РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Велико Търново , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №
20204100900203 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „П. - Е.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление град Е., ул.“С.М. № .. представлявано от управителя Н. К. Н., в която се сочи,
че дружеството е регистрирано в ТР през 2008г. с предмет на дейност – търговия в страната
и в чужбина, туристически и строителни услуги, хотелиерство и други незабранени от
закона дейности и услуги. Твърди , че е развивало успешна търговска дейност до
2011г., от когато започват затрудненията му да изпълнява свои изискуеми парични
задължения по Ревизионен акт № *********/12.11.2010г. и Ревизионен акт №
*********/06.10.2011г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново.
За събиране на тези задължения започнало принудително изпълнение, в хода на което било
продадено недвижимото имущество на дружеството. Твърди, че е спрямо плащанията, че
понастоящем паричните му задължения към единствения кредитор НАП възлизат на сумата
от 882 570.65 лв., както и че към момента на подаване на настоящата молба дружеството
притежава единствено активи – производствени машини, оборудване, транспортни средства
и инвентар, които са с нулева балансова стойност. Твърди, че описаните затруднения не са с
временен характер и не могат да бъдат преодолени. Счита, че е налице
неплатежоспособност на дружеството, поради което моли на основание чл.630 ал.2 ТЗ то да
бъде обявено в несъстоятелност.
Съдът, след като разгледа молбата и изложените в нея доводи и съобрази приложените
1
към нея писмени доказателства и заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза за установяване финансовото състояние на дружеството, установи следното:
Молбата е подадена от оправомощено лице – представляващия длъжника, до
компетентния съд по смисъла на чл.613 ТЗ и към нея са приложени изискуемите по чл.628
от ТЗ документи – ГФО /годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите/ за
финансовата 2019г. и за финансовата 2020г. за периода от 01.01.2020г. до 30.09.2020г. ,
инвентарна книга за ДМА към 22.10.2020г., списък на кредиторите и размера на
задълженията към 28.10.2020г., удостоверение за наличието или липсата на задължения,
уведомление по чл.78 ал.2 от ДОПК до НАП.
От приложените ГФО се установява, че към 31.12.2019г. и 31.12.2020г. дружеството е
отчело нетекущи активи – сгради, машини, производствено оборудване, апаратура и
съоръжения, с нулева стойност, а към 31.12.2020г. – предоставени аванси и ДМА в процес
на изграждане, също с нулева стойност. Към 31.12.2020г. то е отчело текущи активи,
включващи суровини и материали, стоки, незавършено производство и вземания от клиенти
и доставчици, също със стойност нула, както и парични средства в каса на стойност 569 000
лв.
По делото са представени Ревизионен акт № *********/12.11.2010г. и Ревизионен акт
№ *********/06.10.2011г., влезли в законна сила, с първия от които е установено
задължение на дружеството – молител към държавата в размер на 429 291.15 лв., а с втория
– в размер на 103 146.63 лв. Видно от справка за задълженията на дружеството към НАП,
актуална към 22.12.2020г., същите възлизат на сумата от 889 798.55 лв., от която 319 227.84
лв. – главница и 570 570.71 лв. – лихва.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
26.01.2021г. задълженията на търговското дружество към НАП, представляващи данъчни и
осигурителни такива, възлизат общо на сумата от 922 138.60 лв. /главници и лихви/, а към
персонала – в размер на 109 323.60 лв. След извършена документална проверка по
счетоводните документи на дружеството, изготвени към 31.12.2020г., вещото лице е
установило, че то няма отчетени търговски и други вземания, не разполага с налично
имущество и е в невъзможност да покрие наличните задължения. При проверка и
установяване на размера на задълженията вещото лице е констатирало, че отчитаните за
изследвания период задължения на дружеството към финансови институции реално не
съществуват, тъй като са погасени, но документите за това не са осчетоводени. Относно
отчетената наличност на парични средства в касата вещото лице посочва, че няма
доказателства за реалното им съществуване, който факт се потвърждавал и от
счетоводството на дружеството. Съобразявайки тези установени факти, експертът е
заключил, че към 31.12.2020г. и текущо предприятието не отчита бързоликвидни
краткотрайни /текущи/ активи, което го поставя в пълна зависимост от чужди /привлечени/
средства и в невъзможност да осъществява дейността си. Изчислените коефициенти за
незабавна и за абсолютна ликвидност са със стойности нула, което показва лоша ликвидност
и пълна зависимост от кредиторите, а затрудненията – като трайни и необратими. Тъй като
молителят не отчита реални налични парични средства както в каса, така и в разплащателни
банкови сметки, вещото лице е приело, че то не е в състояние да покрие първоначалните
разноски в производство по несъстоятелност, като е определило същите на 6 800 лв. за 6-
месечен период съгласно чл.723 ТЗ. Според заключението към 31.12.2020г. и текущо
молителят не осъществява дейност, а съгласно отчетените приходи за отделните финансови
години дейността реално е преустановена от 01.01.2016г. /за финансовите 2012г. до 2015г.
