№ 447
гр. Перник, 19.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720103219 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от “МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС” ЕООД, чрез адв. М.Д., срещу “ДАРИ” ЕOOД, с която по реда на чл. 422 ГПК
са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 445,88 лева,
представляваща неплатена главница за доставена електрическа енергия за периодите
месец ноември и първи декември 2017 г. по договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от
21.08.2015 г., сумата от 133,78 лева, представляваща договорна неустойка в размер на
законната лихва за забава за периода 14.02.2017 г. до 27.01.2021 г. - датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед № 260197/01.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 298/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд.
Ищецът твърди, че въз основа на постановление за възлагане №
260000/06.01.2021 г., постановено по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19
състав, е придобил вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) срещу
ответника, произтичащи от доставка на електрическа енергия. Поддържа, че на
21.08.2015 г. между „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) и ответника “ДАРИ”
ЕOOД бил сключен договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, по силата на който било
уговорено, че продавачът продава на купувача активна нетна електрическа енергия на
цена в размер на 84 лева на МВт/час и предоставя услугите "Отговорност за
балансиране" и “Прогнозиране на потреблението“, като изготвя прогнозни графици за
доставка на електрическа енергия до обектите на ответника, а срещу това купувачът
1
дължи да заплаща уговорената по договора цена за доставените количества
електрическа енергия. Сочи, че „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е издавал
фактура на клиента за стойността на доставената електрическа енергия за периода от
първо число на месеца до последно число всеки месец. Навежда доводи, че за
периодите месец ноември и първи декември 2017 г. продавачът бил доставил
електрическа енергия, за което била дължима сумата от 445,88 лева. Посочва, че в
договора е предвидено плащането за доставената на продавача електрическа енергия да
се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка. Излага
съображения, че тъй като задължението не било платено в срок, на основание чл. 11,
ал. 5 от договора ответникът бил изпаднал в забава, поради което дължал и сумата от
133,78 лева, представляваща договорна неустойка в размер на законната лихва за
забава за периода 14.02.2017 г.(датата, следваща датата на падежа) до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът “ДАРИ” ЕOOД, чрез пълномощника адв.
Милена Миланова, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искови
претенции като неоснователни. Признава, че до 30.11.2017 г. негов доставчик на
електрическа енергия е бил „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), като
поддържа, че след тази дата е предаден на краен доставчик „ЧЕЗ Електро България"
АД. Твърди, че след 30.11.2017 г. между “ДАРИ” ЕOOД и „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност) не са съществували облигационни правоотношения. Прави
възражения за погасяване чрез плащане на задълженията за месец ноември 2017 г., за
което представя платежно нареждане, както и за погасяване по давност на вземанията,
като счита, че е приложима 3-годишната давност по чл. 111 ЗЗД. Претендира разноски.
Със становише с вх. № 8310/13.10.2021 г., подадено от “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС”
ЕООД, чрез адв. М.Д., ищецът намира наведените в отговора на исковата молба
доводи за неоснователни. Оспорва да е налице извършено редовно плащане на
дължими суми с представеното от ответника платежно нареждане, като поддържа, че
посочената в платежното банкова сметка не е с титуляр „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност). Поддържа, че вземанията не са погасени по давност поради
спирането на давността за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. по силата на чл. 3,
т. 2 ЗМДВИП, във вр. параграф 13 ЗИДЗЗ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Представено е постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено
по гр. д. № 3343/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав от което се установява,
че на “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД са възложени имуществени права от масата на
несъстоятелността на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), а именно: вземания
към клиенти за доставена на ел. енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635
182,24 лева, съгласно опис, изготвен от синдика. Отбелязано е, че постановлението е
влязло в сила на 29.01.2021 г.
Приети като писмено доказателство са части от пазарна оценка на вземания на
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), произтичащи от фактури за доставена ел.
енергия и допълнителни услуги на клиенти– страница 12, 29 и 84.
От договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FE 7001034/21.08.2015 г., сключен между
“ДАРИ” ЕOOД, в качеството на клиент и „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност),
в качеството на търговец се установява, че търговецът се задължава да бъде
координатор на балансираща група и да достави, а клиентът да закупи и получи
активна нетна електрическа енергия, измервана в точките за измерване, в срока и при
2
условията, уговорени в договора. В договора е посочен като обект на доставка на ел.
енергия сладкарски цех с абонатен номер по фактура и настоящ доставчик- ЧЕЗ.
Договорът е сключен за срок от 12 месеца, като съгласно чл. 12, ал. 1 от общите
условия към него договорът се е прекратил с изтичане на срока му на 21.08.2016 г.
Договорът е частен диспозитивен документ, които е подписан от страните, като
при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва
страните от обективираните в договора изявления и произтичащите от това права и
задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Представена е фактура № **********/30.11.2017 г., издадена от „Фючър
Енерджи“ ООД, за доставена на “ДАРИ” ЕOOД по договор № FE7002113 електрическа
енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. на стойност 411,95 лева. В
приложение към фактурата е посочено, че обект на доставката е Сладкарски цех
Перник, ул. „Стара планина“ 101 по договор № FE7002113.
Приети по делото като писмени доказателства са фактура №
**********/31.12.2017 г. и фактура № **********/31.12.2017 г., издадени от „ЧЕЗ
Електро България" АД за доставена на “ДАРИ” ЕOOД до обект Перник, ул. „Стара
планина“ 101 електрическа енергия съответно за периода 02.12.2017 г.- на стойност
6,44 лева и за периода от 03.12.2017 г. до 31.12.2017 г. на стойност 645,47 лева.
Представено е платежно нареждане от 04.01.2018 г. за сумата от 411,95 лева с
посочен наредител “ДАРИ” ЕOOД и получател „Фючър Енерджи“ ООД. Върху
платежното нареждане липсва посочен уникален регистрационен номер на платежната
операция, поради което и с оглед извършеното от ищеца оспорване на получаването на
сумата по него не може да се приеме, че същото доказва, че сметката на получателя е
била заверена със сумата от 411,95 лева.
В писмо вх. № 8178/11.10.2021 г. от "Електроразпределение Север" АД, във
връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК е посочено, че няма данни
“ДАРИ” ЕOOД да е било клиент за обект, присъединен към електрическата мрежа на
дружеството за периода ноември 2017 г. и първи декември 2017 г.
В писмо вх. № 8349/13.10.2021 г. от "Електроразпределение Юг" АД, във връзка с
уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК е посочено, че след извършена
проверка в клиентската база данни на "Електроразпределение Юг" АД не са открити
обекти на “ДАРИ” ЕOOД.
С писмо вх. № 8715/19.10.2021 г. от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, във
връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК са представени в табличен
вид данни за точките на доставка на електрическа енергия за обекти на “ДАРИ” ЕOOД
за периода месец ноември 2017 г. и първи декември 2017 г. при доставчик на
електрическа енергия „Фючър Енерджи“ ООД. Видно от приложената към писмото
таблица, за “ДАРИ” ЕOOД е регистриран обект 32Z1030011110543, при доставчик
„Фючър Енерджи“ ООД за периода 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г., като консумацията за
отчетен период от 03.10.2017 г. до 01.11.2017 г. е в размер на 2052 kWh, а за отчетен
период от 02.11.2017 г. до 01.12.2017 г. е в размер на 2225 kWh.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
правна квалификация чл. 717з ТЗ, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 298/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
3
по заявление на “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД с вх. № 261934/27.01.2021 г., е издадена
заповед № 260197/01.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника “ДАРИ” ЕOOД за вземанията, предмет на предявените искове. В
срока по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта е подадено възражение и на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви
установителни искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът
да е придобил твърдените вземания на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност)
срещу ответника по силата на влязло в сила постановление за възлагане; 2) наличието
на валидно сключен договор от 21.08.2015 г. за покупко-продажба на електрическа
енергия между „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) и ответника, който е бил
действащ към процесния период; 3) „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) в
качеството си на продавач да е доставило твърдените количества електрическа енергия
за процесния период на твърдяната стойност.
Предвид представеното по делото постановление за възлагане в
несъстоятелността следва да се има предвид, че съдът по несъстоятелността упражнява
служебно контрол за законосъобразност на процедурата по осребряване от започването
на публична продан до нейното приключване. Съдът по несъстоятелността
санкционира проданта двукратно – веднъж в началото, като дава разрешение за
нейното провеждане, и втори път чрез издаването на постановлението за възлагане.
Правните последици възникват с издаването на постановлението за възлагане от съда,
като същите се проявяват в зависимост от това дали съдът по несъстоятелността обяви
проданта за станала или не. След внасянето на цената от страна на купувача съдът по
несъстоятелността се произнася и съответно издава постановление за възлагане, като
възлага вещта или правото на купувача – арг. чл. 717з ТЗ, респ. отказва да издаде
такова постановление.
Ефектът на постановлението за възлагане е транслативен от датата на издаването
му, като купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
имуществото (в това число и вземането) съгласно чл. 717з, ал. 2 ТЗ. Оттук се налага
изводът, че се касае за деривативно придобивно основание. Ето защо, според нормата
на чл. 717л, ал. 2 ТЗ от тази дата рискът от погиване на имуществото преминава върху
него, като придобитите от трети лица права не могат да се противопоставят на
купувача, ако не могат да се противопоставят на длъжника по аргумент от чл. 717з, ал.
2, изр. 2 ТЗ. Условие за проявлението обаче на този ефект е, че придобитите от третите
лица права да не може да се противоставят на кредиторите на несъстоятелността – арг.
чл. 711, ал. 1, т. 2 ТЗ и чл. 717л, ал. 4 ТЗ, които норми приравняват последиците на
продажбата по главата 46 от ТЗ на тази по ГПК, както и влизането в сила на
постановлението. В тази насока следва да се отбележи, че нормата на чл. 717к ТЗ не
променя извода на съда, доколкото оригинерното придобиване касае единствено
движими вещи, но не и вземания като вид притезателни субективни права.
С оглед гореизложеното предвид субсидиарното приложение на ГПК, че
постановлението за възлагане на право на вземане има сходен ефект на този по чл. 510
ГПК – възлагането за вземането за събиране. Налице е форма на т. нар. "принудителна"
цесия, поради което и ответникът може да черпи права срещу цесионера, каквито е
имал срещу цедента – арг. чл. 99 ЗЗД.
В случая по делото действително е установено, че между ответника и „Фючър
Енерджи“ ООД е съществувало правоотношение по договор за покупко-продажба на
4
ел. енергия за част от процесния период 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. с оглед
направеното в този смисъл признание от ответника в отговора на исковата молба, което
съдът цени съгласно чл. 175 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото.
Същевременно обаче представената от ответника фактура № **********/30.11.2017 г.,
за доставена на “ДАРИ” ЕOOД електрическа енергия за периода от 01.11.2017 г. до
30.11.2017 г. на стойност 411,95 лева е издадена от „Фючър Енерджи“ ООД по друг
договор- по договор № FE7002113, а не по процесния договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FE 7001034/21.08.2015 г. Договор № FE 7001034/21.08.2015 г. е сключен за
срок от 12 месеца, като съгласно чл. 12, ал. 1 от общите условия към него се е
прекратил с изтичане на срока му на 21.08.2016 г.
Оттук се налага изводът, че между “ДАРИ” ЕOOД, в качеството на клиент и
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) не е съществувало действащо
правоотношение по Договор № FE 7001034/21.08.2015 г. за процесния период месец
ноември и първи декември 2017 г., въз основа на което се претендират процесните
суми, поради което и исковете се явяват неоснователни с оглед липсата на една от
предпоставките за уважаването им.
Само в допълнение следва да се посочи, че представената неподписана пазарна
оценка на вземания на „Фючър Енерджи“ ООД, произтичащи от фактури за доставена
ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти, няма необходимата доказателствена
стойност да установи идентичността на претендираните вземания с тези, които са
възложени на ищеца с постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено
по гр. д. № 3343/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав. В случая е приложимо и
правилото на чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК, че съдът оценява доказателствената сила на
документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други
външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Касае се за частен
свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила.
Формалната доказателствена сила както на официалните, така и на частните
документи, се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство – чл. 180
ГПК (като в случая съдът отчита и факта, че представените отделни извадки са
неподписани). За разлика от официалния свидетелстващ документ, частният
свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа
неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно
признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква
доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи
документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства по делото – така решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6554/2014 г., IV г. о., ГК и решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013
г., III г. о., ГК. Когато по делото не са сочени, респ. не са събрани други
доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е достатъчно, за да
направи съдът извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в
обективната действителност. Нещо повече, извадката от документ, на който страната
основава вземането си, е допълнителна индиция за приложението на чл. 178, ал. 2
ГПК, което е индикация за съда за евентуално скриване на неизгодни за страната
факти.
В тази насока трябва да се спомене, че видът на вземанията се заявява при
предявяването им по чл. 685, ал. 2 ТЗ и се съдържа в одобрения от съда списък на
приетите вземания по чл. 692 ТЗ, който се одобрява от съда с окончателно
определение. Нито синдикът при изготвяне на сметката за разпределение, нито съдът
във фазата по одобряване на сметката за разпределение може да внасят промени в
5
списъка на приети вземания. Одобреният от съда списък на приетите вземания също не
формира сила на присъдено нещо по този въпрос – така напр. решение № 15 от
1.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 535/2009 г., I т. о., ТК. Обстоятелството, че в търговските
книги на дружеството в несъстоятелност фигурира едно вземане не означава, че в
обективната действителност са се проявили материалните предпоставки, за да
възникне действително същото.
С оглед гореизложеното и предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК), съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на главницата за ползвана електрическа енергия е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Основателността на претенцията за мораторна лихва е обусловена от изхода на
спора по главния (обуславящият) иск. След като главният иск за главницата е
неоснователен, то такъв се явява и акцесорният, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК,
ответникът има право да му се присъдят съдебните разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева за настоящото производство съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника се явява неоснователно, тъй като същото е
в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Антон Павлович Чехов“ № 45,
партер, офис 4, срещу “ДАРИ” ЕOOД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Минск“, бл. 13, вх. Б, ет. 4, ап. 11, по реда на чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 717з ТЗ, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че “ДАРИ”
ЕOOД дължи на “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД по силата на постановление за
възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3343/2013 г. по описа на
СГС, ТК, VI-19-ти състав, сумата от 445,88 /четиристотин четиридесет и пет лева и
осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща неплатена главница за доставена
електрическа енергия за периодите месец ноември и първи декември 2017 г. по договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 21.08.2015 г., сумата от 133,78 /сто тридесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща договорна неустойка в размер на
законната лихва за забава за периода 14.02.2017 г. до 27.01.2021 г. - датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед № 260197/01.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
6
410 ГПК по ч.гр.д. № 298/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд
ОСЪЖДА “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Антон Павлович Чехов“ № 45, партер, офис 4,
ДА ЗАПЛАТИ на “ДАРИ” ЕOOД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Минск“, бл. 13, вх. Б, ет. 4, ап. 11, сумата от 300 /триста/
лева - направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 298/2021 г. по описа
на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7