№ 291
гр. Враца, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20251420200673 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от ***** чрез пълномощник ***** против
Наказателно постановление №007682 от 29.05.2025 г., издадено от началник
на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при КЗП, с което за
извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, на основание 45, ал.1 ЗПК, на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния
закон и административнопроизводствените правила, като се прави искане за
неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, представител не се явява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, представител
не се явява, като от процесуалния му представител е постъпило становище за
даване ход на делото, в което се твърди, че атакуваното НП е законосъобразно,
тъй като същото притежава всички законови реквизити и жалбоподателят е
извършил вмененото му с НП нарушение.
Страните претендират присъждане на направените по делото разноски.
1
След като се запозна с депозираната жалба, съдът установи, че същата
е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок, поради
което е процесуално допустима и същата следва да бъде разгледана по
същество.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема са
установена следната фактическа обстановка:
Във връзка с кампания „ЗИИП ПИ ЗПК” по спазване изискванията на
Закона за потребителския кредит, на 31.01.2025 г. е извършена проверка от
служители на КЗП в обект – офис на „Профи Кредит България“ ЕООД в
гр.Враца, ул.„***** По време на проверката служителите на КЗП изискали
два броя договора за кредит, сключени с потребители. Предоставени били
Договор за потребителски кредити №40031587954/31.01.2025 г. и
№40031601243/31.01.2025 г. заедно с досиетата към тях, включително и СЕФ.
При разглеждане на Договор за потребителски кредит
№40031601243/31.01.2025г. било установено, че на 31.01.2025 г. кредиторът е
сключил с потребител договора за потребителски кредит, който не съдържа
задължителната информация, съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, а именно: за годишен процент на разходите /ГПР/ и общата сума,
дължима от потребителя по кредита. В договора е посочен ГПР и обща сума за
плащане, които не отговарят на действителния размер, поради което не
можело да се приеме, че договорът съдържа горепосочената информация, тъй
като е недействителна. В същия договор бил посочен размерът на кредита –
1000.00 лева, със срок на погасяване 18 месечни вноски, размер на вноската
по кредита 78.94 лв., ГПР 63,98%, годишен лихвен процент 50,95%, лихвен
процент на ден 0,14% и дължима сума по кредита – 1420.90 лева. В СЕФ към
Договора в част II, т.8 срещу графата „Изисквани обезпечения; описание на
обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит", е
записано следното: „вид на обезпечението - Солидарен длъжник: Не v Да □" с
отметка на „Не“ за солидарен длъжник. На отделен документ, който се
прилага към СЕФ „Допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към СЕФ е записано, че „на основание чл.10 от
ОУ, Вие следва да предоставите обезпечение за гарантиране и обезпечение
погасяването на всички дължими и изискуеми наши вземания на основание
договор за потребителски кредит, общи условия и допълнителни
2
споразумение, ако има такива, включително главница, лихви, такси и други
разноски, за изпълнение на което задължение можете да предоставите някое
от следните обезпечения:
1.Банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, със
задължение за плащане равно на сумата по ДПК, със срок на валидност равен
на срока на ДПК и с бенефициент Профи Кредит България ЕООД.
2.Гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на
БНБ, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със
срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент Профи Кредит
България ЕООД.
3.Солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания:
физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има нетен
осигурителен доход в минимален размер от 1300 лева, съгласно наличните
данни в информационната система на НОИ; да има доказуем доход, който да
надвишава месечните разходи по кредита; да работи при настоящия
работодател минимум 6 месеца; да не е клиент или солидарен длъжник по
Договор за потребителски кредит, сключен с КР; да няма кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по
активи, така и по погасени задължения, съгласно наличните данни в
информационната система на ЦКР към БНБ.
4.Ипотека върху недвижим имот.
При неизпълнение, клиентът ще дължи неустойка на основание чл.92 от
Закона за задълженията и договорите в размер от 650 лв., разсрочена за 12
месеца".
В същия ден било сключено Допълнително споразумение към Договора
за потребителски кредит, в което било посочено следното: „Между Клиента,
от една страна и Кредитора, от друга страна, се сключи настоящото
Споразумение, с което двете страни констатираха и се споразумяха на
следното:
1.Страните констатираха, че при кандидатстването на Клиента за
потребителски кредит Кредиторът е поискал обезпечение за гарантиране
погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитора и го е
предупредил за неблагоприятните последици от неизпълнение на
3
задължението.
2.Между страните е сключен договор за потребителски кредит със
следните параметри: Сума на кредита 1000,00 лв., срок на кредита 18 месеца,
размер на вноската 78,94 лв., ГПР 63,98%, годишен лихвен процент 50,95%,
лихвен процент 0, 14%, дължима сума по кредита 1420,90 лв.
3.При сключване на договора за потребителски кредит Клиентът не е
предоставил поисканото от Кредитора обезпечение, поради което и на
основание настоящото допълнително споразумение Кредиторът дава на
Клиента допълнителен срок от 14 календарни дни за предоставяне на
обезпечение съгласно чл.10 от Общите условия, при неизпълнение на което на
основание чл.92 от ЗЗД Клиентът ще дължи неустойка за неизпълнение в
размер на 650,00лв, разсрочена за 12 месеца.
Неразделна част от това допълнително споразумение е погасителният
план за разсрочване на неустойката."
В допълнителната преддоговорна информация към СЕФ и в
допълнителното споразумение към договора е посочена неустойка в размер на
650.00 лева, при непредоставяне на обезпечение от потребителя. Договорено е
още, че дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено, съобразно
посочения начин в Приложение 1 към договора за кредит. В погасителния
план /Приложение 1/ към договора, в колона "6", е включена също неустойка в
размер на 650. 00 лева /54.17 лв. х 12месеца/, която е разпределена и
прибавена към всяка от погасителните вноски или общо 2070. 90 лева.
По отношение на годишния процент на разходите в Общите условия,
които са неразделна част на договора е записано, че „при първоначалното
изчисление на ГПР по ДПК КР отчита уговореното в точка VI от ДПК
договорно възнаграждение/лихва/ и общите положения по Приложение 1 от
ЗПК...“ , от което се установява, че ГПР не включва размера на неустойката.
При така извършената проверка и от събраните доказателства,
контролните органи установили, че кредиторът не е включил неустойката,
посочена в договора за кредит в годишния процент на разходите, поради което
не е спазил изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно
която, договорът за заем трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
4
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение №1 начин.
Ето защо на 25.04.2025 г. бил съставен АУАН №007682 против „Профи
Кредит България“ ЕООД за това, че на 31.01.2025 г. кредиторът е сключил
Договор за потребителски кредит №40031601243 в офис в гр.Враца, който не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа
посочен по ясен и разбираем начин годишен процент на разходите /ГПР/ и
общата сума, дължима от потребителя по кредита.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.11, ал.1,
т.10 от Закона за потребителския кредит. Към АУАН е приложен Констативен протокол
№ К-2772929/31.01.2025 г. Нарушителят не е подал възражение срещу така съставения
АУАН.
Въз основа на съставения АУАН №007682 и при идентична фактическа
обстановка е издадено атакуваното наказателно постановление №007682 от
29.05.2025 г., издадено от началник на ТО за областите Видин, Монтана и
Враца към ГД КП при КЗП, с което на жалбоподателя за извършено нарушение
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, на основание 45, ал.1 от ЗПК на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
Така установената фактическа обстановка се установява безспорно от
събраните по делото релевантни писмени доказателства: Констативен протокол
№ К-2772929/31.01.2025 г.; Договор за потребителски кредит
№40031601243/31.01.2025 г.; АУАН №007682/25.04.2025 г. , съставен от С. А.-
старши инспектор в Област Враца към КЗП; Наказателно постановление
№007682 от 29.05.2025 г., издадено от началник на ТО за областите Видин,
Монтана и Враца към ГД КП при КЗП; Заповед №1138/29.01.2025 г. на
председателя на КЗП и Заповед №342ЛС/22.04.2015 г. на председателя на
КЗП.
По делото са събрани и гласни доказателства от показанията на
свидетелите С. А. /актосъставител/ и А. Д. – свидетел при установяване на
нарушението, които съдът кредитира изцяло като обективни,
безпротиворечиви и подкрепящи се от целия събран по делото доказателствен
материал.
При така установените фактически данни се налагат следните правни
изводи:
5
Така изложените фактически положения, при които е осъществен
съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени приложените по делото доказателства, тъй като всички
те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се, като
същите кореспондират и с показанията на разпитаните свидетели.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при
Комисията за защита на потребителите. АУАН също е съставен от компетентно
лице, видно от приложените по делото заповеди на председателя на
Комисията за защита на потребителите. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е
съставен акта, обстоятелствата, при които е извършено то и да отстоява
своята теза срещу това твърдение, не е нарушено.
С издаденото наказателно постановление на дружеството е вменено
нарушение по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В случая „ Профи Кредит България“ ЕООД има
качеството на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, за което няма спор
между страните по делото. Съгласно чл.11, ал.1, т10 от ЗПК, „Договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:….годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;….“
От приложените към делото писмени доказателства и Договор за
потребителски кредит №40031601243 /31.01.2025 г. е видно, че
жалбоподателят в качеството му на кредитор не е изпълнил задължението си
да включи неустойката, посочена в договора за кредит в годишния процент на
разходите, каквото е изискването на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
поради което дружеството действително е осъществило състав на нарушение
по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което и правилно е ангажирана неговата
6
административнонаказателна отговорност по реда на чл.45, ал.1 от ЗПК и му е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в минимално
предвидения от закона размер от три хиляди лева. Съгласно разпоредбата на
чл.2 от ЗПК, целта на закона е да осигури защита на потребителите, чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите
при предоставяне на потребителски кредит. В тази връзка, неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, щом целта на закона не е постигната, при
наличие на ясно изразени условия за защита на потребителите, определени от
законодателя именно с посочените изисквания при сключване на договор за
потребителски кредит и водещи до отговорно поведение на кредиторите. На
потребителите следва да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направят във връзка с кредита, за да
може да направят информиран и икономически обоснован избор, дали да
сключат договор. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР трябва да изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, като по смисъла на § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на ЗПК, "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита не включва
нотариални такси".
В случая размерът на неустойката е 650.00 лева и същият е близо до
размера на предоставения кредит от 1000.00 лева. Неустойката е разход,
дължим от кредитополучателя, включен в погасителния план към договора за
кредит. Сумата за неустойката е дължима при сключване на договора, преди
да е изтекъл срокът от 14 дни за предоставяне на обезпечение, при условие, че
7
кредитът е отпуснат без обезпечение. В случая неустойката е дължима на
кредитора, дори и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за
внасяне на договорните вноски от кредитополучателя.
Ето защо, невключването на размера на неустойката в ГПР по кредита,
при условие че е дължима и е включена в погасителния план по договора,
води до съществена разлика между формално посочения и действително
прилагания размер на ГПР. Посоченият в договора ГПР от 63, 98 % е
недействителен и не отговаря на разходите, които реално ще направи
потребителят. В договора е посочена обща сума за плащане по кредита
1420.90 лв., а действително, след прибавяне на размера на неустойката
потребителят ще дължи 2070.90 лева.
Обжалваното НП е правилно и законосъобразно. Същото е постановено
в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в жалбата
съществени нарушения на процесуалните правила. Както в АУАН, така и в НП
е посочена дата на извършване на нарушението – 31.01.2025 г. и място - офис
в гр.Враца, на ул.„*****
Не са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като
констатираното нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните
от този вид, което да обуслови извода за маловажност на случая.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от
страните, следва на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател
да бъде осъдено да заплати на АНО разноски по делото в размер на 100.00
/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от посочените по-горе доводи и на основание чл.63, ал.2, т.5
от ЗАНН, Районен съд-Враца, VІІ наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №007682 от 29.05.2025 г.,
издадено от началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП
8
при КЗП, с което за извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, на
основание 45, ал.1 от ЗПК, на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ТО за областите Видин, Монтана и
Враца към ГД КП при КЗП сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Враца по реда на гл.XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9