№ 1216
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110202783 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К №
9938670 на СДВР срещу О. Г. С., ЕГН: **********, с който му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за административно
нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 189, алинея 4, във връзка с
чл.182 ал.4 вр.ал.1 т. 2 от ЗДвП, извършено на 04.01.2022г. в условията на
повторност.
В жалбата се съдържат доводи, че ЕФ е издаден при нарушение на
материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение. В
писмени бележки сочи, че не е спазен срокът по чл.34 от ЗАНН за издаване на
ЕФ, имало несъответствие в протокола за използване на АТСС, фишът бил
погасен по давност, АТСС било невалидно и липсвали доказателства за
връчването му.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява,
подава писмени бележки.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, представя писмени
бележки, претендира разноски за юрисконсулт.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като
подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
1
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
Срещу жалбоподателя С. бил издаден ЕФ Серия К № 4299458 за
нарушение от 22.12.2020г., който му бил връчен на 20.03.2021г. и била
заплатена наложената „глоба“ по него на 23.03.2021г. За същия срокът за
обжалване изтичал на 04.04.2021. и не е бил обжалван от жалбоподателя, а
влязъл в сила на 23.03.2023г. с оглед заплащането му в срока за обжалване.
На дата 04.01.2022 г. в 12:45 часа в с гр. София, бул. Ботевградско шосе до
номер 459 с посока на движение от Околовръстен път към ул. Челопешко шосе
жалбоподателят О. Г. С. управлявал МПС – МИЦУБИШИ ЛАНСЕР вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ регистрационен номер ОВ****ВВ със скорост на движение от
67 км/ч при ограничение от 50 км/ч, важимо общо за населеното място, което
представлявало превишение от 17 км/ч. Нарушението било установено и
заснето с ATCC TFR1-M 506 поставено на бул. Ботевградско шосе до номер
459 с посока на заснемане на автомобилите, движещи се от Околовръстен път
към ул. Челопешко шосе.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е
Ц.Г.М., обстоятелство, което не се оспорва, а се доказва от приложената
справка.
След заснемане на нарушението, на собственика на автомобила – М. бил
издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 5516866 на СДВР.
На 04.01.2022г. същата попълнила декларация, като посочила, че не тя, а
жалбоподателят С. бил управлявал посоченото в ЕФ МПС, като същото било
върнато на собственика на 13.08.2022г. Към декларацията приложила и копие
на СУМПС на жалбоподателя. Първоначално издадения ЕФ бил анулиран и
бил издаден обжалваният ЕФ Серия К №9938670.
Видно от справката за намерени фишове, ЕФ Серия К № 4299458 за
нарушение от 22.12.2020г. срещу жалбоподателя бил връчен на 20.03.2021г. и
била заплатена наложената „глоба“ по него на 23.03.2021г. За същият срокът
за обжалване изтичал на 04.04.2021. и не е бил обжалван от жалбоподателя, а
влязъл в сила на 23.03.2023г. с оглед заплащането му в срока за обжалване.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от
протокол от 28.01.2021г., приложен по делото.
Видно е, че АТСС е използвано в срока на последващата проверка, като
съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията независимо, че срокът на
валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, АТСС се счита
2
за одобрен тип поради преминала последваща проверка, противно на
изложеното в жалбата.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място,
наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е
извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение,
датата и часът на нарушението.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 70 км/ч. Видно е, че е налице разминаване
между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар.
наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на
тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните
за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от
3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се
установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е
и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно
посоченото в протокола за проверка.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя
като лице, посочено в декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен
срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.
4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
Спазени са всички срокове за съставяне на ЕФ. Датата на връчване е
различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване,
които са спазени от жалбоподателя. Без значение е каква е процедурата за
връчване на ЕФ и дали същата е спазена при положение, че жалбата срещу ЕФ
е подадена в срок. Към момента на връчване на ЕФ процедурата по
ангажиране на отговорността на жалбоподателя е приключила.
В случая липсата на посочване на срок и начин на обжалване на ЕФ не е
нарушение, доколкото предвидения образец на ЕФ и ЗДвП не предвиждат
такъв реквизит. Подобна информация касае единствено информиране на
3
наказателното лице за правата му, за които същото следва да почерпи
информация от закона, като очевидно в случая жалбоподателят е упражнил
надлежно и не се нарушава правото му на защита.
Спазени са сроковете за неговото издаване. Доколкото видно от справките
от СДВР ОПП, изискани от съда, жалбата срещу ЕФ е депозирана в срок и
същата е допустима.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазен чл.34,
ал.1 от ЗАНН, според който не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Разпоредбата изрично е посочено,
че касае съставяне на АУАН в срок една година от извършване на нарушението
или 3 месеца от установяването на нарушителя. Електронният фиш няма
белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го приравнява само по последици на
наказателно постановление и то след неговото влизане в сила – чл.189, ал.11
от ЗДвП - влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Визираната от жалбоподателя разпоредба касае
само и единствено АУАН, но не и ЕФ. Съдът в настоящия си състав счита, че
сроковете по чл. 34 ЗАНН важат единствено за издаването на АУАН и за НП.
От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН също
касае единствено издаването на НП след съставяне на АУАН, какъвто преди
електронния фиш не се издава. Поради изложеното, възраженията на
жалбоподателя в тази им част се явяват неоснователни. По отношение на
формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на
електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и
преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като
правилата за това се съдържат в специалния закон – ЗДвП. Законодателят е
установил облекчена форма и процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на
чл. 189, ал. 4-12 от ЗДвП, при която не се съставя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН). По силата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното / заплащане. Законоустановените реквизити на документа не
предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и
час на извършване на нарушението, което е логично предвид установяването
му с автоматизирано техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
4
системи. При липса на основание за съставяне на АУАН са неприложими
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към
разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания.
Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават,
остават извън обхвата на препращащата норма. Така в Решение № 7679 от
17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 8060 от
17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г., Решение № 7443 от
21.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8928/2020 г., Решение № 1855 от
13.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 14145/2019 г., Решение № 7679 от
17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 6827 от
30.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6085/2020 г., Решение № 8060 от
17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г. и други. Следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя и
неговата самоличност като нарушител е установена едва след попълване на
декларация от собственика на МПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган
и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в
чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-
532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36
от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на
ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната
техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на
неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността
за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се
издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за
видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които
органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната
система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и
стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените
5
нарушения, което се отразява в протокол.
Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш
съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на
ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната
правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да
съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо,
че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма
е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на
наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания
ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят
за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Доколкото е
посочено мястото на нарушението, датата и часа на извършването му, че се
касае за установено нарушение за скорост, като е посочена разрешената
скорост, установената скорост и с колко км/ч е превишаването, съдът намира
че напълно ясно и по стандартите на ЗДвП, приложим в случая, е описаното
нарушението. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че
поради наличието на специална уредба в ЗДвП и процедура по съставяне на
ЕФ, чл.57 и чл.42 от ЗАНН не намира приложение и не се касае нито за АУАН,
нито за НП, за да отговаря ЕФ на изискванията за съставяне на тези
документи. В този смисъл датата на издаване на ЕФ не е реквизит на самия
ЕФ, а органът на издаване – СДВР е посочен надлежно в ЕФ.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по
силата на самата разпоредба на закона (чл.21, ал.1 то ЗДвП, която предвижда
максимална скорост за движение на територията на населено място за тази
категория МПС – 50 км/ч). Същата е била превишена от водача,
обстоятелство, което е безспорно установено. Пътят се намира в населено
място общото ограничение е винаги 50 км/ч, съответно е следвало
жалбоподателят да спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено място.
Липсва, видно от материалите по делото друго ограничение на скоростта за
движение, обстоятелство, което и жалбоподателката не оспорва.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.
19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
6
на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не
се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а
само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е
било поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено
място, без наличие на пътни знаци, указващи движение със скорост, различна
от предвидената в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съответно е следвало да се спазва
общото ограничение от 50 км/ч и да се избира скорост на движение в тази
максимална граница.
Неоснователно е възражението за нередовност на протокола за използване
на АТСС. Същият съдържа необходимите реквизити, попълнен е съобразно
предвиденото, като дали правилно е отчетен броят на заснетите нарушения за
съответния период на използване на конкретно място е без значение за
правото на защита на жалбоподателя.
Неправилно жалбоподателят счита, че административнонаказателната
отговорност се погасява по давност в тригодишен срок. В случая обаче ЕФ не
е влязъл в сила и се прилага абсолютната давност (чл. 81, ал.3 от НК), която в
случая е четири години и половина от датата на нарушението, изтичането на
който срок е пречка за реализиране на административнонаказателната
отговорност на лицето. В случая този срок не е изтекъл.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за
обозначението на техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не
предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща задължение на контролните
органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. Също така е отменена и
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), която също създаваше задължение за обозначаване на
7
техническото средство. Нарушението е заснето през 2024 година и към тази
дата задължение на контролните органи не е било предвидено.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
АТСС, която е надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането
и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря
на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Именно по тази причина в ЕФ липсва посочване на конкретен издател, тъй
като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество, което
обезсмисля и събирането на доказателства за издател на ЕФ, каквито искания
са направени. Същата е преминала периодична проверка и възраженията на
жалбоподателя са неоснователни.
Неоснователно се явява и възражението в жалбата, че по
административнонаказателната преписка липсва снимка на разположението
на АТСС и протокол за използването му. Освен снимка на управлявания от
жалбоподателя автомобил към моментна нарушението, е налична и снимка на
самата система за видеоконтрол, приложена към материалите, изпратени от
административнонаказващия орган и надлежно попълнен протокол.
В този смисъл нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл,
доколкото жалбоподателят е съзнавал общественоопасните последици на
деянието си, искал и е целял тяхното настъпване, избирайки скорост за
движение над допустимата.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на
движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в
случая 50 км/ч за съответния вид превозно средство за населено място.
Движейки се с 67 км/ч, водачът е нарушил това правило за поведение, поради
което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т.2
ЗДвП.
Действително се установява, че процесното нарушение е извършено в
условията на повторност. Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗДвП -
§6,т 33 "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Видно
8
от материалите по делото, С. е бил санкционирана с издаден ЕФ Серия К №
4299458 за нарушение от 22.12.2020г., който му е бил връчен и е била
заплатена наложената „глоба“ по него на през месец март 2021г. Същият
влязъл в сила с плащането на глобата, наложена с него и не е бил обжалван от
жалбоподателя. Безспорно се установява, че жалбоподателката е знаел, че е
санкциониран с ЕФ на СДВР към датата на нарушението, санкционирано с
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 9938670, което е извършено на
04.01.2022г. В едногодишния срок от влизането в сила на ЕФ за същото по вид
нарушение е извършено и настоящето нарушение. В обжалвания Еф надлежно
и с нужната степен на конкретика е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност, в едногодишния срок от влизането на конкретен ЕФ
посочен със своя номер и серия. За жалбоподателят е напълно ясно кой влязъл
в сила ЕФ обуславя по-тежката квалификация на процесното нарушение,
която е надлежно посочена. Съгласно 182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението
по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца.
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определен от административнонаказващия орган (в двоен
размер с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на
повторност), а с оглед нейния абсолютен размер съдът не би могъл да я
измени. Правилно е посочена в ЕФ нарушената законова разпоредба.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде потвърден.
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да е в минимален размер от
80 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 9938670 на
СДВР срещу О. Г. С., ЕГН: **********, с който му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за административно
нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 189, алинея 4, във връзка с
чл.182 ал.4 вр.ал.1 т. 2 от ЗДвП, извършено на 04.01.2022г. в условията на
повторност.
9
ОСЪЖДА О. Г. С., ЕГН: **********да заплати в полза на СДВР сумата
от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10