Решение по дело №1993/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260227
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20201520101993
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 30.03.2021г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                 гражданска колегия,

На двадесет и пети февруари                                  две хиляди двадесет и първа година                                                                  година,

В публично заседание                                                        в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№1993 по описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по предявени от  Д.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, офис 1 против Община Дупница, гр.Дупница, пл.“Свобода“ №1 иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 768 лв.Съединен е и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 81.50 лв.

Твърди се, че със заповед №1071/30.05.2017г. на кмета на Община Дупница е сформиран екип за организация и управление на дейности по проект „Интегриран градски транспорт на гр.Дупница“, в която заповед ищецът била определена за юрист по този проект.На 01.06.2017г.бил подписан между страните договор с предмет „Юридическа подкрепа при изпълнение на проект „Интегриран градски транспорт на гр.Дупница“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“, процедура Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Дупница, в т.ч. следи за спазване на приложимото национално и европейско законодателство при изпълнение на проекта, както и насоките за изпълнение на договорите по схемата , отговорен е за правни аспекти при изпълнението и отчитането на проекта, участва в изготвянето на междинни и окончателни доклади и за изпълнение на дейностите по проекта“.

През време на изпълнение на проекта, съобразно сключения между страните договор, ищецът изпълнявала различни дейности, възложени от ръководителя на проекта-М. С.Изготвяла юридическа документация/писма и договори/, съгласуване на договор, консултации по възникнали правни въпроси, както на място в сградата на общината, така и в телефонни разговори, участие в срещи на екипа и др.В неформални разговори, счетоводителят по проекта казвал, че няма постъпили парични средства, както с оглед липсата на срокове в договора за отчитане на извършена работа, преценила, че ще подаде всички отчети за извършени от нея дейности след приключване на работата по проекта, за което била наясно, че приключва на 26.09.2019г.

През м.юли 2019г., ищецът разговаряла с ръководителя на проекта, като обяснила, че през м.август ще отсъства от страната, като била уверена, че това не е проблем и когато се прибере ще й бъдат предоставени специални бланки за попълване на отчети.След този разговор спряла да вдига телефона.В края на м.септември 2019г., С. й заявила, че е късно и да не подава отчети, тъй като цялата документация по проекта е обработена и изплатена на управляващия орган, като се очаква становище по окончателното плащане на всички дейности.

На 15.09.2019г., ищецът подала заявление в деловодството на Община Дупница с вх.№94-Д-893, към което приложила отчетни графици за извършена работа, описани подробно в исковата молба.

Макар дейностите по проекта да били приключили на 26.08.2019г., през м. октомври 2019г. от страна на Община Дупница все още се обработвала документация и се водела кореспонденция с управляващия орган относно плащанията и корекции по документите.Това което следвало да направи общината било да сканира отчетите и да ги качи на електронната страница, като от страна на ответника това не било извършено.

В подаденото заявление, ищецът подробно описала горната ситуация, като отговор от страна на ответника не последвал.Отчетите и графиците изплатила и на ръководителя на проекта.На 16.10.2019г. изпратила електронен сигнал и на управляващия орган.На 21.10.2019г. получила телефонно обаждане, че навременно е подала отчетите си, като същите следва да бъдат обработени, подадени и публикувани на електронната страница на ИСУН 2020 от ръководителя.

На 12.11.2019г. подала ново заявление до кмета на Община Дупница, като отново не последвал отговор.На 22.11.2019г. подала в деловодството на ответника покана за изпълнение на парично задължение за положен труд в размер на 346 часа, при часова ставка 8 лв., на обща стойност 2 768 лв.На 26.11.2019г. получила писмо от кмета на Община Дупница, което й се отказвало плащане поради подадени извън срока отчети и графици.

