Решение по дело №321/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Делото е образувано по исковата молба на Н. И. Н., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], етаж 4, ап.11, чрез адв. М. Г. – пълномощник, срещу Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на обезщетение в размер на 13 884 лева, представляващо 6 работни заплати за времето, през което ищецът е останал без работа и не е заемал държавна служба в периода от 01.06.2022г. до 01.12.2022г., ведно с лихва за забава, считано от датата на отмяна на Заповед № 409/01.06.2022г., издадена от Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ в размер на 1 358,73 лв., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.

Редовно призован, в съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът изменя исковата молба по отношение на заявеният размер. По съществото на спора в писмено становище счита иска за основателен и доказан и моли да се присъди пълен размер на претендираното обезщетение. Претендират се разноски за настоящото производство съобразно приложен списък с разноски.

Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ангажирано е писмено становище от юрк. К. с вх. № 5670/01.04.2025 г. по хода на делото и същество на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор относно факта на назначаване на ищеца като държавен служител на длъжност Началник отдел в Специализирана администрация на Областна дирекция Пловдив, отдел Регионална разплащателна агенция – РА за неопределено време, считано от 01.08.2012г. – със заповед № 1077/31.07.2012 г. на главен секретар на ДФ“Земеделие“.

Със заповед №332 от 04.05.2022г., връчена на 05.05.2022г. и издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ – ищецът е възстановен и допуснат на работа на заеманата по служебно правоотношение длъжност – началник отдел Регионална разплащателна агенция – РА в Областна дирекция – Пловдив, която длъжност служителят е заемал преди издаването на заповед № 1471 от 12.04.2021г. на ИД на ДФЗ.

Заповедта от 04.05.2022г. е издадена във вр. с Решение № 3919/21. 04.2022г. на Върховен административен съд постановено по адм.дело № 1122/2022г., с което е оставено в сила Решение № 2359/30.11.2021г., постановено по адм.дело № 1134/2021г. на Административен съд -Пловдив, с което е отменена заповед № 1471/12.04.2021г. на ИД на ДФЗ за прекратяване на служебното правоотношение с Н. Н. /факти установени от приложеното в настоящото производство административно дело № 1638/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив/

Със Заповед № 409/01.06.2022 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от ЗДСл е било прекратено служебното правоотношение с Н. И. Н., считано от 01.06.2022 г. Заповедта е връчена на лицето на същия ден. Същата е обжалвана от Н. и е отменена като незаконосъобразна с Решение № 1699 от 12.10.2022 г. по адм. дело № 1638/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, VI състав, оставено в сила с Решение № 5300/18.05.2023 г., постановено по адм.дело № 11894/2022 г., по описа на ВАС, Пето отделение.

В хода на съдебното производство по искане на ищеца е проведена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Т..

След запознаване с приетите по делото доказателства ВЛ е изготвило два варианта на размерът на дължимото обезщетение по чл. 104 от ЗДСл към 18.05.2023 г. /датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение/. Като първи вариант, експертът е изчислил размера на месечното възнаграждение на заемащ тази длъжност в Областна дирекция – Пловдив, съгласно справка за възнагражденията на длъжност „Началник отдел Регионална разплащателна агенция - РА“ във всички областни дирекции на ДФЗ. Така посочено е, че същият възлиза за период от 6 месеца на общо в размер 14 304 лева, или по 2 384 лева месечно.

Вторият вариант е изчислен на база Заповед № 03-РД/4593 от 02.10.2023 г. за определяне на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в ДФЗ по нива, степени и размери, считано от 01.01.2023 г. – Приложение № 2 – средноаритметичната стойност на нарастване на възнаграждението на служители, заемащи длъжността Началник отдел на „Регионалната разплащателна агенция“ в областните дирекции в страната. Определено е обезщетение в размер на 14 160 лв. за период от шест месеца или 2 360 лв. за един месец.

Изчислена е също така и мораторната лихва, върху двата варианта, считано от 18.05.2023 г., датата на отмяна на заповедта, до датата на предявяване на исковата молба.

Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, в частта на извършените изчисления за размерът на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл по Вариант 1, а именно обезщетението възлиза за период от 6 месеца на общо в размер 14 304 лева, или по 2 384 лева месечно. Тук е мястото да се посочи, че ищецът незаконосъобразно е освободен от длъжността началник отдел „Регионална разплащателна агенция - РА“ в Областна дирекция – Пловдив, и неотносимо по спора се явява средноаритметичното изчисление на месечното възнаграждение на служители на ДФЗ заемащи същата длъжност в различните области на страната (т.е. изчисленията по Вариант 2 от експертизата).

Във връзка с приетото заключение на ССчЕ е предприето изменение от ищеца на предявеният иск, като е увеличен размерът на търсеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за период от шест месеца с посочената сума от 14 304 лева, ведно с претендираната лихва за забава.

По делото е приложена и справка, обективирана в писмо с рег. № 11-00-1584/09.10.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с която се установява, че няма данни за сключени действащи трудови договори от Н. за периода от 01.06.2022 г. до 01.12.2022 г., съгласно „Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори“ към НАП, както и няма данни за осигуряването /декларация обр. 1/ и данни за служебни правоотношения за визирания период.

По делото са приложени и приети, представени от ответника и изискани служебно от съда документи, необходими за изготвянето на експертизата /л. 66-73, л. 80-86, л.93-122 и л. 132-152/

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и е допустим. По отношение основателността на иска съда намира следното:

Съобразно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

От приетото по делото заключение на вещото лице, се установява, че размерът на основната месечна заплата на ищецът, към момента на влизане в сила на решението с което заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е отменена, възлиза на сумата 2 384 лева. Следователно и по арг. от чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. въз основа на именно този размер следва да бъде изчислявано и дължимото на ищецът обезщетение.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл, във вр. с чл. 104, ал. 1 ЗДСл е необходимо да се установи осъществяването на следните елементи от правопораждащия фактически състав, визиран в нормата на чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл., а именно: отмяна на прекратяването на служебното правоотношение; оставане на служителя незает по служебно, трудово или друго правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по-ниско възнаграждение, за срок не по-дълг от шест месеца.

В случая изброените по-горе предпоставки са налице. С влязло в законна сила на 18.05.2023 г. съдебно решение № 1699 от 12.10.2022 г. постановено по адм. дело № 1638/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменена Заповед № 409 от 01.06.2022 г. на Изпълнителния директор на фонд „Земеделие“, с която е било прекратено служебното правоотношение на ищеца на длъжността – началник отдел Регионална разплащателна агенция – РА в Областна дирекция – Пловдив. Несъмнено от приетите по делото писмени доказателства се установява, че за периода от 01.06.2022 г. до 01.12.2022 г. вкл. ищецът не е работил по служебно и трудово правоотношение или друго приравнено на тях и за същия период.

Също така, като основа за определяне на претендираното обезщетение законодателят в чл. 104, ал. 1 ЗДСл е посочил основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно. В тази връзка приетото заключение на ССчЕ е посочило, че размерът на основната месечна заплата, която би получавал ищецът към 18.05.2023 г. е в размер на 2 384. 00 лева, която заплата е индивидуализиран размер на основната заплата за длъжността началник отдел „Регионална разплащателна агенция“ в Специализирана администрация на Областна дирекция на ДФ „Земеделие" Пловдив, без да се отчита влиянието на личните показатели на държавния служител.

С оглед събраните по делото доказателства, касаещи приетото заключение на ССчЕ, търсеното обезщетение следва да бъде равно на основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно, която е била в размер на 2 384 лв., поради което на ищеца се следва обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл общо в размер на 14 304 лева.

Следователно налице са предпоставките на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл., вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., поради което иска се явява доказан и по основание и по размер.

При констатирана основателност на главното обезщетение, ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане при условията на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В тази насока, следва да бъде посочено, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни административни актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е моментът на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният акт.

Доколкото обаче, претенцията е на основание непозволено увреждане, то не се дължи посочване на отделни претенции на закъснителните лихви „до“ и „след“ входиране на исковата молба, респ. посочване на конкретен техен размер до завеждане на делото, а върху дължимите главници се присъждат мораторни лихви от съответната дата на увреждане, които се изчисляват последващо при изпълнението. При това положение, с оглед заявеното, следва да се присъди лихва върху уважената главница – 14 304 лв., считано от 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

С оглед основателността на иска, на ищеца ще следва да се присъдят и направените в настоящото производство разноски, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1/09.07.2004 г. Съгласно чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при интерес 10 000 до 25 000 лв. - 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10000 лв.

А съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г., при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.

Според § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г., за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.

С оглед гореизложеното, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК (л. 170), договор за правна защита и съдействие и фактура (л. 5) и извлечение от банкова сметка (л. 172) страната е заплатила 1 979,47 лв. с ДДС за адвокат. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният дължим размер е 1 771,84 лв. На основание § 2а от Наредбата дължимият ДДС за регистрирани по ЗДДС адвокати се начислява върху предвидения размер, т. е. при съобразяване дали възнаграждението е прекомерно следва да се вземе предвид размерът без ДДС, който в случая е 1 649,56 лв., което налага отхвърляне на възражението за прекомерност като неоснователно

С представения списък на разноските се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение за явяване в повече от две заседания в размер на 900 лв. общо (за 3 заседания х 250 лв. и 20 % ДДС), за което е представен Договор за правна помощ фактура № 590/01.04.2025 г., в което е договорено възнаграждение в общ размер на 900 лв., което е платено по банков път на 01.04.2025 г. (л. 173) и което настоящият съдебен състав намира, че не е прекомерно, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

За образуваното съдебно производство е заплатена държавна такса в размер на 10 лв., а за вещо лице е заплатен депозит в размер на 500 лв.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, десети състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“ да заплати на Н. И. Н., с [ЕГН], сумата от 14 304 лв. /четиринадесет хиляди триста и четири лева/, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа и не е заемал държавна служба в периода от 01.06.2022г. до 01.12.2022г., поради незаконно прекратеното му служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“ да заплати на Н. И. Н., с [ЕГН], сумата в размер на 3 389,47 лв./три хиляди триста осемдесет и девет лева и 0,47 ст./ представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.