№ 146 25.11.2020г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на пети ноември две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при
участието на секретаря: Д.Л., като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 348/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „***,
представлявано от управителя инж. С.Р.И., с адрес за призоваване гр. Р ***
ПРОТИВ М.М.Ю. с ЕГН: ********** *** за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца сумата от 171.36 лв. - главница, съставляваща стойността на
предоставените ВиК услуги (68,00 куб.м питейна вода)
по абонатен №319098 до адрес: с. К ***, по две на брой фактури издадени в
периода 29.06.2018г.-28.09.2018г. и сумата от
21.12 лв. - лихва за забава изчислена за периода
29.07.2018г.-19.12.2019г..
В исковата молба се твърди, че ответникът М.М.Ю., е потребител на ВиК услуги,
предоставяни от „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД град Разград за водоснабден
недвижим имот, находящ се на адрес с. К ***, който е регистриран с абонатен
№319098.
В изпълнение на основните си задължения за
доставка на питейна вода, в отчетен период 10.07.2017г. - 14.09.2018г.,
„Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД предоставило до имота на ответника 68,00 куб.м.
вода с питейно качество на стойност 171.36 лв., за които е издало два броя
фактури: № **********/29.06.2018г. и №**********/28.09.2018г. Доставените и
фактурирани количества питейна вода били отчетени посредством измервателно
устройство - водомер с фабр. №3572137, разположен в
шахта в имота.
Извършените доставки на питейна вода били
отчетени посредством електронен карнет по реда на чл.23 ал. 4 от Общите
условия.
Ответникът не бил заплатил
предоставените му ВиК услуги на обща стойност 192.48
лв., от които 171,36лв. - главница и 21,12лв. - лихва за забава изчислена за
периода 29.07.2018г.-19.12.2019г.. Ищцовото дружество
отправило писмено уведомление - Покана за доброволно плащане
№12599/12.06.2019г. с указан двуседмичен срок и начин за плащане.
По заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК било образувано ЧГД
№1146/2019г. по описа на PC Попово. Тъй като производството по връчване на
издадената заповед за изпълнение приключило при условията на чл.47 ал. 5 от ГПК, с Определение от 06.03.2020г. съдът е
указал на дружеството - заявител, че на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.415 ал. 1 т.2 от ГПК може да предяви иск
за установяване на вземането си.
Предвид изложените в исковата молба факти и
обстоятелства се моли за решение, с което да се признае за установено спрямо М.М.Ю., че дължи на
„Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД град Разград сумата от 192.48 лв. от които 171,36лв. -
главница, съставляваща стойността на предоставените ВиК
услуги по абонатен №319098 до адрес с. К ***, по две на брой фактури издадени в
периода 29.06.2018г.-28.09.2018г. и 21.12лв. - лихва за забава изчислена за
периода 29.07.2018г.-19.12.2019г.
Претендират
се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е
подал писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован,
не се явява. Депозира писмено становище, с
което поддържа исковата молба на посочените в нея основание и моли за
решение, с което исковите претенции да бъдат уважени. Ищцовата
страна признава факта, че на 02.09.2020г. ответникът е заплатил стойността на
една от двете процесни фактури - №**********/29.06.2018г. Заплатената сума
била в размер на 50.40 лв. – главница, 7.11 лв. – лихва за забава за периода
19.07.2018г. до 19.12.2019г. и 3.22 лв. законна лихва, изчислена към датата на
плащане.
Претендират
се разноски за заплатени държавни такси. Представен е списък на разноските.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично. Не оспорва молбата и заявява, че е внесъл
част от претендираната сума, като изразява готовност
да заплати и останалото задължение.
Поповският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание: чл. 422, ал. 1, вр. чл.415 ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД:
Не е спорно между страните, а и от
приложената по делото Молба – декларация от 29.03.2000г. се установява, че ответникът е
заявил желание да ползва ВиК услуги, предоставяни от ищцовото дружество и е сключил Договор за доставка на
питейна вода и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
№411836/2000г.. Т.е. придобил е качеството
потребител на ВиК услуги, като отношенията с доставчика
се регламентират от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги.
Съгласно чл.2 ал.1 т.1 от същите,
потребител е всяко физическо лице-собственик, ползвател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги.
Видно от приложената по делото
справка от електронен карнет се установява следното:
за периода от 10.07.2017г. – 09.06.2018г.
е консумирана 20 куб м.вода;
за периода от 09.06.2018г. – 11.07.2018г.
е консумирана 0 куб м.вода;
за периода от 09.06.2018г. –
06.08.2018г. е консумирана 0 куб м.вода;
за периода от 09.06.2018г. – 14.09.2018г.
е консумирана 48 куб м.вода;
Въз основа на отчетените
количества вода, ищцовото дружество е издало следните
фактури:
Фактура № **********/28.09.2018г. за 48 куб. м.
вода за отчетен период от 09.06.2018г. – 14.09.2018г. на обща стойност 140.15
лв. с ДДС;
Фактура № **********/29.06.2018г.
за 20 куб. м.
вода за отчетен период 10.07.2017г. – 09.06.2018г. на обща стойност 59.67 лв. с ДДС.
Ищцовата страна
признава факта, че на 02.09.2020г. ответникът е заплатил стойността на една от
двете процесни фактури - №**********/29.06.2018г. Заплатената сума
била в размер на 50.40 лв. – главница, 7.11 лв. – лихва за забава за периода
19.07.2018г. до 19.12.2019г. и 3.22 лв. законна лихва, изчислена към датата на
плащане.
Така остава дължима сумата по Фактура
№ **********/28.09.2018г. за 48 куб. м. вода за отчетен период от 09.06.2018г.
– 14.09.2018г. по която е начислена главница в размер на 120.96 лв. с ДДС. Тази
сума следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца, а за сумата от 50.40 лв. – главница по №**********/29.06.2018г искът
следва да бъде отхвърлен поради извършено плащане в хода на процеса.
По иска с правно основание: чл. 422, ал. 1, вр. чл.415 ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД:
По иска с посоченото правно
основание, ищецът носи тежестта да докаже, че главното
задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на претенцията
си.
Ищецът в настоящото производство
успя да докаже вземането си по размер, поради което същото се явява ликвидно.
Вземането е и изискуемо на
основание чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД,
според която разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Тъй като ответникът не е заплатил на
ищцовото дружество дължимите по издадените фактури
суми в посочения срок, то той е изпаднал в забава, за което дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
Така по Фактура № **********/28.09.2018г. за 48 куб. м. вода за отчетен
период от 09.06.2018г. – 14.09.2018г. върху главницата от 120.96 лв. с ДДС за периода 28.10.2018г. /30 дни след падежа на фактурата/ – 19.12.2019г.
дължимото обезщетение за забава е 14.04 лв.
Изчисленията са направени чрез интернет
калкулатор от www.calculator.bg.
Както се посочи по-горе, ответникът е заплатил главницата по фактура №**********/29.06.2018г. и 7.11 лв. – лихва
за забава за периода 19.07.2018г. до 19.12.2019г., като за тази сума искът
следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски.
В случая ищцовото
дружество е направило разноски в размер на 50.00 лв. за държавни такси, от
които 25.00 лв. в заповедното производство и 25.00 лв. в исковия процес, която
сума следва да бъде присъдена в негова полза.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Ю. с ЕГН:
********** ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД - град Разград със седалище и адрес на
управление гр. Р ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя инж. С.Р.И.,
СУМАТА от 120.96 лв. /сто и двадесет
лева и деветдесет и шест стотинки/ с ДДС, представляваща стойността на предоставени ВиК
услуги за по абонатен №319098, адрес: с.
К ***, за отчетен 09.06.2018г. – 14.09.2018г. за 48 куб. м. вода, по Фактура № **********/28.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /27.12.2019г./, до окончателното изплащане
на задължението, като за разликата до пълния претендиран
размер от 171.36 лв. относно
фактура №**********/29.06.2018г. и за сумата размер на 50.40 лв., ОТХВЪРЛЯ иска поради извършено
плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Ю. с ЕГН:
********** ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД - град Разград със седалище и адрес на
управление гр. Р ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя инж. С.Р.И., СУМАТА
от 14.04 лв. /четиринадесет лева и четири стотинки/ - лихва за забава по Фактура № **********/28.09.2018г. за 48 куб. м. вода за отчетен
период от 09.06.2018г.– 14.09.2018г. върху главницата от 120.96 лв. с ДДС за периода 28.10.2018г.–
19.12.2019г., като за разликата до пълния претендиран размер от 21.13 лв. относно фактура №**********/29.06.2018г.
за сумата от 7.11 лв. за периода 19.07.2018г. до 19.12.2019г., ОТХВЪРЛЯ иска поради извършено плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА
М.М.Ю. с ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
– ДУНАВ” ЕООД - град Разград, със
седалище и адрес на управление гр. Р ***, с ЕИК: ***, представлявано от
управителя инж. С.Р.И., СУМАТА от 50.00
лв. /петдесет лева /- разноски по делото, от които 25.00 лв. държавна такса
в заповедното производство и 25.00 лв. държавна такса в исковия процес.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: