Определение по дело №286/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

16.12.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.23

Година

2010

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по предявен от М. Т. М. при условията на чл.2, ал.1,т.2,предл.1 ЗОДОбВ иск против П= на Р. Б. за заплащане на сумата 48750 лева, в това число 38750 лева обезщетение за причинените му имуществени вреди и 10000 лева обезщетение за неимуществените такива от обвинението по съставен и внесен в Районен съд - гр.В. Т. от Районна П. - гр.В. Т. обвинителен акт по Досъдебно производство № 3М - 107/2006 година на ОДП - гр.В. Т., прокурорска преписка № 97/2006 година, въз основа на който обвинителен акт е образувано НОХД № 609/2007 година на ВТРС , с влязла в сила на 20.12.2008 година присъда по което е оправдан. В исковата си молба М. Т. твърди, че в резултат на повдигнатото му обвинение с писмо от 01.11.2006 година на МТСП е прекратен с 14-дневно писмено предизвестие сключеният между него и министерството на 08.02.2006 година договор, съгласно който му е било възложено да управлява и администрира техническото и финансово изпълнение на проект "К. Б. " на регион с център гр.В. Т., срещу поето от МТСП задължение да му заплати възнаграждение в размер на 11400 лева. Твърди, че от запорирането на сметките му в "У.", в лева и валута, конкретизирани с молбата му, постъпила по делото на 11.03.2010 година / л.111/ и уточняваща молба /л.240/, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в минималния размер на законната лихва за периода от 21.12.2006 година до предявяването на иска, която е в размер на 1050 щатски долара по запорираната му валутна сметка в размер на 2565,60 щатски долара и в размер на 500 лева по запорираната му левова сметка в размер на 1292,81 лева. В резултат на повдигнатото му обвинение и изнесените във в-к „. от 23.11.2006 година публикации, не е бил назначен за и.д. гл. архитект на ...., от което е претърпял вреди в размер на 900 лева, представляващи месечното му възнаграждение за три месеца / по 300 лева месечно/ и е бил лишен от възможността да участва в конкурса за гл. архитект на общината. На 21.12.2006 година, поради повдигнатите му обвинения и излезли за това във в-к „. публикации, е прекратен сключеният между него и " Г.",ЕООД - гр.Е. на 12.12.2006 година договор за проектиране на обект "Х. К. ",община Е.,от което е понесъл щети на стойност 32000 лева, съставляващи договорения проектантски хонорар.В резултат на преживените от него незаконни обвинения му е било причинено заболяване с диагноза " Голяма туморна формация, разположена основно в орофаринкса в дясно", окончателно уточнена от УМБАЛ "ЦАРИЦА ЙОАННА - ИСУЛ",ЕАД като " ШВАНОМА ПАРАФАРИНГЕАЛИС", при което само за оперативното лечение - избор на оператор, е заплатил сумата 500 лева, а наред с това е направил и други нерегламентирани разходи по лечението си. За защита по наказателното дело е заплатил адвокатски хонорар от 500 лева. На 01.05.2009 година е трябвало да замине С. сина си Т. М. на екскурзия в Турция,остров "Л.", но са били върнати от КПП- К. А., тъй като не е била снета наложената му във връзка с обвинението забрана за пътуване в чужбина, в резултат на което е загубил 980 лева, представляващи предварително заплатената от него сума за екскурзията. Освен понесените от него имуществени вреди, твърди М. М., е понесъл и неимуществени такива в резултат на дълбоките психични преживявания и стресове, които в продължително време , близо три години, му се е наложило да понесе в резултат на повдигнатото му обвинение. Посочва, че в резултат на това е получил опасно за здравето и живота му заболяване, посочено в исковата молба; компрометиран е като архитект; омаскарило се е името му на известен и уважаван архитект в обл.В. Т., като с това му е нанесена тежка психична травма, което е засилено от публикациите във в-к „. , които са формирали крайно негативно обществено мнение за него като личност и архитект. Незаконното му лишаване от правото свободно да пътува зад граница е нарушило основните му човешки права, регламентирани от Европейската конвенция за правата на човека, като през трите години, докато е траел наказателният процес, е бил лишен като архитект от международни професионални контакти, в това число е бил лишен да се възползва от поканата за участие в семинар за покривни системи, организиран от фирма "Брамак покривни системи" .Преживял е срама и унижението от връщането му от КПП - К. А., като е бил свален заедно С. сина си от автобуса, пътуващ с екскурзианти за Т. Моли предявеният от него иск да бъде уважен, заедно С. законната лихва , считано от 20.12.2008 година, като му се присъдят и направените по делото разÝоски.

Прокуратурата на Р. Б., Ч. Окръжна П. - гр.В. Т., оспорва предявения от М. Т. М. иск по основание и размер. Твърди , че липсва причинно - следствена връзка между повдигнатото на М. Т. обвинение и претърпените от него вреди, имуществени и неимуществени, при което липсват и доказателства за такива в резултат на прекратяване на договора с МТСП и устните уговорки между ищеца и кмета на община Е. Посочва, че съгласно чл.68,ал.6 НПК Прокурорът няма правомощия да се произнася по мярката в хода на съдебното производство.Моли предявеният от М. Т. М. иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи , и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

М. Т. М. основава исковата си претенция по делото съответно на чл.2,ал.1,т.2, предл. 1 ЗОДОбВ, във връзка с чл.45 и чл.52 ЗЗД и на чл.86 ЗЗД , като претендира Прокуратурата на Р. Б. да бъде осъдена да му заплати сумата 48 750 лева обезщетение за претърпените от него вреди от обвинението на Районна П. - гр.В. Т. в извършване на престъпление по чл.212,ал.4,предл.І, вр.ал.2,вр.ал.1,вр.чл.26 НК по НОХД № 609/2007 година на Районен съд - гр.В. Т. , с влязла в сила на 20.12.2008 година присъда № 917 от 15.07.2008 година по което е оправдан, в това число 38750 лева за имуществени вреди и 10000 лева за претърпените от него неимуществени такива, заедно С. законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 20.12.2008 година до окончателното му изплащане.

По делото не се спори, че по обвинителен акт по досъдебно производство № ЗМ - 107/2006 година на ОДП - В.Т., преписка № 97/2006 година на ВТРП, с който М. Т. М. е обвинен за извършено от него престъпление по чл.212,ал.4,предл.І,вр.ал.2,вр.ал.2,вр.ал.1,вр.чл.26 НК, е образувано НОХД № 609/2007 година на Районен съд - гр.В. Т.. Не се спори, че с влязла в сила на 20.12.2008 година присъда № 917 от 15.07.2008 година на съда по делото М. Т. М. е признат за невинен в извършването на престъплението, за което е обвинен от ВТРП. Установено е и не се спори, че с определение № 1190 от 06.11.2006 година на Районен съд - гр.В. Т. по Ч.гр.д. № 2080/2006 година, на основание чл.72,ал.1 НПК, във връзка с чл.308 ГПК е допуснато обезпечаване на наказанието конфискация по досъдебно производство № ЗМ - 107/2006 година по описа на ОДП - гр.В. Т., Ч. налагане на запор на банковите сметки на М. Т. М. в "Б. ",, в банка "Х.", и в банка "Д.",ЕАД, сега първите две обединени в "У.",, като наложената по Досъдебното производство обезпечителна мярка е отменена едва с определение на ВТОС от 23.11.2010 година по ВНОХД № 449/2008 година.Безспорно е, че по Прокурорска преписка № 97/2006г. на ВТРС / Досъдебно производство № ЗМ - 107 / 2006 година/ на М. Т. М. е наложена мярка за процесуална принуда по чл.68 НПК - забрана за напускане на пределите на страната, която е отменена с определение № 588 от 6.12.2007 година на ВТРС по НОХД № 609/2007 година /л. 187 / . По делото се спори е ли М. Т. претърпял вреди от повдигнатото му обвинение и следва ли Прокуратурата на Р. Б. да носи отговорност за тези вреди .

В тази връзка следва да се има предвид, че Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, в какъвто смисъл е и разпоредбата на 4 ЗОДОбВ.Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липса на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

С оглед на така прогласения от закона принцип за отговорността на Държавата , респективно - на Прокуратурата на Р. Б. , следва да се има предвид:

ПО ПРЕТЕНЦИЯТА НА М. Т. М. ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИТЕ ОТ НЕГО ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ:

В конкретния случай по делото липсват доказателства, установяващи претърпени от М. Т. М. имуществени вреди, изключая заплатеното от нето адвокатско възнаграждение по НОХД 609/2007 година, пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение. Видно от данните по делото , сключеният между МТСП и М. М. на 08.02.2006 година договор е прекратен от Министерството при условията нÓ чл.10,ал.2 от договора с предизвестие, изх.№ 94ММ/604 от 01.11.2006 година / л. 81/. Липсват доказателства съответно , че сключеният между ищеца и " Г.",ЕООД - гр.Е. на 12.12.2006 година договор / л.94/ е прекратен предсрочно поради обвинението на М. М. и че същият поради това обвинение не е бил назначен като и.д. архитект на община Е., а така също , че е бил лишен от възможността да участва в конкурс за тази длъжност.Що се касае до отмяната на наложената обезпечителна мярка - запор на банковите сметки на ищеца и на забраната за напускане на пределите на Р. Б., следва да се има предвид, че след образуването на съдебното производство, отмяната на тези мерки е само и единствено в правомощията на съда, в какъвто смисъл са съответно разпоредбите на чл.68,ал. 6 и чл. 309,ал.3 НПК. По делото липсват данни за причинно - следствена връзка между повдигнатото на М. Т. обвинение и неосъществяването на заплатената от него през 2009 година екскурзия до Т. Също така не е установена такава връзка между обвинението и неговото онкологично заболяване. Ето защо и с оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че претенцията на М. М. за обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в резултат на повдигнатото му от Районна П. - гр.В. Т. обвинение от прекратяването на посочените в исковата му молба два договора, неназначаването му за и.д. гл.архитект на община Елена, разходи за медицинско лечение и неосъществяването на заплатена екскурзия до Т., е неоснователна. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.154,ал.1 ГПК, " Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. ". Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че в тежест на ищеца е да докаже претендираните от него имуществени вреди съобразно изложеното по - горе и обстоятелството, че те са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение. Това по делото М. Т. не е направил. Заплатеното от него по НОХД № 609/2007 година на ВТРС / ДП № ЗМ - 107/2006 година на ОДП - В.Т. - л.56/ адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева обаче е в пряка връзка и последица от повдигнатото му обвинение, поради което претенцията му за тези разноски се явява основателна.

ПО ПРЕТЕНЦИЯТА НА М. Т. М. ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИТЕ ОТ НЕГО НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ:

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което изисква съдът да определи точния паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които е претърпял пострадалият, в случая М. М.. Преценката за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се основава на обстоятелствата, които имат отношение към душевните преживявания на ищеца; болките и страданията му; тяхното времетраене и интензитет, и др. Безспорно е, че едно необосновано обвинение в извършването на тежко престъпление, каквото в случая е обвинението на М. Т. М., е свързано С. злепоставянето му в обществото и уронване на доброто му име , което несъмнено довежда до дълбока психологична травма и негативни преживявания.По делото не се спори, че ищецът се е ползвал с много добро име като човек и професионалист; с изграден авторитет като архитект и доверие в човешките му и професионални качества. Наказателното производство по обвинението на Районна П. - гр.В. Т. е продължило близо три години, през което време в резултат на преживяната психотравма, резултат на обвинението, М. е получил невротично разстройство, което е разстроило временно психичното му здраве до степен на затруднения в изпълнение на ежедневните му задължения като специалист.Невротичното разстройство на ищеца е възникнало и съществувало от повдигане на обвинението до приключването му с оправдателна присъда , след което постепенно е отзвучало за месец - два. В този смисъл са както изготвеното и представено по делото заключение на допуснатата по делото съдебно - психиатрична експертиза, което заключение съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано и което е прието и не е оспорено от страните по делото, така и обясненията на вещото лице Д. Т. Ц., дадени в съдебно заседание по делото на 23.11.2010 година.Макар вещото лице - онколог Д. К. да не дава заключение, че онкологичното заболяване на ищеца е в пряка причинна връзка с повдигнатото на М. обвинение и с неговите психични преживявания, несъмнено това обвинение, респективно - стресът, на който е бил подложен М. като резултат от него и неговото психично състояние, са дали отражение върху това заболяване, в какъвто смисъл са и дадените от Д. К. в съдебно заседание на 23.11.2010 година обяснения. По делото липсват каквито и да било доказателства , че ищецът М. не е участвал по причина на наложената му забрана да напуска пределите на страната , която е отменена с определение № 588 от 6.12.2007 година на ВТРС по НОХД № 609/2007 година /л. 187 / , в организирания от фирма " Б.",ЕООД семинар. Ето защо и с оглед на посочените факти и обстоятелства , съдът по справедливост приема, че точният паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на повдигнатото му обвинение, установени с депозираните по делото свидетелски показания в тази насока и медицинските заключения на Д. психиатър и Д. онколог , е в размер на 8000 лева.

Що се касае до публикациите във в-к „. относно повдигнатото на ищеца обвинение следва да се отбележи, че Прокуратурата не носи отговорност за тях. Ако и доколкото ищецът е претърпял вреди от тези публикации, имуществени и неимуществени, те не са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение, поради което и съгласно чл.4 ЗОДОбВ отговорността за тези вреди не е на Прокуратурата.

При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният съд приема, че предявеният от М. Т. М. против Прокуратурата на Р. Б. по делото иск в размер на 8500 лева, в това число 500 лева обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по НОХД № 609/2007 година / ДП № ЗМ - 107/2006 година на ОДП - В.Т./ на ВТРС и 8000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от повдигнатото му от Районна П. - гр.В. Т. обвинение, е основателен и доказан, поради което и в посочения размер искът следва да бъде уважен.

В останалата му част за разликата над 8500 лева до 48750 лева искът на М. Т. М. е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв в тази му част същият следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл.10,ал.2 ЗОДОбВ Прокуратурата на Р. Б. следва да бъде осъдена да заплати съответно на М. Т. М. направените от него разноски по делото в размер на 533,08 лева, в това число и 523,08 лева заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на иска, а по сметката на ВТОС - сумата 280 лева възнаграждение за допуснатите експертизи , след което на вещите лица по делото да бъде заплатено възнаграждение в размер по 70 лева на всяко едно от тях.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на М. Т. М., с ЕГН *, от гр.В. Т., ул."Д." № ..., сумата 8500 / осем хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него вреди от обвинението по съставен и внесен в Районен съд - гр.В. Т. от Районна П. - гр.В. Т. обвинителен акт по Досъдебно производство № 3М - 107/2006 година на ОДП - гр.В. Т., прокурорска преписка № 97/2006 година, въз основа на който обвинителен акт е образувано НОХД № 609/2007 година на ВТРС , с влязла в сила на 20.12.2008 година присъда по което е оправдан, в това число 500 лева за имуществени вреди, представляващи заплатено от него по НОХД № 609/2007 година / ДП № ЗМ - 107/2006 година на ОДП - В.Т./ адвокатско възнаграждение и 8000 лева за претърпените от него неимуществени вреди, заедно С. законната лихва върху тази сума - 8500 лева, считано от 20.12.2008 година до окончателното и изплащане, както и 533,08 лева направени от него разноски по делото, в това число и 523,08 лева заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на иска.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за разликата над 8500 лева до 48750 лева .

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати по сметката на Окръжен съд - гр.В. Т. сумата 280 лева възнаграждение за допуснатите експертизи, след което на вещите лица Д. Е. Б., Д. Т. Ц., Д. А. К. и Н. Н. да се изплати възнаграждение по 70 лева на всяко едно от тях, както и 5 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: