№ 296
гр. Видин, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20231320102527 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „А 1 България” ЕАД, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ул.
„К.“ № * против М. П. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.“ *, вх. *,
ап. *, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество (с предишно
наименование „Мобилтел" ЕАД) и ответника М. П. М. с ЕГН ********** е
сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане, идентифициран с неговия уникален номер ********* от
11.06.2019 г., към който са предоставяни услуги с партиден номер М5223159.
Към договора са сключени съответните Приложения № 1, с които са
уговорени следните услуги с тарифни планове без ДДС: Мобилна услуга
Unlimited 39,99 с номер ********** и тарифен план 34,42 лева, Мобилна
услуга Unlimited 45,99 с номер ********** и тарифен план 39,59 лева,
Мобилен интернет А1 Сърф 18 с номер ********** и тарифен план 16,35
лева.
Към горепосочения договор са закупени следните устройства на
изплащане: Апарат Huawei Р Р30 Crystal - с договор от 14.06.2020 г. на
1
изплащане с първоначална вноска в размер на 30,98 лв. и 23 последващи
равни месечни вноски съгласно погасителен план.
В исковата молба се твърди, че за периода от 09.02.2022 г. до 08.08.2022
г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството. Ответникът не е
заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно
договора и Общите условия на „А1 България" ЕАД и е натрупал просрочени
задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на
изплащане за посочения период. В тази връзка на 18.08.2022 г. договор №
********* със системен партиден номер М5223159 е прекратен поради
неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена
неустойка в размер на 358,29 лв.
Твърди се, че за периода от 11.03.2022 г. до 31.08.2022 г. ответникът
дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1092,34 лв. по договор №
********* от 11.06.2019 г., формирани както следва - 641,11 лв. - неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 92,94 лв. - неплатени
суми за закупени устройства на изплащане, 358,29 лв. - общ размер
неустойки. Върху посочената обща сума е начислена мораторна лихва в
размер на 138,08 лв.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника М. П. М., че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „А1 България” ЕАД за периода 11.03.2022 г. до 31.08.2022 г.
в размер на 1230,42 лева, от които 1092,34 лв. по договор № ********* от
11.06.2019 г., формирани както следва - 641,11 лв. - неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, 92,94 лв. - неплатени суми за
закупени устройства на изплащане, 358,29 лв. - общ размер неустойки, 138,08
лв. мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за
плащане до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както и законната лихва върху сумата от
1092,34 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 2014/2023 г. по описа на PC -
Видин до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Посочва се, че между страните е сключен двугодишен Договор №
2
********* от 11.06.2019 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги
и закупуване на мобилен апарат - "HUAWEI 300 и", модел - "ELE-L29" на
изплащане, с първоначална вноска 30,98лв. и 23 последващи равни месечни
вноски.
Твърди се, че до 11.05.2021 г. ответникът е изплатил последната вноска
на закупения от него апарат -"HUAWEI 300 и", модел - "ELE-L29".
Твърди се, че страните са предоговорили месечната абонаментна вноска
с Анекс от 14.06.2020г. към Договор № *********, с който да се намали
дължимата сума за месечната вноска към тарифата на двата телефонни номера
и интернет. Ответникът твърди, че е заплатил една месечна тарифна вноска и
за двата телефонни номера и интернет авансово в размер на определената по
Договора от 11.06.2019г., като гаранция, че при прекратяването на договора
ще е заплатил всички вноски. От датата на подписването на Анекса в
последствие разбрал, че е започнал нов двугодишен срок по договора, но с
намалена месечна вноска по двата тарифни плана и интернет. Тази месечна
вноска в размер на определената по Договора от 11.06.2019г., като гаранция,
не му е върната, нито е приспадната за съобщителните услуги от последния
месец от договора по Анекса. Ответникът твърди, че не е сключвал Договор от
14.06.2020 г. за закупуване на апарат "Huawei P30 Crystal" и не е подписвал
погасителен план за изплащане на 23 месечни вноски за апарат "Huawei P30
Crystal".
Ответникът твърди, че към средата на м. май 2022 г. в офис на А1 ЕАД -
магазин Кауфланд, гр.В., бул. "П." № *, е подал писмено заявление за
прекратяване на договора при същия служител, при който е подписал Анекса
от 14.06.2020 г. Заявяването на молбата станало електронно само с подписване
от негова страна върху електронно устройство, с което ответникът счита, че е
прекратен Договор № *********, съгласно Анекс от 14.06.2020г. С подаването
на молбата служителят заявил, че ще бъдат преустановени услугите на
оператора А1 ЕАД и към двата мобилни номера. От м.март 2022 г. ответникът
бил отстранил картите на А1 от мобилния си телефон и не ги използвал.
Ответникът възразява, че дължи плащане по предявените шест фактури
по Договор № ********* от 11.06.2019 г. Твърди, че не дължи плащане поради
изтичане и прекратяване на договора към 11.06.2021 г. Посочва, че дори да се
приеме, че Договор № ********* е продължен с Анекс от 14.06.2020 г., то
3
същият анекс е изтекъл до 14.06.2022 г. със заявление за прекратяване от
негова страна. Счита, че е надвнесъл суми към ищеца по осчетоводените
фактури след м. юни 2021 г. поради неоснователно завишени сметки.
Ответникът възразява, че не е сключил Договор от 14.06.2020 г. за
закупуване на апарат "Huawei P30 Crystal" c или без изплащане. Твърди, че не
е подписвал погасителен план за изплащане на 23 месечни вноски за апарат
"Huawei P30 Crystal". Подписал е Анекс от 14.06.2020 г. към Договор №
********* за предоговаряне на месечната абонаментна вноска. Възразява, че
не дължи неустойки за сумата в общ размер на 358,29 лв., както и лихви.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и приети са
съдебно-счетоводна експертиза, допълнителна такава, съдебно-техническа
експертиза и съдебно-графологична експертиза, приложено е ч.гр.д. №
2014/2023 г. по описа на РС – Видин.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните е бил сключен Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги от 11.06.2019 г. с предмет – услуги, цени и начин на
плащане, с който договор операторът предоставя електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане с партиден номер М5223159. Към договора
са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени тарифни
планове без ДДС за 2 бр. мобилна услуга 74.01 лева /-34.42 лева за номер
********** и 39.59 лева за **********/ и мобилен интернет 1 бр. от 16.35
лева за номер **********.
На 14.06.2020 г. е сключен Анекс към горецитирания договор и Договор
за продажба на изплащане от 14.06.2020 г., с който е закупено устройство
апарат Huawei P30 Crystal на изплащане с първоначална вноска в размер на
30.98 лева и 23 последващи равни месечни вноски, съгласно погасителен
план.
От представения по делото приемо-предавателен протокол от 14.06.2020
г. е видно, че горецитираното устройство Huawei P30 Crystal е предадено на
ответника.
4
Изготвените съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Е. В. и
допълнителна такава от вещо лице С. П. потвърждават наличието на
процесния Договор за мобилни услуги, Анекс към него от 14.06.2020 г.,
Приложенията към договора и Договор за продажба на изплащане от
14.06.2020 г. Вещото лице в първоначалната счетоводна експертиза е
посочило, че в счетоводната система данните от издадените фактури влизат
обобщено по сметки на датата на всеки билдинг цикъл по дати. Фактурите се
осчетоводяват по кредита на сметка 703 „Приходи от услуги“, съответна
аналитична сметка в зависимост от ползваната услуга, кредит сметка 4532
ДДС продажби билдинг и в дебита на сметка 411 „Вземания от клиенти“. За
ползваните от абоната услуги за процесния период от 11.03.2022 г. до
31.08.2022 г. ищцовото дружество е издало на ответника следните данъчни
фактури, които вещото лице е посочило, че са неплатени към момента:
1. Фактура № **********/11.03.2022 г. на стойност с ДДС в размер на
124.88 лева /за период от 09.02.2022 г. до 08.03.2022 г./, от които: за ползвана
услуга 104.07 лева и ДДС – 20.81 лева.
Срок за плащане на сумата е 05.04.2022 г., към фактурата е приложено
Приложение А за начислени такси и потребление по направления: за номер
********** – 42.31 лева /т.план 34.42 лева + 2.91 лева др. такси + 4.98 лева
разговори/; за номер ********** – 42.50 лева /т.план 39.59 лева + 2.91 лева др.
такси/ и мобилен интернет 19.26 лева /16.35 лева + 2.91 лева др. такси/.
2. Фактура № **********/13.04.2022 г. на стойност с ДДС в размер на
122.50 лева /за период от 09.03.2022 г. до 08.04.2022 г./, от които: за ползвана
услуга 102.08 лева и ДДС – 20.42 лева.
Срок за плащане на сумата е 08.05.2022 г., към фактурата е приложено
Приложение А за начислени такси и потребление по направления: за номер
********** – 40.32 лева /т.план 34.42 лева + 3.41 лева такси + 2.49 лева
разговори/; за номер ********** – 42.50 лева /39.59 лева т. план + 2.91 лева
такси/ и мобилен интернет 19.26 лева /16.35 лева + 2.91 лева такси/.
3. Фактура № **********/11.05.2022 г. на стойност с ДДС в размер на
109.03 лева /за период от 09.04.2022 г. до 08.05.2022 г./, от които: за ползвана
услуга 90.86 лева и ДДС – 18.17 лева.
Срок за плащане на сумата е 05.06.2022 г., към фактурата е приложено
Приложение А за начислени такси и потребление по направления: за номер
5
********** – 34.92 лева /34.42 лева т.план + 0.50 лева такси/; за номер
********** – 39.59 лева и 16.35 лева мобилен интернет по т.план.
4. Фактура № **********/13.06.2022 г. на стойност с ДДС в размер на
138.13 лева /за период от 09.05.2022 г. до 08.06.2022 г./, от които: за ползвана
услуга 115.11 лева и ДДС – 23.02 лева.
Срок за плащане на сумата е 08.07.2022 г., към фактурата е приложено
Приложение А за начислени такси и потребление по направления: за номер
********** -34.42 лева /по т. план/; за номер ********** – 39.59 лева по т.
план; 16.35 лева мобилен интернет и 24.75 лева др. такси.
5. Фактура № **********/13.07.2022 г. на стойност с ДДС в размер на
113.59 лева /за период от 09.06.2022 г. до 08.07.2022 г./, от които: за ползвана
услуга 94.66 лева и ДДС – 18.93 лева.
Срок за плащане на сумата е 07.08.2022 г., към фактурата е приложено
Приложение А за начислени такси и потребление по направления: за номер
********** – 34.42 лева; за номер ********** – 39.59 лева 20.65 лева мобилен
интернет по т. план.
6. Фактура № **********/11.08.2022 г. на стойност с ДДС в размер на
32.98 лева /за период от 09.07.2022 г. до 08.08.2022 г./, от които: за ползвана
услуга 27.48 лева и ДДС – 5.50 лева.
В заключение вещото лице по първоначалната експертиза – Е. В. е
посочило, че за периода от 11.03.2022 г. до 11.08.2022 г. ищецът е издал на
ответника фактури за ползване на услуги с отчетен период от 09.02.2022 г. до
08.08.2022 г. на стойност – 641.11 лева. Общият размер на неустойките
начислени по сметки е 358.29 лева. За номер ********** – по сметка №
**********/18.08.2022 г. – неустойка в размер на 3 Стандартни месечни такси
без ДДС в размер на 114.99 лева по сметка № **********/18.08.2022 г. –
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса в размер на 56.66 лева. За
номер ********** – по сметка № **********/18.08.2022 г. – неустойка в
размер на 3 Стандартни месечни такси без ДДС в размер на 129.99 лева по
сметка № **********/18.08.2022 г. – отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса в размер на 56.65 лева. Вещото лице е посочило, че
неплатената сума за получено устройство на изплащане – апарат Huawei P30
Crystal по договор от 14.06.2020 г. – 3 бр. месечни вноски х 30.98 лева – обща
сума – 92.94 лева. Видно от заключението на вещото лице, цялото неплатено
6
задължение на ответника към ищеца по издадени фактури и сметки, е в размер
от 1092.34 лева. Вещото лице е посочило, че с подписаният анекс на
14.06.2020 г. не се променя тарифния план и не се намалява месечната такса.
Посочило е, че в издадените от ищеца месечни фактури за периода от
14.07.2020 г. до 14.03.2022 г. начислените цени на услугите за двата мобилни
номера са начислени по съответните цени от тарифните планове, определени в
анексите на приложения № 1 към договора от 11.06.2019 г.
Вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза – С. П.
е посочил в същата, че наличието на променливи вЕ.чини при фактурирането
на задължения, добавени към договорените тарифни планове за такси, води до
различия в окончателно дължимите суми за всеки отчетен период. Посочил е,
че определените такси, допълнителните разговори извън договорения тарифен
план и допълнителните електронно съобщителни услуги към мобилните
услуги, представляващи роуминг и др. са описани в заключението. Видно и от
приложение А, неразделна част от всяка една от издадените и приложени към
делото фактури същите представляват следващите се суми за плащане и са
отражение и отговарят на регламентираните условия, договорени между
страните.
Вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза В. И. дава
заключение, че за времето от 14.06.2022 г. до 18.08.2022 г. са предоставени
услугите и отчетени с фактури по сключения договор № ********* между
„А1 България“ ЕАД и М. П. М., както следва: Мобилна услуга 2 броя за
Unlimited 39.99 и Unlimited 45.99, съответно за № ********** и №
********** и Мобилен интернет 1 брой А1 Сърф 18 за № **********.
Вещото лице е посочило, че всички сметки се начисляват автоматично,
включително и сметките за неустойка. Манипулиране на данните и човешка
начеса не е възможна. В съдебно-икономическата експертиза подробно са
описани сумите по приложението фактури за доставени услуги. По - подробно
пояснение за представянето на мобилния оператор, механизма на работа и
нивата на контрол при ищеца, включително и от независим сертифициращ
орган, както и други външни организации, доказващи оценка на
съответствието с изискванията в работата, е описано от вещото лице в точка 3
на констативните съображения на експертизата.
Вещото лице по съдебно-графологичната експертиза – А. Л. е посочил,
7
че подписът, положен в карето „за потребителя“ в представеното за
изследване ксерокопие на Договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги № *********, сключен на 11.06.2019 г. между абоната –
М. П. М. от гр. Видин с ЕГН ********** и оператора „А1 България“ ЕАД –
гр. София не е идентичен със сравнителните образци от подписи на М. П. М..
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и
компетентно изготвени. Същите кореспондират на останалите събрани по
делото доказателства.
От приложеното ч.гр.д. № 2014/2023 г. по описа на РС – Видин,е видно,
че съдът е издал заповед № 1093 от 16.10.2023 г. за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за следните суми: 1092.34 лева – главница, 138.08 лева – мораторна
лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки
отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на
заявлението, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2023 г. - датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, както и разноски в
размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от неплатени суми, дължими по
договор, сключен между длъжника и кредитора, както следва: договор за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни
със системен партиден номер М5223159, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
За основателността на претенцията в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е налице валидно облигационно отношение по Договор №
********* за електронни съобщителни услуги от 11.06.2019 г., Приложения №
1 към договора, с които са уговорени тарифни планове без ДДС за 2 бр.
мобилна услуга и мобилен интернет 1 бр., Анекс от 14.06.2020 г. към договора
и Договор за продажба на изплащане № ********* от 14.06.2020 г., по силата
на които е предоставило на ответника мобилни услуги за периода от
11.03.2022 г. до 31.08.2022 г. на стойност в претендираните размери, а по
сключения във връзка с тях договор за лизинг, че е предал на ответника
8
държането на процесната движима вещ и за последния е възникнало
задължението за плащане на наемна цена в претендираните размери за
посочените периоди. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и
възраженията си срещу възникването и съществуването им.
От приетите писмени доказателства (договори за далекосъобщителни
услуги и Приложения към тях), се установява, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което ищцовото
дружество се е задължило да предоставя на ответника мобилни услуги за
процесния период.
От заключението по съдебно-техническата експертиза безспорно се
установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението по тях, във
връзка с което са издадени процесните фактури, а от приетите съдбено-
счетоводна експертиза и допълнителна такава се установява, че на ответника е
начислена сумата от общо 641.11 лв., представляваща такса за мобилни
услуги. Не се твърди, нито доказва задължението да е погасено. Видно от
представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил
на абоната телефонни номера и мобилни апарати, при съответни месечни
такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане
на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. Във всеки
един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Те са приети с
положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
Според заключението на съдебно-графологичната експертиза подписът,
положен в карето „за потребителя“ в Договор № *********, сключен на
11.06.2019 г. между ответника и ищеца не е идентичен със сравнителните
образци от подписи на М. П. М., но от отговора на исковата молба се
установява, че ответникът е признал неизгоден за себе си факт, а именно, че
действително е сключил двугодишен Договор № ********* от 11.06.2019 г. с
ищцовото дружество. В отговора на исковата молба ответникът е признал
също, че е предоговорил с ищеца месечната си абонаментна вноска с Анекс от
9
14.06.2020 г. към Договор № *********, което също е признание на факта, че
ответникът е подписал горецитирания Анекс от 14.06.2020 г. От представения
по делото приемо-предавателен протокол от 14.06.2020 г. е видно, че
горецитираното устройство Huawei P30 Crystal е предадено на ответника, като
видно е, че същият е подписал протокола, поради което съдът приема, че
устройството действително му е било предадено, като същият е сключил
Договора за продажба на изплащане № *********/14.06.2020 г. и се е
задължил да заплаща лизинговите вноски по същия съгласно погасителния
план, посочен в договора.
Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му
услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото не
са ангажирани доказателства в тази насока. Във всяка фактура и
приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността
и стойността на ползваните услуги по договора. Според чл. 26. 5. и чл. 25. 6 от
ОУ операторът предоставя 15- дневен срок от издаване на фактурата за
доброволното й плащане, а след това и 6- месечен срок за оспорване на
дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни
абонатът да е упражнил това свое право. При това положение, съдът приема
за установено по делото, че ищцовото дружество е изправна страна,
предоставило е мобилни услуги на ответника за посочения срок и при
установената в процесните фактури цена, като за ответника са възникнали
задължения да ги заплати и поради липсата на изпълнение от негова страна
предявените искове следва да бъдат уважени до този размер.
По отношение на фактурите, включващи задължение за заплащане на
лизингови вноски, следва да се има предвид, че между страните е сключен
Договор за продажба на изплащане № ********* от 14.06.2020 г. и е съставен
съответен приемо-предавателен протокол, като с положения в тях подпис,
абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилен
апарат), която отговаря на съответните технически характеристики. С
договора за продажба на изплащане и приемо-предавателния протокол тази
вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на
определени вноски, които е следвало да се заплащат, съобразно уговорените
падежи. За вноските по погасителния план, за които изпълнение липсва, са
издадени фактури за начислените суми по договорите, формиращи цената на
устройството. От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, която
10
съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена, се установява, че
неплатената сума за получено устройство на изплащане - Huawei P30 Crystal е
в общ размер на 92.94 лв., като не са ангажирани доказателства тези
задължения да са погасени, поради което исковата претенция следва да се
уважи.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД
За основателността на предявения иск в тежест на ищцовото дружество
е да докаже наличието на неустоечно съглашение в случай на предсрочно
прекратяване на договора, че ищецът е изправна страна, че е налице виновно
неизпълнение на задължението от страна на ответника, довело до
прекратяване на договора, както и размера на уговорената неустойка.
От Договора за далекосъобщителни услуги, Анексът към него и
Приложенията към тях се установява, че между страните е налице
съглашение, по силата на което в случай, че ответникът наруши задълженията
си, произтичащи от договора, приложенията към него, ОУ, или ако по негова
вина договорът бъде прекратен, ищцовото дружество има право да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими до дата на изтичане на определения срок за ползване,
като когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката
за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка, както и в този случай абонатът дължи
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства, (закупени или
предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент. Следователно безспорно се установява, че
основанията за прекратяване на процесните договорите са регламентирани в
Приложенията към тях и Общите условия на ищцовото дружество, където е
предвидена възможност за едностранно прекратяване на облигационната
връзка от страна на мобилния оператор при виновно неизпълнение на
задълженията на абоната, в който случай последният дължи неустойка.
Отчитайки наведените в отговора на исковата молба възражения и
служебното си задължение за съблюдаване спазването на императивни правни
норми, настоящият съдебен състав следва да извърши самостоятелна
11
преценка и да се произнесе по действителността на оспорените неустоечни
клаузи, на които се основават претенциите на мобилния оператор.
От гореизложената фактическа обстановка се установи, че процесните
неустойки имат няколко компонента и не се състоят от абонаментите до края
на срока на договорите, поради което следва да бъдат обсъдени поотделно.
Видно е, че клаузите за неустойки в частите, в които са обвързани с
размера на месечните абонаменти такси, изначално поставят праг на
максималния размер на неустойката за физически лица до трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти, в които размери са и исковите
претенции. Не е договорено и не се претендират стойности на абонаментни
такси за цЕ.я срок на договорите. Така формулирани, при общ срок на
договорите от две години, клаузите за дължимост на трикратен абонамент не
създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си
функция, поради което съдът намира, че в тази част на исковете същите следва
да бъдат уважени като доказани по основание и размер за сумата от 114.99 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на
номер +359********* и за сумата от 129.99 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на номер +359*********, а именно за
сумата в общ размер на 244.98 лева. С оглед изложеното, претенцията
досежно неустойката следва да бъде уважена до този размер – 244.98 лева.
Досежно начислените суми от 56.66 лв. отстъпки от цената на месечна
абонаментна такса за номер +359********* и 56.65 лв. отстъпки от цената на
месечна абонаментна такса за номер +359*********, съдът намира, че в тази
част клаузите за неустойка са нищожни по смисъла на чл. 145, вр. чл. 143 ЗЗП
и исковете подлежат на отхвърляне на това основание.
С клаузите, позволяващи на оператора да претендира отстъпките от
месечните абонаментни такси до края на срока на договора като краен
резултат се заобикаля поставеният максимален праг на неустойка от размера
на три месечни абонаментни такси за физически лица, респективно съдът
намира, че тази неустойка е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря
на изискването за добросъвестност. Доколкото в съдебната практика
последователно е отречена възможността при предсрочно прекратяване на
договора без предоставяне на съответната услуга от мобилния оператор той да
12
получи цЕ.ят размер на абонаментните такси до края на срока на договора, то
недопустимо е и да бъде призната дължимост на отстъпките върху тези суми
до края на срока на договора, които де факто са част от стойността на
услугата.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 26.5 от ОУ към процесните договори абонатът следва да
заплати задължението си в 15- дневен срок от издаване на фактура. В
конкретния случай първата фактура е издадена на 11.03.2022 г., в нея е
посочен срок на плащане до 05.04.2022 г., следователно датата 05.04.2022 г. се
явява падеж или считано от 06.04.2022 г. ответникът е изпаднал в забава за
заплащане на задължението по нея. При доказана основателност на вземането
за обезщетение за забава и при съобразяване правомощието на съда по чл. 162
ГПК съдът опредЕ. неговия размер на сумата от 162.11 лева, като по
отношение изчисление размера на този иск съдът използва електронен
калкулатор - https://www.calculator.bg. Ищецът е претендирал 138.08 лв. –
мораторна лихва върху цялото вземане за периода от 06.04.2022 г.- до
29.09.2023 г. Ето защо и съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес акцесорният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на разноските
Ищецът претендира заплащане на разноски за: държавна такса – 75.00
лева, разноски за вещи лица – 430.00 лева /80.00 лева – разноски за вещо лице
по първоначалната съдебно счетоводна експертиза, 200.00 лева – разноски за
вещо лице по съдебно-техническата експертиза и 150.00 лева – разноски за
вещо лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Ищецът
претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1
и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя същото
в размер на 150.00 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски съразмерно уважената част от исковете в
общ размер на 594.69 лева /68.10 лева – държавна такса, 390.40 лева –
разноски за вещи лица и 136.19 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се
присъдят разноски съразмерно уважената част от исковете в общ размер от
13
158.89 лева /22.70 лева за платена държавна такса и 136.19 лева
юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът претендира от ищеца заплащане на разноски за вещи лица в
размер на 280.00 лева и 420.00 лева адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в общ размер на 64.47 лева /25.79 лева – разноски за вещи лица и
38.68 лева – разноски за адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. П. М. с ЕГН
**********, че дължи на „А 1 България” ЕАД, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ул. „К.“ № *, сумата от
641.11 лева, представляваща неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги, 92.94 лева – незаплатени суми за закупени устройства
на изплащане, 244.98 лева – неустойки в размер на три стандартни месечни
такси без ДДС и 138.08 лева – мораторна лихва за периода от 06.04.2022 г. –
29.09.2023 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.10.2023 г. до окончателното плащане,
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А 1 България” ЕАД, ЕИК: ************,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ул. „К.“ № * против
М. П. М. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 56.66 лева - неустойка,
представляваща отстъпки от цената на месечна абонаментна такса за номер
+359********* и сумата от 56.65 лева - неустойка, представляваща отстъпки от
цената на месечна абонаментна такса за номер +359*********, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. П. М. с ЕГН ********** да заплати на „А 1 България”
ЕАД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„И.“, ул. „К.“ № * разноски в исковото производство съразмерно с уважената
част от исковете в общ размер на 594.69 лева /68.10 лева – държавна такса,
14
390.40 лева – разноски за вещи лица и 136.19 лева – юрисконсултско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА М. П. М. с ЕГН ********** да заплати на „А 1 България”
ЕАД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„И.“, ул. „К.“ № * разноски съразмерно с уважената част от исковете по
заповедното производство по ч.гр.д. № 2014/2023 г. по описа на РС – Видин в
общ размер на 158.89 лева /22.70 лева за платена държавна такса и 136.19
лева юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА „А 1 България” ЕАД, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „И.“, ул. „К.“ № *, да заплати на М. П. М. с
ЕГН ********** разноски в настоящото производство съразмерно с
отхвърлената част от исковете в общ размер на 64.47 лева /25.79 лева –
разноски за вещи лица и 38.68 лева – разноски за адвокатско възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила
да се приложи препис по ч.гр.д. № 2014/2023 г. по описа на Районен съд -
Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
15