№ 165
гр. Дупница, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20221510201354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-0348-000773/27.10.2022 г., издадено от
Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Г. И. А. с постоянен адрес:
гр. Яхххххххх,обл. Бххххххх,ул. Ц.Б. хххххххх №хххххх, с ЕГН ********** на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на
2000 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Моли съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. В съдебно заседание се
представлява от процесуален представител - адв. Н., който поддържа искането за отмяна на
атакуваното наказателно постановление по съображения допълнително изложени в писмена
защита по делото и в пледоарията по същество. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното
писмо към жалбата изразява становище за неоснователност на същата. Ако съдът приема
жалбата за основателна и жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, моли да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 09.10.2022 г. в 04:45.50 ч. Г. И. А. управлявал собствения си лек автомобил
,,Аххххххххх“ с рег. № ххххххххх в гр. Сапарева баня по ул. ,,Германея“ срещу дом 18 в
1
посока с. Овчарци. Водачът бил спрян за проверка от полицейските служители И. З. и И. Д..
Бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ,,Алкотест
Дрегер 7510“ с № 0411, но А. отказал. Водачът бил във видимо нетрезво състояние и лъхал
силно на алкохол.
Издаден е талон за изследване № 139301, който водачът отказал да получи, което
обстоятелство е удостоверено от свидетеля Светослав Стоилков. За така установеното
нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
631439 от 09.10.2022 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта е
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел
описаните в акта фактически обстоятелства, като е допълнил, че водачът ,,отказва проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя И. З. и свидетеля по
установяване на нарушението и по съставянето на акта – И. Д.. От показанията на първия се
установява, че водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол. От показанията на св. Д. се установява, че при изпълнение на служебните им
задължение на посочените в акта място, дата и час са възприели управлението на
автомобила от водача. Впоследствие водачът спрял, излязъл от автомобила и полицейски
служители, които го последвали забелязали, че е във видимо нетрезво състояние, поради
което бил извикан автопатрул № 044 от КАТ, който да вземе отношение по случая. Съдът не
кредитира показанията на св. З. в частта, в която твърди, че след отказа на водача да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол му разяснил възможностите съгласно
наредба № 1/19.07.2017 г., а именно да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта
чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване, като водачът
е отказал и двата начина. В тази им част показанията му се разминават с отразеното от него
самия при издаване на талона за изследване, видно от който, лицето е отказало медицинско и
химическо изследване, но в графата ,,доказателствен анализатор“ такъв отказ не е налице.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Обжалваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл
извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от
основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на административно нарушение и
2
наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица,
съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи.
Спазени са всички давностни срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен
срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
шестмесечен срок от съставяне на акта.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е на формално извършване и със самия факт на
обективиране на отказа на лицето да се тества с дрегер, то извършва противоправно
поведение, което се явява основание за издаване на място на АУАН и за прилагане на ПАМ
по смисъла на чл. 171 ЗДвП, изразяваща се в сваляне на регистрационните табели. Това,
обаче не означа, че във всеки случай на издаден АУАН за отказ да се тества с дрегер, деецът
следва да понесе отговорност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Това е така, доколкото в чл. 3а от
Наредба № 1 от 19.7.2017 г. е предвидено основание за отпадане противоправността на
отказа на водача да се тества с техническо средство дрегер, базирано на последващо
издаването на АУАН поведение на нарушителя, а именно ако след обективирания в АУАН
отказ за извършване на проверка с дрегер, лицето доброволно се подложи на изследване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, доколкото в този случай целта на закона би била постигната, наличието или отсъствието
на концентрация на алкохол в кръвта би било установено и обществената опасност на
извършения отказ да се тества с дрегер - отпаднала.
В тази връзка изрично следва да се посочи, че уредените в Наредбата способи за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта:
- чрез техническо средство дрегер;
- чрез доказателствен анализатор;
- чрез медицинско изследване на кръвта са равностойни и законодателят не отдава
предпочитание на нито един от тях. Затова, за да е правомерно поведението на водача, е
напълно достатъчно той да се подложи на установяване на концентрацията на алкохол дори
и само с един от способите очертан в чл. 3а от Наредбата. Именно заради това,
последващото подлагане на медицинско изследване на кръвта или изследване с
доказателствен анализатор води до отпадане на противоправността на отказа на лицето да се
тества с техническо средство дрегер, като деецът може да бъде наказан по реда на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП само ако концентрацията на алкохол в кръвта му не е установена по нито един
от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.
Налага се извод, че е употребена специфична законодателна конструкция, по силата
3
на която е проведено разграничение между противоправност и наказуемост на поведението
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Противоправно и респективно основание за издаване на АУАН
още на място е реализирането на която и да било от алтернативните форми на
изпълнителното деяние.
Наказуемостта на деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, обаче обхваща сложен фактически
състав, който включва кумулативното наличие на два акта:
- първоначален отказ на лицето да се тества с дрегер, който следва да се отрази по
надлежния ред в АУАН;
- липса на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по някой от
алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.
Вторият акт представлява поведение, което следва във времево отношение
издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в него. Това обаче не отнема
качеството му на елемент sine qua non от фактическия състав за настъпване наказуемостта
на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и необходимостта за издаването на НП това
обстоятелство да се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото.
Редът за реализиране възможността на дееца, след като вече му е съставен АУАН за
отказа да се тества с техническо средство, да се подложи на изследване чрез някой от
способите по чл. 3а от Наредбата е предвиден в чл. 6 от Наредба 1/19.07.2017 г. и включва
следните елементи от фактическия състав:
- издаване на талон за изследване;
- предоставяне на нарушителя на възможност да избере дали желае да се подложи
на медицинско изследване чрез даване на кръв или чрез доказателствен анализатор;
- надлежно удостоверяване на направения избор или съответно отказ да се направи
избор в талона за изследване;
- в зависимост от направения избор от водача - определяне от контролния орган на
мястото, където следва да се яви нарушителя за провеждане на изследването, което съгласно
чл. 8 и чл. 11 от Наредбата е различно в зависимост от това дали е избран способът чрез
доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване;
- определяне и вписване в талона на срок за явяване;
- връчване на талона на водача и предоставяне на възможност да изпълни
предписанията му.
От гореописания фактически състав е видно, че както вече се посочи, Наредбата
предоставя два алтернативни и равнопоставени способа за отпадане противоправността на
отказа на лицето да се тества с техническо средство дрегер, а именно чрез медицинско
изследване и чрез доказателствен анализатор, като принципът на изследване при тях е
коренно различен. При доказателствения анализатор съгласно чл. 8 от Наредбата
концентрацията на алкохол в кръвта се установява чрез измерването му в издишания въздух,
докато при медицинското изследване се тества самата кръв, като тук влияние оказват
4
процесите на резорбция и елиминация в резултат от изминалия период от време.
Поради използваните различни методи е възможно резултатите при двата способа да
се различават и затова законодателят е предоставил именно на водача избора дали и по кой
от тях да се установи концентрацията на алкохол в кръвта му и според показанията на кой от
двата равностойни способа да се реализира евентуалната му отговорност по чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП, като липсва:
- задължение за водача да предпочете един от тях;
- процесуална възможност за контролните органи да подменят свободния избор на
водача и да го направят вместо него;
- задължение за водача да се съобрази с избрания от контролния орган способ, ако
той не отговаря на свободния му избор.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН ,,административно нарушение“ е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, а според чл. 7 от ЗАНН деянието е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо.
От изискването за вина при наказването на административните нарушения следва, че
деянието ще е съставомерно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от субективна страна, само ако
неустановяването на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца, по който и да било от
алтернативно предвидените равностойни способи, се дължи на негови противоправни и
виновни действия и/или бездействия.
Тоест необходимо е да се установи, че и двата кумулативно изискуеми акта,
обуславящи наказуемост на извършеното по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно
- отказа на лицето да се тества с техническо средство дрегер, за което е издаден
АУАН и
- последващото неустановяване на концентрацията на алкохол в кръвта по някой
от останалите алтернативно предвидени в чл. 3а от Наредбата способи се дължи на умисъл
или непредпазливост от страна на водача.
В обратния случай, ако след съставен АУАН за отказ да се тества с техническо
средство-дрегер, лицето не се подложи на медицинско изследване или на изследване с
доказателствен анализатор и това се дължи на:
- обективни причини (невъзможност) или
- незаконосъобразно поведение на самите органи на реда, които не са спазили
очертания по-горе ред на чл. 3а, вр. чл. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за издаване на талон
за изследване, в който случай, както вече се изясни, водачът не е длъжен да се съобразява с
неправомерните предписания в талона по аргумент от чл. 15 от НК, който намира
субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, деянието не би било виновно,
респективно ще е несъставомерно от субективна страна като нарушение по чл. 174, ал. 3
5
ЗДвП.
В процесния случай от талона за изследване издаден от св. З. се установява, че
същият изобщо не е разяснил правото на нарушителя да избере един от двата начина за
установяване концентрацията на алкохол - дали да се тества с доказателствен анализатор
или чрез медицинско изследване, като точно обратното - върху талона не е направена
никаква отметка в графата ,,доказателствен анализатор“, а единствено ,,отказва“ медицинско
и химическо изследване. Налага се извод, че е допуснато нарушение на чл. 6, вр. чл. 3а от
Наредбата, като водачът реално е бил лишен от правото на избор на един от алтернативно
предвидените в Наредбата и равностойни способи за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта му.
В конкретния случай се е достигнало до неприемлив и обществено опасен резултат.
Не е установена концентрацията на алкохол в кръвта на водач, за когото е имало обосновани
съмнения, че е бил в пияно състояние. Този резултат обаче не се намира в причинна връзка с
виновно поведение на дееца, а с допуснатите нарушения от страна на контролните органи
на реда, очертан в Наредба № 1/19.07.2017 г., което води до извод за несъставомерност на
извършеното от субективна страна. Тук следва да се съобрази и трайната практика на ВКС
по дела с правна квалификация чл. 343б от НК, която приема, че деецът следва безусловно
да бъде оправдан, ако в резултат от нарушения на реда, очертан в Наредба № 1/19.07.2017 г.,
същият е лишен от възможността да обори констатираната чрез дрегера или медицинското
изследване концентрация на алкохол в кръвта. Нещо повече, изрично е прието, че
допускайки нарушения на установената процедура по реализиране отговорността на дееца,
държавните органи сами се поставят в невъзможност да го накажат за извършеното от него
противоправно поведение. Така изрично Решение № 124/25.09.2017 г. по нак. дело №
653/2017 г., Решение № 67/28.03.2016 г., КНД № 1/2016 на ВКС, Решение № 189/08.11.2019
по дело № 833/2019 на ВКС, нак. дело № 755/2013 г. на ВКС. Тази практика следва на
основание чл. 84 ЗАНН да намери субсидиарно приложение и в процесния случай,
доколкото отново се касае за ограничаване възможността на дееца да опровергае
противоправния характер на извършеното от него, поради допуснатите от контролния орган
нарушения на процедурата. Да се приеме обратното, а именно че деецът следва да бъде
наказан винаги при наличие на елементите от обективна страна на административния
състав, без оглед на субективното му отношения и без оглед на допуснатите от контролните
органи нарушения на процедурата, би било равносилно на осъждане въз основа на
обективна отговорност, което е идея чужда на наказателния и административно-
наказателния процес. По така изложените съображения наказателното постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, респ. с оглед представения договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските, съдът намира същата за основателна. На осн. чл. 36 от
Закона за адвокатурата, вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
6
минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение при интерес от 1000 лв. до 10 000 лв. е 400 + 10 % за горницата над 1000 лв.
В конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение е 500 лв., поради
което претендираните разноски от 400 лв. са под този размер, поради което искането на
въззиваемата страна за прекомерност и намаляване на същото, се явява неоснователно и не
следва да бъде уважено. Предвид горното съдът приема, че следва да осъди ОД на МВР
Кюстендил, да заплати на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на жалбоподателя сумата от
400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0348-000773/27.10.2022 г., издадено от
Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Г. И. А. с постоянен адрес:
гр. Яхххххххх,обл. Бххххххх,ул. Ц.Б. хххххххх №хххххх, с ЕГН ********** на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,Глоба“ в размер на 2
000 лв. и ,,Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Кюстендил да заплати на Г. И. А. с постоянен адрес: гр.
Яхххххххх,обл. Бххххххх,ул. Ц.Б. хххххххх №хххххх, с ЕГН ********** разноски по делото
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7