РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Радомир, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20231730100603 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба, подадена от „М.“ ЕАД – София, чрез прокурист, с
която срещу Д. С. И., ЕГН ...е предявен иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1, изр.
1 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответницата да опразни и върне
ползването на имот, собственост на ищцовото дружество, находящ се в гр. Радомир, ж.к.
„Т.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ..
Ищецът „М.“ ЕАД – София твърди, че между него и ответната страна – Д. С. И. е
налице договорно наемно правоотношение по отношение на процесния имот. С писма изх.
№ 93-00-787/02.06.2021 г. и изх. № 93-01-226/11.10.2021 г. дружеството твърди, че е правило
опит да уведоми ответницата за дължими суми за наем и консумативи по договора. След
липса на действия от ответната страна и на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Договора за наем,
поради настъпила забава на наемателя при плащането на наемната цена, с Нотариална
покана с изх. № 13372/21.12.2022 г. по описа на Нотариус Р. Б., с peг. № ...и район на
действие - гр. София, ответницата била уведомена на 19.01.2023 г. за прекратяването на
договора, размера на задълженията й по него, както й е бил даден едномесечен срок да
заплати дължимите суми и да предаде имота обратно на „М.“ ЕАД. Дължимите суми за наем
и ел. енергия за периода 01.2022 г. - 01.2023 г. Д. С. И. платила чак през месец юли 2023 г.
Излага се, че ответницата е следвало да опразни наетия имот и да върне владението на
ищеца след прекратяване на договора помежду им, но го държи без правно основание. По
тези съображения ищецът иска осъждане на ответницата да опразни и предаде владението
на имот, собственост на ищцовото дружество, находящ се в гр. Радомир, ж.к. „Т.", бл. , вх. ,
ет. , ап. . В съдебно заседание поддържа исковата молба и претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, писмен отговор на исковата молба не е
постъпил. Ответната страна не се е явила в съдебно заседание и не е взела становище по
делото.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи,
1
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.09.2020 г. между страните е сключен договор за наем за временно и възмездно
ползване ДМА, собственост на „М.“ ЕАД, находящ се в гр. Радомир, ж.к. „Т.“, бл. ., вх. ., ет.
., ап. . при уговорен месечен наем, платим от ответницата в размер на 69,75 лв., със
задължение наемателят да заплаща стойността на изразходваните консумативи на
съответните доставчици, като си открие партиди на свое име. Срокът на договора е от
10.10.2020 г. до 01.10.2021 г.
По делото са приети адресирани до И. два бр. писма изх. № 93-00-787/02.06.2021 г. и
изх. № 93-01-226/11.10.2021 г., от които е видно, че дружеството е уведомило същата за
дължими от нейна страна суми в размер на 389.63 лв. – неплатен наем за месец февруари –
май 2021 г. и дължим консуматив за един месец и съответно за сума в размер на 83.71 лв. –
неплатен наем за четири месеца и консуматив за два месеца. И с двете писма ищецът е
поканил ответницата да заплати сочените суми и е отправил предизвестие за прекратяване
на договора в случай на неплащане. Няма данни за получаване на писмата от ответницата.
С Нотариална покана с изх. № 13372/21.12.2022 г. по описа на Нотариус Р.Б., с peг.
№ ..и район на действие - гр. София, ответницата била уведомена на 19.01.2023 г. за
прекратяването на договора в резултат на неизпълнение на задължението за заплащане на
наемната цена по договора, размера на задълженията й по него, възлизащи на 1399.08 лв.,
както й е бил даден едномесечен срок да заплати дължимите суми и да предаде имота
обратно на „М.“ ЕАД.
По делото са представени 19 бр. копия от фактури, издадени от ищеца, с получател
ответницата, видно от които на последната са начислени услуги префактуриране ел. енергия
в периода ноември 2021 г. – май 2022 г. и наем в периода февруари 2022 г. – февруари 2023
г. С кредитни известия е нулирана данъчната основа за доставката на услугите наем на
жилище за месец януари и февруари 2023 г.
Видно от представените с исковата молба извлечения от движения по банкова сметка
сметка BG85CESB97901E6532800 с титуляр „М.“ ЕАД – клон Варна Д. И. е платила на
ищцовото дружеството следните суми: на 06.07.23 г. - 331.71 лв., на 08.07.23 г. - 224.12 лв.,
на 18.07.23 г. – две суми от по 311.17 лв. и на 20.07.23 г. - 311,17 лв. с основания за плащане
задължение на Д. С. И. ЕГН ......
По делото не се спори, че ответницата е заплатила всички дължими суми по
издадените фактури до месец януари 2023 г.
Безспорно е също така, че ответницата след завеждане на делото е продължила да
ползва наетото помещение, видно от връчването на този адрес на исковата молба.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал.
1, изр.1 ЗЗД.
За уважаване на настоящата претенция е необходимо установяването на следните
факти, възложени в тежест на ищеца с определение от 08.09.2020 г.: между страните е
възникнало правоотношение по договор за наем, че е настъпил фактическият състав,
пораждащ прекратяването на договора, както и че имотът се намира в държане на ответника.
Приетият по делото договор за наем от 30.09.2020 г. е сключен за срок от една година
и е със срок на валидност до 01.10.2021 г. Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД ако след изтичане на
наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Като съобрази
твърденията на ищцовата страна, обстоятелството, че ответницата обитава процесния
апартамент и че същата през м. 07.2023 г. е погасила задълженията си във връзка с наема за
периода на представените по делото фактури – края на 2021 г. – 2022 г., съдът приема, че се
установява по безспорен начин наличието на наемно облигационно отношение между
страните, съществуващо по силата на писмения договор за периода от 01.10.2020 г. –
01.10.2021 г., който договор неформално е продължен за периода от 02.10.2021 г. до
прекратяване на договора. Допълнително от доказателствата по делото се установява, че
2
страните са запазили правоотношението помежду си във вида и обема, уреден в писмения
договор, сключен между тях, в т. ч. наемната цена.
Задължението на наемателя да заплаща наемната цена произтича както от договора от
30.09.2020 г., така и директно от закона (чл. 232 ЗЗД). В чл. 4 договора страните са
уговорили наемната цена да се заплаща на 10 число на текущия месец. В случая от
доказателствата по делото се установява, че ответницата е просрочила задълженията си по
договора за наем в периода януари 2022 г. – януари 2023 г., които е заплатила през месец
юли 2023 г.
Това обстоятелство на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от договора е породило право за
наемодателя да развали договора, без да е необходимо писмено известяване. Ищцовото
дружество е изпратило Нотариална покана с изх. № 13372/21.12.2022 г. по описа на
Нотариус Р.Б., с peг. № ..и район на действие - гр. София. Видно от приложеното известие за
доставка и печата, поставен от нотариуса, ответницата е била надлежно уведомена на
19.01.2023 г. за прекратяването на договора, размера на задълженията й по него, както й е
бил даден едномесечен срок да заплати дължимите суми и да предаде имота обратно на
„М.“ ЕАД. Съдът приема, че ищецът е отправил валидно предизвестие до ответницата за
прекратяване на договора на предвидено в договора основание и при съобразяване с чл. 238
ЗЗД, който предвижда, че ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните
може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано.
С оглед изложеното се установява кумулативното наличие на предпоставките,
предполагащи основателността на осъдителен иск с квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1, ЗЗД.
С оглед обстоятелството, че не са ангажирани от страна на ответницата доказателства
да е предала имота на ищеца, а напротив – същата получава съдебните книжа на адреса на
процесния имот, съдът приема, че предявеният иск за връщане на държания без основание
имот се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да
заплати на ищеца претендираните и направени разноски по делото в размер на 100 лева –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН ...., адрес: гр. Радомир, ж.к. „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., да
опразни и върне на „М.“ ЕАД – София, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София 1797, район „И.“, ул. „Л. С.“ № ., на основание чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 233,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, държането върху следния недвижим имот, нает по договор за наем от
30.09.2020 г., а именно: гр. Радомир, ж.к. „Т.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ..
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН ********** да заплати на „М.“ ЕАД – София, ЕИК .на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок, който тече от 10.10.2023 г.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3