№ 99
гр. Сливен, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Е. Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20222200600549 по описа за 2022 година
Производството е по чл.313 и следващите от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила присъда за освобождаване от наказателна отговорност по
чл.78а от НК.
Производство пред въззивнатна инстанция е образувано по въззивна
жалба от подсъдимата М. С. Д. с настоящ адрес гр. Сливен ***, против
Присъда № 99/14.07.2022г. постановена по НЧХД №900/2021г. по описа на
Районен съд- Сливен.
С атакуваната Присъда № 99/14.07.2022г. постановена по НЧХД
№900/2021г. по описа на Районен съд- Сливен подс. М. С. Д. е призната за
виновна в това, че на 17.07.2021г. в гр.Сливен, като майка на малолетното
дете С. С.ов Г. не изпълнила съдебно решение №45/16.01.2019г. по гр.дело №
6265/2018г. на Сливенския Районен съд в частта му относно определения
режим на лични контакти на бащата С. Г. Г. с детето С. С.ов Г. - престъпление
по чл. 182, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е
освободена от наказателна отговорност и и е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева.
С присъдата подс. Д. е осъдена да заплати на тъжителя С. Г. С.ов
сумата от 474.63 лева, представляваща направените от тъжителя Г. разноски.
Във въззивната жалба по повод на която е образувано настоящото
производство се заявява, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, че
не са отчетени от съда събраните доказателства за липса на умисъл от страна
на подсъдимата, поради наличие на хронично заболяване на детето, което е
1
попречило на подсъдимата да изпълни съдебното решение относно
определения режим на лични контакти.Твърди се ,че срещите които тъжителя
желае да осъществява са породени не от интереса на детето а от неговото
желание за „наказание“ на бившата си съпруга.
След изготвяне на мотивите по присъдата е постъпила допълнителна
жалба от подс. Д., чрез упълномощения от нея защитник за въззивното
производство - адв. Е. Й. от САК. В допълнителното възражение се твърди, че
неправилно районния съд в мотивите си е приел, че фактическата обстановка
по делото е безспорно установена. Заявява се, че сериозното влошаване на
здравословното съС.ие на детето е довело до ангажимента на подсъдимата да
не изпълни задължението си.
От въззивната инстанция се иска да бъде отменена постановената
Присъда № 99/14.07.2022г. постановена по НЧХД №900/2021г. по описа на
Районен съд- Сливен, като неправилна и бъде постановена нова присъда с
която Д. да бъде оправдана. Алтернативно се прави искане присъдата да бъде
отменена и делото върнато за разглеждане от друг състав на съда поради
допускане на процесуални нарушения изразяващи се в приемането от съда на
недопустими доказателства.
От частния тъжител С. Г. Г. чрез неговия повереник адв.Е. П. от АК-
Сливен е депозирано писмено възражение, в което се изразява несъгласие с
оплакванията против присъдата на СлРС. Заявява се, че същата е правилна и
законосъобразна, както и съобразена със закона. По отношение на
доказателствата се сочи, че същите са правилно преценени и въз основа на
тях е направен законосъобразен извод, че подсъдимата е извършила
престъплението, за което е обвинена. Наложеното наказание се определя като
справедливо. Настоява се жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Моли да бъдат
присъдени на частния тъжител съдебните разноски направени пред
въззивната инстанция.
Частния тъжител С. Г. Г. редовно призован не се явява. Вместо
упълномощения от него защитник адв. Е. П. от АК-Сливен редовно призована
се явява редовно преумълномощена адв.Е.М. от АК-Сливен и заявява, че
присъдата на РС-Сливен е правилна и законосъобразна, моли същата да бъде
потвърдена и и бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция.
Въззивникът - подс. М. С. Д., редовно призована се явява.
Упълномощеният от нея защитник адв. Е. Й. от САК редовно призован се
явява и моли въззивния съд да постанови нова присъда, с която да признае
подс. Д. за невиновна, тъй като деянието и не е извършено с умисъл, целящ
точно неизпълнение на съдебното решение, а е извършено с цел запазване на
здравето на детето и неговата сигурност и по този начин не са изпълнени
условията на чл.9 ал.1 от НК. Според защитата интересът на детето и
неговото здраве е по важен от този който бащата-частния тъжител С. Г.
претендира като негово лично право, да вижда детето на опредЕ. дата. В тази
връзка защитата представи допълнителни писмени доказателства- два броя
амбулаторни листи, съдебно медицинско удостоверение и социален доклад.
2
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се
страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като
прецени наличните по делото доказателствени материали и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата на подс. М. Д. и допълнителната
въззивна жалба на защитника й - адвокат Е. Й. от САК, за неоснователни.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на
наличните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в
мотивите към присъдата, а именно:
Частният тъжител С. Г. Г. и подсъдимата М. С. Д. били съпрузи и от
брака им на 21.09.2017г. е родено детето им С. С.ов Г..
През 2018г. отношенията между двамата се влошили и с решение № 45
от 16.01.2019г. по гр.дело № 6265/2018г. на Районен съд- Сливен в сила от
03.06.2019г. гражданския брак между тях бил прекратен с развод. Съгласно
това решение, упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете, било предоставено на майката на адрес гр. Сливен,
ул.“Асеновска“ № 128, а на бащата на детето бил определен режим на лични
отношения с него всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 9,00 часа в
петък до 17,00 часа с преспиване, както и два пъти по 15 дни в два месеца
през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката.
В съботния ден на 17.07.2021г. частният тъжител Г., в съответствие с
определения му режим за контакти с детето трябвало да го вземе със себе си
и за целта отишъл пред дома на подсъдимата Д.. След като подсъдимата не му
е отворила вратата и не му е предала детето тъжителят подал сигнал на
тел.112. Във връзка с подадения от частния тъжител сигнал на адреса
пристигнал полицейски патрулен автомобил в който били полицейските
служители свид. С.Н. и свид. М.А.. Двамата полицейски служители почукали
на вратата на дома на подсъдимата, но тя не им отговорила. Пред
полицейските служители тъжителя Г. позвънил на подсъдимата и тя провела
разговор с него. Разговора бил чут от полицеиските служители, тъй като бил
на високоговорител. При този разговор подс. Д. заявила , че няма да предаде
детето на бащата. Полицейските служители изготвили докладна записка за
случая и са запознали тъжителя с възможността да подаде жалба след което
си тръгнали.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда подробно и последователно, по същество и по отношение на
основните обС.елства напълно кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна
проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения, извърши своя
собствена преценка на доказателствените материали и стигна до изложените
по-горе фактически констатации.
3
Изводите на районния съд по отношение на преценката на
доказателствените материали, напълно се споделят от въззивния съд.
В мотивите към присъдата е записано, че се приема изложената
фактическа обстановка за безспорно установена и доказана въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът изрично е
посочил, показанията на кои от разпитаните по делото свидетели кредитира и
на кои не дава вяра .
Като прецени и анализира събраните в хода на проведеното съдебно
следствие пред първата инстанция писмени доказателства/ копие от решение
№ 45 от 16.01.2019г. по гр.дело № 6265/2018г. на Районен съд- Сливен,
справката Районен съд- Сливен с изх.№РД-10-5353 от 03.12.2021г. за
образувани дела против М. Д. с предмет чл.182, ал.2 от НК, заверено копие на
етапна експертиза от 28.09.2021г. на С. С.ов Г., заверено копие от
амбулаторен лист № 666 от 04. 08. 2021г. на детето С. С.ов Г., епикриза на
детето С. С.ов Г. за лечението му от 20.04.2021г до 26.04.2021г в МБАЛ-
Сливен, заверено копие от амбулаторен лист № 592 от 07. 07. 2021г. на детето
С. С.ов Г., епикриза за лечението на детето С. С.ов в МБАЛ-Сливен в периода
29.09.2021г-13.10.2021г., епикриза от клиника по детска хирургия за лечение
на детето от 29.11.2021г. до 01.12.2021г., експертно решение № 942016 от
18.11.2021г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ-Сливен за детето С. С.ов Г.,
заверено копие от заповед за защита, заверено копие от амбулаторен лист
№6152 от 15.11.2021г. на детето, писмо от Дирекция социално подпомагане-
Сливен, заверено копие на рецептурна книжка на детето С. С.ов Г., справка за
съдимост / и гласни доказателства / обясненията на подс. М. Д., показанията
на свидетелите Г. Г.- баща на тъжителя, свид.Д. – майка на подсъдимата, Н.Б.-
приятелка на подсъдимата, В.Л.П.- лекар със специалност педиатрия и детска
пулмология и фтизиатрия, полицейските служители С.Ж.Н. и М.Н.А., личния
лекар на детето С.Т.И. – П. / настоящата инстанция намери, че действително
следва да бъдат кредитирани показанията на св. Н. и св. А. очевидци на
деянието, тъй като са последователни и непротиворечиви, както и
непротиворечащи помежду си. Те са и относими, тъй като чрез тях се
установяват и изясняват обС.елствата от предмета на доказване по делото, че
на 17.07.2021г., като родител на малолетното дете С. С.ов Г. не е изпълнила
съдебно Решение № 45 от 16.01.2019г. по гр.дело № 6265/2018г. на Районен
съд- Сливен, относно личните контакти на бащата С. Г. Г. с детето С. С.ОВ Г.
.
Правилна е преценката на първата инстанция относно обясненията на
подсъдимата М. Д., показанията на приятелката й свид. Н.Б., както и майката
на подсъдимата- св.Д. относно здравословното съС.ие на детето вечерта
преди 17.07.2021г., за което освен твърденията им като защитна теза на
подсъдимата няма доказателства. От друга страна съдът правилно е
кредитирал обясненията на подсъдимата ,че на 17.07.2021г не е предала
детето на бащата. Вечерта преди деня за лични контакти на бащата не е била
търсена лекарска помощ за детето. Видно от приложения амбулаторен лист за
медицински преглед, детето е посетило лекар на 04.08.2022г. и му е поставена
4
диагноза хрема т.е явно на 17.07.2021г. е било в добро здравословно съС.ие.
Въззивната инстанция констатира, че първоинстанционния съд правилно е
преценил показанията на свид. П. - лекар със специалност педиатрия и детска
пулмология и фтизиатрия, лекуващ лекар на детето С. С.ов Г. и личния му
лекар С.Т.И. – П. установяващи здравословното съС.ие на детето и
възможността необходимото лечение да се прилага и от баща му, които се е
интересувал от заболяването му.
Първоинстанционният съд правилно се е доверил на множеството
документи, събрани в хода на съдебното следствие, приобщени като писмени
доказателства по надлежния процесуален ред и неоспорени от страните. От
приложените по делото медицински документи се установява, че детето има
установено заболяване астма. От приложения по делото писмо от Дирекция
социално подпомагане-Сливен се установява, че тъжителя е консултиран
относно правата и задълженията, които има като родител по Семейния
кодекс; за необходимостта да спазва дадените препоръки на лекуващия лекар
на детето, както и назначеното му лечение.
Въз основа на така правилно установеното по отношение на
фактическата обстановка от страна на районния съд, последният е направил и
обосновал законосъобразните си правни изводи относно съставомерността на
извършеното от подсъдимата М. С. Д..Представените в съдебното заседание
пред въззивната инстанция писмени доказателства- заключителен доклад от
центъра за социална рехабилитация и интеграция и синя стая при общ.Сливен
с изх.№ЦСРИ-116/26.09.22г., съдебно медицинско удостоверение
№275/2022г. от 18.07.2022г., амбулаторен лист от 03.10.2022г. издаден от д-р.
Ю. С., амбулаторен лист от 23.11.2022г издаден от д-р. В.П., етапна епикриза
от 23.11.2022г. на детето С. Г. издадена от д-р. В. П. настоящата инстанция
приема ,че са неотносими към делото. Същите касаят времеви период повече
от една година след деянието по настоящото дело и данните относно
заболяването на детето С. Г. са идентични с приетите за установени от
първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд е обосновал в мотивите към решението си
законосъобразен извод, че с деянието си подс. Д. от обективна и субективна
страна е осъществила състава на престъпление по чл. 182, ал. от НК.
Представените в съдебното заседание пред въззивната инстанция
писмени доказателства- заключителен доклад от центъра за социална
рехабилитация и интеграция и синя стая при общ.Сливен с изх.№ЦСРИ-
116/26.09.22г., съдебно медицинско удостоверение №275/2022г. от
18.07.2022г., амбулаторен лист от 03.10.2022г. издаден от д-р. Ю. С.,
амбулаторен лист от 23.11.2022г издаден от д-р. В.П., етапна епикриза от
23.11.2022г. на детето С. Г. издадена от д-р. В. П. настоящата инстанция
приема ,че са неотносими към делото. Същите касаят времеви период повече
от една година след деянието по настоящото дело и данните относно
заболяването на детето С. Г. са идентични с приетите за установени от
първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция споделя приетото от Районния съд, че в
5
конкретния случай подсъдимата не е изпълнила съдебно Решение №
45/16.01.2019г. по гр.дело № 6265/2018г. на Сливенския Районен съд по описа
на Сливенския Районен съд, относно личните контакти на бащата С. Г. Г. с
детето С. С.ОВ Г. на посочената в присъдата дата.
Правилно районният съд е посочил, че деянието е осъществено както от
обективна, така и от субективна страна. За да е осъществен от обективна
страна състава на деянието обвиняемата следва с активни действия по своя
воля да не е изпълнила посоченото по горе решение. Тя с действието си е
направила невъзможен контактакта на бащата с детето.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като обвиняемата е
действала съвсем съзнателно, като е съзнавала, че с действието си осуетява
изпълнението на съдебното решение правейки невъзможни срещите на
бащата с детето.
С оглед на горните съображения, които се споделят и от настоящата
инстанция, правилно и законосъобразно подсъдимата М. С. Д. е призната за
виновна и е освободена от наказателна отговорност, като и е наложено
административно наказание глоба по повдигнатото и поддържано срещу нея
обвинение за престъпление по чл. 182, ал.2 от НК.
По делото има събрани доказателства, че подсъдимата и преди този
случай е възпрепятствала спазването на съдебното решение относно
установения с него режим на лични контакти на бащата с детето.
Недопустимо е използвайки здравословното съС.ие на детето да се прегражда
изпълнението на решение №45/16.01.2019г. по гр.дело № 6265/2018г. на
Сливенския РС и да се попречи за изграждането на пълноценна връзка между
детето и бащата.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си се
прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт,
при което не се установи в хода на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на
обвиняемия, а и въобще на процесуалните права на всички страни за участие
в производството.
Неоснователно е искането във въззивната жалба за отмяна на решението
и оправдаване на обвиняемата или връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно
правилността на съдебния акт не се установиха основания налагащи неговата
отмяна или изменение, следва същият да бъде потвърден изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 99/14.07.2022. постановена по НЧХД №
900/2021г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
6
ОСЪЖДА подсъдимата М. С. Д. да заплати на тъжителя С. Г. Г. сумата
от 500 /петстотин/ лева, представляващи разноски за заплащане на
възнаграждение на процесуален представител пред въззивната инстанция.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7