№ 14571
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110100285 по описа за 2022 година
Ищецът „Й. България“ ЕАД /предишно наименование Т. България ЕАД/, ЕИК ...., седалище
и адрес на управление гр. София, ....., е предявил искове за признаване за установено, че
ответницата В. Е. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ....., дължи следните суми: По
договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ..... от дата 18.01.2016 г., със
сключено към него Допълнително споразумение от дата 19.09.2018 г. - 72.67 лева
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
01.06.2019 до 31.07.2019 г., и 299.88 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора;
По договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ..... от дата 24.01.2017 г. - 8.89
лева незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
01.06.2019 до 31.07.2019 г.; По договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер .....
от дата 24.01.2017 г. - 9.01 лева незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода 01.06.2019 до 31.07.2019 г., ведно със законна лихва върху
сумите от 19.4.2021 г. до изплащането им, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК /допълнена/ по ч.гр.д. № 22148/2021 г. на СРС. Ищецът
твърди, че ответницата не изпълнявала задълженията си по договорите за
далекосъобщителни услуги в установените срокове, обективирани в съответните фактури,
което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната договори и да начисли неустойка. Моли да се уважат исковете. Претендира
разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, тъй като от
представените доказателства не се установява предоставяне на услугите в претендирания
обем и стойност. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. За основателността
им в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за електронни
съобщителни услуги, предоставяне на услугите за процесния период, прекратяване на
договора поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника и валидно
неустоечно съглашение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задълженията си.
Съдът намира, че по делото се установи между ищеца и ответника да са съществували
сочените в исковата молба облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен номер ..... от дата 18.01.2016 г., със сключено към него допълнително
споразумение от 19.09.2018 г., договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер .....
от 24.01.2017 г. и договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ..... от 24.01.2017
г., по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника услуги чрез своята
мобилна наземна мрежа срещу ежемесечно заплащане на стойността на предоставените
услуги, съгласно издадените фактури. В тази насока са приложените по делото
допълнителни споразумения от 19.12.2016 г. и 19.09.2018 г. за ползване на мобилен номер
....., с последното от които срокът на договора се продължава с две години, при месечна цена
от 36.99 лв. и с което на изплащане е закупен мобилен телефон Айфон 8 при цена с
абонаментния план 1099.99 лв. /стандартна цена 1559.99 лв./.; договори за мобилни услуги
от 24.01.2017 г. за ползване на мобилни номера ..... и ..... със срок на действие две години,
по абонаментен план „Джуниър“ с месечна такса 7.99 лв. След изтичане на първоначалния
срок, договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време. Приложими към договорите са
Общите условия на оператора, които ответницата е получила при подписване на договорите,
видно от приложените декларации, подписани от нея.
Следователно, през процесния период, а именно от 01.06.2019 до 31.07.2019 г., страните са
били обвързани от договорите между тях, съответно са дължали изпълнението им.
Претендираните от ищеца права, изразяващи се в месечни такси за предоставени услуги, са
предпоставени от установяване, че той е изправна страна по договора и е предоставил
ползването на услугите, които твърди да не са платени. В тази връзка следва да се има
предвид, че е достатъчно операторът да е предоставил възможност за ползване на услугите
от абоната, а дали и какви услуги е ползвал последният не се отразява на дължимата месечна
такса по договора. За процесния период по делото са представени фактура № ********** за
периода 1.6.2019-30.6.2019 г., в която са начислени месечни абонаментни такси за
моб.номер ..... в размер на 30.82 лв. без ДДС, 36.99 лв. с ДДС, и 0.50 лв. за други услуги, и за
мобилни номера ..... и ..... – по 6.66 лв. месечни такси без ДДС, 7.99 лв. с ДДС.; и фактура №
********** за периода 1.7.2019-31.7.2019 г., в която са начислени месечни абонаментни
такси за моб.номер ..... в размер на 30.82 лв. без ДДС, 36.99 лв. с ДДС, и за мобилни номера
..... и ..... – по 6.66 лв. месечни такси без ДДС, 7.99 лв. с ДДС, а за моб. номер ..... – и 0.10
лв. без ДДС разговор с Т. извън пакет.
2
С предоставяне на услугите, за ответника е възникнало задължението да ги плати.
Ответникът не доказа положителния факт на плащане, поради което исковете по чл. 79 ЗЗД
следва да се уважат в цялост, доколкото претендираните суми за месечни такси са в по-
нисък размер от фактурираните и дължими за двата отчетни периода месечни такси за трите
мобилни номера.
Съгласно твърденията в исковата молба, претендираната неустойка от 299.88 лв. е
начислена за едностранно прекратяване на договора за моб. номер ..... и лизинг на мобилно
устройство към него. По делото не се представиха доказателства от ищеца редовно да е
уведомил ответницата за надлежно упражненото право за едностранно прекратяване на
договора. При наличието на писмен договор между страните, уреждащ облигационните
правоотношения между тях, в т.ч. правото да се търси обезщетение за вредите, настъпили от
неизпълнението на договора, доколкото в представените по делото договори и
споразумения към същите липсва друга уредба, съдът приема, че разВ.нето на договора се
подчинява на общите правила на ЗЗД. По аргумент на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изискващ писмена
форма за предупреждение от страна на кредитора при договори, сключени в писмен вид, в
хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД при разВ.не на двустранен договор поради неизпълнение без
даване на срок ищецът е следвало да уведоми писмено ответника за упражненото
потестативно право. От този момент е дължима и претендираната неустойка. В конкретния
случай няма доказателства ищцовата страна да е упражнила това си право и до ответника да
е достигнало изявлението за прекратяване на договора. Доколкото това е елемент от
фактическия състав на вземането за неустойка, след като не се е реализирал, не е възникнало
и претендираното право на вземане за обезщетение за договорно неизпълнение. Искът за
неустойка следва да се отхвърли в цялост.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна
съразмерно с уважените искове, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК. От направените в исковото
производство разноски за държавна такса 75 лв., депозит 300 лв. и 180 лв. платено
адвокатско възнаграждение, дължими са 128.74 лв. В заповедното производство, дължими
са 47.55 лв. лв., съобразно уважената част на вземанията.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Й. България“ ЕАД /предишно
наименование Т. България ЕАД/, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, .....,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, че ответникът В. Е. И., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ....., дължи следните суми: По договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен номер ..... от дата 18.01.2016 г., със сключено към него Допълнително
споразумение от 19.09.2018 г. - 72.67 лева незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 01.06.2019 до 31.07.2019 г.; По договор за
мобилни услуги за ползване на мобилен номер ..... от 24.01.2017 г. - 8.89 лева незаплатени
3
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 01.06.2019 до
31.07.2019 г.; По договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ..... от 24.01.2017
г. - 9.01 лева незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
периода от 01.06.2019 до 31.07.2019 г., ведно със законна лихва върху сумите от 19.4.2021
г. до изплащането им, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22148/2021 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й. България“ ЕАД /предишно наименование Т. България ЕАД/,
ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът В. Е. И., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ....., дължи сумата от 299.88 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ..... от дата 18.01.2016 г., със
сключено към него Допълнително споразумение от 19.09.2018 г., ведно със законна лихва
върху сумата от 19.4.2021 г. до изплащането й, за която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК /допълнена/ по ч.гр.д. № 22148/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА В. Е. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ....., да заплати на „Й. България“
ЕАД /предишно наименование Т. България ЕАД/, ЕИК ...., седалище и адрес на управление
гр. София, .....,, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 128.74 лв. разноски в исковото
производство, и сумата от 47.55 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4