Решение по дело №17860/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3692
Дата: 29 февруари 2024 г.
Съдия: Мария Веселинова Богданова Нончева
Дело: 20231110117860
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3692
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20231110117860 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. П. П. и А. Й. П. срещу Я. П. К., с
която е предявен иск за признаване за установено между страните, че учредено в полза
на ответницата право на ползване върху недвижим имот е погасено по давност.
Ищците твърдят, че на 29.02.2008 г. в полза на Я. П. К. било учредено
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху 1/2 идеална част от недвижим
имот, находящ се в гр. София, **. С влязло в сила на 27.08.2010 г. решение по възз. гр.
д. № 4749/2009 г. на СГС, било установено, че описаният имот бил съсобствен между
** ** ** и М. П. П. при квоти съответно 3/4:1/4, като на 12.07.2011 г. имотът бил
възложен в собственост изцяло на М. П. П. по силата на постановление за възлагане по
изпълнително дело № ** г. по описа на ЧСИ **. За така придобитата собственост М. П.
се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ** г. на
нотариус **. На ** г. починал съпругът на М. П. - ** П., който оставил за свои
наследници по закон нея и синът им А. Й. П.. Те приели наследството на своя
наследодател, в резултат на което между тях възникнала съсобственост по отношение
на недвижимия имот, находящ се в гр. София, **. Същият, обаче, до средата на 2017 г.
се ползвал от Я. К., когато ответницата споделила на ищците, че имала намерение за
кратко да напусне имота и да заживее при роднини, поради здравословни проблеми. Я.
1
К. действително напуснала апартамента и от този момент М. П. и А. П. нямали контакт
с нея. М. П. започнала да заплаща сметките за консумативи за апартамента, а в
началото на 2018 г. съсед от входа, в който имотът се намирал, се свързал с нея, за да я
уведоми, че никой от входа не бил виждал Я. К. от месеци. Същата информация, а
именно, че ответницата не обитавала апартамента, М. П. получила и от друг живущ от
входа. През 2019 г. ищцата заплатила таксите за входа за 2018 г. и 2019 г. в качеството
си на собственик по искане на домоуправителя на входа, тъй като Я. К. не живеела
там. Въз основа на изложеното ищците поддържат, че учреденото в полза на
ответницата право на ползване върху процесния имот било погасено по давност,
поради неупражняването му за срок, по-дълъг от 5 години. Отправено е искане за
уважаване на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Я. П. К. за
отговор, като с постъпилия такъв в законово установения едномесечен срок е
направено признание на предявения иск по реда на чл. 237 ГПК. Ответницата изрично
е заявила, че не била упражнявала правото си на ползване върху процесния имот от м.
октомври 2016 г. Поддържа, че не била дала повод за завеждане на делото, поради
което моли тежестта за разноски, сторени от страните в хода на производството, да
бъде разпределена по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
По делото е постъпила молба от ищците с вх. № 40253/07.02.2024 г., с която е
отправено искане за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на
чл. 237, ал. 1 ГПК. В молбата изрично е заявено, че ищците се отказват от претенцията
си за присъждане на разноски по делото, предвид близките си родствени връзки с
ответната страна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищците поддържа искането
си за постановяване на решение при признание на иска, както и изявлението,
направено в молба с вх. № 40253/07.02.2024 г., че оттеглят искането си, направено с
исковата молба, за присъждане на разноски по делото.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази процесуалното поведение на страните по делото, намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК, за постановяване на решение при
признание на иска, поради следното:
Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Съгласно чл. 237, ал. 3 ГПК съдът не може да постанови решение при
признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите
нрави, или когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
В случая всички законови предпоставки за постановяване на решение при
2
признание на иска са налице – ответникът е признал иска, а ищците са поискали съдът
да постанови решение съобразно признанието. Спазени са и изискванията, установени
в чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или добрите
нрави, и е такова, с което ответната страна може да се разпорежда.
Въз основа на изложеното, предявеният иск следва да бъдат уважен изцяло, като
на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви за неговата
основателност.
Съдът не следва да се произнася и по отговорността за разпределението на
сторените от страните по делото разноски, предвид изричното изявление на ищците, че
се отказват от претенцията си за присъждане на такива.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. П. П. , ЕГН: **********, и А.
Й. П., ЕГН: **********, на основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 ЗС,
че Я. П. К., ЕГН: **********, не притежава право на ползване върху 1/2 идеална
част от недвижим имот, находящ се в гр. София, **, идентификатор **, с площ от 98,94
кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение с площ от 6,46 кв. м. и
прилежащите му 1,190 % идеални части от общите части на жилищната сграда и 1,190
% идеални части от правото на строеж върху поземления имот, поради
неупражняване на правото в продължение на повече от 5 години.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3