Р Е
Ш Е Н И Е № 539
гр.Видин, 07.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен
съд , гражданска колегия, втори състав,
в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.П. , като
разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело № 1166 по описа за 2019г.,и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „ БНП П.П.Ф. ” С.А. клон България
, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.М. 4, Б.П.
С., сгр.14, представлявано от пълномощник Н.М. -юрисконсулт, упълномощен
от Д.Д. –Заместник управител , срещу Г.И.Г. с ЕГН: **********
с адрес ***, за установяване вземания на ищеца към ответника за суми, представляващи
главница от
482.86 лева, ведно със законната лихва,
36.76 лева мораторна лихва за периода
11.10.2017г.-11.07.2018г.,283.74 лева възнаградителна лихва за периода 01.04.16г.-11.10.2017г. ,дължими на основание Договор за потребителски заем CREX
11643140 от 10.10.2015г., сключен между страните, по силата на който ответникът
е получил освен кредит за закупуване на стоки, който не се сочи за
какъв размер е, и кредитна карта с
максимален кредитен лимит от 1000 лева, представляващ револвиращ потребителски
кредит, който ответникът усвоява посредством всякакви трансакции. За ответника
е възникнало задължение за заплащане на минимална месечна погасителна вноска ,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. На 01.04.2016г. ответникът преустановил редовното
обслужване на кредитната карта, като балансът по същата е бил - 766.60 лева, от
която главница от 482.86 лева , договорна лихва от 01.04.2016 , когато е
първата пропусната вноска до датата на покана за доброволно изпълнение в размер на 283.74 лева.
За
вземането е образувано ч.гр.д. № 1953/2018г. на ВРС и е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК , която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Представени са писмени
доказателства, приложено е и ч.гр.д.№ 1953/2018г.на ВРС.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е връчена
на ответника, който в срока по същия текст е
отговорил . Излага се в отговора, че ответникът
не е искал да сключва кредит за 1000.00 лева, а само кредит за закупуване на
стоката. Сочи се, че не получавал никакви съобщения от ищеца на адреса , който
е посочил в договора за кореспонденция. Прави се възражения за наличие на неравностойна клауза по отношение на размера
на възнаградителната лихва.
По
делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението на вещо
лице.
Като
взе предвид становищата на страните,събраните в производството доказателства,
обсъждайки същите поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира за
установено следното:
Видно
от Договор потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитнна карта с номер CREX-11643140
ответникът е дал съгласието си да получаване на кредит за покупка на стоки и застрахователна
премия в размер на 683.88 лева.
В
същия договор, в раздел Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта е посочено, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от
10 000 лева. Кредиторът ще издаде и достави картата след проучване на изпълнението
на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Издаването на
картата ще бъде не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по
кредита. Ако в този срок не бъде издадена карта този раздел не произвежда
действие. Всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с
ползването на кредитната карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя
на издадената кредитна карта.
Не се спори, че процесният Договор потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер CREX-11643140 от 10.10.2015г е сключен
между страните, като ответникът е запознат с условията му относно предоставения
кредит за покупка на стоки и услуги, сключения договор з азастраховка, като премията
по същия е включена в главницата по договора за кредит, както и с възможността
да му бъде отпуснат нов револвиращ кредит с лимит до 10000 лева. С Приложение към Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта 11643140 от 10.10.2015г, ответникът е уведомен, че
му е отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитна карта, с посочени в
същото приложение условия за лихви , такси , лимити за покупки и теглене.
Ответникът е получил 1 брой документи
лично на 10.03.2016г., видно от товарителница на МиБМ Експрес ООД , приета и
неоспорена по делото. Видно от
товарителница от 09.03.2016 г. ищецът е изпратил на ответника 1 брой документи,
без да е описана пратката, която е получена на 10.03.2016г. , лично от
ответника.
Съгласно приложението, кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1000 лева, издава кредитна карта Мастъркард на кредитополучателя, при годишен лихвен процент
35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е
посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна
вноска е 60 лева.
Видно
от заключението на вещото лице, неоспорено по делото, размерът на непогасената
обща сума по договора, според заключението
към датата на подаване на заявлението е 482.86 лева главница, 283.74
лева лихва договорна, 36.76 лева мораторна лихва.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за револвиращ кредит/ и в претендирания размер, а именно – наличието
на валиден сключен договор за паричен кредит, който обвързва страните, и по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже, и че
е уговорена договорна лихва, като следва да докаже и
размера и периода на претенцията за договорна лихва, както и изпадането в
забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240
ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на
заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги
върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума,
а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице
писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната
сума е завършен фактическия състав на съглашението. Договорът за револвиращ
кредит има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за
неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в
ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът
намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 44,90 % /. В този
ред следва да
се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина / като глобален
израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема /койт о е фиксиран /, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора. Не е ясно
включена ли е застраховка, която е посочена от ищеца като дължима в месечно
извлечение по кредитна карта на стр.35 от делото , със срок за плащане 01.04.2018г. , включена
ли е в претендирания размер на главницата, но не фигурира в условията на
договора за револвиращ кредит /Приложение към Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS -11377723/30.07.2015г. /. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема
освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени задължения,
месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за
справки за разполагаем лимит в банкомат. От така изложеното не може да се направи категоричен извод, че
тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Следва да се приеме, че кредитното
правоотношение между страните е недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип
сделка правни последици. Видно от
заключението на вещото лице, не се установява месечната минимална погасителна
вноска по процесния кредит, която е калкулирана от ищеца при установения лимит на кредита до 1000
лева, за да се прецени дали е налице едностранно изменение на клаузи по
договора във вреда на потребителя. Видно е още от заключението на вещото
лице,както и от представеното месечно извлечение от кредитна карта , че в сумата, която се претендира като главница е
включена и застраховка, посочена от вещото лице в приложението към
заключението, който разход по кредита
изобщо не е отразен нито като основание, нито като размер, респективно не е известен на длъжника в Приложение към Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта .Горното налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора,
оглед което договорът е недействителен и на основание чл.146, вр. с чл.143, т.9
от ЗЗП и чл.147 ЗЗП.
Не на последно място няма доказателства,
получена ли е , от кого и кога е получена кледитната карта и приложението , тъй
като в единствената товарителница не е описано какво е изпратено и получено,
само е отбелязано че е 1 брой документ, като се има предвид, че между страните
са сключени два договора. Няма доказателства и че са изпращани месечни
извлечения на ответника.
По изложените съображения за недействителност на
договора, и за липса на волеизявление, изходящо именно от ответника, за
сключване на договора, предявеният иск
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на
разноските съдът намира, че с оглед
изхода на спора и с оглед липсата на разноски, направени от ответника, на
страните не следва да се присъждат такива.
С оглед горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП П.П.Ф. С.А.”, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”, клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. 14, със
законен представител Д.Д.-Заместник управител, представлявано от юрисконсулт Ц.С.,
срещу Г.И.Г. с ЕГН: ********** и
адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че Г.И.Г. с ЕГН: **********
и адрес *** дължи на „БНП П.П.Ф.
С.А.”, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”, клон България следните суми: 482.86
лева, ведно със законната лихва,считано от 24.07.2018г. до
окончателното издължаване, 36.76 лева мораторна лихва за периода 11.10.2017г.-11.07.2018г.,
283.74 лева възнаградителна лихва за периода
01.04.16г.-11.10.2017г. ,за които суми е издадена
Заповед № 1479/27.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 1953/2018 г. на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ
искането на „БНП П.П.Ф. С.А.”, чрез
„БНП П.П.Ф. С.А.”, клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. 14, със законен представител Д.Д.-Заместник
управител, представлявано от юрисконсулт Ц.С. за присъждане на разноски по
гр.дело № 1166/2019г.на ВРС и ч.гр.д. № 1953/2018 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф. С.А.”, чрез „БНП П.П.Ф.
С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. 14, със законен представител Д.Д.-Заместник управител,
представлявано от юрисконсулт Ц.С., да заплати на Г.И.Г. с ЕГН: **********
и адрес *** 300.00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с оригинала
Секретар: