№ 14
гр. Стара Загора, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000469 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260029/14.06.2022 г., постановено по гр.д. №
461/2021 г. по описа на Районен съд – К., в частта с която е отхвърлен
предявения иск от В. М. П. против ЗАД „А.“ АД за законна лихва върху
присъденото обезщетение в размер на 3 000 лв. за периода от 03.12.2019 г. до
04.02.2021 г. като неоснователен.
Въззивникът В. М. П. обжалва решението в частта относно началния
момент на претендираната законна лихва за забава, присъдена върху
уважените искове за причинени неимуществени и имуществени вреди. Счита,
че съдът неправилно е присъдил лихва за забава върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, считано от 05.02.2021г. след
изтичане на срока по чл.496 от КЗ. Направено е искане да се отмени частично
постановеното решение и да се постанови друго, с което да се уважи
предявеният от В. М. П. иск за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение, като се приеме, че лихва се дължи, считано от
03.12.2019г., евентуално от 04.11.2020г. до окончателното изплащане, както и
да се присъди законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 03.12.2019г., евентуално от 04.11.2020г.
до 05.02.2021г. Претендира се адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.
Въззиваемото дружество ЗАД „А.“ АД в писмения си отговор на
1
въззивната жалба счита, че решението на РС е законосъобразно и правилно и
следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. Излага
подробни съображения. Моли да се потвърди решението в обжалваната част,
като претендира за направените разноски пред настояща инстанция.
С решение № 260054/12.08.2022 г. постановено по гр. д. № 461/2021 г.
по описа на Районен съд – К., съдът е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение №260029/14.06.2022 г.,
постановено по гр.д.№461/2021 г. по описа на Районен съд - К., като вместо
записаното: Осъжда ЗАД “А.“ да заплати на В. М. П., сумата от 3 000 лв.,
претендирана частично от сумата 5 000 лв., представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и
неудобство от контузия на дясна предмишница, контузия на левия лакът,
контузия на дясната подбедрица и контузия на гръдния кош причинени от
непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 26.11.2019 г. в гр.К., ведно
със законната лихва от 05.02.2021 г. до окончателното изплащане“ да се чете:
ОСЪЖДА ЗАД “А.“ да заплати на В. М. П. на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата от 3 000 лв., претендирана частично от
сумата 5 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се болки, страдания и неудобство от контузия на дясна
предмишница, контузия на левия лакът, контузия на дясната подбедрица и
контузия на гръдния кош причинени от непозволено увреждане при ПТП,
настъпило на 26.11.2019 г. в гр.К., ведно със законната лихва от 05.02.2021 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
периода от 03.12.2019 г. до 04.02.2021 г. като неоснователен.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание. чл.
432, ал.1 от КЗ.
Ищцата В. М. П. моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 3 000лв.- частичен иск от 5 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства следствие на
причинените й травми от ПТП на 26.11.2019 г., както и лихва за забава от
03.12.2019 г. съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане на сумата за обезщетение. Претендира съдебни
разноски за адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т 2 от ЗА с вкл.
ДДС.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК
ответникът оспорва предявеният иск по основание и размер.
2
Предмет на въззивното производство е началния момент на претенцията
за лихва за забава.
Въззивният съд констатира, че решение № 260029/14.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 461/2021 г. по описа на Районен съд – К. е поправено
с решение № 260054/12.08.2022 г., постановено по гр.д. №461/2021 г. по описа
на Районен съд – К. относно началният момент, от който се дължи законна
лихва върху присъдените обезщетения.
Въззивната жалба е подадена от В. М. П. против първоначалното
решение, но не и против решението, с което е допусната очевидна фактическа
грешка, но тъй като решението за поправка на явна фактическа грешка се
инкорпорира в поправеното решение и става неразделна негова част, като
двете съдебни решения /поправеното и това за поправката/ съставляват и
следва да се разглеждат като един цялостен съдебен акт. Поради това не е
необходимо решението по чл. 247 от ГПК да се обжалва с отделна жалба от
тази, отнасяща се до поправеното решение, какъвто е и настоящият случай /в
този смисъл Решение № 141 от 4.04.2001 г. на ВКС по гр. д. № 415/2000 г., 5-
членен с-в./.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. Тези лихви застрахователят
дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент,
с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента /в този смисъл решение № 167/30.01.20 г. по т.
д. №2273/2018 г. на ІІ т. о.на ВКС/.
В настоящия случай, ищцата претендира законна лихва от 03.12.2019 г.
По делото е представено доказателство, че ищцата е предявила
застрахователната си претенция на 04.11.2020 г. Следователно, съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да
приеме, че 04.11.2020 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
претенцията на ищцата. Поради това претенцията за законна лихва е
основателна за периода от 04.11.2020 г. до окончателното плащане, но
тъй като съдът е присъдил законна лихва за периода от 05.02.2021 г. до
окончателното плащане, решението следва да бъде отменено само в
частта, с която е отхвърлен искът за законна лихва за периода от
04.11.2020 г. до 04.02.2021 г. В останалата част за периода от 03.12.2019 г.
до 03.11.2020 г., решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
3
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от В. М.
П. против ЗАД „А.“ АД за заплащане на законна лихва за периода от
04.11.2020 г. до 04.02.2021 г. върху присъденото обезщетение в размер на
3 000 лв. и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се
постанови друго, с което ЗАД „А.“ АД да заплати на В. М. П. законна лихва
върху присъденото обезщетение в размер на 3 000 лв. за периода от
04.11.2020 г. 04.02.2021 г.
В частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск от В. М. П.
против ЗАД „А.“ АД за законна лихва от 03.12.2019 г. до 03.11.2020 г.
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, ЗАД „А.“ АД следва да заплати на адв. П. К.
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на
В. М. П. в размер на 600 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минимални размер на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260054/12.08.2022 г., постановено по гр.д. №
461/2021г. по описа на Районен съд – К., с което съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка, което представлява
неразделна част от решение № 260029/14.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 461/2021 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от В. М. П. с ЕГН ********** против ЗАД „А.“ АД с ЕИК
*** за заплащане на законна лихва за периода от 04.11.2020 г. до 04.02.2021
г. върху присъденото обезщетение в размер на 3 000 лв. като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. *** да заплати на В. М. П. с ЕГН **********, с
адрес: с. О., община К., ул. *** законна лихва върху присъденото обезщетение
в размер на 3 000 лв. за периода от 04.11.2020 г. до 04.02.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260029/14.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 461/2021 г. по описа на Районен съд – К., в частта с която е
отхвърлен предявения иск от В. М. П. с ЕГН ********** против ЗАД „А.“
АД с ЕИК *** за законна лихва върху присъденото обезщетение в размер на
3 000 лв. за периода от 03.12.2019 г. до 03.11.2020 г.
4
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. *** да заплати на адв. П. К. адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на В. М. П. в
размер на 600 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минимални размер на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5