказано пред
първоинстанционния съд, въпреки допуснатата графическа експертиза, за
която Управителят на ответното дружество - И. Д. не е внесъл определеният
от първоинстанционния съд депозит.
По последното от направените оплаквания свързано с това, че съдебно-
техническата експертиза се е позовала на частна експертиза, което според
въззивният жалбоподател мотивира искане за незачитане като доказателство
4
по делото на заключението, въззиваемата страна счита същото за
неоснователно.
Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, като
правилно, обосновано и законосъобразно и да присъди направените в
производството разноски.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и следва да
бъде разгледана.
Обжалваното решение е недопустимо, т.к. при постановяването му
Районен съд гр.Плевен е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до постановяване на решение по
непредявен иск при несъобразяване на изложените твърдения в ИМ на ищеца
– хипотезата на чл. 270 ал.3, предл.3 ГПК.
Видно от исковата молба – л.2 – л.3 от делото на ПлРС, в същата се
твърди, че на 17. 08. 2020 г. е сключен Договор за строеж на къща №
009/2020г., по силата на който ответниците в първоинстанционното
производство – „ ***“ЕООД като изпълнител, а „***“ ЕООД като
подизпълнител, са приели да извършат строеж на 1 бр. къща в ПИ №
56722.14.162, в местност „***“ в землището на гр.Плевен. Неразделна част от
Договора е и Приложение № 1 към него с уговорени четири етапа за
изграждане на описаната сграда.
Твърди също така, че в изпълнение на първия етап от работата, за който
ищецът е заплатил сумата от 9600,00 лв., са допуснати сериозни грешки в
основата на сградата, констатирани от Дружеството, упражняващо строителен
надзор „***“ ЕООД с управител инж. М. А., а така също и от конструктора на
сградата инж. М. И.. Последният е издал Заповед № 1/30.10.2020г, с която е
констатирал, че „вместо изкопи по ивични фундаменти, е извършен масов
машинен изкоп на площадката, прокопана е основната кота - КДР ивични
фундаменти". За отстраняване на тези нарушения е предписано „до достигане
на естествения почвен слой да се извърши подложен бетон под ивиците на
ивичести и единични фундаменти". След връчване на указанията на
5
конструктора и фирмата, осъществяваща строителен надзор, ответниците не
са предприели действия по отстраняване на допуснатите грешки в основата на
сградата.
На следващо място в исковата молба се твърди, че с уведомление от
01.12.2020г., получено от „ ***“ЕООД на 02.12.2020г., а от „***“ ЕООД - на
11.12.2020г., ищецът е уведомил двете дружества за прекратяване на
Договора, поради неговото неизпълнение, а така също и за това, че предстои
да се остойности размерът на вредите, вследствие неправилно извършените
действия при основата на жилищната сграда. Установена е стойността на
необходимите СМР, която стойност е посочена в исковата молба и възлиза на
12 556,53лв. с ДДС, а отделно от това, ответниците дължат и платената им
авансово сума от 9600,00лв. по първия етап от строителството на процесната
къща, съгласно уговорката в Приложение № 1 - неразделна част от сключения
Договор.
Поискали са от ПлРС да осъди „***“ ЕООД ЕИК ***, представлявано от
И. Д.и и „***“ ЕООД, ЕИК № ***, представлявано от М. С., да заплатят на
ищеца сумата от 22 156,53лв., представляваща вреди от неизпълнение на
Договор за строеж на къща № 009/2020г. от 17.08.2020г., включваща
стойността на необходими СМР за поправка на неправилно извършени СМР -
12 556,53лв., както и платената авансово сума за първия етап от
строителството в размер на 9600,00лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените в
производството разноски, със законните от това последици.
При така предявеният иск при внимателния прочит на исковата молба,
става ясно, че ищецът твърди за валидно сключен Договор за строеж с
уговорени четири етапа на изпълнение. В изпълнение на първият етап на
работата по Договора, за който е дадена авансово платена сума, от страна на
изпълнителя са допуснати нередности, констатирани от строителният надзор
в предвид на предмета на Договора, а именно „строеж на къща“. В резултат на
констатираните нередности, ищеца е уведомил двете дружество, в качеството
им на изпълнител и подизпълнител по Договора за строеж, за прекратяване на
същия поради неговото неизпълнение, както и поради неправилно
извършените дейности, за които следва да бъдат заплатени нанесените вреди
от неточното изпълнение.
6
Тези твърдения сочат на основание на иска чл.262 ал.2 ЗЗД вр. чл.79
ЗЗД, а приетата от ПлРС правна квалификация по чл.45 ЗЗД е за
извъндоговорно облигационно основание – деликтна отговорност, каквато не
би могла да се носи от ЮЛ.
Наличието на Договор между страните изключва приложението на
деликтната отговорност за непозволено увреждане. Основанието на иска се
определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които
правния субект е претърпял вреда. Ако увреждането е в пряка причинна
връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на
задължения по договор, както е в процесният случай, то и отговорността, вкл.
и обезщетението за изправната страна са следствие на договорно
правоотношение.
С отговора на исковата молба – л. 23-л.24 от делото на ПлРС,
„***“ЕООД са възразили срещу това, че обстоятелствената част и петитума
на исковата молба не си кореспондират досежно правната квалификация на
иска, че е налице искова претенция с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, за
която от своя страна ищеца определя като нанесени вреди от
неизпълнение на Договор за строеж. В този смисъл така предявеният иск и
така формулираният петитум е неясен, като не кореспондира с изложените в
обстоятелствената част факти и обстоятелства и противоречи на твърденията,
на които се обосновава ищеца.
С Определение № 845/13.04.2021г. по делото на ПлРС – л.25 – л.26 от
делото – постановено по реда на чл.140 ГПК, ПлРС предвид горното е приел,
че е предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД с цена на иска в размер
на 22 156,53лв., като указал в какво се изразява доказателствената тежест на
ищеца, а именно да докаже причинно следствената връзка между
противоправното деяние и вредите.
Наред с това спрямо втория ответник няма редовно призоваване и не е
текъл срок за Отговор – съобщението за връчване на ИМ . л.20 – л.20А е
върнато в цялост от адреса на седалището на Дружеството в Бургас и вместо
да приложи чл.50 ал.4 ГПК съдът е оставил така върнатото съобщение без
произнасяне.
За съдебното заседание на 29.06.2021г. се е явил Управителят на
бургаското Дружество М. С. К. – л.57 от делото, възразил е че е узнал от И. И.
7
Д. за делото предния ден, но без да отчете че вторият ответник е нередовно
призован и не е текъл срок за Отговор спрямо същия, ПлРС е дал ход на
делото.
В съдебно заседание на 29.06.2021г. – л.57 – л.59 от делото на ПлРС,
съдът е докладвал и е приел за окончателен Проекто – доклад от Определение
№ 845/13.04.2021г. по делото на ПлРС – л.25 – л.26 от делото – постановено
по реда на чл.140 ГПК, в който липсва същински такъв и без Отговор от
втория ответник, за който няма редовно връчване на ИМ и приложения, а
приемането и обявяването му за окончателен в открито съдебно заседание не
санира допуснатите процесуални нарушения за липса на проекто-доклад и
неизпълнение на чл.131 ГПК спрямо втория ответник.
Вярно е, че съдът не е обвързан от сочената от страните в исковата
молба правна квалификация, изразена цифрово като текстове от съответния
Закон, но дължи точната на твърденията на страните в искова молба правна
квалификация. С други думи съдът не може да подмени наведените
фактически твърдения в обстоятелствената Част на исковата молба от ищеца,
а съобразно тях следва да даде вярната правна квалификация на предявените
искове.
По този начин се е стигнало до постановяване на обжалваното решение
за материалноправните предпоставки за непозволено увреждане и деликтна
отговорност без отговор на въпросът прекратен ли е описания в ИМ Договор
за строителство и без било чрез без движение на ИМ или по реда на чл.145
ал.2 ГПК да се изясни какво твърди ищецът по въпроса дал ли е срок за
изпълнение на Договора преди извънсъдебното му разваляне – разгледан е
непредявен иск. Поради това решението е недопустимо, следва да се
обезсили, а делото да се върне на ПлРС за ново разглеждане от друг състав.
Доводите за незаконосъобразност и необоснованост на решението не
следва да се обсъждат, защото неправилността на първоинстанционното
решение изисква то да е допустимо и валидно постановено.
След като жалбата се явява основателна, но не по съображенията в нея,
то чл.81 ГПК изисква произнасяне за разноските ако има искане на страните
за това – в случая такива има и от двете страни - както за направените в
настоящата инстанция, така и в предходната инстанция, но делото не се
решава по същество пред настоящата инстанция. На същите следва да
8
отговори ПлРС при новото разглеждане на делото, когато страните ще
получат отговори по същество на делото и ПлРС ще следва да се произнесе за
всички разноски, направени по същото.
Ищецът е потребител и предвид чл.113 ГПК делото се гледа като
гражданско по реда общия исков процес. Поради това и предвид цената на
исковете решението ще подлежи на касационно обжалване.
При тези съображения и на основание чл.270 ал.3, предл.3 ГПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 1351/29.11.2021г. по гр.д. №
1710/2021г. на РС гр.Плевен, включително и за разноските, като недопустимо
и
ВРЪЩА делото за произнасяне по предявените искове от друг състав на
първоинстанционния съд.
ОТХВЪРЛЯ исканията на въззивника „***“ ЕООД ЕИК ***,
представлявано от Управителя И. И. Д. и въззиваемия СТ. В. Н. от гр.Плевен,
ЕГН ********** присъждане на деловодни разноски за двете инстанции, като
неоснователни и указва на ПлРС да се произнесе по същите при решаване на
делото по същество.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9