№ 199
гр. Дупница, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И. Б. Д.
при участието на секретаря Ива Д. Г.
като разгледа докладваното от И. Б. Д. Гражданско дело № 20241510102504
по описа за 2024 година
И. Д. А., ЕГН **********, е предявил срещу Л. Д. А., ЕГН ********** и С. Б. К.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, чл. 76 ЗН и чл.34 от ЗС. Производството е във фазата по допускане на съдебната делба
и определяне квотите на съделителите в делбената маса.
В исковата молба се сочи, че ищецът и ответницата Л. Д. А. са съсобственици при
равни права на основание наследство от техните родители Д.З. А., починал на 24.05.1999 г.,
и В.В. А., починала на 15.04.1984 г., на: - двуетажна масивна жилищна сграда -еднофамилна
с идентификатор 65245.1.277.1 по КК и КР на село Самораново община Дупница, одобрени
със Заповед № 300-5-61/05.08.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР,
засягащо сградата, е от 10.09.2021 г., адрес на сградата: село ***, разположена в ПИ №
65245.1.277, застроена площ: 71 кв.м., брой етажи: 2; - селскостопанска сграда с
идентификатор 65245.1.277.3 по КК и КР на село Самораново община Дупница, одобрени
със Заповед № 300-5-61/05.08.2004 г. на ИД на АГКК последно изменение на КК и КР,
засягащо сградата, е от 10.09.2021 г., адрес на сградата: ***, разположена в ПИ №
65245.1.277, застроена площ: 48 кв.м. брой, етажи: 2; - сграда с идентификатор 65245.1.277.2
по КК и КР на село Самораново община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-
61/05.08.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, е от
10.09.2021 г., адрес на сградата: село ***, разположена в ПИ № 65245.1.277, застроена площ:
9 кв.м., етажи: 1.
След смъртта на родителите И. Д. А. декларирал имота на двамата наследници,
1
тоест на свое име и на сестра си - Л. А.. През годините той редовно плащал данъци и владял
и ползвал имотите: има достъп до сградата и е ползвал двора, двата етажа на жилищната
сграда, банята и тоалетната в двора и стопанската сграда. Ответницата Л. А. се развела и
започнала да обитава процесния имот заедно с брат си И. А.. Тя ползва стаята на първия
етаж и кухнята, а И. А. ползва кухнята на първия етаж, а на втория хола и спалнята, като
двамата ползват банята и тоалетната в двора и складовата постройка. Л. А. по никакъв
начин не е проявявала собственически претенции спрямо ищеца и двамата знаели, че са
собственици на всичко по равно.
През февруари 2024 г. ищецът направил справка в Агенцията по вписванията и
установил, че Л. Д. А. се е снабдила с нотариален акт № 22, том II, дело № 214 от 12.07.2021
г., вписан под акт № 1, том 12, дело 7747 от 2021 година на СВ-Дупница, с който е призната
за собственик на целия имот заедно с построените в него сгради на основание наследство и
давност.
На 31.08.2021 г. процесните имоти са прехвърлени с договор за покупко-продажба,
оформен с нотариален акт № 56, том III, дело 410 от 2021 г., вписан под акт №17, том 16,
дело № 2407 от 31.08.2021 г. на СВ-Дупница от Л. А. на дъщеря й С. К..
Ищецът твърди, че Л. А. не е ограничавала достъпа му до сградите и не е придобила
по давност неговата идеална част. Поради това описаната продажба няма вещно-
транслативен ефект за ½ ид. част от сградите, която е собственост на ищеца.
На следващо място, ищецът счита продажбата на другата ½ ид. част, собственост на
Л. А., за недействителна по отношение на него на основание чл.76 ЗН.
Искането е:
- за признаване за установено по отношение на ответниците правото на
собственост на ищеца върху ½ ид. част от процесните сгради с идентификатори
65245.1.277.1, 65245.1.277.3 и 65245.1.277.2 по КК и КР на село Самораново, община
Дупница;
- за прогласяване на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №
56, том III, дело 410 от 2021 г., вписан под акт №17, том 16, дело № 2407 от 31.08.2021 г. на
СВ-Дупница, за недействителен по отношение на ищеца за ½ ид. част от продадените
сгради, притежавана от продавача Л. А. по наследство от родителите й Д.З. А., починал на
24.05.1999 г. и В.В. А., починала на 15.04.1984 г.;
- за допускане до делба на процесните сгради с идентификатори 65245.1.277.1,
65245.1.277.3 и 65245.1.277.2 по КК и КР на село Самораново, община Дупница между И.
Д. А. и Л. Д. А. при равни права – по ½ ид. част.
В постъпилия писмен отговор от ответниците се сочи, че Д.З. А., починал на
24.05.1999 г., приживе е бил собственик на процесните сгради и на ПИ 65245.1.277 и решил
да извърши делба между децата си, като дарил апартамент в гр. София на ищеца, а на Л. Д.
А. оставил процесния имот, но поради внезапната си смърт не успял да оформи
разпореждането. От 30 години ищецът се е дезинтересирал от имота и не го е посещавал. От
2
1996 г. Л. Д. А. живее постоянно в процесната жилищна сграда. Извършвала е подобрения,
за които уведомила ищеца, но той заявил, че къщата не е негова и не участвал финансово. С
поведението си Л. Д. А. демонстрирала пред ищеца намерението да владее имота като
изцяло свой. Поради това е придобила правото на собственост върху наследствените
идеални части на ищеца на основание давност в периода след 1999 г. и извършената
продажба от Л. Д. А. на С. К. има вещен ефект.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Видно от представения акт за женитба №2/04.02.1947 г., В.В. А. и Д.З. А. са сключили
граждански брак на 04.02.1947 г., а съгласно удостоверение за наследници с изх. №
15/22.01.2024 г. на община Дупница В.В. А. е починала на 15.04.1984 г., Д.З. А. e починал на
24.05.1999 г. и техни наследници по закон са децата им И. Д. А. и Л. Д. А..
Ищецът е представил доказателства за подаването от него на данъчна декларация за
описания имот и сгради след смъртта на Д.З. А. през 1999 г. и за заплащането от него на
дължимите местен данък и такси в периода 2012 г. – 2021 г.
С нотариален акт № 22, том II, дело № 214/2021 г. на нотариус О. Т. на 12.07.2021 г.
Л. Д. А. е призната за собственик на основание наследство и давност на ПИ № 65245.1.277.
С договор за продажба във формата на нотариален акт № 56, том III, дело 410/2021 г. на
нотариус Л. С. на 31.08.2021 г. Л. Д. А. прехвърлила на С. Б. К. правото на собственост
върху ПИ № 65245.1.277 и върху процесните сгради с идентификатори 65245.1.277.1,
65245.1.277.2 и 65245.1.277.3., като запазила правото на ползване на имота и сградите.
От свидетелските показания се установява, че процесните сгради са изградени по
време на брака между В.В. А. и Д.З. А.. От 1996 г. Л. Д. А. и двете й дъщери /ответницата С.
Б. К. и свидетелката Д. Б. С./ се установили в процесния имот по предложение на Д.З. А.,
грижили се за него, включително в периода преди смъртта му, когато боледувал от тежко
заболяване, извършвали ремонти и подобрения в имота /ремонт на покрива, построили баня,
сменили дограмата и др./.
От около 30 години И. Д. А. живее в София, като посещава процесния имот един-два
пъти годишно и разполага с ключ за входната врата на двора, ответниците не са
ограничавали достъпа му и не са му пречили да идва в имота.
Свидетелските показания относно участието на ищеца в извършваните ремонтни
дейности са противоречиви, като според свидетелката З.Г. участвал със сумата 2000 лв. в
ремонт на покрива, а според свидетелките Д. С. и Д.Р. при разговорите с ответниците винаги
заявявал, че те живеят в къщата, тя е тяхна и те следва да я поддържат. Според тези
свидетелки приживе Д.З. А. заявявал, че той е купил апартамент в София на ищеца и зА.
къщата в с. Самораново е на Л. Д. А.; в края на живота си искал и да извърши разпореждане
с имота в нейна полза, но не успял поради рязкото влошаване на здравословното му
състояние.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният положителен установителен иск за собственост е обуславящ по
отношение на иска за делба. В тежест на ищеца по него е да установи при условията на
пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно
основание, а в тежест на ответниците е да наведат и установят правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца.
3
Предявеният иск е допустим, предвид снабдяването с титул за собственост върху
целия процесен имот от ответницата Л. Д. А. и извършеното разпореждане с имота.
По делото не е спорно, че приживе В.В. А. и Д.З. А. са били собственици на
процесните сгради. Ответницата Л. Д. А. твърди, че е придобила имота на основание
давност в периода след 1999 г. Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение
№ 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на
основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага.
Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата
власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална
част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
В конкретния случай е безспорен наследственият характер на възникналата след
смъртта на В.В. А., впоследствие и на Д.З. А., съсобственост. Следователно основанието, на
което е установена фактическата власт от техните наследници, показва съвладение.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. Ответниците са започнали упражняването на
фактическата власт като държатели на идеалната част на другия съсобственик – ищеца,
който от дълъг период от време се е установил в друго населено място. За да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици.
По делото не бяха ангажирани доказателства за извършване на такива действия от
ответниците в периода до 12.07.2021 г. От свидетелските показания се установи, че ищецът е
имал безпрепятствен достъп до съсобствения имот и е разполагал с ключ за дворната врата
/от гласните доказателства не се установи по безспорен начин, дали вратите на самата
жилищна сграда се заключват и необходимо ли е било ищецът да има ключ и за тях/. Не е
такова действие заплащането на дължимия местен данък и такси, тъй като всеки от
съсобствениците има задължение съгласно чл.30, ал.3 ЗС да участва в ползите и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си, респ. – платилият в повече от дела си има право да
иска от останалите съсобственици припадащата им се част от разноските.
Не бяха ангажирани доказателства за извършено приживе от наследодателите
разпореждане с процесния имот и уравняване на дела на ищеца с пари за покупка на
жилище в гр. София.
Едва през 2021 г., посредством снабдяването с нотариален акт и извършеното
разпореждане с имота, ответниците са извършили такива действия, които недвусмислено да
сочат намерението им да владеят в цялост процесните сгради. До датата на предявяване на
иска по чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. чл.116,
б. «б» ЗЗД/ - 07.11.2024 г., давностният срок за недобросъвестно владение не е изтекъл.
Поради гореизложеното съдът приема, че процесните сгради не са изгубили
съсобствения си характер и ищецът, като наследник на В.В. А. и на Д.З. А., се легитимира
като собственик на ½ ид. част от сградите /при прекратяване на брака, съпружеската
имуществена общност се трансформира в обикновена дялова съсобственост при равни
4
права, т.е. след смъртта на В.В. А. на 15.04.1984 г. съпругът й Д.З. А. е собственик на ½ ид.
част, а другата ½ ид. част съгласно чл.14, ал.7 от СК от 1968 г. се разпределя по равно между
двете им деца И. Д. А. и Л. Д. А. – по ¼ ид. част; след смъртта на Д.З. А. през 1999 г.
неговите наследници по закон И. Д. А. и Л. Д. А. притежават по ½ ид. част/.
Посоченото обстоятелство води и до извод, че при продажбата на имота и сградите с
нотариален акт № 56, том III, дело 410/2021 г. на нотариус Л. С. на 31.08.2021 г. С. Б. К. е
придобил чрез сделка имот от несобственик. Сделката е валидна (при липса на други
опорочаващи я основания по чл.26 и чл.27 ЗЗД), но не е прехвърлила права върху ½ ид. част,
притежавана на основание наследство от ищеца, тъй като никой не може да прехвърли
права, които няма.
Следователно предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разясненията, дадени с т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на
ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или
отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху вещи) е относително недействителен.
Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и целени от тях
правни последици, както и в отношенията им с трети лица. Легитимирани да се позоват в
делбеното производство на тази относителна недействителност са само съделители-
сънаследници, неразпоредили дела си. Под страх от нищожност на делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН,
при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като главна
страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба,
както и приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН.
Предвид предявения иск по чл.76 ЗН, последиците от разпореждането, извършено с
нотариален акт № 56, том III, дело 410/2021 г. на нотариус Л. С., не следва да се зачитат в
отношенията на сънаследниците /И. Д. А. и Л. Д. А./. Поради това не С. Б. К., а Л. Д. А. е
носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши
с нейно участие.
Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на обща
вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Съществуването на правото на съдебна делба е предпоставено
от доказването, че страните са участници в имуществената общност.
Предвид неоснователността на направеното от ответниците възражение за придобИ.е
на сградите на основание давност, процесните сгради са съсобствени между наследниците
по закон на В.В. А. и Д.З. А., при равни права съобразно разпоредбата на чл.5 ЗН – по ½ ид.
част.
Съсобствеността не е прекратена при предявяването на иска за делба и към момента
на постановяване на решението участници в имуществената общност са И. Д. А. и Л. Д. А..
Поради това при тези квоти и относно посочените недвижими вещи съдът счита иска за
основателен и доказан и следва да допусне делбата.
Направеното от страните искане за присъждане на разноски е преждевременно
заявено. Съгласно т.9 от ППВС № 7/73 г. и чл.355 ГПК, разноските по делбените дела се
определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата
/Определение № 24 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 717/2012 г., I г. о./. В делбения процес
разноските се определят по правилата на чл.355 ГПК с решението по извършване на
делбата, като съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, включително и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
5
съществуващата съсобственост. Само когато разноските са направени по повдигнат спорен
въпрос във връзка с присъединени искания, те се присъждат по общия ред. Видно от
представения договор между ищеца и неговия пълномощник за правна защита и съдействие,
уговореното възнаграждение е общо за производството, липсва уговаряне на отделно
възнаграждение по всеки от исковете. Поради това не следва на ищеца да се присъждат
разноски за адвокатско възнаграждения по исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и
чл.76 ЗН.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Д. А., ЕГН ********** и С. Б.
К., ЕГН **********, че И. Д. А., ЕГН **********, е собственик на основание наследство от
В.В. А., починала на 15.04.1984 г. и от Д.З. А., починал на 24.05.1999 г., на ½ ид. част от: -
двуетажна масивна жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 65245.1.277.1 по КК и
КР на село Самораново община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-61/05.08.2004 г. на
ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, е от 10.09.2021 г., адрес на
сградата: село ***, разположена в ПИ № 65245.1.277, застроена площ: 71 кв.м., брой етажи:
2; - селскостопанска сграда с идентификатор 65245.1.277.3 по КК и КР на село Самораново
община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-61/05.08.2004 г. на ИД на АГКК последно
изменение на КК и КР, засягащо сградата, е от 10.09.2021 г., адрес на сградата: ***,
разположена в ПИ № 65245.1.277, застроена площ: 48 кв.м. брой, етажи: 2; - сграда с
идентификатор 65245.1.277.2 по КК и КР на село Самораново община Дупница, одобрени
със Заповед № 300-5-61/05.08.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР,
засягащо сградата, е от 10.09.2021 г., адрес на сградата: село ***, разположена в ПИ №
65245.1.277, застроена площ: 9 кв.м., етажи: 1.
ПРОГЛАСЯВА за относително недействително на основание чл. 76 ЗН по отношение
на И. Д. А., ЕГН **********, разпореждането, извършено от Л. Д. А., ЕГН **********, в
полза на С. Б. К., ЕГН **********, с правото на собственост върху сгради с идентификатори
65245.1.277.1, 65245.1.277.2 и 65245.1.277.3 по КК и КР на село Самораново, община
Дупница, обективирано в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 56,
том III, дело 410/2021 г. на нотариус Л. С..
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на:
- двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор 65245.1.277.1
по КК и КР на село Самораново община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-
61/05.08.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, е от
10.09.2021 г., адрес на сградата: село ***, разположена в ПИ № 65245.1.277, застроена площ:
71 кв.м., брой етажи: 2;
- сграда с идентификатор 65245.1.277.2 по КК и КР на село Самораново община
Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-61/05.08.2004 г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КК и КР, засягащо сградата, е от 10.09.2021 г., адрес на сградата: село ***,
разположена в ПИ № 65245.1.277, застроена площ: 9 кв. м., етажи: 1;
- селскостопанска сграда с идентификатор 65245.1.277.3 по КК и КР на село
Самораново община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-61/05.08.2004 г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, е от 10.09.2021 г., адрес на
сградата: ***, разположена в ПИ № 65245.1.277, застроена площ: 48 кв.м. брой, етажи: 2.
МЕЖДУ:
6
Л. Д. А., ЕГН ********** и И. Д. А., ЕГН **********
Делбата да се извърши съгласно правата на страните, а именно:
за Л. Д. А. – ½ ид. ч.,
за И. Д. А. – ½ ид. ч.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7