№ 29
гр. Силистра, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500374 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ООД, със седалище и
адрес в с.Айдемир, обл.Силистра, с ЕИК *********, представлявано от управителя
Венцислав Димитров Костадинов, с ЕГН **********, чрез адв. И. А. от СсАК, против
решение № 610/26.10.2022г., постановено по гр. д. № 20223420100102/2022 г. по описа на
Силистренския районен съд, в частта, с която съдът е ОСЪДИЛ „БРАТЯ
КОСТАДИНОВИ“ООД, със седалище и адрес в с.Айдемир, обл.Силистра, с ЕИК *********,
да заплати на Ж. Д. Ж., с ЕГН **********, от гр.Силистра,сумата от 2227.45( две хиляди
двеста двадесет и седем лв. и 45 ст.) лева- незаплатена наемна цена за отдадени под наем
28.557 дка земеделски земи, дължима за стопанската 2019/2020г., по Договор за наем,
сключен на 10.07.2019г. заедно със законната лихва считано от 04.11.2021г. до
окончателното изплащане на задължението. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано, изложени са подробни доводи за
допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, както и
несъответствие с доказателствата по делото, в тази насока и е направено искане въззивната
инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение с което да отхвърли
предявенатата против него искова претенция, претендира и разноски за процеса. В с.з.
пред тази инстанция се явява процесуалният представител на жалбоподателя, адв. А. от АК,
гр. Силистра, който поддържа жалбата.
Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК е депозирала въззиваемата Ж. Д. Ж. с
ЕГН **********, чрез адв. Г. от АК, гр. Силистра, като заявява, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което моли да бъде потвърдено
1
в обжалваната част, а предявената въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Пред тази
инстанция се явява адв. Г., която поддържа изразеното в отговора становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е
допустима.
В жалбата е направено на първо място процесуално възражение, относно
протоколното определение от с.з., проведено на 27.09.2022 г. пред първоинстанционния съд,
с което е прекратено производството по делото по отношение на исковата претенция по чл
.422 ГПК и делото е продължило по заведените в условията на евентуалност спрямо
установителния иск, искове, посочени по – горе. Посочил е, че прекратявайки
производството по установителния иск по чл.422 ГПК, РС не е обезсилил заповедта за
изпълнение, каквото задължение има съгласно в т.13 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Освен това, независимо, че когато е направил искането за
прекратяване на производството по основния иск, процесуалният представител на ищцата
не е посочил дали се касае за отказ или оттегляне на иска, РС е приел, че се касае за отказ от
иска. Във връзка и доколкото съдебната практика приема,че ако производството по
отношение на главния иск бъде прекратено, условието, при което е предявен евентуалният
иск отпада, поради което и съдът дължи произнасяне по него. Според жалбоподателя, след
като СсРС не е предприел нито действия по обезсилването на заповедта, нито по изясняване
на твърденията на страната касателно правния й интерес от осъдителния иск, в случая не е
следвало да приема делото за изяснено от фактическа и правна страна.
Съдът счита, че такава връзка между изясняване на делото от фактическа и
правна страна и предходните процесуални действия на съда, изброени по – горе, няма.
Съдът действително е допуснал пропуски, които, обаче, с влизането в сила на протоколното
определение от 27.09.2022 г., с което е прекратено производството по исковата претенция по
чл. 422 ГПК няма как да бъдат отстранени и да бъдат коригирани в настоящото въззивно
производство. Наред с това съдът е обезсилил заповедта за изпълнение с обжалваното
решение.
Ищцата пред първоинстанционния съд, настояща въззиваема – Ж. Ж., чрез
процесуален представител, е моли съда да осъди ответника да, въззивник пред тази
инстанция, заплати сумата от 2227.45 лева-незаплатена наемна цена за отдадени под наем
28.557 дка земеделски земи, дължима за стопанската 2019/2020г., заедно с обезщетение за
забава считано от датата на предявяване заявление по чл.410 от ГПК пред съда- 04.11.2021г.
до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските си по делото, както и
тези, направени в заповедното производство. Предявените искове са по чл.79, ал.1 от ЗЗД,
във връзка и чл.232,ал.2 от ЗЗД и чл.4 от Договор за наем, сключен на 10.07.2019г., който
представя ищцата пред РС. По силата на този договор за наем настоящият въззивник е
обработвал земеделските земи, описани в исковата молба. В т. 4 от този договор е посочено,
2
че годишният наем се определя „според стопанския резултат“. Предвидено е, че наемателят
се задължава да заплаща наема в размера и срока, предвиден в договора. /т.7 от Договора/.
По делото няма спор, че и до настоящия момент наемодателят не е получил нищо като
наемна цена по договора за стопанската 2019/2020 г. Първоинстанционният съд, приемайки,
че доводът за наличие на форсмажорни обстоятелства, изразяващи се в неблагоприятни
климатични условия, е недоказан, приема, че лошият стопански резултат не обуславя
напълно совобождаване на наемателя от задължение да заплати наем, каквото тълкуване на
договорната клауза по т.4 прави той, считайки, че тази формулировка размерът на
годишният наем да се определя „според стопанския резултат“ не го задължава да плаща
такъв и при лош стопански резултат.
Дори и да се приеме, че неблагоприятните природни условия през 2020 г. са
общоизвестен факт, въпреки, че въззивникът наистина не е положил никакви усилия да
представи доказателства в тази насока, няма как да се възприеме идеята, че в конкретния
случай наем не се дължи. След обстойния анализ на Договора за наем по ЗЗД, направен в
жалбата, въззивникът сам е достигнал до извода, че наемната цена е съществено условие на
този договор - ако не е определена, тя трябва поне да е определяема, какъвто е настоящия
случай и това е отчетено от съда. Имайки предвид възмездния характер на договора ,
съдът е назначил СИО, която да посочи колко декара е обработвал въззивникът през
стопанската 2019/2020 г. и какъв е стопанският резултат за тази година, като се вземат
предвид и плащанията о ДФ „Земеделие“ , както и в какъв размер са извършените от него
плащания към други наемодатели за същата стопанска година. Тъй като въззивникът не е
предоставил на вещото лице необходимата документация отговорите на тези въпроси са
непълни и не дават на съда необходимата информация. Ето защо, правилно РС е взел за
критерии посочените от експерта усреднени стойностни на извършените в региона
плащания за наем за 2019/2020 г. и на тази база е уважил исковата претенция.
Не е основателно и възражението, че механизмът на определяне на средния наем
от вещото лице е неправилен, тъй като не са изложени аргументи, които да разколебаят
убеждението на съда, че експертът има необходимите специални знания и работи
безпристрастно при изпълнение на задачите. Основателен е обаче доводът, че РС
неправилно е взел за база на изчисленията при определяне на общия размер на
основателната искова претенция наема за 2019 г. Тъй като се касае за стопанската 2019/2020
г., очевидно е, че наемът за 2020 г следва да се вземе предвид, а той възлиза на 69 лв. за
декар или 1970,43 лв. за нивите от 28,557 дка, които въззиваемата е дала под наем на
въззивника.
Ето защо, съдът счита, че жалбата е частично основателна. Обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която исковата претенция е уважена за сума над 1970,43
лв. Следва да бъдат коригирани и присъдените разноски, като съобразно уважената част от
исковата претенция, обжалваното решение бъде отменено в частта ,с която в тежест на
възивника са възложени разноски в размер по – висок от 487,09 лв. , възззиваемата следва да
бъде осъдена да заплати на въззивника 115,39 лв. разноски за двете инстанции съобразно
3
отхвърлената част от иска. Пред районния съд е постановено по реда на чл. 248
определение, с което се присъждат допълнително разноски в полза на въззиваемата. В тази
част няма жалба, поради което и съдът няма как да измени това определение съобразно
уважената част от иска.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 610/26.10.2022г., постановено по гр. д. №
20223420100102/2022 г. по описа на Силистренския районен съд, в частта, с която съдът е
ОСЪДИЛ „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ООД, със седалище и адрес в с.Айдемир,
обл.Силистра, с ЕИК *********, да заплати на Ж. Д. Ж., с ЕГН **********, от
гр.Силистра,сумата по –висока от 1970,43 /хиляда деветстотин и седемдесет лв. и 43 ст./ до
присъдената с това решение сума от 2227.45( две хиляди двеста двадесет и седем лв. и 45
ст.) лева- незаплатена наемна цена за отдадени под наем 28.557 дка земеделски земи,
дължима за стопанската 2019/2020г., по Договор за наем, сключен на 10.07.2019г. заедно със
законната лихва считано от 04.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
както и в частта, с която Е ОСЪДИЛ „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ООД, със седалище и адрес
в с.Айдемир, обл.Силистра, с ЕИК *********, да заплати на Ж. Д. Ж., с ЕГН **********, от
гр.Силистра, сума по – висока от 487,09 /четиристотин осемдесет и седем лева и девет
стотинки/ до присъдената с решението сума от 550.62(петстотин и петдесет лв. и 62 ст.)
лева-разноски по гр.д.№ 102/2022г. по описа на СРС, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж., ЕГН **********, да заплати на БРАТЯ
КОСТАДИНОВИ“ООД, със седалище и адрес в с.Айдемир, обл.Силистра, с ЕИК *********,
направените от тях разноски по делото пред двете инстанции в общ размер от 115,39 / сто и
петнадесет лева и 39 ст./ , съобразно отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 610/26.10.2022г., постановено по гр. д. №
20223420100102/2022 г. по описа на Силистренския районен съд, в частта, с която съдът е
ОСЪДИЛ „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ООД, със седалище и адрес в с.Айдемир,
обл.Силистра, с ЕИК *********, да заплати на Ж. Д. Ж., с ЕГН **********, от гр.Силистра,
незаплатена наемна цена за отдадени под наем 28.557 дка земеделски земи, дължима за
стопанската 2019/2020г., по Договор за наем, сключен на 10.07.2019г. заедно със законната
лихва считано от 04.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението до сумата от
1970,43 /хиляда деветстотин и седемдесет лв. и 43 ст./, както и в частта, с която Е ОСЪДИЛ
„БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ООД, със седалище и адрес в с.Айдемир, обл.Силистра, с ЕИК
*********, да заплати на Ж. Д. Ж., с ЕГН **********, от гр.Силистра, разноски по гр.д.№
102/2022г. по описа на СРС, съобразно уважената част от исковете до сумата от 487,09
/четиристотин осемдесет и седем лева и девет стотинки/ .
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5