вкл. приходите за дейността са незначителни и са далеч под 100 000лв./. Вещото лице е
установило, че през 2019г. и 2020г. дружеството не е извършвало плащания към кредитори,
като последните плащания са извършени на 21.03.2018г. – на данъчни и осигурителни
2
задължения с постъпилата при проведената публична продан от публичния изпълнител
парична сума. Заключава се, че към 31.12.2020г. и текущо към 26.01.2021г. дружеството не
може да се квалифицира като действащо предприятие и не може да осъществява дейността
си /липсва възможност за осигуряване на оборотни средства поради неосъществяването на
икономическа дейност и невъзможност за реализиране на печалба/. То е декапитализирано, с
отрицателна стойност на капитала.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни
изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при
условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно на чл.742 ТЗ, а именно 1/
длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ, 2/ да е налице изискуемо парично негово
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане, 3/ да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла
на чл.608 ал.1 от ТЗ /евентуално свръхзадълженост съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ при КТД/, 4/
затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно. Неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията
съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ.
Търговското качество на длъжника е безспорно – същият е търговец по смисъла на
чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ.
Неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и то следва да
бъде преценено въз основа на цялостен анализ на доказателствата за икономическото
състояние и възможността длъжникът да изпълнява паричните си задължения спрямо
всички кредитори към момента на постановяване на решението. От значение за
икономическото състояние са показателите за ликвидност, които представляват
количествени характеристики на възможността на длъжника да плаща текущите си
задължения с краткотрайните активи, т.е. релевантно за определяне икономическото
състояние на длъжника е това имущество, което е бързоликвидно, като освен това следва да
се определи каква е тенденцията – за влошаване или за подобряване, съобразно балансите за
съответните години.
Налице са предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на молителя. Същият е с установени публично-правни задължения към
държавата за периода 2007-2011г. - за данъци и осигуровки, установени с влезли в сила
ревизионни актове, както и задължения към персонала, свързани с търговската му дейност.
Публично-правните задължения са установени с първи ревизионен акт от 12.11.2010г. и с
втори ревизионен акт от 06.10.2011г., като последните приходи от развиваната от
дружеството дейност са отчетени през 2011г. След посочената финансова година приходите
от дейността рязко спаднали и били в незначителни размери с оглед мащабите на дейността
на предприятието, което е довело до системна липса на свободни оборотни средства и
невъзможност за разплащане с кредиторите. През 2011г. е започнало принудително
изпълнение срещу дружеството за събиране на вземанията на НАП по представените
ревизионни актове и други данъчни и осигурителни задължения към държавата, като е било
продадено недвижимото имущество на длъжника. С оглед отчетените приходи за отделните
финансови години, дружеството е преустановило реално дейността си от 01.01.2016г. Към
31.12.2017г. то започнало да отчита значителни загуби, а към 31.12.2019г. собственият му
капитал е отрицателна величина.
3
Несъмнено се установява от събраните по делото доказателства и експертното
заключение, че задълженията на молителя са безусловни и изискуеми, както и че същият е
спрял плащанията си към кредиторите, като последните плащания са извършени към НАП
на 21.03.2018г. със средства, постъпили в резултат на проведената публична продан.
Предоставените от вещото лице показатели за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност към 31.12.2020г. са с нулева стойност и изразяват неспособността на
дружеството да изплаща текущите си задължения със собствени текущи активи и пълната
зависимост от кредиторите, като коефициентите по тези показатели са нулеви още към
31.12.2017г. .
Предвид изключително големите размери на установените публично-правни
задължения, дългия период от време на липса на погашения и фактическото
преустановяване на стопанската дейност, съдът намира, че затрудненията на молителя са с
траен характер и тъй като той не разполага с никакви активи – дълготрайни или
краткотрайни, с които да покрива задълженията, се намира в състояние на
неплатежоспособност.
По отношение началната дата на неплатежоспособност:
По аргумент от легалната дефиниция на понятието "неплатежоспособност" в чл.608
ал.1 ТЗ, начална дата е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое
изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента
на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1
ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
Видно от съдържанието на ревизионните актове, в тях се обхващат множество
публично-правни задължения по вид и размер в продължителен период от време – 2007г. –
2011г., като едва през 2011г. е започнало принудително изпълнение за събирането им. От
01.01.2016г. преустановява дейности си и спира да отчита приходи, след което от 2017г.
започва да отчита отрицателни финансови резултати, към 31.12.2017г. коефициентите на
незабавна и абсолютна ликвидност са с нулева стойност, а на 21.03.2018г. са извършени
последните плащания към кредитора след разпределение на парична сума, постъпила от
проведена публична продан на недвижимо имущество. С оглед на това, първият доказан
момент, в който двата елемента – спрени плащания и невъзможност за плащане – съвпадат,
е 01.01.2018г. Тази дата следва да се определи за начална. Следва да се приеме, че към тази
дата дружеството е в състояние на неплатежоспособност и трайно не може да заплаща
задълженията си към кредиторите и да ги покрива с паричните си средства. Към тази дата
всички обстоятелства, които обосновават състоянието на неплатежоспособност, са налице и
са трайно установени.
Тъй като в хода на съдебното производство се установи, че дружеството- молител не
притежава имущество – дълготрайни и краткотрайни активи, вземания и парични средства
и сумата на актива на баланса е 0 лева, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ. С
определение от 24.03.2021г., обявено в книгата по чл.634в ТЗ, съдът е указал на молителя и
кредиторите, че следва да привнесат началните разноски по производството, определени на
сумата от 6 800 лв., но в указания срок сума не е постъпила. Изводът, че длъжникът не
разполага с парични средства в наличност за покриване на началните разноски по
несъстоятелността следва от експертното заключение, базиращо се на счетоводната
документация на дружеството. С оглед на това налице е предвидената в чл.632 ал.1 ТЗ
хипотеза, при която следва да се обяви неплатежоспособността на длъжника и нейната
начална дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да се обяви длъжникът в
4
несъстоятелност, да бъде постановено прекратяване на дейността на предприятието и да
спре производството по делото до евентуалното предплащане от длъжника или негов
кредитор на необходимата сума за началните разноски. Възобновяването на производството
може да се реализира при привнасяне на дължимите разноски в едногодишен срок от
вписването на настоящото решение в търговския регистър, като ако това не бъде сторено,
след изтичане на срока съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще
постанови заличаването на търговеца от търговския регистър.
При този изход на делото молителят следва да заплати по сметка на ВТОС държавна
такса за производството в размер на 250 лв. Тази такса съгласно разпоредбата на чл.620 ал.1
ТЗ се събира от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
Водим от горното и на основание чл.632 ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „П. - Е.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление град Е., ул.“С. М.“ № .., представлявано от управителя Н. К. Н., и
ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 01.01.2018г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на П. - Е.“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление град Е., ул.“С. М.“ № .., представлявано от управителя Н.
К. Н..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на П. - Е.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление град Е., ул.“С. М.“ № .. представлявано от управителя Н. К. Н.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ П. - Е.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление град Е., ул.“С. М.“ № .., представлявано от управителя Н. К. Н. .
СПИРА производството по несъстоятелност до предплащане от длъжника или негов
кредитор на началните разноски по производството, определени от съда в размер на 6 800
/шест хиляди и осемстотин/ лв.
УКАЗВА, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение не бъде
поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаването на дружеството от ТР.
ОСЪЖДА П. - Е.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град Е., ул.“С.
М.“ № ., представлявано от управителя Н. К. Н., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТОС
държавна такса за производството по делото в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в ТР.
Решението да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в ТР пред
Апелативен съд-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5