№ 50
гр. Оряхово, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100469
по описа за 2024 година
Съдебното производство е образувано въз основа на депозирана искова
молба Г. Г. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Козлодуй, общ.
Козлодуй, обл. Враца, ж. к. №2, бл. 38, ет.1, ап.3, чрез адв. Ц. К. К. от АК-
Враца против Община Мизия, ЕИК *********, гр. Мизия, ул. „Г. Димитров“
№ 25-27, представлявана от В.Б. – Кмет на Община Мизия, с която е предявен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за
признаване за установено между страните, че ищцата е собственик по
давностно владение на недвижим имот – поземлен имот с площ 1580 кв. м. и
три сгради, представляващ част от имот №68148.217.935 в с. Софрониево,
общ. Мизия, обл. Враца, по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД -18-93/12.02.2019 год. на Изпълнителен директор
на АГКК, на поземлен имот, находящ се в местността „КРАЙ СЕЛО“, целият
с площ от 4024 кв. м., идентифициран в комбинирана скица като парцел II в
кв. 58 по стария регулационен план на с. Софрониево, общ. Мизия.
Ищцата твърди, че е наследник на Г.И.Б. – б.ж. на с. Софрониево, общ.
Мизия, обл. Враца, починал на 25.10.1999 г., неин баща.
Излагат се доводи, че последният е придобил по наследство от неговите
родители недвижим имот, с площ 1580 кв. м., представляващ дворно място с
построена в него паянтова сграда, находящ се в землището на с. Софрониево
1
ул. „Звезда” №5.
Релевира се, че през 1970г. Георги Божков получава в наследство друг
имот, в който построява къща, като именно там се премества да живее със
семейството си.
Старият имот, с намиращите се в него паянтова жилищна сграда и
второстепенни постройки, продължават да се използват като обор за
отглеждане животни и склад за селскостопанска продукция до смъртта на
наследодателя на ищцата през 1999г. и неговата съпруга през 2006г..
Сочи се, че по стария регулационен план на с. Софрониево, общ. Мизия
имотът е с кад. № II в кв. 58.
Твърди се, че след смъртта на родителите си Г. Г. К., като единствен
техен наследник, отдавала имота под наем на частни лица от селото, които
също са го обработвали и отглеждали земеделски култури и животни в него.
Счита се, че по този начин имотът е владян в периода от 2006г. до
настоящия момент, което владение е продължило повече от десет години, без
той да бъде изоставян или да е владян от други хора. Излагат се доводи, че
дори и след като при възстановяването на земеделските земи през 1992-1995г.,
имотът е изключен от регулацията на селото и включен в земеделските земи на
с. Софрониево, ищцата е продължавала да го владее и ползва, без общината да
се е противопоставила на това нейно владение. Дори и към настоящия
момент, имотът е предоставен за ползване на познато лице от селото, което се
грижи за него.
Релевира се, че имотът е ограден с камъни отпреди повече от 50 години,
като към настоящия момент общината е изградила нова улица „Звезда”, а той
е под №5.
През миналата година ищцата е узнала, че имотът е вече частна
общинска собственост и поради това не е могла да се снабди с Констативен
нотариален акт за него.
Сочи се, че към настоящия момент, имотът попада в земеделските земи
и е с НТП „Др. селищна територия” като е обединен с други съседни имоти
под един идентификатор №68148.217.935 с площ от 4024 км. м., които имоти
съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ са предоставени на Община Мизия.
Твърди се, че ищцата има претенция към имота с площ от 1580 кв. м.,
2
който е нейна собственост, като никой невъзразява затова и всички по-
възрастни хора от селото знаят, че това е нейният имот, придобит по
давностно владение. Този имот попада в средата на ПИ с идентификатор
№68148.217.935, с обща площ от 4024 кв. м., който по комбинирана скица на
стария план на селото е бил разделен на 5 парцела, като претенцията е за
парцел №2 в кв.58 по тази скица.
Излагат се доводи, че от придобиването на имота от ищцата до
настоящия момент, вече повече от 18 години, той е владян като свой собствен,
без никой да изявява каквито и да било претенции към него.
На следващо място се сочи, че имотът не е одържавяван и не е включен в
ТКЗС или други организации, поради което се твърди неправомерното му
извеждане от регулацията на селото и актуването му като собствен на Община
Мизия.
При горните аргументи се иска съдът да признае за установено спрямо
ответника, че ищцата е собственик на имота по давностно владение, текло в
периода от 2006 г. до настоящия момент.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба,
депозиран от ответника чрез адв. Ц. С. от АК Враца, в който се твърди
недопустимост на иска, респ. неоснователност, с подробно изложени
съображения относно видовете придобивни способи и тяхното доказване,
като са приложени и писмени документи.
Твърди се още, че процесният имот е изваден от регулация с приемането
на регулационен план от 1967 г. по Заповед № 48/12.01.1967 г. на ИК на ОНС
Враца, като до приемането на план за земеразделяне през 1998 г.,
собствениците на имоти са имали възможност да заявят правото си на
собственост, което не е сторено от ищцата в 14-дневен срок от изложения в
сградата на общинската поземлена комисия Проект на план за земеразделяне
на землището на с. Софрониево.
Поради това се сочи, че на основание чл. 32, ал. 5 от ППЗСПЗЗ земите на
неявилите се собственици са предоставени за стопанисване от общината и
след влизане в сила на Плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
останалата земеделска земя, след възстановяване правата на собствениците, е
станала собственост на Община Мизия.
3
В тази връзка са представени писмени документи за определяне на
имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища и решение на общинския съвет
за придобиване в собственост на земеделски земи, вл. Акт за частна общинска
собственост за поземлен имот № 000935, с площ от 4,023 дка. в землището на
с. Софрониево.
Твърди се също, че имотът не е придобит по давност, предвид
мораториумът за придобиване по давност на частни и общински имоти по пар.
1 от ЗС.
При горните аргументи е заявено искане за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски по приложен списък.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат Ц. К. от АК-
Враца, който поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Ц. С., който
оспорва предявения иск.
Съдът приема за установени от фактическа страна по делото
следните обстоятелства:
Установява се от Удостоверение за наследници изх. №АО-Н-204 от
01.07.2024г., издадено от Община Оряхово на Г.И.Б. с ЕГН:**********,
починал на 25.10.1999г., че ищцата Г. Г. К. е негова дъщеря.
Видно от Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на
поземлен имот 217.935 по рег. план на с. Софрониево и КККР на
неурбанизирана територия землище на с. Софрониево e, че имот с площ 1.580
дка, с номер по стария кадастрален план - 0.2, кв.58 е част от имот с
идентификатор 217.935.
Видно от Скица на поземлен имот №15-808713 от 27.07.2023г. на
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Враца е, че имот, находящ се
в с.Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца местност „Край село”, с
идентификатор 68148.217.935, представлява земеделска земя, категория пета,
с площ 4024 кв. м.. В скицата е отбелязано, че номерът на имота по предходен
план е 000935, а собственик е Община Мизия, въз основа на Заповед на
Директора на ОД „Земеделие” по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща
протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ №109 от
27.03.2012г., издаден от ОД „Земеделие” гр. Враца.
Установява се от Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от
ДОПК изх. №**********/11.07.2024г. на Община Мизия, че данъчната оценка
на Недвижим имот – Нива с идентификатор 68148.217.935, категория V, с
площ 4024 кв. м. е 196.20 лева.
