№ 17196
гр. София, 12.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110110123 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, гр.
София срещу Н. И. И. след развило се производство по ч. гр. дело № 18698/2024 г. по
описа на СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС следва да бъде приложено към
настоящото дело
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Искането на ответницата за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси,
следва да се отхвърли, тъй като не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 18698 от 2024 г. по описа на СРС към настоящето дело.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ответницата искане за допускане изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 29.05.2025
г. от 10:10 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи и препис от
настоящото определение, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане искове, както следва: 1/ установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1210,86 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***************/********* г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
1
вземането; 2/ осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 854,60 лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 15.11.2022 г. до 06.11.2023 г.; 3/ осъдителен
иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2
ЗПК за сумата от 699,98 лева, представляваща възнаграждение за закупена и
използвана допълнителна услуга „Ф.“; 4/ осъдителен иск с правно основание по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 1400,02 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф.“; 5/
осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 310,82 лева лихва за забава за периода
от 16.03.2022 г. до 06.11.2023 г. и 6/ осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
270,68 лева лихва за забава за периода от 06.11.2023 г. до 27.03.2024 г.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н. И. И., като за част
от заявените суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а за друга
част съдът е отхвърлил искането. Срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 09.04.2024 г. за сумите, както следва: сумата от 2173,86 лева
(двe хиляди сто седемдесет и три лева и 86 стотинки), представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ***************/********* г., както и разноски,
пропорционално на уважената част от заявените вземания, а именно: държавна такса в
размер на 43,48 лева (четиридесет и три лева и 48 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 17,50 лева (седемнадесет лева и 50 стотинки).
С оглед направеното от длъжника частично признание на задължението, на
10.02.2025 г. е издаден изпълнителен лист за неоспорената част, а именно: сумата от
963,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
***************/********* г., както и разноски, пропорционално на признатата част
част от вземането, а именно: държавна такса в размер на 19,26 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 7,75 лева.
Същевременно с разпореждане 09.04.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението на
заявителя за част от заявените суми, а именно за: сумата от 699,98 лева - неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Ф., сумата от 1400,02 лева –
неплатено възнаграждение за закупена услуга Ф., сумата от 854,60 лева – неплатено
договорно възнаграждение, сумата от 500 лева – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране, сумата от 310,82 лева – лихва за забава за периода от
16.03.2022 г. до 06.11.2023 г., сумата от 270,68 лева – лихва за забава за периода от
06.11.2023 г. до 27.03.2024 г., както и за присъждане на законна лихва върху главницата
по договора за кредит, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Срещу част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение длъжникът е
възразил. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
част от сумите по издадената заповед за изпълнение, срещу които е подадено
възражение от длъжника, така и осъдителни искове за сумите, за които съдът е отказал
да издаде заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът твърди, че на ********* г. между ищеца, като кредитор, и Н. И. И., като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***************.
Сочи се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 2500 лв., като
общото задължение по договора, заедно с уговорените лихви и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, възлизало на сумата от 6584,53 лв. Ищецът
твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на ********* г.
е извършил 4 превода във връзка с отпуснатия кредит: два от тях за рефинансиране на
предходни кредита на ответницата, плащане по поискана застраховка живот, като
остатъкът от сумата от 731,72 лева бил преведен по сметка на ответницата. Длъжникът
2
поела задължение да погасява предоставения заем на равни месечни вноски съгласно
погасителен план, който бил неразделна част от договора. Били уговорени 30
погасителни вноски в размер на 219,51 лв. всяка от тях, с падежна дата – всяко 15-о
число на месеца. На 17.05.2022 г. бил подписан Анекс № 1 към договора, с който било
отложено плащането на три погасителни вноски, като бил изготвен нов погасителен
план. Сочи, че общата погасена сума по кредита възлиза на 1437,19 лева, като с нея е
погасена сумата от 1266,30 лева по погасителния план. Поради забава в плащането
били начислени лихви за просрочие в размер на 401,71 лева за периода от 16.03.2022 г.
до 06.11.2023 г., от която сума сочи, че е заплатена 90,89 лева, като е налице непогасен
остатък от 310,82 лева. Сочи, че с извършените плащания ответницата е погасила и
сумата от 80 лева такси по приложимата тарифа. Сочи, че поради неизпълнение за
заплащане на дължимите суми в срок, на ответницата било изпратено уведомление за
обявена предсрочна изискуемост на вземането, като твърди същата да е настъпила
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което И. била
уведомена. Начисленото обезщетение за забава след обявяване на предсрочната
изискуемост твърди да е в размер на 270,68 лева за периода от 06.11.2023 г. до
27.03.2024 г. Сочи, че е налице и непогасено договорно възнаграждение в размер на
854,60 лева за периода от 15.11.2022 г. до 06.11.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 15
от приложимите Общи условия, ответницата избрала да закупи допълнителни услуги
„Ф.“ за сумата от 875 лева и „Ф.“ за сумата от 1750 лева. Сочи, че всяко от услугите
предоставяла различни възможности на кредитополучателя. Ответницата не
изпълнила задължението си да погаси сумите, предмет на предявените осъдителни
искове за допълнителни услуги. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли съдът да уважи предявения установителен и съединените с него
осъдителни искове за посочените суми. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответницата оспорва предявените искове. Сочи, че
сключеният договор за кредит включва неравноправни клаузи. Счита, че в договора не
е отразен по ясен и недвусмислен начин действителният размер на ГПР, съобразявайки
и услугите „Ф.“ и „Ф.“. Счита, че кредиторът не може да събира такси, свързани с
усвояването и управлението на кредита с оглед забраната на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Отделно, счита, че уговорената цена на допълнителните услуги е прекомерна и
противоречи на добрите нрави. Потвърждава направеното в заповедното производство
признание за дължимост на част от главницата, но оспорва всички други претенции на
ищеца.
В тежест на ищеца по предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, по осъдителния иск по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и по двата осъдителни
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между „Профи Кредит България“ ЕООД и
ответницата е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за
потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало
задължението за връщане на заетата сума, както и за заплащане на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и договорно възнаграждение в посочените
размери.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по двата предявени осъдителни иска по чл. 86 ЗЗД е да
докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
3
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните фактите, че между тях е възникнало валидно
облигационни отношения по процесния договор и анекс, че ищецът е предоставил на
ответницата уговорената главница.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4