№ 3507
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110141629 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „, твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Л. И., И. П. Т., Рени Л.а И. и Николина
Л.а И. за заплащане разделно при съответните квоти сумите, както следва:
сумата от 3 725,81 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. Зона Б-18,
бл. 14, ет. 1, аб. № 204898, инсталация № ********** за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.04.2023 г. до
плащането, сумата от 392,21 лв. – лихва за забава в плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2023 г., сумата от
70,36 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.04.2023 г. до
плащането, както и сумата от 13,07 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2020 г. до 28.03.2023
г., за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
20821/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжниците
Рени Л.а И. и Николина Л.а И. предвид обстоятелството, че последните не са
1
възразили срещу нея в законоустановения срок. След постъпили възражения
от страна на Б. Л. И. и И. П. Т. по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта за
изпълнение са предявени настоящите установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение, при следните квоти:
1. Б. Л. И. – 1/8, а именно: сумата от 465,73 лв., представляваща цена на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ
се в гр. София, ж.к. Зона Б-18, бл. 14, ет. 1, аб. № 204898, инсталация №
********** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 21.04.2023 г. до плащането, сумата от 49,03 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
28.03.2023 г., сумата от 8,80 лв., представляваща цена за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 21.04.2023 г. до плащането, както и сумата от 1,62 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от 16.07.2020 г. до 28.03.2023 г.
2. И. П. Т. – 5/8, а именно: сумата от 2 328,63 лв., представляваща цена
на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 3,
находящ се в гр. София, ж.к. Зона Б-18, бл. 14, ет. 1, аб. № 204898,
инсталация № ********** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 21.04.2023 г. до плащането, сумата от 245,13 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 28.03.2023 г., сумата от 43,98 лв., представляваща цена за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 21.04.2023 г. до плащането, както и сумата от 8,17 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от 16.07.2020 г. до 28.03.2023 г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди,
че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответниците Б. Л. И. и И. П. Т., с който оспорват исковете по основание и
размер. Възразява се срещу твърденията, че Б. Л. И. е собственик на имота,
2
както и че е ползвал същия през заявения период. Оспорват: наличието на
облигационни връзки между ищеца и процесната етажна собственост и между
ищеца и ФДР, количеството топлинна енергия, което се твърди, че е
доставяно, разпределението на топлинна енергия, както и размера на
претендираните суми, в това число нормативната уредба, на която
топлопреносното предприятие се позовава при изчисляването им. Молят съда
да отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване.
От представената по делото Заповед РД-41-535 от 23.04.1978 г., издадена
от председателя на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет, на
основание чл. 100 ЗТСУ /отм./ се установява, че Апартамент № 3, находящ се
на първи етаж, бл. 18-14 в „Зона Б-18“, м. Центъра, гр. София е преотстъпен
като обезщетение на И. П. Т.. Видно от приложена справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., Лазар И. Тошев е починал на
12.09.2016 г., като е оставил наследници по закон съпруга – И. П. Т. и три
3
деца – Б. Л. И., Николина Л.а И. и Рени Л.а И.. Съдът приема, че процесният
имот е придобит в режим на СИО от И. П. Т. и Лазар И. Тошев, макар да
липсват изрични данни по делото в този смисъл, предвид отбелязването в
процесната заповед, че апартаментът е отстъпен за петчленно семейство.
Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по
равни части, а съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете – чл. 9,
ал. 1 ЗН, поради което по силата на наследствено правоприемство децата на
починалия Лазар И. Тошев са придобили по 1/8 ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот, а преживялата съпруга И. П. Т. е
придобила 5/8 ид.ч. от процесния имот /1/2 ид.ч. по заповедта и 1/8 ид.ч. по
наследственото правоприемство от съпруга си/. В качеството си на
собственици на процесния апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. Зона
Б-18, бл. 14, ет. 1, ответниците са и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае
обект с абонатен № 204898, инсталация № **********.
Този извод се подкрепя от останалите събрани по делото писмени
доказателства, в т.ч. списък на етажните собственици в процесната жилищна
сграда и протокол от Общо събрание на етажната собственост за топлинно
счетоводство с разпределители от 11.10.2012 г., от които е видно, че И. П. Т.
фигурира в тях под № 3 като ползвател на ап. 3, съответно е положила подпис
в качеството на потребител на топлинна енергия за аб. № 204898, за същия
апартамент.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-
4
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Според
главните отчети на ФДР в процесния имот за заявения период има налични 4
радиатора с монтирани уреди за дялово разпределение, а ТЕ за БГВ се отчита
с 2 водомера за топла вода, като абонатът е осигурил достъп за отчет.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне
размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ, според която
размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер от
3 821,91 лв. С оглед диспозитивното начало предявеният иск за сумата от
3 725,81 лв. се явява изцяло основателен. Ответниците дължат посочената
сума съобразно квотите им – 1/8 за Б. Л. И. и 5/8 за И. П. Т., или съответно Б.
Л. И. дължи сумата от 465,73 лв., а И. П. Т. сумата от 2 328,63 лв., поради
което исковете срещу всеки един от тях следва да бъдат уважени в цялост.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. От заключението по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че за исковия период от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 58,64 лв. От посочената
сума ответникът Б. Л. И. следва да отговаря за 1/8, или за сумата от 7,33 лв.,
съответно И. П. Т. – за 5/8, или за сумата от 36,65 лв., до който размер
исковете са основателни и следва да се уважат, а за горницата до пълния
предявен размер съответно от 8,80 лв. и от 43,98 лв. – да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
5
ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими новите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, влезли в сила
на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тълкувайки
разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен срок за
изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва,
че ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, размерът на
законната лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2023 г. възлиза
на сумата от 395,85 лв. Ищецът претендира заплащането на сумата в размер
на 392,21 лв., поради което искът е основателен и следва да бъде уважен в
цялост – така, както е претендиран срещу ответниците съобразно
притежаваните от тях квоти, а именно: за 1/8 ид.ч. Б. Л. И. дължи сумата от
49,03 лв., а за 5/8 ид.ч. И. П. Т. – сумата от 245,13 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне –
съответно за сумите от 1,62 лв. и от 8,17 лв., представляващи лихви за забава
в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2020 г.
до 28.03.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите от
6
ответниците разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК,
съобразно уважената част от исковете, възлизат в общ размер на 133,23 лв. –
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от които Б. Л. И. следва
да заплати сумата в размер на 22,65 лв., а И. П. Т. – тази в размер на 110,58
лв. За исковото производство сторените от ищеца разноски, съобразно
уважената част от исковете, са в размер на 899,67 лв., представляващи
заплатена държавна такса, депозити за вещи лица по СТЕ и по ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, от
която сума Б. Л. И. дължи 152,94 лв., а И. П. Т. – 746,73 лв. Възражението за
прекомерност направено от страна на ответниците е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците имат право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същите до
приключване на устните състезания не са заявили искане за присъждането им,
такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Л.
И., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК , сумите
както следва: сумата от 465,73 лв., представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр.
София, ж.к. Зона Б-18, бл. 14, ет. 1, аб. № 204898, инсталация № **********
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.04.2023 г./ до плащането, сумата
от 49,03 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2023 г., сумата от 7,33 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.04.2023 г./ до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ за разликата над присъдената сума от 7,33 лв. до пълния
предявен размер от 8,80 лв., както и иска по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
7
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1,62 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 16.07.2020 г.
до 28.03.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. П.
Т., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК , сумите
както следва: сумата от 2 328,63 лв., представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр.
София, ж.к. Зона Б-18, бл. 14, ет. 1, аб. № 204898, инсталация № **********
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.04.2023 г./ до плащането, сумата
от 245,13 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2023 г., сумата от 36,65 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.04.2023 г./ до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ за разликата над присъдената сума от 36,65 лв. до пълния
предявен размер от 43,98 лв., както и иска по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 8,17 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 16.07.2020 г.
до 28.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Л. И., ЕГН **********, да
заплати на „,, ЕИК , сумата от 22,65 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20821/2023 г. по
описа на СРС, 78-ми състав, както и сумата от 152,94 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. П. Т., ЕГН **********, да
заплати на „,, ЕИК , сумата от 110,58 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20821/2023 г. по
описа на СРС, 78-ми състав, както и сумата от 746,73 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като помагач
на страната на ищеца.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9