Решение по дело №6434/2020 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260530

гр. П., 12.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 06434 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че първият ответник В.Л.С. дължи сумата от 344,57 лева – стойността на ползвана топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., ул. «***за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 49,51 лева,  представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, а всеки един от останалите ответници В.В.О. и Л.В.Л. дължи сумата от 86,14 лева – главница за горепосочения период и имот и сумата 12,38 лева – лихва за забава за горепосочения период.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Тримата ответници са подали отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете. Счита, че страните не се намират в договорни отношения за продажба на топлинна енергия.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. Л. С., В.В.О. и Л.В.Л., отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03920 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Тримата длъжници са депозирали възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване на вземанията си.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

Не се спори, че до имот с адрес гр. П., ул. «***е доставяна топлинна енергия на обща стойност 344,57 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., поради което това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

По делото е представен препис на договор от 10.10.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по Наредба за държавните имоти, по който купувачът В.Л.С. е придобил правото на собственост върху имот с адрес  гр. П., ул. «****. Ответникът В.С. е оспорил, че е положил подпис върху документа, но в производството не анагажира никакви доказателства за установяване на своите твърдения.

По делото е приложено удостоверение за сключен граждански брак, от което става ясно, че В.Л.С. и Е..В.Б. са съпрузи от *** г. Съгласно чл. 13 СК от 1968 г. (отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Предвид изложеното се налага извод за наличието на бездялова съсобствноест по отношение на процесния имот. 

Приложено е удостоверние за наследници на Е..В.Б., от което става ясно, че същата е починала през 2010 г. и оставила за наследници следните лица: В.Л.С. (съпруг), В.В.О. (дъщеря) и Л.В.Л. (дъщеря). Всеки от тримата чрез наследяване е придобил 1/3 от притежаваната иделана част от Е.В.Б.– арг. чл. 4, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. В този смисъл ответниците са съсобственици на имота при следният обем от права: 4/6 ид. ч. за В.Л.С., 1/6 ид. ч. за В.В.О. и 1/6 ид. ч. за Л.В.Л..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото се установи, че тримата ответници са съсобственици на обсъждания имот. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото не е спорно, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 344,57 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., което обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 49,51 лева за периода от 10.07.2018 г. до 06.07.2020 г.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, т. е. всеки ответник отговоря съобразно притежавания обем от права върху имота, който е 4/6 ид. ч. за В.Л.С., 1/6 ид. ч. за В.В.О. и 1/6 ид. ч. за Л.В.Л..

В този смисъл В.Л.С. дължи 344,57 лева – главница и 49,51 лева– лихва, а всеки един от останалите ответници В.В.О. и Л.В.Л. дължат 86,14 лева – главница и 12,38 лева – лихва. Предвид изложеното исковете са основателни.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва: 150 лева – държавна такса, 10 лева - такса за съдебни удостоверения и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. общо 260 лева. Ответникът В.Л.С. следва да заплати 173,34 лева, а останалите ответници по 43,33 лева.

В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса., поради което първият ответник следва да заплати 50 лева, а останалите ответници по 12,50 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Л.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 344,57 лева, представляваща  4/6 от общата стойност на ползваната топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., ул. «***за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 49,51 лева, представляваща 4/6 от общия размер на лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03920 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.В.Л., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 86,14 лева, представляваща  1/6 от общата стойност на ползваната топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., ул. «***за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 12,38лева, представляваща 1/6 от общия размер на лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03920 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.О., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 86,14 лева, представляваща  1/6 от общата стойност на ползваната топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., ул. «***за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 12,38лева, представляваща 1/6 от общия размер на лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03920 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА В.Л.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 173,34 лева – разноски в исковото производство и 50 лева – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Л.В.Л., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 43,33 лева – разноски в исковото производство и 12,50 лева – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА В.В.О., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 43,33 лева – разноски в исковото производство и 12,50 лева – разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03920 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.