4
Видно от представено и прието по делото Протоколно решение от
26.03.2012г. на ОС „Земеделие” гр. Оряхово е, че с него са определени
имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди
влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.62 от
10.08.2010г./. В Приложение №1.2 към посоченото протоколно решение са
изброени имотите, находящи се в землищата на с. Софрониево, които са
станали собственост на Община Мизия на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Със Заповед №109 от 27.03.2012г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие” гр. Враца на основание чл.45в, ал.7 от Правилника за прилагане
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е одобрено
Протоколно решение от проведено заседание на комисията по чл.19, ал.2,
включващи списъци на имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ от Картата на
възстановената собственост на землищата в Община Мизия, обл. Враца, сред
които е и това на с. Софрониево.
Установява се от приет по делото Протокол №11 от 28.06.2012г. на
Общински съвет гр. Мизия, обл. Враца, че с единодушно решение,
обективирано в т. 4 на Решение №108 е дадено съгласие Община Мизия да
придобие право на собственост върху земеделски имоти /бивши земи по чл.19,
ал.1 от ЗСПЗЗ/ в землищата Мизия, Крушовица, Софрониево, Липница,
Войводово и Сараево в Община Мизия, описани в Протоколно Решение от
26.03.2012г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Видно от Акт №2023 от 14.03.2016г. за частна общинска собственост,
вписан в Служба по вписванията в гр. Оряхово с дв. вх. рег. №1063 от
15.04.2016г., Акт №30, Том 4 е, че на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, чл.19,
ал.1 от ЗСПЗЗ, Протоколно решение от 26.03.2012г. на комисия по чл.19, ал.2
от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед №109/27.03.2012г. на Директора на ОД
„Земеделие” гр. Враца и решение №108/28.06.2012г. на Общински съвет
Мизия - Поземлен имот №000935, НТП „Др. селскостопански територии”, с
площ 4,023 дка, V категория, находящ се в землището на с. Софрониево, общ.
Мизия, обл. Враца местност „Край село” е предоставен за управление на
кмета на общината на основание чл.12, ал.5 от Закона за общинската
собственост.
Видно от Скица №Ф06950/05.02.2016г. на Общинска служба по
земеделие гр. Оряхово е, че имот №000935, находящ се в землището на с.
Софрониево, общ. Мизия, местност „Край село”, представляващ „Др. сел. ст.
тер.”, категория пета е с площ 4.023 дка и е Общинска собственост.
По делото като свидетел е разпитана Зоя Цветкова Барбочанова, която
познава ищцата и нейното семейство. Твърди, че ищцата и брат й са родени в
имот, който се намира накрая на с. Софрониево, но не знае улицата и номера
му. Впоследствие, родителите на ищцата заедно с нея и брат й се преместват
да живеят в центъра на селото, където купуват друг имот. В имота, находящ се
накрая на селото остават да живеят бабата и дядото на ищцата, които са
отглеждали животни. След като бабата и дядото почиват, животните
5
продължават са се отглеждат от родителите на Г. К.. След смъртта на майката и
бащата на ищцата, последната започна да отдава имота под наем на различни
лица, които също отглеждат животни. Според свидетеля, имотът е ограден с
ограда, висока около метър, като постройките в нея са разрушени през
годините, но има техни останки.
Като свидетел по делото е разпитан и Веселин Стефанов Станкулов,
който познава ищцата и живее в с. Софрониево на около 100 метра от нея.
Твърди, че знае, че ищцата има два имота, като единият е по-стар, а по-новият
е в центъра на селото. Уточнява, че той е съсед на по-стария имот, находящ се
на ул. „Звезда”, докато имотът на свидетеля е на ул. „Преслав”, като двете
улици граничат помежду си. Сочи, че към момента в имота са останали
останките на къщата, като е ограден с камъни. Според свидетеля към
настоящия момент имотът е почистен и той с разрешение на Г. К. си държи
кошерите в него. Сочи, че имотът никога не е ползван от ТКЗС, а е ползван от
родителите на ищцата, а след тяхната смъртта е отдаван на овчари, които са
гледали животни в него. Това е било преди около 7-8 години, като свидетелят
от 2 години с разрешение на К. ползва имота. Твърди, че никой не е изявявал
претенции към имота.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни,
логични и непротиворечиви.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза, от заключението на която се установява, че няма писмени данни
имот с кадастрален №0.2 в кв.58 по стария регулационен план на с.
