№ 1468
гр. София , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502168 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 1383 от 20.02.2020 г. по гр.д. 8430/2019 г. по описа на СГС, I-29
състав, е отхвърлен изцяло предявения от Е. Д. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД
против М. В. Д. за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от изразено от адв. М. Д. в становище,
представено на 23.04.2019 г. по в.н.ч.д. № 1499/2019 г. по описа на СГС, НО, VІІ-ми
въззивен състав, че казаният за него от подзащитния й израз „К. е грозен“ не
представлява обида, а нормално човешко общуване, заедно със законната лихва върху
тази сума от 23.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
С редовна и допустима жалба, решението на СГС е оспорено от Е. М. с
доводи за неговата неправилност. Счита се, че по делото бил установен и доказан
фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, при което неправилно
първостепенния съд отхвърлил претенциите му. Моли за отмяна на решението и
уважаване на иска, предявен от въззивника.
М. Д. е подала писмен отговор на въззивната жалба. С него същата се
оспорва и се счита, че решението на СГС следва да се потвърди като правилно.
По делото САС установи следните факти и обстоятелства:
Ищецът Е. М. навежда следните обстоятелства за обосноваване на
искането: изложени обидни твърдения, чрез изразеното от ответника в становище по
1
в.н.ч.д. № 1499/2019 г. по описа на СГС, НО, че казаното за него „К. е грозен“ не
представлявало обида, а нормално човешко общуване; засягане на неговото лично
достойнство и дължимост за причинените му неимуществени вреди, изразяващи в
психически неудобства, унижение, страх и ужас, на обезщетение в размер на 50000
лева. Претендира тази сума, заедно със законната лихва от 23.04.2019 г. и разноските.
Ответникът М. Д. в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска, възразявайки че
изразеното от нея е в изпълнение на професионалните й задължения като адвокат по
делото и не представлява лично отношение към ищеца. Няма претенция за присъждане
на разноски.
От доказателствата по делото САС намери следното:
В производството се установява, че по тъжба на ищеца Е.М. против Н.Г. е
образувано наказателно производство по н.ч.х.д. № 6877/2018 г. по описа на СРС, НО,
131-ви състав, което с разпореждане от 20.07.2018 г. е прекратено поради липса на
изложени в тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК обстоятелства, които да бъдат
субсумирани под състав на престъпление от частен характер.
Така постановеното разпореждане е обжалвано пред въззивния съд от ищеца
Е.М. и неговия повереник. По подадените от тях жалби е образувано в.н.ч.д. №
1499/2019 г. по описа на СГС, НО, VІІ-ми въззивен състав, при разглеждането на които
назначеният на подсъдимия Н.Г. защитник – адв. М.Д. (въззиваем по настоящото
производство), е представил становище на 23.04.2019 г. (така протокол от съдебното
заседание по в.ч.н.д. № 1499/2019 г. по описа на СГС). В становището са изразени
правни съображения от служебния защитник, че посоченият в частната тъжба на ищеца
Е.М. израз на подсъдимия „К. е грозен, висок 192 см, леко прегърбен, слаб и жилав“,
преценен въз основа на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, няма обидно значение, тъй като не е насочен към унизяване на
достойнството на тъжителя чрез използване на неприлични и вулгарни изразни
средства, а представлява изразено мнение за него.
По делото в първата инстания е разпитан и св. С. Д., който имал непосредствени
наблюдения върху състоянието на ищеца Е.М. през времето, когато двамата били
заедно. Свидетелят заявява, че ищецът винаги бил разстроен, когато го наричали „К.“,
поради което той завеждал дела. Той се почувствал зле и от казаното за него „К. е
грозен“. Чувствал се постоянно гневен, викал и използвал нецензурни изрази, дори и в
общуването си с него.
От правна страна САС намира следното:
От твърденията в исковата молба и формулирания петитум се извежда, че
претенцията на Е. М. спрямо ответникцата Д. следва да се подведе под нормата на чл.
45 ЗЗД.
За характера на отговорността по чл. 45 ЗЗД има редица монографични
изследвания и богата практика на съдилищата, която е константна. За да се изведе
основателност на иска по чл. 45 ЗЗД, ищцовата страна трябва да докаже наличието на
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправно
поведение на ответника (действие или бездействие), да са причинени вреди от това
2
поведение и да е налице причинно-следствена връзка между поведението на
делинквента и претърпените вреди. Следа да е налице и вина, но за нея е формулирана
оборима презумпция в ал. 2 на чл. 45 ЗЗД.Само тази презумпция следва да се оборва от
ответника по иска, докато останалите елементи от фактическия състав на деликта са в
доказателствена тежест на ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Законосъобразни и правилни са изводите на първостепения съд, че
исковата претенция е неоснователна, тъй като не са налице всички елементи на
фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, за да може ответника да бъде
ангажиран с носене на такава отговорност. Дори и един от тези елементи да липсва,
това е достатъчно иска по чл. 45 ЗЗД да бъде отхвърлен.
Не е спорно между страните по делото, че ответницата М.Д. в
представено на 23.04.2019 г. становище по наказателното производство пред въззивния
съд, с което тя е защитавала правата на подсъдимия Н.Г., в качеството й на негов
защитник, е заявила, че възприетият от ищеца Е.М. за обиден израз на подсъдимия „К.
е грозен“, преценен въз основа на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, няма обидно значение, респективно не представлява обида. Така
изразеното от адв. Д. обаче не представлява противоправно деяние, респективно то
няма унизителен характер за достойнството на М.. Изложеното от М.Д. по
основателността на подадените от ищеца и неговия повереник в наказателното
производство жалби представлява добросъвестно упражняване на възложените й
професионални задължения като лице, упражняващо адвокатска професия, и защитник
на подсъдимия по производството съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 40 и сл.
ЗАдв, чл. 15, ал. 1 НПК и чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС, именно чрез
излагане единствено на правни съображения за характера на израза „К. е грозен“. Тези
правни съображения на въззиваемата Д., обосновани от състава на престъплението по
чл. 146, ал. 1 НК и приетото за неговото осъществяване в съдебната практика,
представляват дадена от нея оценка за този израз и начин за реализиране на дължимата
защита на правата на подсъдимия в наказателното производство, а не обиден израз за
личното чувство за достойнство на ищеца Е.М. и положителната му оценка, която
същият има за собствената си личност и обществена ценност, използван в нарушение
на императивните разпоредби на чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 1 и 4 от Хартата на основните
права на ЕС.
Липсата на противоправно деяние води до отсъствие и на останалите елементи
от състава на непозволеното увреждане, поради което така предявеният иск по чл. 45
ЗЗД е неоснователен и правилно отхвърлен от СГС.
Ето защо, жалбата е неоснователна, а атакуваното решение ще следва да се
потвърди като валидно, допустимо и правилно (чл. 269-271 ГПК) поради съвпадението
в крайните изводи на СГС и САС. Няма претенции по разноски от въззиваемата, която
при този изход от спора би могла да претендира присъждане на такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 1383 от 20.02.2020 г. по гр.д. 8430/2019 г.
по описа на СГС, I-29 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4