О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №289
Бургас, 14.03.2017г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията Добрв търговско
дело № 47 по описа за 2016 година, на основание чл.374 във връзка чл.146
ал.1 ГПК, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „ТЕРМОЛУКС- РАДИАТОРИ“ ООД срещу К.С.А.
и С.К.А. за постановяване на решение, с което да бъде прието по отношение
на ответниците, че в качеството им на заемополучатели
дължат солидарно на ищеца сумата от 227 000 евро- дължима главница по сключения договор за
заем, сумата от 11 306 евро договорна възнаградителна лихва за времето
12.02.2015г.-20.08.2015г., сумата от 9874.50 евро неустойка за забава, начислена
за периода 21.08.2015г.-15.11.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда, включително направените
по делото разноски.
На 06.10.2016г. К.С.А.
е предявил насрещен иск срещу „ТЕРМОЛУКС- РАДИАТОРИ“ ООД, ЕИК ********* да се
приеме за установено спрямо дружеството- ответник, че не съществува ипотечното
право, учредено с нотариален акт №82, том I, дело №66/ 12.02.2015г. на нотариус
с рег.№ 248 върху самостоятелен обект в сграда с ***, с идентификатор
№0707.614.305.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас, одобрени със заповед №
РД-18-9/30.01.2009г., подробно индивидуализиран.
Производството по делото е прекратено с определение от
23.11.2016г. в частта му относно предявения срещу ответницата С.К.А., иск за
установяване съществуването на задължение по договор за заем в размер на 227 000
евро- дължима главница, сумата от 11 306 евро договорна възнаградителна
лихва за времето 12.02.2015г.-20.08.2015г., сумата от 9874.50 евро неустойка за
забава, начислена за периода 21.08.2015г.-15.11.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда. С друг акт
на настоящия състав е обезсилена частично издадената от Районен съд – Бургас
заповед №4490/ 23.11.2015г. по описа на БРС по отношение на С.К.А. и е
постановено издаване на обратен изпълнителен лист срещу „Термолукс-Радиатори“
ООД в полза на С.К.А. за сумата от 1605.15лева, събрана в резултат на наложени
запори на вземания по банковите сметки
на последната в производството по изпълнително дело №20158020401579 по описа на
ЧСИ Наско Георгиев с *** действие- Окръжен съд- Бургас.
С Определение №1327
от 12.12.2016г., съдът е прекратил производството по делото по насрещния иск,
предявен от К.С.А..
Книжата по делото са разменени редовно, поради
което и съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си
за доклад по делото на основание чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект
за доклад:
Ищецът твърди, че в края на 2011г.
било създадено инвестиционно дружество- ,,Интер фитинг“ ООД, със съдружници
ДЕЛА ГЛОБЪЛ ДИВЕЛЪПМЪНТ ИНК, „Термолукс-Радиатори“ООД и К.А.. Впоследствие, ДЕЛА ГЛОБЪЛ
ДИВЕЛЪПМЪНТ ИНК и К. Тодоров Янкулов встъпили като съдружници в „Термолукс-Радиатори“ЕООД,
с управител К.А..
Посочва също така, че с оглед осигуряване на средства за започване новата
дейност по производство на фитинги, както и в изпълнение на поетите
договорености, съдружникът ДЕЛА ГЛОБЪЛ ДИВЕЛЪПМЪНТ ИНК, превел по банкова сметка ***ро. Ищецът и чуждестранният
партньор се ангажирали с дейности по организацията и финансиране на новото
производство, а ответникът- с предходния си бизнес (съгласно договореното).
В средата на
2014г., след преглед на дружествените книжа, се установило, че липсва значителна
част от осигурените от съдружника ДЕЛА ГЛОБЪЛ ДИВЕЛЪПМЪНТ ИНК, парични
средства. Във връзка с посочените обстоятелства, К.А. заявил, че имал нужда от
пари, поради което заел сума от 227 000 евро. Предвид горното,
ответникът подал молба за освобождаването му като управител. След проведено
общо събрание на съдружниците на 24.08.2014г., било взето решение за
предоставяне на заем на К.А. и С.А.. С оглед размера на заетите средства, на 12.02.2015г.
страните сключили договор за заем с фиксирана дата за връщане на получената
сума и учредяване на ипотека върху недвижим имот като обезпечение. По
настояване на ответника, било отразено,
че парите се получават в брой, в деня на подписване на договора.
Ищецът подчертава, че след като Янкулов станал
управител на дружеството, установил разходване и на други средства (чрез
фиктивни плащания към свързани лица) в противоречие с вътрешнокорпоративните
правила. Срещу дружеството били предприети действия по събиране на задължения
от свързани с ответника лица, въз основа на споразумение за разсрочено
изпълнение на парично задължение от 16.03.2013г. с нотариална заверка на
подписите на Даниела К.- нотариус, рег.№528 на НК и район на действие- РС-
Пловдив(т.д.№26:/2016г. по описа на БОС).
Заявява, че бил упражнен натиск за отказ от
претенцията, като се отправяли предупреждения за извършване на проверки и
сезиране органите на НАП и Районна прокуратура- Бургас. Впоследствие ответникът
подал сигнали до съответните институции.
Навежда доводи, че съгласно чл.20 ЗЗД, при
тълкуване на договорите следвало да се търси действителната обща воля на
страните.
Производството по ч.гр.д. №7779/2015г. по
описа на БРС било образувано въз основа на депозирано от кредитора „Термолукс-Радиатори“ООД,
чрез управителя К. Янкулов, заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК. Съдът издал заповед №4490/ 23.11.2015г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с което разпоредил длъжниците К.С.А. и С.К.А. да заплатят солидарно сумата от 22 700 евро- дължима
главница по сключения договор за заем, сумата от 11 306 евро договорна
възнаградителна лихва за времето 12.02.2015г.-20.08.2015г., сумата от 9874.50
евро неустойка за забава, начислена за периода 21.08.2015г.-15.11.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда, включително направените по делото разноски.
Заемополучателите не върнали
горепосочените суми и възразили срещу заповедта, поради което за ищеца се
пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Правна
квалификация: Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД.
Ответникът, с депозирания отговор
на исковата молба, излага подробни съображения за недопустимост на исковите
претенции и нередовност на исковата молба. Твърди, че липсвала конкретизация на
твърденията, изложени в исковата молба, поради което ответната страна била
лишена от възможност за упражняване правопогасяващи възражения.
Оспорва иска и по основателност. Посочва, че претендираната
сума от 227 000 не била платена на
дата 12.02.2015г. Възразява срещу твърденията за сключен договор за заем,
разпореждане с парични средства, собственост на дружеството и установяване на счетоводно завеждани липси.
За дружеството ищец не съществувало вземане, което да се трансформира в договор
за заем за сумата от 227 000евро.
Заявява по- нататък, че на
12.02.2015г., ответникът и неговата съпруга се явили пред нотариус Кремена
Консулова и подписали представени проекти на изготвените книжа, но не получили
парична сума като заем (съгласно посоченото в договора). В частен разговор,
настоящият управител на дружеството заявил, че след вписване на ипотеката,
сумата от 2270000евро ще бъде предоставена. Ипотеката била вписана, но плащане
по договор за заем не се последвало. Изразява несъгласие с развитите от ищеца
съждения за приложение разпоредбата на чл.20 ЗЗД.
Намира доводите, изложени в
исковата молба за неотносими и ирелевантни, а предявените искови претенции- за
неоснователни.
Отправя
искане, съдът да приеме за безспорно и ненуждаещо от доказване по
делото, че сумата от 227 000евро, описана в договор ТР-10/12.02.2015г.;
разписка от 12.02.2015г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот №82, том І, рег.№826, дело №66/ 12.02.2015г., не е платена
от ищеца на ответника в брой на 12.02.2015г.
Излага становище във връзка с
направените от ищеца доказателствени искания.
Представя
доказателства. Претендира разноски.
Ищецът, с допълнителната искова молба заявява, че изцяло поддържа наведените с исковата молба аргументи. Оспорва наведените с писмения
отговор аргументи за недопустимост на предявените искове и нередовност на
исковата молба. Излага становище относно правната природа на договора за заем. Отбелязва, че към датата на подписване на
процесния договор, ответникът получил заемната сума.
Възразява
срещу твърдението, че в частен разговор ищецът заявил, че сумата ще бъде
предадена след вписване на ипотеката. Навежда доводи в тази насока.
Доказателство за начина на предоставяне на заемната сума и реалното й
получаване от ответника бил и приложения към исковата молба протокол от Общо
събрание на съдружниците на „Термолукс-Радиатори“ООД. Ищецът потвърждава
обстоятелството, че срещу дружеството, ответникът депозирал сигнал пред НАП за
ангажиране отговорността на дружеството
по закона за ограничаване плащанията в брой. Това производство имало за
цел установяване плащане в брой на сума
над 15 000лева на конкретна дата, а не дали сумата е предадена на
заемополучателите. Предвид следващата се законова санкция, ищцовото дружество заявило, че заемната сума в размер на 270 000евро не
била предоставена в брой на посочената в договора дата- 12.02.2015г.
Излага съображения във връзка с
направените от ответника доказателствени искания.
В депозирания допълнителен писмен
отговор, ответникът поддържа заявените с първоначалния отговор, фактически
твърдения. Посочва, че с оглед обстоятелството, че нито в исковата молба, нито
с допълнителната такава, не се съдържало твърдение, че предаването на паричните
средства е извършено на 12.02.2015г.,
отправя искане съдът да приеме за
безспорно и ненуждаещо от доказване по делото, че сумата от 227 000евро,
описана в договор ТР-10/12.02.2015г.; разписка от 12.02.2015г. и нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №82, том І, рег.№826,
дело №66/ 12.02.2015г., не е платена от ищеца на ответника в брой на
12.02.2015г.
Изразява несъгласие с доводите на
ищеца, че конкретната дата на получаване на заемната сума била без значение.
Сочи, че частните документи въз основа на които ищецът основавал претенцията
си, служели като доказателство, че посочените изявления са извършени от техните автори (чл.180 от ГПК).
Счита, че с оглед защитата на
ответника и необходимостта от указване на доказателствената тежест от съда,
ищецът следвало да бъде задължен да конкретизира кое конкретно вземане, в какъв
размер и произтичащо от какво основание, ищецът твърди, че се е новирало с
процесния договор за заем, както и дали се твърди сключването на договор за
новация, по силата на което ответникът се е задължил лично вместо дружеството.
Посочва, че дори и да била налице
новация, встъпване в дълг или поемане на дълг, то всеки от тези договори би бил
нищожен поради липса на основание и предмет.
Оспорва и наведеното с исковата
молба твърдение, че решението на общо събрание на съдружниците от 19.09.2012г.
съставлявало по същество допълнение на дружествения договор. Излага аргументи.
Твърди, че внесената от съдружника
ДЕЛА ГЛОБЪЛ ДИВЕЛЪПМЪНТ ИНК, сума от 1000000 евро съставлявала допълнителна парична вноска(при спазване на
всички законови изисквания и извършване и отразяване на стопански операции,
съгласно действащото законодателство).
Относно въведените искания по
доказателствата:
Представените
от ищеца към исковата молба писмени доказателства, съдът намира за относими към
предмета на делото, тъй като посредством
тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти.
Доказателствените искания са допустими и
необходими, тъй като законът не поставя
ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Ищецът е поискал
допускане на двама свидетели в режим на довеждане, но не е посочил фактите и
обстоятелствата, които ще се доказват посредством техния разпит, поради което съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание, след тяхното конкретизиране.
С исковата молба е поискано, на
основание чл.190 от ГПК, да бъде задължен ответника да представи в оригинал или
заверен препис, находящите се у него сигнали, депозирани в ТД на НАП- Бургас, с вх.№94ІК-47/04.02.2016г. и в Районна
прокуратура- Бургас, вх.№1233/04.02.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1 ГПК, ищецът следва да обясни значението им за спора.
С
исковата молба е направено доказателствено искане за допускане и извършване на съдебно- икономическа
експертиза, с оглед становището на ответниците. Горното следва да бъде уважено, тъй като поставените към вещото лице въпроси са относими към предмета
на спора.
Съдът намира, че представените от
ответната страна писмени доказателства са допустими, относими и необходими към
спора, поради което следва да се допуснат.
Ответникът е направил доказателствено
искане за допускане и извършване на
съдебно- икономическа експертиза, с оглед становището на ответниците. Горното следва да бъде уважено, тъй като поставените към вещото лице въпроси са относими към предмета
на спора.
Исканията
за изискване от НАП-Бургас, копие от дадените от управителя на дружеството
обяснения в хода на проверката по сигнал №94-К-47/ 04.02.2015г., както и копие
от дадените от управителя обяснения в хода на проверката от Районна
прокуратура- Бургас по сигнал с вх.№1233/2016/ 04.02.2016г., съдът намира за
неотносими към предмета на установяване в настоящото производство, тъй като
касаят приобщаване на писмени документи, събрани в хода на други производства,
по друг процесуален ред и с други способи, поради което и следва да бъдат
оставени без уважение.
Основателно е искането, направено
с допълнителния писмен отговор с правно основание чл.190 от ГПК, като ищецът
следва да бъде задължен да представи заверено копие от протокол от 22.10.2012г. на общото събрание на
съдружниците.
По доказателствената тежест:
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и чл.155 ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
При предявен иск с
правно основание чл.422,ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже съществуването
на вземането, произлизащо от посочения от него договор за заем. Ответникът
следва да докаже своите възражения.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.146,
ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 12.04.2017г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДОПУСКА всички представени от страните при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените от ищеца и
ответника въпроси, като определя депозит за
възнаграждение на вещото лице, вносим от ищеца в размер на 250
лева и от ответника в размер на 250 лева по
депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Г. Дочев, който да се уведоми след внасяне на
депозита.
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.190 ГПК ищецът да представи
заверено копие от протокол от 22.10.2012г. на общото събрание на
съдружниците.
УКАЗВА на
страните, че по останалите, направени от тях доказателствени искания, съдът ще
се произнесе в насроченото открито съдебно заседание.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а
на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
Съдия: