О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260044 08.01.2021 г.
град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав
На осми януари 2021 г.
в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
въззивно гражданско дело № 3434 по описа за 2020
година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435, ал.1
във вр. с чл.429, ал.2, т.7 във вр. с чл.78, ал.2 във вр. с чл.436 и 437 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.436, ал.1, изр.1 от ГПК Частна жалба
вх. № 02747/17.11.2020г. от длъжника „Д.“- ЗАД, ***против Постановление на ЧСИ
от 05.11.2020г. по изп.д.№ 20208710400200 по описа на ЧСИ- Я. Г.- ***, с което
адв.хонорар на пълномощника на взискателката П.Б.Г. от *** е намален от
платените общо 1000 лв. на 907, 67 лв. с оглед цената на сумата за събиране.
Счита, че и присъдения размер от 907, 67
лв. се явява прекомерен и завишен с оглед действителната фактическа и правна
сложност на казуса, тъй като освен подаване на молба за образуване на
изпълнително дело пълномощникът на взискателя не е извършил други фактически и
правни действия по защита интереса на клиента си. Както и, че съгласно чл.10,
т.1 от Наредба № 1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
след последните й изменения, минималният размер на адв.възнаграждение за
образуване на изп. дело бил само 200 лв., и
съгласно чл.10, т. 2 от същата
Наредба за цялостно представителство по изп. производство размерът на
възнаграждението възлизал на ½ част от
възнаграждението при определяем интерес по чл.7, ал.2 от Наредбата, само ако процесуалният представител е осъществявал
защита, изразяваща се в нещо различно от подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, когато се следва друго възнаграждение. Счита, че по настоящия
случай процесуалният представител на взискателката единствено е подал молба за
образуване на изп.производство и други действия по защита в изпълнителното
производство не бил осъществявал. Поради което моли размерът на адв. възнаграждение
да бъде намален на минималните 200 лв., със законните последици от това.
В
законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК другата страна- взискателят
„Д.“- ЗАД- ***е подал писмено Възражение против искането на ч.жалбоподател/взискател/,
като счита, че не били налице никоя от сочените в ч.жалба фактически и правни хипотези,
че с измененията и допълненията на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ДВ.бр.68/ 22.01.2019г. и бр.68/2020г./ били
променени текстовете относно размера на адв.възнаграждения при процесуално
представителство, защита и съдействие по изп.дела, като съгласно чл.10, т.1 за образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение действително
бил в размер на 200 лв., но съгласно чл.10, т.2 от Наредбата № 1/2004г.,
отделно било предвидено заплащане на адв.хонорар и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Поради
което счита, че платеният й от взискателя адв.хонорар се дължал с оглед вида на
упълномощаването й за образуване и водене на изп.дело, адв. й хонорар бил сбор от хонорара по чл.10, т.1 и по чл.10, т.2
от Наредба N 1/2004г., заплатен бил още преди образуване на изп.дело
и го счита за напълно законосъобразен. Поради което моли да се отхвърли изцяло
процесната ч.жалба и да се потвърди напълно атакуваното Постановление на ЧСИ,
със законните последици от това.
В законния срок по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК ЧСИ- Я. Г.- ***, е представила своите писмени Мотиви, като счита, че Приетият адвокатски хонорар е в законоопределения размер на възнагражденията, визиран в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на алв. възнагражления/изм. и доп. ДВ.бр.68/31.07.2020г./, поради което нямало законови основания за намаляването отново на размера му под постановените от нея 907, 67 лв. до претендираните минимални 200 лв.
Въззивният
ОС- Ст.Загора, в настоящия си съдебен състав, като се запозна с оплакванията на
ч.жалбоподател- длъжник, със становищата на взискателя и на ЧСИ, с материалите
по делото и като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, счита, следното :
С оглед установеното като предмет,
размер и страни парично вземане по това изп.дело и с оглед извършените от
процесуалния представител- адвокат на взискателя процесуални действия само за
подаване на молба за образуване на изп.дело вх.№ 02454/19.10.2020г./л.1 от
изп.д./ и молба за налагане на запори върху всички банкови сметки на длъжника
вх.№ 02495/23.10.2020г./л.6 от изп.дело/, които искания е можело да бъдат
изложени и само в една първоначална молба, същият не е извършвал каквито и да е
други твърдени от него процесуални действия за събиране на паричното вземане от
сметките на длъжника- застраховател, и за защита интересите на клиента си-
възложител. Поради което очевидно и безспорно на него се дължи минималното възнаграждение
по чл.10, т.1 от Наредбата № 1/2004г. в размер на претендираните в ч.жалба 200
лв., но не и кумулативно такова по чл.10, т.2 от Наредбата № 1/2004г. Още
повече, че видно от текста на представения писмен адвокатски Договор за правна
защита и съдействие № 020585/19.10.2020г./л.3 от изп.д./, договорената и
заплатена изцяло сума от общо 1000 лв. е посочена глобално и не е разграничена
поотделно по чл.10, ал.1 и по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004г., каквато е
защитната теза на взискателката.
Поради което настоящия въззивен съд
счита, че в атакуваната му част Постановление изх.№ 4605/05.11.2020г. по ИД №
20208710400200 по описа на ЧСИ Я. Г.,*** действие ОС- Стара Загора се явява необосновано,
незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде изменено, като вместо
постановения размер от 907, 67 лв. адв. хонора следва да бъде намален до нормативно
минималните 200 лв., със законните последици от това.
Настоящото въззивно съдебно Определение
е окончателно и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по- горен съд
съгласно императивната разпоредба на чл.437,
ал.4, изр.2 от ГПК.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и
на осн. чл.435, ал.1, чл.429, ал.2, т.7, с чл.78, ал.2, чл.436 и 437 от ГПК, и
във вр. с чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери
на адв. възнаграждения, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ
частично Постановление изх.№ 4605/05.11.2020г. по ИД №
20208710400200 по описа на ЧСИ Я. Г.,*** действие ОС- Ст.Загора, като намалява
същите от постановените 907, 67 лв. на действително дължимия минимум от 200 лв./двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :