№ 2828
гр. Варна, 17.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
*******й Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100500901 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по въззивна жалба вх. № 27104/25.03.2025г. от С. Й. Д.
ЕГН ********** от гр. Варна, ************, чрез адв. К.С., срещу решение №
843/10.03.2025г. по гр.д. № 20243110107823 по описа за 2024г. на ВРС в частта, в която е
осъден да заплаща за детето ******* С. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Т. Б. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ********* и настоящ
адрес гр. Варна, *************, ежемесечна издръжка за разликата над 350.00лв. до
присъдените 500.00лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2024 г. до
настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, на осн. чл.
143 от СК както и в частта, в която е осъден да заплаща за детето ******* С. Д., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Т. Б. Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Варна, ********* и настоящ адрес гр. Варна, *************, издръжка
за минал период, а именно за периода от 25.06.2023 г. до 24.06.2024 г. в размер на 3045, 50
лв., на осн. чл. 149 от СК.
Намира първоинстанционното решение в обжалваните части за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и
необоснованост.
Неправилно ВРС не е взел предвид задължението на бащата към УниКредит Булбанк
при определяне възможностите му да изплаща толкова голяма сума за минал период, по
който е заплащал месечни вноски от по 562.83лв. и предстои да заплаща още 111 месеца.
Позовава се на споразумение от 13.09.2023г., което сочи, че представя, но такова писмено
доказателство не е представено по делото Страните са се споразумели, че С. Д. ще заплати
на Т. Ц. сумата от 20000.00лв., за всички разходи, които в хода на съвместния им живот са
1
били заплатени от нейната банкова карта, за закупуване на материали, обзавеждане,
оборудване, климатици и др.подобни, описани по вид, цена и дата в Приложение № 1,
неразделна част от споразумението. С подписите си, според страната са удостоверили, че
сумата е получена вече и не се дължи под формата на месечна издръжка за детето *******.
За заплащане на тази сума С. Д. е сключил договор за потребителски кредит № 5769078,
първата вноска по който е 562.83лв., заплатена на 14.09.2023г. с банков превод. Въз основа
на постигнатото споразумение С. Д. е заплатил на Т. Ц. сумата от 20000.00лв. По този начин
той е овъзмездил майката за издръжката на детето по време на съвместното им съжителство,
като е осигурявал грижи и покривал ежедневните разходи, а след раздялата й е заплатил
стойността на мебелите и техниката, останали за ползване от нея и детето. Тогава е имал
значително по-висок доход и очевидно той е осигурявал преобладаващата част от
издръжката на семейството, включително на детето. Ето защо смята, че следва да се вземат
предвид вноските по този кредит при определяне възможността да заплаща издръжка за
минал период. Сочи още, позовавайки се на събраните гласни показания на разпитаните
свидетели, че след раздялата родителите са полагали равностойни грижи. Бащата е вземал
сина си всеки петък след детската градина и то е оставало при него до понеделник сутрин,
когато го водел в детска градина „Теменужка“. През седмицата детето е било на безплатните
грижи в детската градина, а в тежест на майката са били само вечерите за детето, доколкото
всички останали разходи, според разпитаните свидетели са се поделяли между двамата
родители-платени прегледи, лекарства, облекло и др. Ето защо неправилно е уважен иска с
правно осн. чл. 149 от СК, след като е прието, че двамата са полагали равностойни грижи,
още повече, че признати документално разходи от 2119.90лв. за периода от раздялата на
родителите през м.март 2023г. до подаване на исковата молба и сумата от 1754.50лв. за
период от една година назад от датата на завеждане на иска-12.06.2024г. Неправилна е и
преценката на съда, че детето ******* редовно посещава баскетбол и уроци по „скоростно
четене“. Детето и до момента не може да чете. Платена е една такса за нуждите на
производството. И за баскетбол е платена една месечна такса от 90.00лв. за м.юни 2024г.
Детето е посетило тренировки само веднъж. След приключване на последното о.с.з. на първа
инстанция е възстановен обичайния режим на лични отношения и бащата пак взема при себе
си детето от учебното заведение в петък вечер и то остава при него, като го връща на
училище в понеделник сутринта.
Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части-за
заплащането на издръжка за минал период и за текуща издръжка за разликата над 350.00лв.
до присъдените 500.00лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Т. Б. Ц. ЕГН **********, като майка
и законен представител на детето ******* С. Д., ЕГН **********, двамата от гр. Варна,
*********, чрез адв. П.Г., в който е изложено становище за това, че въззивната жалба е
изцяло неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно,
мотивирано, при вярно установена фактическа обстановка. Смята, че въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение. Без значение по спора са облигационните задължения
2
на бащата, доколкото се определя размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете и
задължението на родителите е безусловно. Освен това кредитът е взет за придобиване,
построяване и ремонт на обзавеждане на имот на С. Добре. Правилно е прието, че
закупуването на недвижим имот всъщност е увеличило имуществото на длъжника и
възможностите му да дава издръжка. Майката също има кредит, който изплаща, но това е
ирелевантно за спора обстоятелство. Споразумението между родителите касае уредба на
имуществените отношения между тях по повод обезщетение за извършените от Т. Ц.
подобрения в имот лична собственост на С. Д. и няма нищо общо с предмета на нас
неправилно е уважен иска с правно осн. чл. 149 от СК, след като е прието, че двамата
са полагали равностойни грижи, още повече, че признати документално разходи от
2119.90лв. за периода от раздялата на родителите през м.март 2023г. до подаване на исковата
молба и сумата от 1754.50лв. за период от една година назад от датата на завеждане на иска-
12.06.2024г. Неправилна е и преценката на съда, че детето ******* редовно посещава
баскетбол и уроци по „скоростно четене“. Детето и до момента не може да чете. Платена е
една такса за нуждите на производството. И за баскетбол е платена една месечна такса от
90.00лв. за м.юни 2024г. Детето е посетило тренировки само веднъж. След приключване на
последното о.с.з. на първа инстанция е възстановен обичайния режим на лични отношения и
бащата пак взема при себе си детето от учебното заведение в петък вечер и то остава при
него, като го връща на училище в понеделник сутринта.
Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части-за
заплащането на издръжка за минал период и за текуща издръжка за разликата над 350.00лв.
до присъдените 500.00лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Т. Б. Ц. ЕГН **********, като
майка и законен представител на детето ******* С. Д., ЕГН **********, двамата от гр.
Варна, *********, чрез адв. П.Г., в който е изложено становище за това, че въззивната жалба
е изцяло неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно,
мотивирано, при вярно установена фактическа обстановка. Смята, че въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение. Без значение по спора са облигационните задължения
на бащата, доколкото се определя размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете и
задължението на родителите е безусловно. Освен това кредитът е взет за придобиване,
построяване и ремонт на обзавеждане на имот на С. Добре. Правилно е прието, че
закупуването на недвижим имот всъщност е увеличило имуществото на длъжника и
възможностите му да дава издръжка. Майката също има кредит, който изплаща, но това е
ирелевантно за спора обстоятелство. Споразумението между родителите касае уредба на
имуществените отношения между тях по повод обезщетение за извършените от Т. Ц.
подобрения в имот лична собственост на С. Д. и няма нищо общо с предмета на настоящото
дело и издръжката на детето *******. Оспорват се твърденията, че разходите за тренировки
по баскетбол и курсове са еднократни и инцидентни. Детето посещавало тренировки, които
прекъснало по здравословни причини, свързани с диагностицираната при него
мононуклеоза, с препоръки от страна на лекаря за преустановяване на всякакво физическо
3
натоварване. Липсата на документация не означава, че тренировките не са били провеждани,
съответно на тяхно място няма нови занимания, които ангажират финансов ресурс. Невярно
е и твърдението, че детето не може да чете. Той чете, пише и смята отлично за възрастта си.
Освен това от есента тази година детето ******* ще бъде ученик в първи клас, което води до
увеличение на разходите. От май до септември съществува реална възможност да не
посещава общинска градина, което ще наложи допълнително средства за заплащане за
частна детска занималня. Дори и да не посещава тренировки по баскетбол, това не означава,
че не посещава други спортни занимания. ******* посещава театрална група по психодрама,
което налага ежемесечни разходи, за които представя доказателства. Освен това майката е
поела изцяло разходите за отпразнуване на рождения ден на детето, а бащата не е взел
никакво участие. Детето не прекарва с баща си всяка събота и неделя. Спазва се
определеният режим, макар, че майката насърчава контактите на детето и бащата.
Моли се за потвърждаване на обжалваното в съответните части решение на ВРС.
Претендира разноски.
След насрочване на делото в о.с.з. е постъпила молба вх. № 16830/12.06.2025г.,
изхождаща от въззивника С. Й. Д., действащ чрез адв. К. С., с която заявява, че оттегля
депозираната по-рано въззивна жалба № 27104/25.03.2025г.
Настоящият състав намира, че след като въззивникът, действащ чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител не поддържа подадената въззивна жалба,
производството по делото следва да бъде прекратено на осн. чл. 264, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 20253100500901 по описа за 2025 г. на ВОС, на
осн. чл. 264, ал. 1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4