Р
Е Ш Е
Н И Е
N
гр. Разград, 14
.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
ДИЛЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от
съдия Николова в. гр. дело N 169 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
С решение №61 от 21.04.2017г. по гр.д.№358 г. по
описа на РС-Кубрат за 2016г. са отхвърлени като неоснователни исковете,
предявени от Ю.М., род. на *** г. и Г.Ч., род. на *** г., чрез
пълномощник адв. Е.С. ***, за установяване в отношенията им с В.С.И., ЕГН ********** и И.А.И.,
ЕГН **********,***, Ш.Х.Ш., ЕГН ********** и Н.Н.Ш.,
ЕГН **********,***, че са собственици на общо 2/6 ид.
части от следните поземлени имоти: 1/ поземлен имот-празно дворно място представляващо парцел № ІІІ-476 от кв.42 по одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г.
подробен устройствен план на селото, с адм. адрес с.Прелез,
общ.Завет, обл.Разград, ул.Васил Коларов № 6, с площ 1 700 кв.
м, с неприложена
регулация за 395
кв. метра,
предаваща се от общинско място,
при граници: от двете страни
улици, ПИ ІV-476 и ПИ № 477, съгласно
скица № 256/31.08.2016 год.
на Община
Завет; 2/ урегулиран поземлен
имот – празно дворно място представляващо парцел № ІV- 476
от кв.42, по
одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен
план на селото с площ 1 285 кв.
м, с адм. адрес с.Прелез, общ.Завет, ул.Васил Коларов № 8, при
граници и съседи: УПИ ІІІ-476, УПИ ІІ-477, УПИ ХІ-476, УПИ V-476 и улица,
съгласно скица № 257/31.08.2016 год.; 3/ поземлен имот-празно дворно място представляващо парцел № V-476 от кв.42 по
одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен
план на селото, с площ 1 360 кв. м, с адм. адрес с.Прелез,
общ.Завет, обл.Разград, ул.Васил Коларов № 10, при
граници: УПИ ІV-476, УПИ ХІ-476, УПИ VІ-478 и улица, съгласно скица № 258/31.08.2016
год. на Община Завет и 4/ урегулиран поземлен имот - празно дворно място представляващо парцел № ХІ-476 от кв.42 по одобрения със заповед № 109/03.08.1992г.
подробен устройствен план на селото, с площ 1 585 кв.
м, с адм. адрес
с.Прелез, общ.Завет, обл.Разград, ул.Пеньо Пенев № 3, при граници: улица, УПИ І-477, УПИ ІІ-477, УПИ
ІV-476, УПИ V-476 и УПИ Х-478, съгласно скица № 259/31.08.2016 год. на Община
Завет. Със същото решение РС-Кубрат е отхвърлил иска по
чл.76 от ЗН, предявен от Ю.М., род.
на *** г. и Г.Ч., род.
на *** г., чрез пълномощник адв. Е.С. ***, за обявяване относителната
недействителност на сделката оформена с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 128, том № 4, рег. №
4176, дело № 451/26.09.2012 год. на нотариус с рег. № 573 на Нотариалната камара.
В срока
по чл. 259, ал.
1 от ГПК
решението, в неговата цялост е обжалвано от Ю.М. и Г.Ч. като неправилно. Навеждат се доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалните правила, като съдебният акт е постановен при липса на мотиви. Посочва
се, че необосновано КРС е кредитирал само на част от свидетелските показания,
като събраните гласни доказателства са ценени превратно. Релевират
оплаквания, че по делото не е установено първата въззиваема
да е променила намерението си за своене спрямо
наследствения дял на въззивниците. В жалбата се излагат подробни съображения, че неправилно
районният съд е приел с оглед данните по делото е приел, че е обективно
невъзможно манифестирането на промяната в намерението за отблъскването на
владението от единия спрямо другите съсобственици. В тази връзка считат, че
макар и да живеят в чужбина, не са се отказали от собствеността си върху процесните имоти, поддържани са контакти между сънаследниците, като местонахождението на въззивниците е било известно за въззиваемите-прехвърлители.
Моли за отмяна на решението на КРС и вместо него
постановяване на ново решение по същество на спора от РОС, с което предявените
искове да бъдат уважени. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите.
В с.з. въззивниците, чрез процесуалния си представител поддържат
жалбата.
Въззиваемите, чрез
процесуалните си представители, в с.з. пред РОС оспорват жалбата като неоснователна и молят да
се потвърди първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно. Въззиваемите В.С. Ибрями И.А.И. претендират съдебно-деловодни
разноски.
Пред РОС нови
доказателства не са ангажирани от страните.
Производството
пред РС-Кубрат е образувано по предявени искове с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК и чл. 76 от ЗС, като ищците са основали активната си материална
легитимация като собственици на 2/6 ид.ч. от спорните
имоти на наследствено правоприемство от общия
наследодател С. Я. А., бивш жител ***, починал на 24.05.1967г. В исковата молба
и в производството пред КРС ищците са поддържали, че са законни наследници на Х.
Т., починала на 17.06.1995г. и сестра на ответницата В.И., като последните две са дъщери и единствени законни
наследници на покойния С. А., както и на неговата съпруга А. А. А., починала на
13.06.1988г., съответно ищците и ответницата са законни наследници и на А. С. Я.,
починал на 08.01.1999г., който е брат на Х. Т. и на В.И.. Твърдяли
са, че са собственици на общо 2/6 ид.части или 1/3
идеални части от процесните имоти, както и, че ответницата В.И. без основание се
е снабдила с констативен нотариален акт №62 по нотариално дело №981 от
23.12.2009г. за процесните имоти по обстоятелствена
проверка, като впоследствие заедно със съпруга й И.И.
са ги прехвърлили на третия ответник Ш.Ш. по време на
брака му с четвъртата ответница Н.Ш. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт№128 по нотариално дело№451 от
26.09.2012г. В първото по делото съдебно
заседание пред КРС, проведено на 14.025.2017г. са конкретизирали петитума на претенциите си, като са посочили, че предявявяват положителни установителни
искове за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, иск по чл.76 от ЗН и искане за отмяна на
констативен нотариален акт №62 по нотариално дело №981/2009г. досежно 2/6 идеални части от процесните
имоти.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответниците В.И. и И.И.,
с който исковете се оспорват като неоснователни. Посочват, че майката на ищците
се е изселила в Турция през 70-те години на миналия век, изобщо не е идвала в
България до смъртта си или може би едни-два пъти. От смъртта й през 1995 година
никоя от двете й дъщери не се е интересувала от имотите, които през годините са
оградени, обработвани и стопанисвани единствено от ответниците
В. и И.И., като ищците и техни представили не са
предявявали претенции за тях. Отделно от това считат, че ищците като турски граждани
не биха могли да осъществяват съвладение, като по
отношение на тях съществува забрана за придобиване на имоти в Република
България по давност.
Ответницте Ш.Ш. и Н.Ш. са оспорили исковете в законоустановения
срок за отговор на исковата молба, като са възразили, че са недопустими поради
липса на активна процесуална легитимация на ищците, с оглед липсата на
доказателства дали са приели наследството. По същество оспорват исковете като
неоснователни.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При
служебна проверка на обжалваното решение РОС констатира, пороци водещи до
неговата недопустимост в частта, в която
КРС е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.76 от ЗН за горницата над претендирните от ищците 2/6 идеални части от имотите, по
отношение на които са предявили иска за прогласяване на относителната
недействителност на сделката, сключена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 128, том №
4, рег. № 4176, дело № 451/26.09.2012
год. на нотариус с рег. № 573 на Нотариалната камара. За размера на 2/6 идеални
части районният съд се е произнесъл свръхпетитум, в
отклонение от диспозитивното начало, поради което
решението в тази част следва да бъде обезсилено. В останалата част обжалваното
решение е валидно и допустимо, като възражението на ответниците-купувачи
по сделката за липсата на активната процесуална легитимация на ищците са
неоснователни, доколкото касаят материалната легитимация на ищците и
представляват въпрос по същество на делото.
При така очертания
предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и
съобразно разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е установено
по делото и липсва спор между страните, че ищците и въззиваемата
В.И. са наследници на С. Я. А., бивш жител ***, починал на 24.05.1967г. Съгласно
представените по делото удостоверения за наследници след смъртта си С. Я. А. е
оставил за свои законни наследници А. А. А. – съпруга, починала на
13.06.1988г., майката на въззивниците Х. Т.–дъщеря, /последната
се изселила в Турция и след брак с А. Ч.
придобила фамилно име Ч./, въззиваемата В.И.–дъщеря и
А. Я.-син, починал на 08.11.1999г. Общата наследодателка
на страните А. А. А. след смъртта си е оставила за свои законни наследници своите
деца Х. Т., В.И. и А. Я., починал преди сестра си Х., като негови законни наследници
съгласно чл. 8, ал.1 от ЗН и чл. 10, ал.2 от ЗН се явяват въззивниците
по право на заместване на тяхната майка, както и въззиваемата
В.И..
С решение от
05.09.1995г. на първоинстанционен граждански съд в Р.
Турция е разпределено наследството на Х. Ч., починала на 17.05.1995г. в Турция
на 8 дяла като всяка от въззивниците има право на 3/8
от наследството на майка си. Представеното в заверен превод
с апостил съдебно решение на
турския
съд от ищците на основание чл. 118, ал. 1 КМЧП следва инцидентно да бъде
признато и да бъдат зачетени правните му последици във
висящия исков процес, доколкото не
е спорно, че същото е влязло в сила и са налице предпоставките
по чл. 117 КМЧП . Съгласно разпоредбата на чл.124 КМЧП гражданските последици на
чуждестранни изпълнителни или охранителни актове се зачитат
в Република България по повод на
тяхното предявяване, ако актовете са издадени от
орган, международно компетентен според българското право и не противоречат на българския обществен
ред.
Следователно въззивниците се легитимират като наследници на общо 3/8 ид.ч. от наследството на С. Я., А. А. и А. Я., като липсват
данни да са се отказали от наследството им, както и от наследството на майка си
Х. Ч., поради което предявяването на иска за собственост представлява конклудентно действие по приемането на наследството.
Спорно по
делото между страните е обстоятелството, с оглед изселването на въззивниците в Турция, дали е било обективно възможно въззиваемата В.И. по
време на брака си с въззиваемия И.И.
да манифестират пред въззивниците промяната на
намерението си за своене на техните идеални части от
съсобствеността. Когато става въпрос за наследствен
съсобствен имот във вътрешните отношения между съсобствениците всеки от тях
владее своите идеални части като
собственик, като се счита, че е държател
на чуждите идеални части. Поради това съсобственикът, който
не ползва имота по начало не трябва да
доказва активно поведение, а обратното то
трябва да бъде предприето от този, който
от държател става владелец.
В Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на
ВКС се приема, че завладяването частите
на останалите съсобственици и промяната по начало трябва да се манифестира пред
тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Решение № 214/ 28.10.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 1919/ 2015 г., І г. О, на което
се е позовал първоинстанционният съд разглежда случай,
в който невладеещият съсобственик е извън страната, с неизвестен адрес в чужбина, не се е завръщал
и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот. Обвързването на определени правни последици със задължение за действие, извършването
на което следва да достигне
до друг правен
субект и да бъде възприето от него винаги
следва да бъде поставяно в зависимост от възможността
процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно
осъществен. РОС приема, че достигнето на промяната в намерението
до адресата е обективно възможно когато местонахождението
му е известно за извършващото
действията лице. Състоянието на обективна невъзможност
е изключение и поради това не може
да бъде прилагано
разширително. То се отнася за
случаи, при които съсобствениците или изобщо не
се познават, или между тях
не съществуват никакви отношения /Решение №
17/01.03.2017 г на ВКС по по т. дело № 2923/2016 г., ГК, II Г.О/, каквато не е настоящата хипотеза. Когато съсобствениците
се познават непосещаването на населеното място, където е имота, непроявяването на интерес към него
и неизвършването на действия, с които пряко се упражнява
правото на собственост не обуславят
обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене от страна
на владеещия съсобственик, който желае да се
ползва от придобивната давност.
По делото е
безспорно установено от показанията на свид Й. М., че
ищците са били с известно местожителство
в чужбина за ответницата В.И., като дори ответницата заедно със семейството
си им е гостувала в Турция за няколко месеца, познавали са се и са поддържали
добри отношения. По изложените съображения изводът на районният съд, че е било
обективно невъзможно демонстрирането на промяната на намерението за своене на целия имот спрямо въззивниците
е неправилен. По делото липсват доказателства въззивниците
да са били с неизвестно местожителство за въззиваемите
В.И. и И.И.. Ето защо неправилно районният съд е
приел, че ищците са изгубили собствеността си върху процесните
имоти, а въззиваемите В.И. и И.И.
са ги придобили по давност.
При горните
мотиви обжалваното решение е неправилно в частта в която КРС са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като същото следва
да бъде отменено и предявените искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да
бъдат уважени до размера от претендираните от ищците
2/6 идеални части от спорните имоти. На основание чл. 537, ал.2 от ГПК
издаденият констативен нотариален акт №62, том 8, рег.№08998 от
23.12.2009г. по нотариално дело №981/2009г. на нотариус с регистрационен № 004
по регистъра на нотариалната камера следва да бъде отменен до размера от 2/6
идеални части.
Съгласно
разпоредбата на чл.76 от ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни,
ако тези предмети не се падат
в негов дял при делбата. Както е прието
в ТР № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти е относително недействителен. Разпореждането валидно
обвързва страните по сделката и поражда
желаните и целени от тях правни
последици, както и в отношенията им с трети лица. Легитимирани да се позоват
в делбеното производство или по иск
за собственост на тази относителна
недействителност са само съделители-сънаследници, неразпоредили дела си. Сключеният
между въззиваемите договор за покупко-продажба с нотариален
акт № 128, том № 4,
рег. № 4176, дело № 451/26.09.2012 год. на нотариус с рег. № 573 на нотариалната
камара не може да се противопостави на ищците в качеството ми на сънаследници, които не са се разпоредили с дела си. При
горните мотиви обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в
частта, в която е отхвърлен иска по чл.76 от ЗН до размера от 2/6 идеални
части, като вместо него бъде постановено друго, с което сключеният договор за
покупко-продажба с нотариален акт № 128, том
№ 4, рег. № 4176, дело № 451/26.09.2012
год. на нотариус с рег. № 573 на нотариалната камара да бъде обявен за
относително недействителен по отношение на ищците до размера от 2/6 идеални
части.
По разноските
Предвид изхода от спора обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която е осъдил ищците да заплатят
на ответниците направените разноски в първата
инстанция, като ответниците бъдат осъдени да заплатят
на ищците сумата от 1194,90 лева разноски за производството пред КРС и сумата
от 745 лева разноски за производството пред РОС. Искането на въззиваемите В.И. и И. за присъждане на разноски за въззивното производство е неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, Разградският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №61 от 21.04.2017г., постановено
по гр.д.№358 г. по описа на РС-Кубрат за 2016г., с което е отхвърлен предявения от Ю.М., род. на *** г. и Г.Ч., род. на ***
г., чрез пълномощник адвокат Е.С. ***, иск с правно основание чл. 76 от ЗН за
обявяване относителната недействителност на сделката оформена с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 128, том № 4, рег. № 4176, дело № 451/26.09.2012 год. на
нотариус с рег. № 573 на Нотариалната камара, срещу В.С.И., ЕГН ********** и И.А.И.,
ЕГН **********,***, Ш.Х.Ш., ЕГН ********** и Н.Н.Ш.,
ЕГН **********,***, в ЧАСТТА за
горницата над претендираните от ищците 2/6 идеални
части.
ОТМЕНЯ
решение №61 от 21.04.2017г., постановено по гр.д.№358 г. по описа на РС-Кубрат за
2016г. в ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете,
предявени от Ю.М., род. на ***
г. и Г.Ч., род. на *** г., и двете турски гражданки, чрез пълномощник адв. Е.С. ***, за установяване в отношенията им с В.С.И.,
ЕГН ********** и И.А.И., ЕГН **********,***, Ш.Х.Ш., ЕГН ********** и Н.Н.Ш., ЕГН **********,***, че са собственици на общо 2/6 ид. части от следните поземлени имоти: 1/ поземлен имот-празно дворно място
представляващо парцел №
ІІІ-476 от кв.42 по одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен
план на селото, с адм. адрес с.Прелез,
общ.Завет, обл.Разград, ул.Васил Коларов № 6, с площ 1 700 кв. м,
с неприложена регулация за 395 кв. метра, предаваща се от
общинско място, при граници: от
двете страни улици, ПИ ІV-476 и ПИ № 477, съгласно
скица № 256/31.08.2016 год.
на Община Завет; 2/ урегулиран поземлен имот – празно дворно място представляващо
парцел № ІV- 476 от
кв.42, по одобрения със Заповед №
109/03.08.1992г. подробен устройствен план на селото с площ 1 285 кв. м, с адм. адрес с.Прелез, общ.Завет, ул.Васил Коларов № 8, при граници и съседи: УПИ ІІІ-476,
УПИ ІІ-477, УПИ ХІ-476, УПИ V-476 и улица, съгласно скица № 257/31.08.2016 год.; 3/ поземлен имот-празно дворно място
представляващо парцел № V-476 от кв.42 по
одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен
план на селото, с площ 1 360 кв. м, с адм. адрес с.Прелез,
общ.Завет, обл.Разград, ул.Васил Коларов № 10, при граници: УПИ ІV-476, УПИ ХІ-476, УПИ VІ-478 и улица, съгласно скица №
258/31.08.2016 год. на Община Завет и 4/ урегулиран поземлен имот - празно дворно място представляващо
парцел № ХІ-476 от кв.42 по одобрения със заповед №
109/03.08.1992г. подробен устройствен план на селото,
с площ 1 585 кв.
м, с адм. адрес
с.Прелез, общ.Завет, обл.Разград, ул.Пеньо Пенев № 3, при
граници: улица, УПИ І-477, УПИ ІІ-477, УПИ ІV-476, УПИ V-476 и УПИ Х-478,
съгласно скица № 259/31.08.2016 год. на Община Завет, в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен иска по чл.76 от ЗН, предявен от Ю. Моллаогл. и Г.Ч. срещу В.С. Ибрями
И.А.И., Ш.Х.Ш. и Н.Н.Ш., за обявяване относителната
недействителност на сделката оформена с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 128, том № 4, рег. № 4176, дело № 451/26.09.2012
год. на нотариус с рег. № 573 на Нотариалната камара до размера от 2/6 идеални
части, както и в ЧАСТТА, в която Ю.М. и Г.Ч. са осъдени да заплатят разноски на В.С.И. и И.А.И. в размер на 360 лева и на Ш.Х.Ш. и Н.Н.Ш. в размер на 700 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.И., ЕГН ********** и И.А.И., ЕГН **********,***, Ш.Х.Ш., ЕГН **********
и Н.Н.Ш., ЕГН **********,***, че Ю.М., род. на *** г. и Г.Ч., род. на *** г., и двете турски
гражданки, са собственици на общо 2/6 ид. части от
следните поземлени имоти: 1/ поземлен имот-празно дворно място
представляващо парцел №
ІІІ-476 от кв.42 по одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен
план на селото, с адм. адрес с.Прелез,
общ.Завет, обл.Разград, ул.Васил Коларов № 6, с площ 1 700 кв. м,
с неприложена регулация за 395 кв. метра, предаваща се от
общинско място, при граници: от
двете страни улици, ПИ ІV-476 и ПИ № 477, съгласно
скица № 256/31.08.2016 год.
на Община Завет; 2/ урегулиран поземлен имот – празно дворно място представляващо
парцел № ІV- 476 от
кв.42, по одобрения със Заповед №
109/03.08.1992г. подробен устройствен план на селото с площ 1 285 кв. м, с адм. адрес с.Прелез, общ.Завет, ул.Васил Коларов № 8, при граници и съседи: УПИ ІІІ-476,
УПИ ІІ-477, УПИ ХІ-476, УПИ V-476 и улица, съгласно скица № 257/31.08.2016 год.; 3/ поземлен имот-празно дворно място
представляващо парцел № V-476 от кв.42 по
одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен
план на селото, с площ 1 360 кв. м, с адм. адрес с.Прелез,
общ.Завет, обл.Разград, ул.Васил Коларов № 10, при граници: УПИ ІV-476, УПИ ХІ-476, УПИ VІ-478 и улица, съгласно скица №
258/31.08.2016 год. на Община Завет и 4/ урегулиран поземлен имот - празно дворно място представляващо
парцел № ХІ-476 от кв.42 по одобрения със заповед №
109/03.08.1992г. подробен устройствен план на селото,
с площ 1 585 кв.
м, с адм. адрес
с.Прелез, общ.Завет, обл.Разград, ул.Пеньо Пенев № 3, при
граници: улица, УПИ І-477, УПИ ІІ-477, УПИ ІV-476, УПИ V-476 и УПИ Х-478,
съгласно скица № 259/31.08.2016 год. на Община Завет.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт №62, том 8, рег.№08998 от 23.12.2009г. по нотариално
дело №981/2009г. на нотариус с
регистрационен № 004 по регистъра на нотариалната камера до размера от 2/6 идеални части от гореописаните
имоти.
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Ю.М., родена на *** г. и Г.Ч., родена на ***
г., и двете турски гражданки, на основание чл. 76 от ЗН сключеният договор
за покупко-продажба между В.С.И., ЕГН ********** и И.А.И., ЕГН **********,***
като продавачи и Ш.Х.Ш., ЕГН ********** и Н.Н.Ш., ЕГН
**********,***, като купувачи, с нотариален акт № 128, том № 4, рег. № 4176, дело № 451/26.09.2012 год. на
нотариус с рег. № 573 на нотариалната камара, до размера от 2/6
идеални части.
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН **********,
И.А.И., ЕГН **********,***, Ш.Х.Ш., ЕГН ********** и Н.Н.Ш.,
ЕГН **********,***, да заплатят на Ю.М., родена на *** г. и Г.Ч., родена на *** г., и двете турски
гражданки, чрез адвокат Е.С. ***, направените
съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство в размер на 1194,90 лева и
за въззивното производство в размер на 745 лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
НР