Софрониево, който е предмет на спора по делото, кога е включен и кога е
изключен от регулацията на селото. Отразено е, че няма писмени данни имот с
кад. №0.2 в кв.58 по стария регулационен план да е отнеман по времето на
колективизацията и да е включван в блокове на ТКЗС, ДЗС или АПК.
Посочено е, че съседните имоти в момента по одобрената кадастрална карта са
горски фонд, границите на който се определят по стари планове и карти в
периода около 1992 година при изготвяне на плановете за земеразделяне.
Вещото лице е извършило съпоставка на граници на имот с идентификатор
№68148.217.935 по одобрена кадастрална карта и имот кадастрален номер 0.2,
кв.58 по стария регулационен план на с. Софрониево, общ. Мизия /старо име
с. Сребреница/, в резултат на което е отразило, че претендираният от ищцата
терен попада в източна част на поземлен имот 68148.217.935, като за да се
осигури транспортен и пешеходен достъп до имота е необходимо
възстановяване на площ от 1687 м² - част от 4024 м², с каквато площ е имот
№68148.217.935. Посочено е, че в плановете за земеразделяне имоти в стари
реални граници се възстановяват в границите на съществуващите към
момента имоти независимо от площта.
Според вещото лице, няма писмени данни, собствениците на имот 0.2,
кв.58 по стария план на селото да са обезщетявани или имотът да е
отчуждаван.
6
Съдът кредитира заключението по изслушаната съдебно-техническа
експертиза като обективно, компетентно изготвено и непротиворечащо на
другите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. с чл. 77, предл.
2 от ЗС.
За доказване на предявения иск ищцата следва да установи в процеса на
доказване две материални предпоставки, при проявлението на които възниква
твърдяното от нея оригинерно придобивно основание – 1) в продължение на
определен период от време (в случая 10 години) ищцата да е упражнявала
постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт
спрямо процесния поземлен имот (обективният признак на владението) и 2)
фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, да се държи
имотът като собствен, чрез извършване на фактически и правни действия,
които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание
на правото на собственост (обективният признак на владението).
От своя страна ответникът следва да докаже своите правоизключващи
твърдения – за правомерно актуване на имота като частна общинска
собственост, при спазване на съответните законови изисквания за това.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Зоя Цветкова
Барбочанова и Веселин Стефанов Станкулов се установи, че родителите на
ищцата - Г.И.Б. и съпругата му Радка Манасиева Божкова, а след тяхната
смърт през 2006г., дъщеря им –Г. Г. К. са владели недвижимия имот, като са го
обработвали и отглеждали животни. Първоначално ищцата лично за около
година се е грижила за имота, като впоследствие започва да го отдава на
животновъди, които го ползват за отглеждане на животни. Според
свидетелите дори и към настоящия момент имотът се обитава, като
свидетелят Станкулов си държи кошерите с разрешение на Г. К.. И двамата
свидетели са категорични, че по отношение на недвижимия имот на ищцата не
се изявявани претенции от други лица.
С Акт №2023 от 14.03.2016г. за частна общинска собственост, вписан в
Служба по вписванията в гр. Оряхово с дв. вх. рег. №1063 от 15.03.2016г., Акт
№30, Том 4, на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ,
7
Протоколно решение от 26.03.2012г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ,
одобрено със заповед №109/27.03.2012г. на Директора на ОД „Земеделие” гр.
Враца и решение №108/28.06.2012г. на Общински съвет Мизия - Поземлен
имот №000935, НТП „Др. селско стоп. тер”, с площ 4,023 дка, V категория,
находящ се в землището на с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца местност
„Край село” е предоставен за управление на кмета на общината на основание
чл.12, ал.5 от Закона за общинската собственост. От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установи, че претендираният от ищцата
недвижим имот по стар регулационен план е с кад. №0.2, кв.58, като попада в
източната част на имот с кадастрален №68148.217.935 и граничи с
регулацията на с. Софрониево, като на юг границата не достига до пътя. От
посоченото, следва да се направи извод, че недвижим имот с идентификатор
68148.217.935, включва имот с кад. №0.2 от кв. 85 по регулационен план от
1974 година, находящ се в с. Софрониево, местността „Край село”, с площ
1580 м², който е предмет на предявения установителен иск.
Правният интерес от предявяването на иска е обоснован от актуването
на имот с кад. №0.2 от кв. 85 по регулационен план от 1974 година, находящ се
в с. Софрониево, местността „Край село”, с площ 1580 м² като частна
общинска собственост, с посочено основание за актуване чл.19 ЗСПЗЗ.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се
установи, че посоченият недвижим имот е изключен от регулацията, но няма
данни кога и с какъв акт е станало това. Същият първоначално е бил включен в
регулацията с одобряването на регулационния план от 1974 г., като през
годините не е включван в ТКЗС, ДЗС, АПК и др. стопански организации.
В чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ е предвидена възможност общината да
стопанисва и управлява земеделската земя, останала, след възстановяването
на правата на собствениците, като след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници земите стават общинска собственост.
В Решение №145/16.11.2016г. по гр. дело №2412/2016г., II г. о. на ВКС са
определени имотите, които не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В
посоченото решение се приема, че „По въпроса за статута на имот, находящ се
извън регулационния план на населеното място, съдебната практика /Решение
№100 от 23.07.2010г. по гр. дело №3426/2008г., IV г.о. на ВКС, Решение №249
от 04.07.2011г. по гр. дело №621/2010г. на I г. о. на ВКС и останалата такава,
вкл. цитираната в последното/ приема, че не всички земи, които се намират
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.
8
Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в
ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани
юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със
запазване на собствеността върху тях в стари реални граници, в зависимост
дали са били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се прилага чл.5,
ал.2 от ЗВСОНИ, нито чл.19 от ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по
чл.86 от ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изменението
с ДВ бр.31/90 год., доколкото върху тях не е установено право на
кооперативно земеползване и не са одържавени.”
Тази съдебна практика се споделя и от настоящия съдебен състав, който
намира, че същата е приложима и по отношение на настоящия спор.
Това е така, тъй като от разпитаните по делото свидетели се установи, че
в недвижимия имот е имало построена къща и селскостопански постройки,
които с годините са се разрушили, но са обитавани и ползвани от родителите
на ищцата, а впоследствие и от самата нея, за кратко лично, а след това чрез
други лица, на които тя го е отдавала под наем, за да отглеждат животни. И
към настоящия момент ищцата е преотстъпила недвижимия имот на св.
Веселин Станкулов, който отглежда пчелни семейства в него. Както беше
посочено по-горе, от показанията на свидетелите и приетата съдебно-
техническа експертиза, имотът не е включван в ТКЗС, ДЗС, АПК и др.
стопански организации, като по никакъв начин не е отнеман от собствениците,
поради което и собствеността върху него е запазена в реални граници. Именно
поради това в цитираната съдебна практика се приема, че имоти като този
неподлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, откъдето следва, че не се прилага и
нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, нито пък подлежат на включване във фонда
по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Съгласно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест,
ответникът е този, който следва да докаже направените правоизключващи и
правопогасяващи възражения, т.е. „ако ответникът твърди, че ищецът не може
да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина,
че този имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта
да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя
от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда
9
на ЗСПЗЗ”/вж. Решение №21 от 04.02.2011г. по гр. дело №1327/2009г. на II г. о.
на ВКС/.
