Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 365

          

гр. Горна Оряховица, 12.09.2019 год.

 

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

 

при секретаря Стефка Колева, като разгледа докладваното от съдията Тонева гр. дело № 2561 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, във вр. с чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от Кодекса за застраховането (отм.).

 

Ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, община Столична, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Изпълнителните директори Й.Ц. и Румяна Бетова, с пълномощник - юрисконсулт Я.Х.Н. - Ц. твърди в исковата молба, че на 19.08.2012 г., на път Е79 318+500 КПП - Дяково, ответника И.С.А. при управление на т.а. ****, собственост на ***** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.2, т. 3 „Водачът на ППС е длъжен да управлява ППС след употреба на алкохол с контрентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда”, чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение е превишил сигнализираната с пътен знак В 26 стойност на скоростта от 60 км/ч, движейки се с 83 км/ч, както и чл.8, ал.1 и чл.20, ал.2 и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване в челната област на главата с голяма разкъсано контузна рана, мозъчна контузия, обезобразяване на лицето, представляваща разстройство на здрваето, временно опасно за живота на К.К. от гр. Кюстендил и деянието е извършено в пияно състояние - наличие на 1,94 промила алкохол в кръвта, установено с химическа експертиза - престъпление по чл.343, ал. 3, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Горните обстоятелства са установени безспорно от Споразумение, сключено между прокурора и защитниците на подсъдимия, с което същия признава вината си. Като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач по застрахователна полица № 07112001571018 при ищеца е заведена щета № ********** на 08.07.2013г. След предявяване по съдебен ред на искова претенция срещу дружеството е образувано гражданско дело № 1155/2014г. по описа на СГС I ГО, I- 20 състав. С постановеното съдебно решение дружеството било осъдено да заплати на увреденото лице сумата в размер на 120 000 лева. Сочи, че на основание чл.274, ал.1, т.1, пред.1 от Кодекса за застраховането (отм.), застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато застрахования при настъпване на пътнотранспортно произшествие е управлявал моторно превозното средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола над допустимата по закон норма или е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол. В хода на образуваното срещу И.С.А. наказателно производство безспорно е установено, че при осъществяване на деянието същият е бил с алкохол в кръвта 1,94 промила алкохол в кръвта. Това породило правния интерес от предявяването на настоящия иск. Моли съда да приеме за установено, че ответникът И.С.А. дължи на „ЗД ЕВРОИНС” АД исковата сума от 10 000 лева, заедно със законната лихва върху сума от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в канцеларията на съда (ч.гр.дело № 2079/2018г. по описа на ГОРС)  до датата на плащане, както и разноските, направени по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Редовно призован за съдебно заседание, ищецът не се явява. Пълномощникът депозира писмена молба, в която сочи, че поддържа изцяло исковата си претенция. Излага подробни съображения. Моли съда, предвид извършеното от ответника признание на иска, да постанови решение по реда на чл.237, ал.2 от ГПК, с което да уважи предявения иск поради признанието му. Приема, че с извършеното от ответника признание се доказва правото на ищеца и основателността на исковата претенция.

Ответникът И.С.А., с ЕГН **********,*** срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание се явява и признава изцяло предявения срещу него иск. 

            При тези обстоятелства, предвид признанието на иска, извършено от ответника, и искането на ищеца, предявено от пълномощника му с писмена молба, за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК в процесния случай. Съобразно правилото, установено в чл.237, ал.2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съгласно чл.236, ал.2 от ГПК, като указва, че решението се основава на признанието на иска от ответника.

            Предвид изложеното и признанието на иска, извършено от ответника в съдебно заседание лично, съдът следва да постанови решение при признание на иска, като уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, във вр. с чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от Кодекса за застраховането (отм.). Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Съдът следва да приеме за установено, че ответникът И.С.А., с ЕГН **********,*** дължи на ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, община Столична, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Изпълнителните директори Й.Ц. и Румяна Бетова, с пълномощник - юрисконсулт Я.Х.Н. – Ц., СУМАТА от 10 000.00 лв. (десет хиляди лева), представляващи изплатено застрахователно обезщетение на увредено лице по щета № **********, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 2492/17.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2079/2018г. по описа на ГОРС.

При този изход на делото, на основание  чл.78, ал.1 от ГПК,  ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 500.00 лв., представляваща направени в производството по гр.дело № 2561/2018г. на ГОРС разноски (200.00 лв. - ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК и 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с раздел IV, чл. 25, ал.1 от Наредба за изплащане на правната помощ).

            Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по  чл.410 от ГПК  и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя - кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца - заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело № 2079/2018г. на ГОРС в размер на 350.00 лв. (200.00 лв. - ДТ и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с раздел IV, чл. 26 от Наредба за изплащане на правната помощ).

Водим от горните съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.А., с ЕГН **********,***, че дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, община Столична, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Изпълнителните директори Й.Ц. и Румяна Бетова, СУМАТА от 10 000.00 лв. (десет хиляди лева), представляващи изплатено застрахователно обезщетение на увредено лице по щета № **********, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 2492/17.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2079/2018г. по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА И.С.А., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, община Столична, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Изпълнителните директори Й.Ц. и Румяна Бетова, СУМАТА от 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща направените разноски в производството по гр.дело № 2561/2018г. на ГОРС и СУМАТА от 350.00  лв. (триста и петдесет лева), представляваща направените разноски в производството по ч.гр.дело № 2079/2018г. на ГОРС.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

            На основание чл.7, ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

                                             

                     

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: