№ 371
гр. София , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110207609 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-4332-003378/02.03.2021 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на В. П. Г. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 27.09.2020 г.,
около 09.14 часа, в гр. София, по ул. „А.М“ с посока на движение от бул.
****************“ с рег. № ********, срещу № 4В, при извършена проверка
и справка с ОДЧ е установено, че управлява МПС със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП на 25.06.2020 г.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице В. П. Г., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че
е извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, а не по чл.
140, ал. 1 ЗДвП. Изложени са съображения, че деянието не е извършено
виновно, доколкото жалбоподателят не е имал съзнание, че управляваният от
него автомобил е дерегистриран. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
1
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител.
Жалбоподателят поддържа подадената жалба по изложените в същата
съображения. В допълнение е посочено, че за проблемите с регистрацията на
автомобила е разбрал едва, когато е бил спрян за проверка от полицейските
служители.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 13.02.2020 г. Тони Илиев продал на К.Д К. К. товарен автомобил марка
„С, модел ДЖ“ с рег. № ********. К. не пререгистрирал автомобила в
ОДМВР-Кюстендил в двумесечен срок от придобиването му, поради което на
25.06.2020 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП ОДМВР-Кюстендил служебно
прекратило регистрацията му.
На неустановена по делото дата К.Д К. предал на В. П. Г. т.а. марка „С с
рег. № ******** за ползването му от последния, тъй като К. нямал СУМПС.
Нито К., нито В.Г. били уведомявани от страна на ОДМВР-Кюстендил или
друг държавен орган, че автомобилът е с прекратена регистрация, считано от
25.06.2020 г.
На 27.09.2020 г., около 09.14 часа, в гр. София, по ул. „А.М“ с посока на
движение от бул. „Сливница“ към ул. „3020“ В. П. Г. управлявал
горепосочения т.а. марка „С, модел ДЖ“ с рег. № ********. Срещу № 4В на
ул. „А.М“ полицейски служители спрели за проверка управлявания от
жалбоподателя Г. автомобил, като след справка в ОДЧ установили, че същият
е с прекратена регистрация, считано от 25.06.2020 г. В.Г. разбрал за
2
дерегистрирането на автомобила от полицейските служители по време на
извършване на проверката.
Въз основа на събраните доказателства, св. А.Д. С. съставил АУАН с бл.
№ 309101/27.09.2020 г. срещу В. П. Г. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Материалите по образуваната административнонаказателна преписка били
изпратени на СРП с оглед налични данни за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2 НК.
С постановление от 02.02.2021 г. на прокурор от СРП било отказано
образуването на досъдебно производство по пр. пр. № 4890/2021 г. по описа
на СРП, като препис от постановлението и преписката били изпратени на
ОПП-СДВР за преценяване наличието на извършено административно
нарушение от страна на В. П. Г..
Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по пр.
пр. № 4890/2021 г. по описа на СРП било издадено наказателно
постановление № 21-4332-003378/02.03.2021 г. от началника на Група към
ОПП-СДВР, с което за извършено административно нарушение по чл. 140, ал.
1 ЗДвП на В. П. Г. били наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
НП било връчено лично на В. П. Г. на 12.05.2021 г., който в
законоустановения 7-дневен срок подал жалба срещу последното, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. А.Д. С.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността
на процесния лек автомобил; сведение от Тони Митков Илиев, сведение от
К.Д К. К.; писмо от ОДМВР-Кюстендил и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел А.С.,
от които се установява, че последният е извършил проверка на управлявания
3
от жалбоподателя автомобил на описаните в НП дата и място, като при
справка в ОДЧ е установено, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация, считано от 25.06.2020 г. В този смисъл е и приложената по
делото справка от ОДМВР-Кюстендил, от която е видно, че на 25.06.2020 г.
регистрацията на процесния автомобил е била прекратена служебно на
основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП без собственикът да е бил уведомяван за това
обстоятелство.
Същевременно, от писмените сведения на собственика на автомобила –
К.Д К., се установява, че автомобилът е бил предаден във фактическа власт на
жалбоподателя за ползване на неустановена дата след 13.02.2020 г. (датата на
придобиването му от К.), като нито последният, нито К. са били уведомявани
за извършената дерегистрация на автомобила. В този смисъл, събраните по
делото доказателства потвърждават възражението на жалбоподателя, че до
момента на спирането му за проверка и съставяне на АУАН, същият не е
знаел за извършената служебна дерегистрация на т.а. „С.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 1.2 и т. 2.10 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при
съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове, като съдържат всички реквизити, посочени в нормите на
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с
изискванията на процесуалния закон. Следва да се посочи, че НП е издадено в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 02.02.2021 г.
СРП е отказала образуване на ДП и е изпратила преписката на ОПП-СДВР за
4
преценяване наличието на предпоставки за ангажиране
административнонаказателната отговорност на В.Г..
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят В. П. Г. не е
осъществил от субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на
27.09.2020 г., а именно момента на управление на процесния автомобил марка
„С с рег. № ******** от страна на В.Г., същият е бил с прекратена по реда на
чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП с
отбелязване в автоматизираната информационна система, служебно се
прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. В настоящия случай е
установено, че собственикът на автомобила – К.Д К., не е регистрирал
автомобила си след придобиването му на 13.02.2020 г.
С оглед на така събраните доказателства, жалбоподателят В. П. Г. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение, тъй като е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред (същото е със служебно прекратена регистрация, считано от
25.06.2020 г.).
Съдът обаче счита, че жалбоподателят Г. не е осъществил от субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение. По аргумент на
противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, процесното
административно нарушение може да бъде извършено и при двете форми на
вина – умисъл и непредпазливост. Нарушението не е осъществено умишлено,
доколкото по делото по несъмнен начин се установи, че В.Г. не е узнал до
момента на съставянето на АУАН, че автомобилът е с прекратена
регистрация. В този смисъл се установи, от една страна, че ОДМВР-
Кюстендил, прекратила регистрацията на МПС, не е уведомявала собственика
на автомобила или някое друго лице за това обстоятелство, като, от друга
5
страна, собственикът К. също не е знаел за прекратената регистрация на
автомобила, респ. не е съобщавал този факт на жалбоподателя Г.. С оглед на
изложеното, доколкото В.Г. не е съзнавал, че управляваният от него
автомобил е с прекратена регистрация, то не е бил налице интелектуалният
момент на умисъла, поради което и административното нарушение не е
извършено при тази форма на вина. В този смисъл е налице т. нар.
„фактическа грешка“, регламентирана в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НК.
Съдът счита, че административното нарушение не е осъществено и в
хипотезата на небрежност (доколкото предвид липсата на съзнание за факти
от обективната страна на административното нарушение, последното не би
могло да се извърши при форма на вина самонадеяност (съзнавана
непредпазливост). Фактът, че автомобилът подлежи на дерегистрация на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, не обуславя като пряка последица знанието
на собственика му досежно това обстоятелство. В този смисъл, собственикът
на автомобила не може да знае точно в кой момент МПС ще бъде
дерегистрирано, като показателно в тази насока е, че 2-месечният срок от
придобиване на автомобила (13.02.2020 г.) е изтекъл на 13.04.2020 г., но
последният е бил дерегистриран едва на 25.06.2020 г. Нещо повече, в случая
наказаното лице не е собственик на процесния автомобил, който е имал и
задължението да го регистрира, а е негов фактически ползвател. На още по-
силно основание, в случая жалбоподателят Г. не е имал обективна
възможност да узнае на коя дата е придобита собствеността на автомобила от
собственика К., дали последният е изпълнил задължението си по ЗДвП да
регистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването му, както и на
коя дата последният е бил служебно дерегистриран на основание чл. 143, ал.
15 ЗДвП. За да е налице непредпазливост в хипотезата на небрежност се
изисква деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния
резултат. Действително, жалбоподателят Г. в качеството си на ползвател на
процесния автомобил е бил длъжен да установи дали същият отговаря на
всички законови изисквания преди да започне да го управлява. Както се
посочи по-горе, обаче, в случая Г. не е могъл да предвиди неправомерния
резултат (управлението на МПС със служебно прекратена регистрация), тъй
като обективно не е могъл да узнае това обстоятелство. В случая е налице
хипотезата на чл. 15 НК, т. нар. „случайно деяние“, която изключва и
непредпазливата форма на вина при извършване на процесното нарушение.
6
В този смисъл е и константната практика на АССГ по напълно идентични
казуси, застъпена в Решение № 1831/22.03.2021 г. по адм. дело № 774/2021 г.
по описа на АССГ, XXI-ви касационен състав; Решение № 332/18.01.2021 г.
по адм. дело № 10119/2020 г. по описа на АССГ, XIII-ти касационен състав,
Решение № 7551/29.12.2020 г. по адм. дело № 6436/2020 г. по описа на АССГ,
III-ти касационен състав и други, в които е прието, че деянието е
несъставомерно от субективна страна.
С оглед на всичко гореизложено, подадената жалба се явява основателна,
поради което обжалваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 НПК,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-003378/02.03.2021 г.,
издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на В. П. Г. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7