В случая по делото ответникът Община Мизия не успя да докаже, че
имот с кад. №0.2 от кв. 85 по регулационен план от 1974 година, находящ се в
с. Софрониево, местността „Край село”, с площ 1580 м² е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
От своя страна Г. Г. К. успя да докаже, че първоначално нейните
родители б.ж. на с. Софрониево – Г.И.Б.-баща и Радка Манасиева Божкова-
майка са установили владение върху посочения недвижим имот на основание
оставено наследство бабата и дядото по бащина линия, а след тяхната смърт
през 2006г. това е сторила ищцата, като тяхна дъщеря и наследник. Установи
се, че Г. К. в период от 10 години от 31.12.2006г. до 31.12.2016г. е владяла
недвижимия имот постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно, с
намерение за своене, като е извършвала фактически действия по грижата за
него и стопанисването му лично и чрез частни лица /които са отглеждали
животни/, което продължава и към настоящия момент.
Доколкото по делото се установи, че имот с кад. №0.2 от кв. 85 по
регулационен план от 1974 година, находящ се в с. Софрониево, местността
„Край село”, с площ 1580 м², незаконосъобразно е бил актуван като частна
общинска собственост, на основание чл.19 ЗСПЗЗ, то по отношение на ищцата
не е била относима забраната, въведена в нормата на чл.86 от ЗС, пар.1 от
Закона за допълнение на закона за собствеността.
Предвид изложеното съдът намира, че ищцата Г. Г. К. е придобила по
давност - поземлен имот с площ от 1580 кв. м. – представляващ част (1580
кв.м.) от ПИ с идентификатор 68148.217.935 в с. Софрониево, общ. Мизия,
обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД -18-93/12.02.2019 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с
адрес в с. Софрониево, находящ се в местността „Край село”, с площ от 4024
кв.м. Трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно
ползване: „Друг вид земеделска земя”, с категория на земята – 5, с номер по
предходен план: 000935 при съседи 68148.888.9901, 68148.217.2,
68148.183.137 и 68148.217.3.
Поради това и предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. с чл. 77, предл. 2 от ЗС, следва да бъде
10
уважен като основателен и доказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищцата. По делото са представени доказателства за направени
от ищцата разноски в общ размер на 1950 лева, от които 50 лева за държавна
такса, 1500 лева за платен адвокатски хонорар и 400 лева депозит за вещо
лице.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. с чл. 77, предл. 2 от ЗС по отношение на ответника
Община Мизия, ЕИК: *********, гр. Мизия, ул. „Г. Димитров“ № 25-27,
представлявана от В.Б. – Кмет на Община Мизия, че ищцата Г. Г. К., ЕГН:
********** с постоянен адрес: гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, ж. к.
№2, бл. 38, ет.1, ап.3 е собственик по давностно владение на поземлен имот с
площ от 1580 кв. м., находящ се в землището на с. Софрониево, обл. Враца,
местността „Край село“, с трайно предназначение на територията –
земеделска земя – „Др. вид земеделска земя”, категория: 5, идентифициран в
комбинирана скица като парцел II в кв. 58 по стария регулационен план на с.
Софрониево, разположен в източната част на имот с кадастрален
№68148.217.935, а към настоящия момент – представляващ част (1580 кв.м.)
от ПИ с идентификатор 68148.217.935 в с. Софрониево, общ. Мизия, обл.
Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД -18-93/12.02.2019 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с
адрес в с. Софрониево, местност „Край село”, с площ от 4024 кв.м. Трайно
предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване:
„Друг вид земеделска земя”, категория на земята – 5, с номер по предходен
план: 000935 при съседи 68148.888.9901, 68148.217.2, 68148.183.137 и
68148.217.3.
ОСЪЖДА Община Мизия, ЕИК: *********, гр. Мизия, ул. „Г.
Димитров“ № 25-27, представлявана от В.Б. – Кмет на Община Мизия ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Г. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Козлодуй, общ.
Козлодуй, обл. Враца, ж. к. №2, бл. 38, ет.1, ап.3 сумата от 1950 лв. /хиляда
деветстотин и петдесет лева/, направени по делото разноски.
11
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването на страните на
преписи.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
12