Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иван Петков | |
и за да се произнесе, взе предвид следното : Ищците Л. К. Х., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. “А.” № и Г. А. Х., с ЕГН [ЕГН], садрес : [населено място], ул. “А.” №, чрез проц. си представители адв. В. Д.- САК и адв. Р. К.- КАК, със съдебен адрес : [населено място], бул. ”Х.” № , вх., са предявили срещу Т. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. “О.” №, вх, ет. , ап и М. М. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. “А.” № следните искове : 1. Главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт № том peг. № дело № / 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради липса на съгласие между страните, относно съществените елементи на договора; 2. В случай на отхвърляне на първия иск за нищожност, при условията на евентуалност спрямо него е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт № , том, peг. № дело № / 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради невъзможен предмет; 3. В случай на отхвърляне и на този иск за нищожност, при условията на евентуалност спрямо него, е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 576 от ГПК вр. чл. 579, ал. 1 от ГПК, за прогласяване на нищожността на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт № том , peг. № , дело № / 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради нарушаване от Нотариуса на императивното изискване по чл. 579, ал. 1 от ГПК за прочитане на участващите в нотариалното производство лица на съдържанието на акта; 4. В случай на отхвърляне и на този иск за нищожност, при условията на евентуалност спрямо него, е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт №, том, peг. №, дело №/ 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради неизпълнение на задължението на купувача по сделката да заплати продажната цена. В исковата си молба ищците сочат, че през 2007г. по силата на Констативен нотариален акт №, том peг. № / 2007г. и Нотариален акт за поправка №, том , peг. № , дело № 2007г. по описа на нотариус И. К., ищецът Л. Х. е бил признат за собственик, на основание наследствено правоприемство, на следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с начин на трайно ползване- "за друг вид обществен обект, комплекс", с трайно предназначение "урбанизирана", с идент. № , с площ 448 кв. м., по кадастралната карта на [населено място], с ЕКАТТЕ , Община Б., Област Б., одобрена със Заповед № РД- 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота : [населено място], ул. "А Х" № при граници /съседи/ : имот с идент. № ; имот с идент. №; имот с идент. № и имот с идент. №, а по документ за собственост, същият недвижим имот представлявал : ПАРЦЕЛ , с пл. №в кв. 22 по плана на [населено място], с площ от 433. 20 кв. м., при граници /съседи/ : от две страни улица, парцел IV- и наследници на К. П.. През 2010г., ищецът Л. Х., сключил с първия ответник- Т. Г., Предварителен договор за учредяване право на строеж върху по- горе описания недвижим имот, като окончателен договор под формата на Нотариален акт, бил сключен на 06.12.2010г. под № , peг. № , дело № / 2010г. по описа на Нотариус И. К.. На 13.12.2012г. с Договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт № том peг. № , дело № 0/ 2012г. по описа на Нотариус И. К., ищецът Л. Х. продал на първия ответник- Т. Г. 67 % от описания по- горе недвижим имот, като ищецът Х. бил убеден от ответника Г., че сделката, която ще се изповядва при нотариуса, е свързана с разпределението на правото на ползване върху описания по- горе недвижим имот. Към дата 13.12.2012г. ищецът Л. Х. се намирал във валиден граждански брак, както и към момента, с втория ответник Г. Х., а ответникът Т. Г. към този момент, както и към момента, се намирал в граждански брак с втория ответник М. Г.. Ищците сочат, че Договорът за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № , том peг. № дело № / 2012г. по описа на Нотариус И. К. бил недействителен, поради наличието на няколко порока. На първо място, те го считат за нищожен, поради липсата на съгласие между страните относно негови съществени елементи. Липсата на съгласие означавала липса на съвпадане на двете насрещни волеизявления, което макар и формално да било налице, волеизявлението на ищеца Х., било дадено без съзнателно намерение на страната да извърши конкретната сделка. Продавачът Х. смятал, че сделката ще породи различно правно действие, а именно- разпределяне на правото на ползване на процесния имот. Той нямал надлежно формирана воля за прехвърляне правото на собственост върху процесния недвижим имот. По тази причина волеизявленията на двамата съконтрахенти по процесната сделка- ищец и ответник, не се припокрили и не било постигнато необходимото и изискуемо от закона съгласие. Ответникът Г. поканил Х. за сделка при нотариус, като твърдял, че това действие било необходимо, с оглед обстоятелството, че следва да се "разберат" за разпределение на правото на ползване на паркоместата в дворното място. Твърдял пред него, че явяването пред нотариус било необходимо, за да може Г. "да започне да плаща данъци" за паркоместата. Х. се явил с исканите от Г. документи при нотариуса на уговорената от Г. дата. Нотариусът обаче не прочел на глас нотариалния акт, като по този начин нарушил процедурните правила. Комплект документи били представени за подпис на Х., но същия не бил наясно със съществените параметри на сделката. Ето защо, ищците смятат, че липсва най- съществения елемент от фактическия състав на сделката покупко- продажба, а именно- съгласието на страните за сключването именно на покупко- продажба. Това обстоятелство било видно и от Нотариална покана с peг. № , том, Акт №по описа на Нотариус И. К., съгласно която, ищецът заявявал своята категоричност, че той е единствен собственик на Поземлен имот с идент. № и, че никога не бил прехвърлял собственост или право на ползване върху описания по- горе имот. С посочената нотариална покана, ищецът Х. изразявал и своята убеденост, че единственото, което ответникът Г. притежавал, са обекти в жилищната сграда, изградена в южната част на имота с идент. № . Ищецът Х. счита, че е бил умишлено въведен в заблуждение от ответника Г.. Доверявайки му се напълно, той подписал нотариален акт, с който всъщност извършвал правно действие, за което не била формирана надлежно воля у него и нямало изобщо постигнато съгласие между страните за прехвърлянето на част от описаният по- горе имот. Евентуално, в случай, че съдът приемел, че нямало липса на съгласие, то ищците смятат, че е налице нищожност на Договора, и поради това, че той имал невъзможен предмет- основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Сделката била с невъзможен предмет, тъй като в Нотариалния акт било отбелязано, че ищецът прехвърлял 67 % от правото на собственост, но не били посочени какви идеални части от правото на собственост били предмет на сделката. Така посоченото описание в нотариалния акт логично водело до наличието на хипотезата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, а именно- нищожност поради "невъзможен предмет", с оглед на обстоятелството, че не бил индивидуализиран предмета на Договора, както и не била посочена идеалната част от правото на собственост на поземления имот, която била предмет на сделката. Предмет на сделката можело да бъдат само идеални части от самия недвижим имот, но не и проценти от правото на собственост върху същия. Евентуално, в случай, че съдът приемел, че не е налице нищожност на договора и на това основание, те сочат като друго основание за нищожност- чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД- лиспса на форма, поради неизпълнение от страна на нотариуса на задължението му по чл. 579, ал. 1 от ГПК- да прочете на участващите в производството лица, съдържанието на акта, последицата от неизпълнението на което, била нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл. 576 от ГПК. В тази връзка следвало да се отбележи, че ако Нотариусът бил изпълнил особените изисквания на закона, ищецът Л. Х. щял да придобие вярна представа за съдържанието и последиците от подписването на нотариалния акт. При изповядване на сделката, нотариусът не извършил прочит на нотариалния акт пред страните, не поискал тяхното одобрение и потвърждение, както и не се убедил, че е извършено заплащане на покупната цена. Нотариусът не изпълнил едно от основните си задължения, а именно- да опази правата и интересите на страните, да изясни тяхната воля и фактическо положение и да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици. Следвало да се има предвид, че ако това задължение било изпълнено, щели да се отстранят и многобройните правописни грешки допуснати при изготвянето на проекта за нотариален акт. Отделно от горното, ищецът Л. Х. положил своя подпис само и единствено на последната страница на нотариалния акт, а първите страници въобще не му били представени, за да се запознае с тяхното съдържание. Евентуално, ако съдът приемел, че не е налице основание за прогласяване на нищожността на сделката на посочените по- горе основания, ищците заявяват, че желаят развалянето й, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, поради това, че ответникът Л. Х. и към настоящия момент, не е получил сумата от 9 020. 88 лв. В нотариалния акт било отбелязано, че продажната цена му е изплатена от купувача напълно и в брой преди подписването му, но същевременно не бил приложен документ, който да докаже, че посочената сума в действителност е платена. Подобна цена не била платена от купувача нито преди подписване на нотариалния акт, нито след това. Горното неизпълнение било съществено за договорната връзка, което пораждало правото на продавача да упражни потестатативното си право да развали сключения Договор. За изявление в тази насока следвало да се счита и предявяването на настоящата исковата молба. В съдебно заседание ищците и проц. им представители не се явяват. В писмена защита подържат доводите си. Ответниците, в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, са депозирали писмен отговор, в който оспорват изцяло предявените искове. Не оспорват обстоятелството, че ответникът Т. Г. и ищецът Л. Х., на 29.09.2010г. са сключили Предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, нотариално заверен, по силата на който, са се задължили в бъдеще да сключат окончателен договор, съгласно който, ищецът Л. Х. да отстъпи право на строеж върху процесния имот, а ответникът Г. да построи върху него жилищна сграда, като обезщетение на отстъпеното право на строеж, като ответникът щял да изгради обекти, собствеността върху които, да запази за себе си. В изпълнение на Предварителния договор, ответникът Г. проектирал за своя сметка, жилищна сграда, и ищецът му учредил право на строеж върху процесния имот, съгл. Нотариален акт за учредяване право на строеж с вх. рег. № 06.12.2010г., Акт № том . по описа на Служба по вписванията при Районен съд- [населено място], като след учредяване на правото на строеж, ответната страна изградила, съгласно договореното с ищеца, сградата, предмет на правото на строеж, вкл. и обектите, които останали в собственост на ищеца и същия получил като обезщетение. Съгл. чл. 15 от сключения между страните Предварителен договор, ищецът Х. се задължил след подписване на Акт- образецна сградата, да прехвърли ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, върху който била построена сградата, и като гаранция за това прехвърляне, в чл. 18 от Предварителния договор, ищецът Х. поел ангажимент да не прехвърля поземления имот на трети лица, нито пък да го обременява с вещни тежести. В чл. 15 от Предварителния договор бил уговорен и размера на ид. ч., които ищецът следвало да прехвърли, а именно- те трябвало да бъдат съответни на % от отстъпеното право на строеж. Ответникът Г. снабдил сградата с Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 2/ 19.09.2012г. издадено от Община Б., и след това започнал да събира документите за прехвърляне на ид. ч. от поземления имот. Уговорена била и цена, която да бъде заплатена на ищеца и това станало като преди сключване на сделката на 13.12.2012г., цената му била платена. В т. 2 от съставения за покупко- продажбата на 13.12.2012г. нотариален акт, било описано, че покупко- продажбата се извършва в изпълнение на чл. 15 от Предварителния договор, сключен между страните. Изрично се записало, че ищецът е получил изцяло и в брой, преди подписване на нотариалния акт, продажната цена. Пред нотариуса ищецът потвърдил това обстоятелство. Предвид това, ответната страна счита, че са неверни твърденията, че ищецът не е имал надлежно формирана воля за прехвърляне правото на собственост върху процесния имот. Напротив, още със сключването на Предварителния договор, страните договорили прехвърлянето на 67 % от собствеността върху поземления имот. Изпратената нотариална покана от ищеца Х. с рег. № на Нотариус И. К., била в отговор на изпратената от ответниците нотариална покана с рег. № от 21.01.2013г. на Нотариус Г., с която ищцовата страна била уведомена, че е взето решение за разпределение ползването на процесния съсобствен имот. Разпределението на правото на ползване било предмет на Гражданско дело № / 2013г. по описа на БРС с предмет- чл. 109 ЗС. Твърди се в отговора, че в никой момент ищците не оспорвали собственическите права на ответниците върху поземления имот, а факта на сключения по- рано между страните Договор за разпределение на ползване, още веднъж доказвал, че е абсолютно невярно твърдението на ищеца Х., че той си е мислил, че с Нотариалния акт за покупко- продажба от 13.12. 2012г. страните си разпределяли всъщност празното дворно място, доколкото разпределението вече било факт. Атакуваната сделка не била с невъзможен предмет доколкото не съществувала законова забрана да се продават 67 % от поземления имот, които се равнявали на/ 433.20 ид. ч. от същия. Оспорва се твърдението на ищците, че не им бил четен нотариалния акт, и, че не били получили продажната цена. Ищецът Х. посещавал няколкократно нотариуса преди изповядване на сделката, при които посещения, подробно му било разяснено какво и за каква цена ще се продава, и всички подробни параметри по сделката. В деня на сделката на въпроса на нотариуса получил ли е продажната цена, ищецът Х. отговорил утвърдително и удостоверил с подписа си този факт. В съдебно заседание ответникът Т. Г., лично, и с проц. си представител- адв. А., заявява, че поддържа доводите изложени в отговора на исковата молба. Анализа на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, сочи на установено от фактическа страна следното : С Констативен нотариален акт № том peг. № дело № / 2007г. и Нотариален акт за поправката му № том , peг. № дело № 2007г., и двата по описа на Нотариус И. К., ищецът Л. Х., е признат за собственик, на основание наследствено правоприемство, на следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с начин на трайно ползване- "за друг вид обществен обект, комплекс", с трайно предназначение "урбанизирана", с идент. №, с площ кв. м., по кадастралната карта на [населено място], с ЕКАТТЕ 9, Община Б., Област Б., одобрена със Заповед № РД-/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота : [населено място], ул. "А Х" № при граници /съседи/ : имот с идент. № имот с идент. № ; имот с идент. № и имот с идент. № който имот по документ за собственост, представлява : ПАРЦЕЛ с пл. №в кв. по плана на [населено място], с площ от 433. 20 кв. м., при граници /съседи/ : от две страни улица, парцел IV- 536 и наследници на К. П. /л. 8 и 9 от делото/. През 2010г., ищецът Л. Х., сключил с първия ответник- Т. Г., Предварителен договор за учредяване право на строеж върху процесния недвижим имот- Поземлен имот с идент. № , нотариално заверен, по силата на който, страните се задължили в бъдеще, да сключат окончателен договор, съгласно който, ищецът Л. Х. да отстъпи право на строеж върху обекти, които ще бъдат изградени в жилищната сграда, която ответникът Г. ще построи в имота, като обезщетение за отстъпеното му право на строеж, собствеността върху които, последния ще запази за себе си. Предвидено е в чл. 1./1/ от договора, че учредителят на правото на строеж- ищецът Х. ще запази собствеността върху 33 % от обектите, които ответникът ще изгради, а последния ще придобие собствеността върху 67 % от тях. В чл. 15 от същия предварителен договор, страните изрично са предвидили, че ищецът Л. Х. след подписване на Акт се задължава да прехвърли на ответника Л. Г., идеални части от правото на собственост върху Поземления имот, съобразно архитектурния проект на сградата по чл. 1 от договора, т. е. съответни на % съобразно отстъпеното право на строеж. Съобразно чл. 18 от договора, ищецът Х. поел ангажимент да не прехвърля поземления имот на трети лица, нито да го обременява с вещни тежести /л. 14- 18 от делото/. С Нотариален акт за учредяване на право на строеж от 06.12.2010г. №, том , peг. № , дело №/ 2010г. по описа на Нотариус И. К., ищецът Л. Х. и ответникът Т. Г., сключили окончателния акт, по силата на който, страните индивидуализирали обектите, собствеността върху които ищецът запазва, като собственик на терена /поземления имот/, и съответно собствеността върху които ответникът ще придобие, заради реализираното от него строителство, използвайки за основа договорените вече % /ид. ч./ от предварителния договор/л. 19- 21 от делото/. С Нотариална покана от 21.01.2013г. с peг. № , том, Акт № по описа на Нотариус М. Г.- К., отправена от ответниците до ищеца Л. Х., първите са уведомили Х., че като съсобственици общо на 300/ 448 ид. ч. от Поземлен имот с идент. № , т. е. на повече от половината от същия, са взели решение по чл. 32, ал. 1 от ЗС, за начина на разпределение на ползването на изградените в имота 5 бр. паркоместа, отчитайки и съобразявайки притежаваната от ищеца ид. ч. от същия- 148/ 448 ид. ч. /л. 23 от делото/. С Нотариална покана от 28.01.2013г. с peг. № том Акт № по описа на Нотариус И. К., изходяща от ищеца Х., и отправена до ответниците, първият заявява, че счита само себе си, за единствен собственик на Поземлен имот с идент. № и, че никога не бил прехвърлял собственост или право на ползване върху същия имот на друго лице. Не се оспорва обстоятелството че ответниците притежават собственост но само върху част от обектите находящи се в изградената в южната част на имота жилищна сграда с идент. № , не и върху самия имот. Същата е връчена, срещу разписка, на 30. 01.2013г. на ответниците /л. 22 от делото/. С Договор за разпределение правото на ползване върху недвижим имот от 22.03.2012г. /с нот. заверка на подписите на Нотариус И. К./, ищецът Л. Х. и ответникът Т. Г., в качеството си на собственици на обекти в жилищна сграда, изградена в Поземен имот с идент. № ., са си разпределили правото на ползване на външните паркоместа /към жилищната сграда/ в имота, като всеки от тях е поел задължението да ползва облагородява и експлоатира съответни ид. ч. от имот- ищецът Х.- 33 % от същия, а ответникът- 66 %, като взаимно са поели ангажимента, всеки да осигури на другия свободно и безпрепятствено минаване, през неговата част от имота /л. 63 от делото/. Видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация № / 19.09.2012г. на Главния архитект на Община Б., жилищната сграда, изградена от ответника Г. в процесния недвижим имот, е въведена в експлоатация, като отговаряща на всички законови изисквания /л. 67 от делото/. С Договор за покупко- продажба от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт № , том , peг. № , дело № 2012г. по описа на Нотариус И. К., ищецът Л. Х. е продал на първия ответник- Т. Г., 67 % от процесния недвижим имот, за сумата от 9 020. 88 лв., която е била изплатена напълно и в брой преди подписването му /л. 64- 65 от делото/. От представените Удостоверения за семейно положение, съпруг и деца № / 10.05.2014г. и № / 10.05.2014г., издадени от Община Б., се установява че ищецът Л. Х. се намира в законен граждански брак с ищцата Г. А. Х., а ответниците Т. Г. Г. и М. М. Г., са също в такъв /л. 88 и 89 от делото/. Приета като доказателство по делото в цялост е и изпратената от Нотариус И. К. нотариална преписка, във връзка с изповядването на атакуваната сделка от 13.12.2012г. /л. 118- 139 от делото/. От показанията на свид. П. И., ангажиран от ответната страна, се установява, че познава страните. Ищецът Л. Х. не бил точен човек, за разлика от ответника Г., на когото определено можело да му се има доверие. Свид. присъствал при Нотариус И. К. и Помощника й А. Б., преди около 4 години, когато Л. и Т., подписали суперфицията и Предварителния договор, за изпълнение на строежа на кооперацията, която сега била построена. Л. искал още тогава да прехвърли собствеността върху земята на Т., за да не плаща никакви данъци, но нотариусите му обяснили, че това може да се случи само при вземане на Акт № . Нотариусите няколко пъти помолили и двете страни да прочетат всички точки на договора. При Автокъщата на Т., Л. го молел да инвестира, да построи кооперацията. Л. бил човек, който не искал да плаща нищо, вкл. данъци. От ответника Г. той знаел, че са изплатени сумите за продажбата на имота по банков път. От показанията на свид. А. Б., ангажиран от ответниците, Пом. нотариус, се установява, че страните по делото му били лично познати, и отделно от това, били клиенти на нотариалната кантора, в която работел, от поне десет години. Процесният нотариалени акт преди да се подпише, бил прочетен и от двете страни, около три пъти, което било рядко срещано явление, но с оглед по- особените характерови особености на страните, те идвали да го четат още като чернова. Съдържанието на нотариалния акт им било известно още преди подписването на самата сделка. На самата сделка- 13.12.2012г. Нотариус И. К., изчела подробно съдържанието на целия нотариален акт, и след като страните заявили изрично, че са запознати с него и го одобряват, същия вече се подписал и от тях, и от нотариуса. Категорично ищецът Л. Х. бил наясно какво прехвърля и на кого прехвърля. Имало подписан по- рано и Договор за разпределение на ползване, както и Предварителен договор за учредяване правото на строеж на същия имот, и нотариалния акт завършвал всички тези подписани между страните договори. Л. Х., по принцип, бил много мнителен човек и всеки път поне по три пъти питал за едно и също нещо, и всеки път му се обяснявал най- подробно всеки детайл, така че била изключена вероятността да е бил подведен или да не е знаел какво подписва. Свид. нямал конкретен спомен ищецът Л. Х. да е потвърдил за цената, но след като подписал нотариалния акт, следвало да се приеме, че тя е била получена и изчистено всичко като взаимоотношения между тях, доколкото и не било записано някакво разсрочено плащане в бъдеще време в самия нотариален акт, а и Нотариусът задавал винаги въпроса дали е платено всичко. Ако продавачът заявил, че е получил цената, това се отразявало в нотариалния акт задължително и в случая това било отразено на стр. 2 от процесния нотариален акт. Нотариусът нямал задължение да изисква разписки за платената сума, достатъчно било само волеизявлението на страната. Задължение за събиране на банкови платежни документи имало само, когато сумата по сделката надвишава 10 000 лв. по Закона за мерките срещу изпирането на пари, за сумите под 10 000 лв., както бил случая, било достатъчно волеизявлението на страните, обективирано в нотариалния акт. Още изначално уговорката между страните била да се прехвърлят 67 % от процесния имот и нямало никаква законова забрана да се изповяда такава сделка, за % от правото на собственост. Страните имали подписан Договор точно с тези % и те изрично желаели да бъде съобразен нотариалния акт с подписания между тях по- рано договор. Л. Х. искал да бъде прехвърлен още в по- ранен момент имота, но изрично в Договора било записано, че това трябва да стане след издаване на Акт № Като причина, ищецът Х. сочел, че иска това, защото му се начислявали данъци за земя, която не можел да ползва. Ответнкът Т. Г. след като се снабдил с Акт № веднага след това, се направила и самата сделка, както било по Договор. Свид. заверил нотариално подписите на страните по Договора за разпределение на ползване, и тогава пак било разяснявано неговото съдържание и защо се подписвал този Договор. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи : Предявените искове от ищцата Г. А. Х., срещу ответниците Т. Г. Г. и М. Г., са процесуално недопустими, и поради това, същите ще следва да се оставят без разглеждане, а производството по тях, да се прекрати. Съображения. Безспорно е, че съобразно т. 6 на ТР на ОСГТК на ВКС на РБ № 1/ 2013г., е недопустимо упражнена процесуалната легитимация /активна или пасивна/, когато на страната на ищеца, или на ответника, не участват задължителни другари, каквито безспорно са и съпрузите. Посочената т. 6 обаче намира приложение само тогава, когато придобито, респ. полученото при евентуално позитивно решение, би било в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Настоящият случай не е такъв. Макар да са били безспорно съпрузи двамата ищци към датата на сключване на атакуваната сделка от 13.12.2012г., чрез тази сделка ищецът Л. Х. се е разпоредил с имот, който е бил негова лична собственост, а не е бил в режим на СИО. Това е така поради факта, че видно от Констативния нотариален акт № , том, peг. № дело № / 2007г. и Нотариалния акт за поправката му № , том , peг. № , дело №/ 2007г., и двата по описа на Нотариус И. К., ищецът Л. Х., е признат за собственик, на основание наследствено правоприемство, на процесния недвижим имот с идент. № . Доколкото съобразно СК, придобитото чрез наследяване не е в режим на СИО, поради липсата на съвместен принос в придобиването му от страна на другия съпруг, то същото представлява лична собственост на придобилия го- наследника /правоприемник/, какъвто в случая се явява само и единствено ищецът Л. Х., не и съпругата му- Г. Х.. В този смисъл за последната отсъства наличието на какъвто и да е правен интерес от прогласяване на нищожността на атакуваната сделка, на каквото и да е основание, доколкото дори и при позитивно решение по спора, тя не би придобила права, а същите биха били придобити /биха могли да се върнат само в патримониума на техния титуляр/, какъвто тя никога не е била и какъвто до изповядването на атакуваната сделка е бил само ищецът Л. Х.. Ето защо, съдът счита, че предявените от нея искове срещу ответниците, са процесуално недопустими, и поради това следва същите да се оставят без разгрлеждане, а производството по делото, в тази част, следва да се прекрати. Предявените искове от ищеца Л. К. Х., обаче, са процесуално допустими- налице са активно и пасивно легитимирани страни /ответниците са придобили правата по сделката в режим на СИО, доколкото тя е покупко- продажба, макар само ответникът Г. да е участвал като страна в нот. производство/ и правен интерес от тяхното предявяване- ищецът претендира обявяване нищожността на сделка- покупко- продажба, на главно, и съответно предявени при условията на евентуалност, основания за нищожност, и спрямо тях, при условията на евентуалност, искане за разваляне на сключения на 13.12.2012г. облигационен договор, поради твърдяно неизпълнение на насрещното задължение, за заплащане на продажната цена. По съществото на доводите : Исковете са неоснователни. По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12. 2012г., обективиран в Нотариален акт № , том , peг. № , дело № / 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради липса на съгласие между страните, относно съществените елементи на договора. Твърди се, челипсвало съвпадане на двете насрещни волеизявления на страните по сделката- продавач и купувач по съществените и параметри, което се дължало на факта, че ответникът Г. умишлено въвел в заблуждение ищеца Х., уверявайки го, че целта на извършваната сделка не била покупко- продажбата на % от правото на собственост върху процесния поземлен имот, а извършване на разпределение на ползването му. Искът по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за нищожност на договора за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, не е нищожен на предявеното основание- липса на съгласие между страните. Липсата на съгласие, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, е налице когато изявлението е направено несериозно, ”на шега”, без намерение за обвързване, или когато лицето се е намирало в състояние на “съзнателна липса на съгласие” поради упражнено насилие над него или поради други причини. В случая изобщо не се твърди, ищецът Л. К. Х., да е страдал от слабоумие или душевна болест, поради което да не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, съответно да е бил поставен под запрещение към момента на сключване на атакуваната сделка, доколкото ако последното не е факт, а се твърдеше такава невъзможност да се разбира свойството и значението на извършеното от него и да се ръководят постъпките, би било налице основание за иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, какъвто случай, настоящия не е. Не се твърди по отношение на ищеца Х., да е било оказано и физическо насилие, в който случай, отново би било налице опорочаване на волята му, респ. невъзможност такава въобще релевантно и съзнателно да се формира. Липсват наведени твърдения и той /поради някаква причина/ да е сключил сделката ”на шега”, и без намерие за сериозно обвързване. Тоест самите фактически твърдения на ищеца в исковата молба, водят до извод за несъставомерност на твърдения порок. Наведените доводи, че ищецът бил ”въведен в умишлено заблуждение” от ответника, също не водят изначално до наличието на твърдения порок- липса на съгласие, доколкото ако една от страните е въведена в заблуждение относно съществените елементи на договора от другата, то това принципно би могло да е основание за унищожаване на сделката, с иск по чл. 29 от ЗЗД поради измама, или евентуално поради незнанието на определени факти и обстоятелства, с иск за унищожаване поради грешка по чл. 28 от ЗЗД. Такива искове в настоящия процес обаче не са предявени, поради което е и безпредметно да се коментират подобни незаявени по съответния процесуален ред от ищцовата страна, пороци. За пълнота на изложението следва да се посочи, че абсолютно и напълно съзнателно, според настоящият състав на БРС, страните са сключили атакуваната на 13.12.2012г. сделка помежду си и много добре същите са били наясно с параметрите й, и са целяли настъпването на правните и последици. Още през 2010г. страните са сключили помежду си предварителен договор за учредяване на суперфиция, по силата на който, ищецът Х. е поел задължението да прехвърли с окончателен акт правото на строеж върху 67 % от обектите, които ответникът Г. ще изгради в собствения му към онзи момент, процесен недвижим имот. Съгл. Чл. 15 от същия този договор след подписването на Акт образец № , ищецът е поел изрично задължението да прехвърли на ответника Г., и съответна част /67 %/ от правото на собственост върху самия поземлен имот, съответна на притежаваната от страните собственост в изгражданата от ответника жилищна сграда, съобразно одобрения архитектурен проект по чл. 1 от договора. Като гаранция за това, прехвърлителят- учредител на суперфицията- ищецът Х. е поел задължението да не прехвърля имота на трети лица, нито да го обременява с тежести. Именно с оглед постигнатните от по- рано договорки, след като на 19.09.2012г., е издадено Удостоверението за въвеждане в експлоатация на изградената в южната част на имота жилищна сграда, построена от ответника Г., по-малко от 3 месеца, след това, основавайки се и на съглашението по чл. 15 от Предварителния договор от 2010г., страните са извършили атакуваната сделка. Абсолютно в същата насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели- И. и Б., които са в течение на отношенията между страните, още 2010г., насетне, и които също са абсолютно категорични, че винаги пред тях, ищецът Х. е заявавал намерението си не само да учреди на ответника Г. суперфиция върху 67 % от изградените в жилищната сграда имоти, но да се разпореди в негова полза и същата част от правото на собственост върху самия позезмлен имот /свид. Б. неколкократно като Пом. нотариус е възприемал подобни изявления заявени от ищеца Х., и е категоричен, че последния многократно е питал за подробности относно всяка от сключваните между страните сделки/. Нещо повече, ролята на косвено доказателство за това, че още преди сключването на атакуваната сделка, страните са желаели настъпването на резултата й, играе и представения от ответниците Договор за разпределение на правото на ползване от 22.03.2012г., от съдържанието на който, опрределено също може да се изведе извод, че в своите вътрешни отношения страните са се третирали като съсобственици на поземления имот, доколкото взаимно са си обещали, че няма да пречат на преминаването на единия от тях, през частта на другия, от имота. Ясно е, че доколкото липсват данни преди 13.12.2012г. ответниците да са придобили право на собственост върху поземления имот, няма като какъв, на 22.03.2012г., ищецът Х. да е договарял с ответника Г., разпределение на ползването на имота, ако самият той не е бил наясно, че за да се случи вече договореното ползване, следва да бъде прехвърлено и самото на право на собственост върху него. Извод в противна насока не следва и от представената от ищеца Х. нотариална покана, доколкото същата следва изповядването на атакуваната сделка, и е резултат от вече получената от ответниците друга нот. покана, с която Х. е бил уведомен за решението им относно начина на разпределение на съсобствения вече позмемлен имот /паркоместата в същия/. Отделно от това, настъпилата евентуална промяна в намеренията на страната- продавач, след изповядване на покупко- продажбата е без значение за настъпване на правните и последици, вкл. вещно- транслативния й ефект, и независимо от какви фактори се влияе тя, същата е изцяло ирелевантна. Предвид отхвърлянето на това основание за нищожност, заявено като главно, съдът дължи произнасяне и по второто сочено, при условията на евентуалност, основание за нищожност- това по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт № , том , peг. № , дело № / 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради невъзможен предмет. По смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически, извадена е от гражданския оборот, или не отговаря на установените в действуващия устройствен закон, изисквания за самостоятелен обект, т.е. с оглед тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. Преценката следва да бъде извършена с оглед състоянието на вещта към момента на извършване на разпореждането. В настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези- поземления имот си е съществувал към 13.12.2012г. /съществува и към момента/, не е изваден от граждански оборот, и отговаря на изискването за самостоятелен обект. Съображението на ищеца, че не можело да се прехвърля процент от правото на собственост от даден имот, а било задължително същият да бъде остойностен в ид. ч. е абсолютно неправилно, като не намира опора, нито в закона, нито в съдебната практика, а даже и в тероията. Всички те са категорични, че дали ще се прехвърли правото на собственост в съответни ид. ч., или като процент от притежавания обем собственост, е без всякакво значение, след като е налице ясна и недвусмислена индивидуализация на обема на прехвърляните права. В този смисъл и не е налице невъзможен предмет на процесната покупко- продажба. Предвид отхвърлянето и на това второ основание за нищожност, заявено като главно, спрямо първото, съдът дължи произнасяне и по третото заявено, отново при условията на евентуалност, основание за нищожност- това по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 576 от ГПК вр. чл. 579, ал. 1 от ГПК, за прогласяване на нищожността на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт № том , peг. № , дело №/ 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради нарушаване от Нотариуса на императивното изискване по чл. 579, ал. 1 от ГПК за прочитане на участващите в нотариалното производство лица на съдържанието на акта. Съгл. чл. 576 от ГПК “Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши /чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575/, както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 /относно личното явяване на участващите лица/, чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2. Съгл. чл. 579 от ГПК, нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи. Безспорно е, че Н.. акт за изповядваната сделка, в частта в която е отразено изявлението на нотариуса за спазване на изискването на чл. 579, ал. 1 от ГПК /за прочитане на присъстващите лица на съдържанието на акта/, представлява официален свидетелстващ документ, доколкото е извършено от длъжностно лице- Нотариус, в кръга на дадената му по закон удостоверителна компетентност относно изповядването на правни сделки. Именно защото в тази част той представлява официален удостоверителен документ, същият има обвързваща материална доказатерствена сила за това, че отразеното в него съответства изцяло на действителността, вкл. отбелязването, че е спазена процедурата по чл. 579, ал. 1 от ГПК. Вярно е, че същата може да бъде оборена по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, но такова производство не е било открито по искане на никоя от страните в настоящото производство. При това положение не съществува за съда никаква правна възможност да не зачете удостовереното от нотариуса, вкл. и досежно спазването на чл. 579, ал. 1 от ГПК. Данни в противна насока липсват. Даже напротив- изцяло от показанията на свид. Б.- Пом. нотариус, участвал активно и в тази, и в предходните сключени между страните сделки, се установява, не само спазването на всички императивни правила на нотариалното производство досежно атакуваната сделка вкл. и чл. 579, ал. 1 ГПК, но и обстоятелството, че дори и преди изповядването й, и по време на него, и двете страни, особено ищецът Х., е бил абсолятно наясно с нея. В този смисъл и това основание за нищожност не е налице. Предвид отхвърлянето и на това трето основание за нищожност, съдът дължи произнасяне и по заявения при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт № , том , peг. № , дело № / 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради неизпълнение на задължението на купувача по сделката да заплати продажната цена. Съгл. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Съгл. ал. 3 на същия член- развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това. В настоящия случай ищецът Х. обуславя основанието за разваляне на договора с тезата си, че не е получил, като купувач по сделката, посочената в нот. акта продажна цена от 9 020. 88 лв. Константна е практиката по реда на чл. 290 от ГПК на ВКС на РБ, в насока, че “нотариалния акт за правна сделка, представлява официален свидетелстващ документ, в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни. Нотариалният акт в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача е частен свидетелствуващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. Този факт може да се е осъществил обективно, може и да не се е осъществил, затова частните свидетелствуващите документи могат да бъдат верни или неверни, т. е. може да се установява неистинността им. Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на представилата го страна. В случая това е ищецът Х.. Опровергаването на документа, в частта на волеизявленията на страните, е ограничено до вида на доказателствените средства- изключване на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частен документ изхождащ от страната, освен в хипотезата на чл. 164, ал. 2 ГПК- Решение № 402 от 17.01. 2012г. на ВКС по гр. д. № 449/ 2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Л. Б. и др. В настоящия случай изобщо ищцовата страна, чиято бе доказателствената тежест за това не успя да ангажира никакви доказателства, в твърдяната насока- че не съответства на действителността собственото и изявление, инкорпорирано в нот. акт, че е получила напълно и в брой, преди извършването на сделката, продажната цена. Даже напротив- от показанията на разпитаните свидетели, ангажирани от ответниците, се установи, че цената е била заплатена и ищецът Х. е нямал никакви претенции в тази насока. А съвсем отделен е въпросът, че с оглед стойността на договора- 9 020. 88 лв. не е било налице никакво нормативно изискване плащането на същата да стане задължително по точно определен начин- напр. по банков път, нито пък някоя норма на ГПК, вменява изискване като условие за валидност на сделката, заплащането на продажната цена да става пред нотариуса, или той да изисква и прилага по преписката съответния документ, удостоверяващ получаването на сумата. Поради това и този иск е изцяло неоснователен и недоказан, доколкото не се установи, да е налице неизпълнение на задължение на ответниците по иска, обуславящо разваляне на сключиния помежду им договор на 13.12.2012г. С оглед изхода на спора и изрично направеното искане за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че ищецът Л. Х. следва да бъде осъден да заплати на ответника Т. Г. /доколкото само той е представил доказателства за такива/, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените отГ. А. Х., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. “А.” № чрез проц. и представители адв. В. Д.- САК и адв. Р. К.- КАК, със съдебен адрес : [населено място], бул. ”Х.” № вх. А, срещу Т. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. “О.” №, вх ет. ап М. М. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. “А.” №, искове както следва : 1. Главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12. 2012г., обективиран в Нотариален акт № , том peг. № дело № / 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради липса на съгласие между страните, относно съществените елементи на договора; 2. Предявения спрямо него, при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на първия иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт №, том , peг. № дело № / 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради невъзможен предмет; 3. Предявения при условията на евентуалност, и в случай на отхвърляне на втория иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 576 от ГПК вр. чл. 579, ал. 1 от ГПК, за прогласяване на нищожността на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт № том , peг. № дело № / 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради нарушаване от Нотариуса на императивното изискване по чл. 579, ал. 1 от ГПК за прочитане на участващите в нотариалното производство лица на съдържанието на акта; 4. Предявеният при условията на евентуалност, и в случай на отхвърляне на третия иск, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт № том , peг. № дело № 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради неизпълнение на задължението на купувача по сделката да заплати продажната цена, като процесуално недопустими, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ, предявените от Л. К. Х., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. “А.” № , чрез проц. му представители адв. В. Д.- САК и адв. Р. К.- КАК, със съдебен адрес : [населено място], бул. ”Х.” № вх. срещу Т. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. “О.” № вх. ет. ап. и М. М. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. “А.” № 17, ет. 1, ап. 1, искове както следва : 1. Главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12. 2012г., обективиран в Нотариален акт № , том , peг. № , дело № / 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради липса на съгласие между страните, относно съществените елементи на договора; 2. Предявения спрямо него, при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на първия иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт №, том, peг. №, дело № 0/ 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради невъзможен предмет; 3. Предявения при условията на евентуалност, и в случай на отхвърляне на втория иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 576 от ГПК вр. чл. 579, ал. 1 от ГПК, за прогласяване на нищожността на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт №, том , peг. № , дело №/ 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради нарушаване от Нотариуса на императивното изискване по чл. 579, ал. 1 от ГПК за прочитане на участващите в нотариалното производство лица на съдържанието на акта; 4. Предявения при условията на евентуалност, и в случай на отхвърляне на третия иск, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 13.12.2012г., обективиран в Нотариален акт №, томpeг. №дело № / 2012г. на Нотариус И. К.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], поради неизпълнение на задължението на купувача по сделката да заплати продажната цена ОСЪЖДА Л. К. Х., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. “А.” № да заплати на Т. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул. “О.” № , вх. А, ет. 4, ап. 12 сумата от 900. 00 лв. /деветстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- [населено място], а в частта, досежно прекратяването на производството по делото по предявените от Г. А. Х. искове, същото има характера на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд- [населено място]. Районен съдия : |