№ 9944
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110146615 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198, ал. 1 от Закона за водите за установяване съществуването
на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 1784,81 лева, представляваща главница
за доставени ВиК услуги, през периода 02.01.2021 г. до 29.09.2023 г. относно водоснабден
имот, находящ се в ***************************, клиентски номер ************, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
11.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът излага наличие на облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане на отпадни води и
пречистване на отпадъчни води) в посочения обект, но не били заплатени дължимите суми
за това. За дължимите суми за неплатена стойност на доставените ВиК услуги в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила
поради постъпило възражение от длъжника. Прави искане за присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с който
оспорва предявения иск. Оспорва качеството си на „потребител на ВиК услуги“. Оспорва
приложените към исковата молба справки от имотния регистър, като счита, че те не са годно
доказателствено средство, установяващо правото на собственост на ответника. Оспорва
реалната доставка на ВиК услуги в имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност
за част от процесните суми.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител.
С молба с вх. № 791474/06.03.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
Ответникът Н. А. К., редовно призован в съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адвокат Й. който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198, ал.1 от
ЗВ в доказателствена тежест на ищеца бе да установи осъществяването на релевантните за
спора факти и обстоятелства, а именно: наличието на облигационно правоотношение по
договор за ВиК услуги между страните, количеството на реално доставената от него по
договора вода за процесния период и размера на нейната цена; по възражението за давност в
доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до
прекъсване/спиране течението на давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 21762/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и след
подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1,
т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.
дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К)
услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК изрично оспорва релевантния за спора факт, че
е потребител на ВиК услуги, съответно, че е в облигационна връзка с ищеца по договор за
доставка на ВиК услуги в рамките на процесния период. Оспорва представената по делото и
приета справка по персонална партида на ответинка от АВ-ИР. Действително завеждането в
базата данни на ответника като потребител на ВиК услуги и дори фактическото обитаване
от последния на процесния имот /дори и да бъде установено по делото/ не съставлява годно
доказателство за никое от обстоятелствата, установяване на които води до извод за
съществуване на договорна връзка между страните. По делото не са представени и
документите, въз основа на които партидата се води на името на ищеца. Не е представен
документ за собственост или за учредено вещно право на ползване върху имота. Съдът обаче
счита, че справката от Имотен регистър има достатъчна доказателсвена стойност, като от
същата следва собствеността да се доказва ясно и категорично. Факта, че страна по
вписаното обстоятелство за придобиване на имота през 2003г. е ответницата, което в
съвкупност с това, че партидата за процесния имот е открита на нейно име обуславя извод,
че тя има качеството потребител на ВиК услуги за исковия период, с оглед на което
възраженията на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни. Не се установява за
процесния период да са налични вписвания за прехвърляне на имота на трето лице, а в
същото време за установяват последващи реални отчети. Съдът приема, че справките в АВ –
ИР имат публичен характер и надлежно удостоверяват извършените вписвания по
отношение имота, предмет на делото. По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи /Наредбата/ получаването на В и К услуги
става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган. Ето защо, правоотношенията между страните са регламентирани от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК
системи /Наредбата/, както и от влезлите в сила на 01.09.2006 г. Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор /ФИРМА/, в сила до
2
28.08.2016 г. Действащите през процесния период Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на ВиК оператора са общодостъпни на съответните интернет
адреси. Ето защо по силата на тези ОУ е налице облигационна връзка между страните, като
ищцовото дружество не сключва индивидуални договори с всеки от потребителите. По
силата и на чл. 2 от ОУ ищецът има качеството на потребител на В и К услуги за процесния
имот.
Основното възражение на ответника касае количеството на доставената в имота
услуга и размера на нейната цена.
В тази връзка вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е
установило, че ответникът има открита партида № ************ за процесния имот в
***************************, като за периода от 01.01.2021г. до 09.01.2023г.
потреблението на вода е начислявано служебно, поради неосигурен достъп, като е имало
монитирани в имота 4 бр. водомери. Вещото лице е установило, че реални отчети са
извършвани на 08.02.2023г., 09.05.2023г. и 05.11.2023г., като потреблението е изравнено по
данни от реалните отчети. Установен е размер на задължението от 1784,81 лева, за периода
от 05.02.2021г. до 05.11.2023г.
Във връзка с констатациите на вещото лице, че количествата вода са начислявани
служебно, следва да бъде отбелязано обстоятелството, че по делото липсват каквито и да
било твърдения от ищеца с исковата молба във връзка с основанията за начисляване на
процесиите В и К услуги на база, т. е. "служебно“. Разпоредбите, регламентиращи реда и
начина на начисляване на количеството В и К услуги при отказан и/ или неосигурен достъп,
се сдържат в чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4, съгласно които при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомери
разходът на вода се начислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1, 0 м/s, за период до предишен отчет по алинея 1. В тежест на ответника е обаче да
установи положителния факт че е предодставил достъп. В имота се установи, че първият
реален отчет датира едва от 08.02.2023г. Тогава са преизчислени вече по реалнни данни
сумите касаещи фактурите за процесния период. Следователно доколкото ответникът не
установи предоставен достъп перди това то за ищеца са били налице основания за
начисляване служебно на суми за ВиК услуги до 08.02.2023г., поради което може да се
приеме за безспорно, че констатирането на тези данни, респективно служебното начисляване
именно на съответно посоченото количество, включено към период, за който се отнася, е
извършено законосъобразно, предвид нормата на чл. 32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Ответникът е релевирал правопогасяващо възражение за давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на
11.04.2024г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято
изискуемост е настъпила преди 11.04.2021г. са погасени по давност. Датата на първата
3
фактура касаеща периода е от 05.02.2021г., платима до 05.03.2021г. включително,
следователно ответникът е изпаднал в забава от 06.03.2021г., когато е започнала да тече
давността. Предвид това, съдът намира, че погасени по давност са вземанията фактури за
м.02 и м.03.2021г. в размер на 62,82 лева, коит следва да се приспаднат от общото
задължение.
Така съдът намира, че главният иск следва да бъде уважен до размер на сумата от
1721,99 лева, а за сумата в размер на 62,82 лева, разликата над уважената сума от 1721,99
лева до размера на пълно предявената от 1784,81 лева, следва да бъде отхъврлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски
се поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от иска. Така
на ищеца в заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на 82,68
лева. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 35,69 лева,
350,00 лева депозит за изслушване на експертиза, кто на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва
да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, или общо
разноски в размер на 535,69 лева, като на ищеца с оглед уважената част от иска следва в
исковото производство да му се присъдят разноски в размер на 516,84 лева.
Ответникът също претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
500,00 лева в исковото производство и в размер на 240,00 лева в заповедното производство,
което съдът не намира за прекомерно и за което са налице доказателства за реално заплащане
по делото. Така на ответника с оглед отхвърлената част от иска следва да му се присъдят
разноски за възнаграждение в размер на 17,60 лева в исковото производство и в размер на
8,45 лева в заповедното производство, или общо сумата в размер на 26,05 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от
/ФИРМА/, ЕИК ************** срещу Н. А. К., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че Н. А. К. дължи на /ФИРМА/,
сумата в размер на 1721,99 лева, представляваща главница за доставени ВиК услуги, през
периода м.04.2021 г. до 29.09.2023 г. относно водоснабден имот, находящ се в
***************************, клиентски номер ************, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.04.2024 г. до
окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 62,82 лева,
разликата над уважената сума от 1721,99 лева до размера на пълно предявената от 1784,81
лева, за периода от 02.01.2021г. до м.03.2021г.
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 82,68 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 516,84 лева, деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. К., ЕГН
4
**********, сумата в размер на 26,05 лева, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5