№ 31532
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20211110165689 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно и следва да бъде уважено.
Доколкото с отговора на исковата молба е направено оспорване авторството на
приемо-предавателен протокол от 19.05.2018 г. досежно подписа на ответН.а, на ищеца
следва да бъдат дадени указания в срок до първото по делото открито съдебно
заседание да заяви дали ще се ползва от представения документ.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да
заяви дали ще се ползва от приемо-предавателен протокол от 19.05.2018 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА представените от ищеца със становище с вх.№133412/22.04.2024г.,
писмени документи.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите, посочени в
молба с вх. № 133412/22.04.2024 г., при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.А.Д., като вещото лице да се призове след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ПРЕДОСТАВЯ ПРОЦЕСУАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна да
формулира писмено допълнителни въпроси към вещото лице, в едноседмичен срок от
уведомяването си.
1
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.09.2024 г., 10:15 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „************“ ЕООД, твърди, че сключил с ответН.а договори за
наем на автомобил, съответно от 17.04.2018 г. с № ********* и от 17.05.2018 г. с №
***********, по силата на които отдал на ответН.а за временно и възмездно ползване
автомобил „************“ с рег. № **********, който впоследствие бил заменен с
автомобил „************“ с рег. № **********. В чл. 2, б. „г“ била уговорена наемна
цена в размер на 985.74 лева с ДДС за пробег до 2 500 км., като всеки изминат км. над
2 500 км. се заплащал допълнително от наемателя. Сочи, че при наемане на автомобил
„************“ с рег. № ********** на 17.04.2018 г., същият бил с пробег 21 190 км.,
а при окончателното връщане на автомобила на 18.09.2018 г., крайните километри на
пробег били 25 738 км. Излага, че за наемната цена на автомобила по договор №
********* била издадена фактура № ************ от 18.07.2018 г. за сумата от 985.74
лева с ДДС, като ответН.ът заплатил сумата в размер на 500 лв. била заплатена от
ответН.а. Ето защо в настоящото производство претендира разликата в размер на
485,74 лв. с ДДС, представляваща наемна цена по договор № ********* от 17.04.2018
г. за периода от 18.06.2018 г. до 18.07.2018 г., за която е издадена фактура №
************ от 18.07.2018 г. Сочи, че съгласно чл. 2, б. „г“ от договор №
*********** наемателят се задължил да заплати на наемодателя договорената цена за
ползване на автомобил с рег. № **********, допълнителна такса за изминатите
километри над определения лимит на пробега, както и такси за допълнителни услуги,
които наемателят е приел да ползва при наемане на автомобила, при условията на
договора, а съгласно чл. 2, б. „д“ се задължил да заплати на наемодателя обезщетение
за повреди, щети и липси, настъпили по време на ползване на автомобила, които не се
покривали от застраховката на автомобила. Твърди, че ответН.ът му дължи сумата от
1301,65 лева с ДДС по фактура № ************ от 18.09.2018 г., издадена по договор
№ ***********, от които сумата от 42,25 лв., представляваща цена на констатирана
липса на гориво и дължима на основание чл. 2, б. „д“ от договора, сумата от 48,90 лв.,
представляваща такса щета на лек автомобил с рег. № **********, констатирана с
приемо-предавателен протокол от 19.05.2018 г. и дължима на основание чл. 2, б. „д“ от
договора, 993,56 лв., представляваща наемната цена по договор № *********** за
периода от 18.08.2018 г. до 18.09.2018 г. Излага, че наемният автомобил е следвало да
бъде върнат от ответН.а в 11:00 ч. на 17.09.2018 г., а същият бил върнат в 21:40 ч. на
18.09.2018 г. Ето защо претендира от ответН.а и сумата в размер на 84,49 лв.,
представляваща цена за използването на лек автомобил с рег. № ********** по
договор № *********** два допълнителни дни, за която сума била издадена фактура
№ *********** от 18.09.2018 г. Излага, че съгласно чл. 2, б. „м“ от договора,
наемателят бил изцяло отговорен и за наложените административни глоби и/или други
имуществени административни санкции, наложени във връзка с ползването на
автомобила, като във всеки отделен случай дължал заплащането им в пълен размер,
ведно с допълнителна такса в размер на 20 евро без ДДС. Сочи, че във връзка
2
ползването на наемния автомобил по договор № *********** на ответН.а била
наложена глоба в размер на 35 лв. с електронен фиш серия К 2125855, както и глоба в
размер на 210 лв. с електронен фиш серия *********. Твърди, че посочените суми
били заплатени от ищеца, поради което на основание чл. 2, б. „м“ от договора
претендира връщането им от ответН.а. Претендира още и сумата в размер на 78,23
лева, представляваща сбора от две такси по чл. 2, б. „м“. Ето защо предявява
настоящите искове за осъждане на ответН.а да заплати на ищеца посочените суми,
ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира и разноски по производството.
ОтветН.ът – Н. Щ., чрез назначения си особен представител, оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Сочи, че доколкото
местоживеенето на ответН.а не било в Република България, то българският съд не
притежавал международна компетентност за разглеждане на делото, поради което
моли за прекратяване на същото. По същество релевира възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията. Твърди, че процесният автомобил с рег. №
********** не бил собственост на ищеца, поради което и за него не възН.вало
задължение за заплащане на наложените глоби, с оглед на което не възН.вало и такова
задължение за наемателя. Оспорва Общите условия на ищеца валидно да обвързват
ответН.а. Оспорва да е налице повреда по автомобил рег. № **********, както и
изминатите километри от страна на ответН.а, като в тази връзка оспорва подписа на
ответН.а в приемо-предавателен протокол от 19.05.2018 г. Оспорва представените по
делото договори за наем, както и издадените фактури във връзка със същите. Ето защо
моли за отхвърляне на предявените искове.
По иска с правна квалификация чл. 228 ЗЗД за заплащане на наемна цена в
тежест на ищеца е да докаже валидно възН.нало наемно правоотношение между
страните, елемент от съдържанието на което е задължението на ответН.а за заплащане
на наемна цена, свързана с ползването на вещта в претендирания размер, както и че
ответН.ът е ползвал наетия автомобил в исковия период.
В тежест на ответН.а и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга - плащане на дължимите суми в срок.
По предявените искове с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД ищецът следва да
докаже пълно и главно валиден договор за наем на превозно средство, че е изпълнил
задълженията си по сключения договор, че са били уговорени валидни клаузи за
неустойки в случай на неизпълнение на посочените задължения от ответН.а, както и
размера на претендираните неустоечни вземания.
В тежест на ответН.а и при доказване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3