№ 4655
гр. Варна, 09.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501513 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 46157/23.05.2025 г., подадена от
„Лено” АД, против Решение № 1453/28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1299/2023 г.
по описа на Районен съд – Варна, 49 с-в, с което са отхвърлени предявените от „Лено”
АД срещу ЕТ „Амбитус - Д. Щ.“ установителни искове да бъде прието за установено
съществуването на вземания в полза на ищеца, както следва: сумата от 84,87 евро,
представляваща падежирала главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски
№ *********** г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК - 17.06.2022 г., сумата от 3150,78 евро по чл. 2.3, (а) и (b),
представляваща падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 -
Погасителен план от 22.09.2019 г. до 21.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 4217/07.07.2022 г. по ч.гр.д. № 7735/2022 г.
по описа на ВРС.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е необосновано и
неправилно. Въззивникът не споделя изводите на първоинстанционния съд, че се касае
за потребителски договор, сключен с потребител. Счита, че неправилно е прието, че
заемната сума е отпусната за лични цели. Излага, че вторият етап на усвояване на
сумата, който съдът квалифицира като погасяване на стари задължения към ищеца,
представлява погасяване на задължение на ответниците по една търговска сделка, а
именно предходно сключен договор за заем. Според въззивника не ставало ясно как
съдът е установил, че тези задължения са потребителски, без да е обследвал същността
на предходното заемно правоотношение. Сочи, че липсва анализ в решението на
взаимоотношенията между ответницата и Н.А.Щ., по чиято сметка е преведена сума
от етап на усвояването на заема, поради което няма как да се заключи, че заемът не е
обслужвал търговската дейност на заемополучателя. Поддържа се, че определянето на
договора като потребителски по ЗКНИП се явява неправилно, тъй като не отговаря на
действителните факти и обстоятелства, като съдът е пренебрегнал законоустановената
презумпция на чл. 286, ал. 3 ТЗ. Навежда се довод, че ответницата не е провела пълно
и главно обратно доказване, като не е представила никакви доказателства,
установяващи, че заемните средства са използвани за цели, извън търговската й
дейност. В тази връзка моли да бъде прието, че всички доводи и твърдения, почиващи
на закрилата на потребителя и потребителското законодателство, се явяват
неприложими и не следва да бъдат разгледани от съда. Въззивникът излага, че изцяло
1
възприема за правилни направените изчисления по т. 3 от заключението на
първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, приета от първоинстанционния съд,
според които от общо направените от ответниците плащания за конкретния заем от
21.09.2018 г. са отнесени плащания в общ размер на 2573,07 евро, с които са погасени
задължения по него. Поддържа, че претендираните с исковата молба суми се явяват
непогасени според заключението на съдебно-счетоводната експертиза и с оглед факта,
че последното направено плащане по заема е на 27.09.2019 г. Не се споделя доводът,
че ищцовото дружество не е предоставило данни по какъв начин е определяло сумите,
с които се погасяват отделните задължения по двата договора, тъй като води своето
счетоводство редовно и записванията му имат доказателствена сила, като е и издало
удостоверение № 23166/31.07.2023 г., в което е посочено как са разпределени една
част от плащанията, които са по-големи по размер. Въззивникът намира за напълно
хипотетични и необосновани изчисленията в допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като представените платежни нареждания са за извършените плащания
по двата договора за заем. Счита, че обсъждането и приемането на вариант от съда, в
който всички плащания се отнасят само по единия договор за заем и то по-малкия по
размер, противоречи както на законовите разпоредби, така и на счетоводните
записвания. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове в цялост. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ЕТ „Амбитус - Д. Щ.“, чрез процесуален представител,
депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло
наведените във въззивната жалба основания за отмяна на оспореното решение, като
счита същото за правилно. Изразява се несъгласие с доводите на въззивника, че с
кредита целево се развивала търговска дейност и усвояването е свързано с предмета на
дейност като регистриран ЕТ, поради противоречието им с установеното по делото от
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, довело до извода на съда, че
нито една част от заема не се усвоява от ответницата като оборотни средства във
връзка с дейността й като ЕТ. Сочи, че видно от клаузите на самия договор,
наименованието „Договор за бизнес кредит“ е създадено за улеснение при отпускането
на заема, като процесната сума не е отпусната, респ. усвоявана по същество за
търговска дейност на ответницата. Поддържа, че претендираните договорни лихви са
недължими и поради настъпване погасителна давност по чл. 111 ЗЗД, като се позовава
на ТР № 3/2023 г. от 31.10.2024 г. на ОСГТК. Счита, че при установената
недействителност на договорни и неустоечни клаузи в процесния договор,
първоинстанционният съд е достигнал до единствения и възможен извод за
отхвърляне изцяло на исковата претенция, поради което моли за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок, като е
заплатена съответната държавна такса, поради което същата е редовна.
Във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са релевирани
доказателствени искания.
Въззивната инстанция, след като взе предвид възраженията на страните и
съществуващия между тях спор дали процесният договор за заем представлява по
своята правна същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, от
което да следва задължението на съда за засилена потребителска защита – арг. чл. 7,
ал. 3 ГПК, а и предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК, намира, че следва да допусне
провеждане на допълнителна съдебно-счетоводна, с помощта на която да бъдат
изяснени правнорелеватни въпроси досежно размерите на задълженията на ответника
по договорите за заем от 18.05.2018 г. и 21.09.2018 г., респ. извършените погасявания
по тях. В тази връзка следва да бъде указано задължението на ищеца да съдейства на
вещото лице при провеждане на експертизата и да представи цялата необходима
информация за изготвяне на заключението, в т.ч. да представи по делото препис от
2
договор за заем бизнес кредит с клиентски № 5977/18.05.2018 г., приложенията,
измененията и погасителния план към него.
Воден от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 46157/23.05.2025 г.,
подадена от „Лено” АД, против Решение № 1453/28.04.2025 г., постановено по гр.д. №
1299/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 49 с-в.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.12.2025 г. от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
ДОПУСКА провеждането на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
със задача вещото лице след запознаване с материалите по делото и намиращата се в
дружеството-ищец документация, в т.ч. и с договорите за кредит, сключени между
страните, да даде заключение по следните въпроси:
1) Каква е величината на действително прилагания по процесния договор за
кредит ГПР?;
2) Извършени ли са плащания и как са отнасяни погасяванията към всеки от
сключените договори за кредит между страните – Договор за заем Бизнес кредит
Клиентски № *********** г. и Договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 5977 от
18.05.2018 г.? Как са осчетоводявани плащанията по всеки от договорите?;
3) Водел ли е кредиторът отделни счетоводни отчетности по отделните
договори за кредит?;
4) Налице ли са непогасени задължения по всеки от договорите за кредит за
главница, лихва и обезщетение за забава, ако да – в какъв размер и за какъв период?
Начислявани ли са други задължения като лихва върху лихва, неустойки, застраховки,
такси и др., в какъв размер и за какъв период, погасени ли са и по какъв начин по
всеки от двата договора?;
5) Какъв е размерът на задълженията за главница и за какъв период се дължи
тя по Договор за заем Бизнес кредит Клиентски № *********** г., ако с извършените
плащания се погасяват единствено задълженията за главница по двата договора за
кредит?;
6) Вещото лице да изготви вариант, в който да посочи размера на останалата
дължима и падежирала главница по процесния Договор за заем Бизнес кредит
Клиентски № *********** г., изчислена единствено като сбор от реално усвоената
сума по сметка, посочена от заемополучателя, и неизплатена главница, включена в
падежиралата на 18.09.2018 г. вноска № 4 по Приложение 1 – Погасителен лан от
Договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 5977 от 18.05.2018 г., без направените
плащания да се отнасят за погасяване на други начислени задължения, освен за
главница по двата договора за кредит.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението, в размер на 400 лв. (четиристотин лева), вносим от
въззивника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение,
в който срок следва да представи доказателства за внесения депозит.
НАЗНАЧАВА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК в качеството на вещо лице по
изпълнение на поставената задача А.В., което да бъде уведомено за изготвяне на
експертизата след внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не
може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга
3
обективна причина или в определения срок, както и да представи заключението си
най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197,
ал. 2, чл. 198 и чл. 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си справка –
декларация.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „Лено“ АД да окаже съдействие, като предостави
на вещото лице цялата необходима информация за изготвяне на заключението, както и
да представи по делото препис от договор за заем бизнес кредит с клиентски №
5977/18.05.2018 г., приложенията, измененията и погасителния план към него, като при
неизпълнение съдът ще приложи последицата по чл. 161 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните за възможността да разрешат спора, чрез медиация,
като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна.
Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-
изпълнителна служба при Pайонен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“
№ 12. За контакт с Координатора на Центъра към Окръжен съд – Варна Нора
Великова: тел. *********. Информация за Центъра по медиация и медиацията като
процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет
страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор –
трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага
спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните
въпроси.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на
въззивника се изпрати и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4