РЕШЕНИЕ
№ 3712
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330118112 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. К. М. - Г. срещу „Профи Кредит България“
ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 50 лева,
недължимо платена сума по клауза възнаграждение за пакет допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2021 г. до окончателното
плащане.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по
който ответникът е заемодател, а ищецът заемател. По договора е предоставена на ищеца
сума в размер на 1500 лева. С влязло в сила Решение по гр.д № 314/2021 г. по описа на ПРС
е прогласена за недействителна клаузата за пакет допълнителни услуги в общ размер на 1905
лева, от които 450 лева – за услуга Фаст и 1455 лева за услуга Флекси, поради което се иска
възстановяване на платените по тази клаузи суми.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Признава, че с влязло в сила Решение по
гр.д № 314/2021 г. по описа на ПРС е прогласена за недействителна клаузата за пакет
допълнителни услуги в общ размер на 1905 лева, от които 450 лева – за услуга Фаст и 1455
лева за услуга Флекси. Счита, че не дължи връщане на сума в размер а 50 лева, платена по
тази клауза, доколкото ищецът не е заплатил задълженията си по договора за кредит за
главница. Признава, че по договора за кредит ищцата е заплатила сума в размер на 712.97
лева, която е отнесена към дължимата главница – отпуснатия кредит в общ размер на 1500
лева. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
Предявен e осъдителен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В срока за отговор ответникът е направил възражение за прихващане, уточнено с
молба от 25.03.2022 г./л.30/ и с молба от 27.07.2022 г. /л.60/ и прието за съвместно
разглеждане с Протоколно определение от 28.03.2022 г., което е с правна квалификация,
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД – за сума в размер на 73.84 лева – дължима
главница по процесния договор за кредит за периода 20.08.2020 г. до 20.12.2020 г. и 195.98
лева – договорна възнаградителна лихва за периода 20.08.2020 г. до 20.12.2020 г., които да
се приспаднат от вземането на ищеца за недължимо платена сума по допълнителните услуги
до размера на по-малкото от насрещните вземания.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да докаже, че е платил на
ответника сума в размер на 50 лева – по възнаграждение пакет допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит ***, както и недействителност на договора за кредит и
клаузата за пакет допълнителни услуги на посочените в исковата молба основания.
Ответникът следва да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
допълнителни услуги, основание за задържане на платените суми, както и че в договора за
кредит е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК.
С Определение от 26.10.2022 г., като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за потребителски кредит № *** със съдържанието, посочено от ищеца в
исковата молба и в допълнителната молба, в който е уговорена клауза за пакет
допълнителни услуги, по която се дължи възнаграждение, както и че с Решение по гр.д №
314/2021 г. по описа на ПРС е прогласена за недействителна клаузата за пакет допълнителни
услуги в общ размер на 1905 лева, от които 450 лева – за услуга Фаст и 1455 лева за услуга
Флекси. Ответникът признава, че ищцата е заплатила по договора за кредит сума в общ
размер на 712.97 лева. Не се спори, че на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1500 лева.
Спорно по делото е какви суми са заплатени от ищцата по клаузите за допълнителни
услуги, както и какъв е размера на остатъка от задълженията на ищцата за главница и
договорна лихва по кредита.
От приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза
/л.49/, която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена, се установява, че по
процесния договор за кредит ищцата е заплатила на ответника сумата в общ размер на 712
лева, от които 134.16 лева – главница , 229.84 лева – платена договорна лихва и 269.82 лева
– платени вноски за допълнителни услуги.
С Протоколно определение от 11.07.2022 г. /л.58/, по искане на ищеца, съдът е
допуснал, на основание чл.214 ГПК, изменение в размера на претенцията, като същият е
увеличен от 50 лева на 269.82 лева.
Предвид обстоятелство, че с влязло в сила решение е обявена за недействителна
клаузата за допълнителни услуги по процесния договор, то платените по тази клауза суми в
размер на 269.82 лева са недължимо платени и подлежат на връщане, съгласно чл.34 ЗЗД.
С оглед доказване по основани и размер на предявения иск, съдът дължи произнасяне
по направеното от ответника възражение за прихващане, който иска със сумата от 269.82
лева да се прихванат негови вземания срещу ищеца по същия договор за кредит, в общ
размер на 269.82 лева, от които 73.84 лева – дължима главница по процесния договор за
кредит за периода 20.08.2020 г. до 20.12.2020 г. и 195.98 лева – договорна лихва за периода
20.08.2020 г. до 20.12.2020 г.
От приетата по делото ССчЕ се установи, че от предоставения кредит в размер на
1500 лева е върната от ищеца сума в размер на 134.16 лева, а от договорната лихва в общ
размер от 1120.95 лева е заплатена сума от ищеца в размер на 229.84 лева, остатъка от
главницата и лихвата не са заплатени, като е настъпил падежа на вноски до 20.10.2022 г. към
2
момента на приключване на съдебното дирене.
В случая не е оспорена действителността на договора за кредит от ищеца. Съдът,
обаче има служебно задължение да съблюдава дали договорът не противоречи на
императивни норми на закона и на добрите нрави и дали не съдържа неравноправни клаузи.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния
ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора. В Общите условия,
неразделна част от договора, подписани от кредитополучателя и неоспорени от него е
предвидена информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК - предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита /т.7.2/, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания /т.7.3/, право да се откаже от договора /т.7.1/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора
за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите
условия са подписани на всяка страница от ответника.
Видно от договора за потребителски кредит № *** /л.17/ в него е посочен фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 41 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и
доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват
условията за прилагането му, доколкото такива не са налице.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в
друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
1120.95 лева /разликата между общата дължима сума по кредита 2620.95 лева и
предоставения кредит в размер на 1500 лева/, който размер е фиксиран за целия период на
договора. Посочен е и лихвен процент на ден – 0.11 %.
В процесния договор, в Раздел VI „Параметри“, е посочена общо дължимата по него
сума /включени допълнителни услуги/, а именно 4525.95 лева и как е формирана същата.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер,
както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и
невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също
така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена в
ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като
цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че
вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече
от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и
3
от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са
обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при
последващи плащания по кредита. В договора не са посочени взетите предвид допускания
на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане –
възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не са
посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Наред
с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на
ГПР, те са нормативно залегнали. В този изричен смисъл е Решение № 651 от 30.06.2020 г.
по в.гр.д. № 611/2020 г. на ПОС, Решение № 580 от 23.11.2021 г. по в.гр.д. № 2427/2021 г. на
ПОС.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49.13 %, ако в него е включена само
възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за
параметрите на договора и задълженията му по него.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на
промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви
допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по
кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота
каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения
ГПР. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно
посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви
задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи
създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на
чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е
посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени
всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по
вид и размер. Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата за
неустойка.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и
изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски
кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и
разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е
недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира
това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Съдът не открива неравноправен характер на клаузата за възнаградителна лихва.
Същата е уговорена в договора в общ размер на 1120.95 лева при лихвен процент от 41 %
годишно, при необезпечен кредит.
Съдът е запознат с практиката на ВКС, която указва в кои случаи възнаградителната
лихва по договори за потребителски кредит е недействителна, а именно когато надхвърля
два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени кредити.
Следва да се посочи, че тази практика е формирана преди изменението на чл.19, ал.4 ГПК /в
сила 23.07.2014 г./ и касае договори за кредит, сключени преди изменението.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г./ годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
4
левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва, която единствено в случая
формира ГПР, доколкото разходите по пакет допълнителни услуги не са включени в ГПР.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма
от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. В процесния договор
възнаградителната лихва е уговорена, съобразно законовия максимум – чл.19, ал.4 ЗПК.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните
данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи
кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът
на договорната лихва за целия период на договора е в размер на 1120.95 лева, размерът на
отпуснатия кредит е 1500 лева, кредитът е отпуснат за срок от 3 години – продължителен
период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е
съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като
небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност. Няма нарушение и на чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включен само възнаградителната лихва/ е в размер на
допустимия от закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че договорът за кредит е сключен валидно,
както валидно е постигната и клаузата за възнаградителна лихва, поради което ищецът
дължи заплащане освен на предоставения кредит и на уговорената в договора
възнаградителна лихва за вноските с настъпил падеж.
Сумите в размер на 73.84 лева – дължима главница по процесния договор за кредит за
периода 20.08.2020 г. до 20.12.2020 г. и 195.98 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода 20.08.2020 г. до 20.12.2020 г. ще се прихванат от вземането на ищеца в общ размер
на 269.82 лева – недължимо платена сума по клауза за допълнителни услуги и искът ще се
отхвърли, поради извършеното прихващане.
В случая не се дължи законна лихва върху вземането на ищеца от датата на подаване
на исковата молба в съда, доколкото при уважено възражение за прихващане признатите от
съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който
прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо,
а пасивното – поне изпълняемо. В този изричен смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение
2/2020 г. от 18.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая насрещните вземания са били изискуемо преди подаване на исковата молба
в съда.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора разноските остават за страните така както са ги направили,
доколкото насрещните вземания се считат погасени преди подаване на исковата молба в
съда.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. М. – Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В осъдителен иск за присъждане на сумата в
размер на 269.82 лева - недължимо платена сума по клауза възнаграждение за пакет
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ***, поради ПРИХВАЩАНЕ с
насрещни вземания на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу Т. К. М. –
Г., ЕГН ********** в общ размер на 269.82 лева, от които 73.84 лева –главница за периода
20.08.2020 г. до 20.12.2020 г. и 195.98 лева – договорна възнаградителна лихва за периода
20.08.2020 г. до 20.12.2020 г., дължими по договор за потребителски кредит № ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6