Твърди, че е изпълнила задълженията си по договора, работата й е приета от страна възложителя без възражения, в договора, сключен с ответника не е предвиден срок за представяне на отчети, поради което се претендира осъждане на ответника да й заплати сума в размер на 2 768 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Претендира се и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва считано от 01.11.2019г. до 14.02.2010г. в размер на 81.50 лв.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, в който изцяло са оспорени предявените искове.Твърди, че в договор му с ищеца е договорен конкретен срок и това е срока по чл.2 от договора9края на договора за безвъзмездна финансова помощ.

Оспорени са представените отчети, твърди се, че ищецът не е извършила работа, която да представи и да бъде приемана от страна на общината.

По делото са представени и приети като доказателства:заповед №1071/30.05.2017г., договор  от 01.06.2017г., заявление вх.№94-Д-893/15.10.2019г., вх.№94-Д968/12.11.2019г., писмо изх.№94-Д-893-1/20.11.2019г., отчетни доклади, покана за изпълнение на парично задължение, административен договор, договор за одит по проект, протоколи от проведени работни срещи, писмо-искане за допълнителни пояснения по договор за безвъзмездна финансова помощ, анекс №1 и методически указания, справки и извадки за проведена комуникация между ищеца и ръководителя на проекта.В качеството на свидетели са разпитани: М. С., , Т.Д., А.П., .

От посочените доказателства, по делото се установи следната фактическа обстановка:

На 01.06.2017г. между страните е сключен договор между страните, по който на ищеца било възложено да извършва юридическа подкрепа при  изпълнение на проект „Интегриран градски транспорт на гр.Дупница“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“.Следи за спазване на приложимото национално и европейско законодателство при изпълнение на проекта, както и насоките за изпълнение на договорите по схемата, отговорен е за правните аспекти при изпълнението и отчитането на проекта, участва в изготвянето на междинни и окончателни доклади за изпълнение на дейността по проекта.В чл.2 от договора, е договорено между страните, че срока за изпълнение на този договор съвпада с края на договора за безвъмездна финансова помощ за изпълнение на проект“Интегриран градски транспорт на гр.Дупница“.Договорено е възнаграждение до 6 400 лв., при часова ставка 8 лв. на час, което се изплаща при представяне на отчетен доклад за извършената работа от изпълнителя, приет от ръководителя и/или официален представляващ възложителя.Договорено е, че договорът се прекратява с изтичане на срока по чл.2.

На 15.10.2019г. ищецът подала заявление в Община Дупница, към което представила отчети за извършена работа по проекта и поискала да бъдат приети и одобрени от ръководителя или от официално представляващ възложителя по договора-Община Дупница.

На 12.11.2019г. ищецът подала ново заявление с вх.№94-Д-968 с искане за изясняване на ситуацията и изплащане на възнаграждение.На 22.11.2019г. подала покана за изпълнение на парично задължение.В тази покана, ищецът посочила подадените от нея отчетни доклади, общия брой часове положен труд-346 часа и възнаграждението, което й се дължи в размер на 2 768 лв.

С писмо изх.№94-Д893-1/20.11.2019г. на кмета на Община Дупница, ищецът е уведомена, че във връзка с отчитане изпълнението на договора, верификация на разходи се извършва само при подадено искане  за плащане в срока на договора-26.08.2019г.С оглед датата на заявление №94-Д-893/15.10.2019г., с което е подала отчетите, Община Дупница няма основание да изплати възнаграждение.

Безспорно е между страните, че на 26.05.2017г. между МРРБ, Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“-Главна дирекция „Градско и регионално развитие“ и Община Дупница е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Региони в растеж“.В чл.3 е договорен срок за изпълнение-21 месеца от датата на подписването му.С анекс №1 от 25.02.2019г. е изменен срока на договора на 27 месеца и този срок е изтекъл на 26.08.2019г.

При така описаната фактическа обстановка, съдът е квалифицирал предявения главен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД.Сключения между страните договор има характеристиката на т.нар.консултантски договор, като предстацията на ищеца е посочена в чл.1 от договора и има за предмет интелектуален юридически труд.Договорът е сключен като срочен-чл.2, като срока му, посочен в предходния абзац е до 26.08.2019г.Задължението на възложителя да заплати възнаграждение в посочените параметри е обусловено от представяне от страна изпълнителя на отчетни доклади за извършената работа, приети от ръководителя и/или официален представляващ възложителя.

При горното, за съда се налагат следните правни изводи:

Безспорно е между страните, че между тях е сключен договор от вида на гореописания, прекратен с изтичане на предвидения в него срок на 26.08.2019г.На 15.10.2019г. ищецът представила в деловодството на Община Дупница изготвени от нея отчети с отработени часове по договора.Подала второ заявление на 12.11.2019г., а на 22.11.2019г. подала покана за заплащане на дължимите суми.С писмо от 20.11.2019г. й било отговорено, че не й се дължи плащане, поради подаване на отчетите след изтичане срока на договора.

При горното съдът намира, че не е налице приемане на извършената работа от страна на възложителя.

Съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана  в решения на ВКС № 157 от 08.11.2010 г., по т. д. № 1135/2010 г. и № 186 от 30.10.2013 г., по т. д. № 820/2012 г., двете на II т. о. и в решение № 231 от 13.07.2011 г., по т. д. № 1056/2009 г. на II т. о., решение № 23 от 04.08.2014 г., по т. д. № 1938/2013 г. на I т. о. и мн. др.,  релевантно за приемането по см. на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Самото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, както не съставлява приемане в разглежданата хипотеза и възражението, че същата е неточно изпълнена в количествено или в качествено отношение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности, като отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. По отношение на формата в която следва да се упражнят правата на възложителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение. Следователно това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по  чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иск с правно основание  чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

В конкретния случай, ответникът е отказал заплащане поради изтекъл срок на договора.Съдът намира, че това не може да е основание за отказ.Установения факт, че заплащането е от страна на друго лице, след представяне на отчети, не освобождава ответника от отговорност по сключения договор.Съобразно гореизложеното, с отговора на исковата молба е повдигнато възражение за пълно неизпълнение от страна на ответника, поради което не се дължи заплащане и са оспорени представените отчети.

Следва да се посочи, че представените по делото отчети по същество представляват частни свидетелстващи документи, съставени от страна на ищеца.По делото липсват доказателства същите да са били съгласувани и приети от страна на възложителя по договора.Същите са оспорени с отговора на исковата молба и са представени доказателства-протоколи от срещи на комисията по проекта, показанията на св.П. и С., от които следва извод, че ответникът в производството проведе насрещно доказване  относно брой отработени от ищеца часове и положен труд по проекта.Оспорените отчети, показанията на св.Д., представените разпечатки от електронна комуникация и разпечатки от телефонни разговори по никакъв начин не водят до извод, че ищецът в производството проведе доказване, при това пълно и главно, относно брой часове положен труд по конкретния проект.

Договореният начин на плащане-при часова ставка от 8 лв. на час, но не повече от определена сума, тълкуван по правилото на чл.20 ЗЗД, води до извод, че заплащането е следвало да е след съгласуване с ръководителя на проекта или представител на възложителя.В този смисъл е следвало да е налице одобрение на отчетеното от страна на възложителя.При спор между страните, какъвто е налице по делото, следва ищецът да проведе пълно доказване на брой отработени часове по конкретния проект.При липса на такива доказателства, съдът намира, че предявения главен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.

При горните изводи относно недължимост на сумата по главницата, то неоснователен е и предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.

В отговора, подаден в срока по чл.131 ГПК, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.Видно от приложеното пълномощно, в производството по делото ответникът е представляван от адвокат В., поради което съдът не дължи произнасяне по това искане.

 

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявения от Д.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, офис 1 против Община Дупница, гр.Дупница, пл.“Свобода“ №1 иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 768 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 01.06.2017г.

Отхвърля предявения от Д.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, офис 1 против Община Дупница, гр.Дупница, пл.“Свобода“ №1 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 81.50 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума за периода 01.11.2019г. до 14.02.2020г.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от връчването му на страните пред КОС.

 

 

                                                                             Районен съдия: