№ 1229
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000502072 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 2296/15.04.2025 г., по гр.д.№ 5268/2024 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-28 състав съдът е осъдил Столична община да заплати на М. Т. Р. на основание чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени в
резултат от падането на ищцата на 14.03.2023 г. поради образувала се неравност на пътя,
стопанисван от Столична община, в гр. София, на ул. „Никола Мушанов” № 333А, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 14.03.2023 г. до окончателното издължаване и
сумата от 2134 лв. - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи медицински разходи
за лечение, ведно със законната лихва от 17.03.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Столична община, която
моли то да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Счита, че е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно – постановено в противоречие със събраните
доказателства като съдът решил делото единствено на база предположения на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания на съпруга на ищцата, който бил
заинтересован. Счита, че по делото не е установена причинно следствена връзка между
инцидента и настъпилите травматични увреждания. Липсвали доказателства, които да
установят, че причина за травмата е попадане в неравност на пътното платно. Механизмът
на увреждането бил спорен, тъй като такива вреди можело да се получат и при стъпване на
криво, подхлъзване и др. Счита,у че приложената епикриза няма обвързваща съда
сила.Счита, че ищцата се е движила в нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДвП, чл.113, ал.1 от
1
ЗДвП, чл.114 от ЗДвП. Заключението на експертизата не установявало степента на
претърпените болки и интензитета на страданията. При определяне на размера на
обезщетението съдът нарушил принципите на чл. 52 от ЗЗД и определил завишено
обезщетение.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производството е образувано по предявени от М. Т.
Р. срещу Столична община обективно съединени осъдителни искове /уточнени в
открито съдебно заседание на 18.11.2024 г. като доклада / с правно основание чл.49 вр.
чл.45 от ЗЗД за осъждането за сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
причинени в резултат от падането на ищеца на 14.03.2023 г. поради образувала се неравност
на пътя, стопанисван от Столична община, в гр. София, на ул. „Никола Мушанов” № 333А,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 14.03.2023 г. до окончателното
издължаване, както и сумата от 2134 лв. - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
медицински разходи за лечение, ведно със законната лихва от 17.03.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата. Ищцата твърди, че на 14.03.2023 г., ходейки по тротоара на ул.
„Никола Мушанов” № 333А, в гр. София, стъпва в дупка, пада и получава петрохантерно
счупване на лява бедрена кост. Получените травматични увреждания наложили оперативно
и медикаментозно лечение, като в периода е изпитвала силен емоционален дискомфорт,
физически болки и затруднения в ежедневното си обслужване. Задължение на Столична
община било да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са
нейна собственост съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, и за който път тя е длъжна да
полага грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно чл. 167 от ЗДвП и чл. 31 от
Закона за пътищата. Ответникът не изпълнил задълженията си, което довело до
претърпените от ищцата страдания. Претендира обезщетение в размер 30 000 лева за
неимуществените вреди и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 2134 лв.,
съставляващи сбор от следните разходи: 34.80 лева - потребителска такса и 2100 лева - за
покупката на къс бедрен пирон.
Ответникът Столична община оспорва предявените искове по основание и
размер. Счита, че исковете не са доказани, тъй като липсвали доказателства, сочещи на
отговорност на ответника за вредите, претърпени от ищцата. Описаните в исковата молба
размери на неравностите следвало да привлекат вниманието на ищцата, която неглижирайки
своята безопасност преминала през видимо опасния участък. Приложена към исковата молба
Епикриза от 15.03.2023 г. установявала и предходно заболяване - фрактура на лява
подбедрица, лекувана неоперативно, поради което не е ясно дали същата е излекувана, и
дали е била причинена от процесното падане. Процесната площ според ответника била в
годно за преминаване състояние и не е налице бездействие на служители на общината при
поддръжката й. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, тъй като бил
прекомерен с оглед характера на получените травматични увреждания и търпените болки и
страдания.
Като безпротиворечиво е отделено обстоятелството, че процесният пътен
участък е собственост на Столична община.
По делото е представена епикриза, съставена от Клиника по оргопедия и
травматология към УМБАЛ „Цариза Йоана – ИСУЛ“ ЕАД на М. Т. Р., о която се установява,
че М. Р. е постъпила на 14.03.2023 г. и е изписана на 20.03.2023 г. с диагноза пертрохантерно
счупване. Проведена е операция – отворено наместване фрактура на бедрена кост с
2
вътрешна фиксация. Посочени са минали заболявания – фрактура на лява подбедрица,
лекувана неоперативно. Препоръчано е да не стъпва на травмирания крайник за срок от два
месеца след интервенцията, да ходи с две помощни средства; етапни превръзки и сваляве на
конци.
Представени са две фактури от 17.03.2023 г. за заплатени от М. Т. Р.
потребителска такса и къс бедрен пирон на посочените в исковата молба стойности.
Представена е цялата медицинска документация за прегледите и лечението на
М. Т. Р.
В съдебно заседание на 20.01.2025 г. като свидетел е разпитан съпругът на М.
Т. Р. - И. К. Р., от чиито показания се установява, че инцидентът е настъпил на 14 март 2023
г., когато двамата отишли до магазин „Фантастико“, за да пазаруват. Съпругата му се е
движела на около 20 см пред него, когато внезапно паднала. Свидетелят установил, че тя е
стъпила в дупка, намираща се в локалното платно до тротоара. Посочва, че жена му е
започнала да пъшка и охка от болка, поради което повикали линейка. След преглед било
установено счупване на кост и пострадалата била откарана в болница „Исул“, където
претърпяла операция с поставяне на пирон. От момента на инцидента свидетелят поел
грижите за съпругата си, като възстановяването й протекло бавно и тя все още изпитвала
болка в крака. Дупката се намирала в локалното платно, използвано от автомобили,
непосредствено до тротоара, като била открита, необозначена и пълна с боклуци и камъни.
Тя не представлявала шахта, а обикновена изровена дупка с приблизителни размери един
метър широчина и дълбочина около глезена. Не е забелязал следи от скорошни ремонтни
дейности. Посочва още, че преди инцидента са паркирали автомобила си в локалното платно
и са се насочили към входа на магазин „Фантастико“. В същото локално платно не е имало
пешеходна пътека.
По делото е изслушана и приета без възражения от страните
съдебномедицинска експертиза, според чието заключение М. Р. получила вследствие от
процесния инцидент счупване на лявата бедрена кост в горния й край /петрохантерно
счупване на лява бедрена кост/. Проведено било оперативно лечение, изразяващо се в
открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и
винтове. Лечението е било адекватно и своевременно изпълнено. През периода на лечение,
който обичайно е около осем месеца, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два
месеца болките са били с по-голям интензитет. В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че възстановителният процес минава през етапите операция и изписване, след което ищцата
ходи около два месеца с патерици без да натоварва крайника, чакайки се зарастване, след
което след тези два месеца има видимо зарастване и се започва дозирано натоварване. В
такива случаи пострадалият ще използва патерици в рамките на 4 до 5 месеца от момента на
увреждането, ако възстановяването протича нормално. До около третия месец от счупването
лицето не може да стъпва, след което започва постепенно натоварване с помощно средство
или без. Около два месеца е времето, необходимо за зарастване на костта, през който период
не може да се стъпва на крака. Не е бил извършен личен преглед на ищцата, а от
приложената по делото документация не е установен остатъчен дефицит. Липсват и данни,
според които да се направи извод дали е указало влияние при ходене минало заболяване на
ищцата в лявата подбедрица.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
3
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Предмет на делото е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД
В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е
възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на
възложителя е обективна, гаранционно - обезпечителна и безвиновна, като нейната цел е да
репарира вредите, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от
извършването на възложената работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е
функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл.
45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно и
противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно - следствена връзка
между поведението и вредата. Вината на прекия извършител, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се
предполага до доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са настъпили следните
юридически факти, предвидени в хипотезата на посочената правна норма: 1) деяние
/действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3) вреди или неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения, които могат да бъдат под формата на намаляване на
неговия патримониум, представляващо претърпени загуби, или непостъпване в неговия
патримониум на очаквано благо, за което има с висока степен на сигурност на постъпването,
представляващо пропуснати ползи; 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени вреди, което означава, че вредоносният резултат
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквентаи 5) вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Предмет на настоящото производство е правото на ищцата да получи
обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди при травматично
падане след попадане в дупка в пътното платно на локалното шосе на бул. „Никола
Мушанов“ при магазин Фантастико, налична там поради бездействието на Столична община
/на работниците и служителите/ довели до неотстраняване на наличната на дупка.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, според която
улиците и булевардите са собственост на общината по силата на закона. Съгласно чл. 167,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. От тази нормативна уредба
следва еднозначен извод, че на Столична община като собственик е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в гр. София, което включва и недопускането, респ.
отстраняването на дупки по тях. Тези дейности ответникът осъществява чрез служителите си
или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи
обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията или бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място. По аргумент от приетото в т. 3 от ППВС
№4/30.10.1975 г. следва, че именно ответникът като собственик на вещта, отговаря по чл.45
ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, когато е била налице възможност за обезопасяване на вещта,
4
ако това не е направено.
От събраните свидетелски показания по делото, въззивният съд намира, че е
установено, че на 14.03.2023 г. ищцата М. Т. Р. е претърпяла падане на посоченото в исковата
молба място в гр. София, на ул. „Никола Мушанов” № 333А. Съдът намира, че следва да
кредитира изцяло показанията на свидетеля И. К. Р., тъй като същият е бил пряк очевидец на
настъпването на инцидента. Съдът ги преценява по реда на чл. 172 ГПК, но от друга страна
отчита, че показанията са пълни, точни и непротиворечиви, поради което не следва да бъдат
отречени само с оглед наличието на роднинска връзка. Получените на същата дата
14.03.2023 г. травматични увреждания съответстват на установените от съдебно-
медицинскатта експертиза и приложените по делото медицински документи. Вярно е
посоченото във въззивната жалба, че епикризата, а и другите медицински документи не
обвързват съда, но същите са подкрепени от всички останали доказателства по делото
поради което съдът намира, че следва да се позове на тях. Съдът счита логично от
емпирична гледна точка посоченото и от свидетеля, че падането е настъпило на границата
на тротоара и пътното платно, при придвижване на ищцата от паркирания на пътното
платно на локалното шосе лек автомобил до тротоара и че падането се дължи и е резултат на
наличие на необезопасена дупка на пътното платно близо до тротоара. Съдът констатира, че
по делото липсват доказателства, които да са в противоречие със свидетелските показания,
медицинските документи и изслушаната експертиза.
По изложените съображения въззивният съд намира неоснователни доводите
във възивната жалба за недоказаност на начина, по който е настъпила травмата на ищцата,
както и за наличието на причинно следствена връзка.
Неоснователно е наведеното от ответника с отговора на исковата молба,
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата /чл.51, ал.2 ЗЗД/. За
да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици и степента на
участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва
механизмът на настъпване на процесното ПТП. В доказателствената тежест на ответника е
установяването на този правнорелевантен факт като неговото доказване трябва да е пълно,
несъмнено и безспорно съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът не е ангажирал
доказателства в тази насока. Липсват доказателства, че пътният участък е бил дотолкова
засегнат, че е следвало да бъде заобиколен от ищцата. Липсват доказателства, че
предишната налична травма на ищцата по някакъв начин е повлияла върху настъпването на
травмата. Следователно, ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение, не
установи по несъмнен начин поддържаното и пред въззивната инстанция възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Не следва да бъдат обсъждани във въззивната инстанция доводите на
въззивника за нарушение на Закона за движение по пътищата /чл.108, ал.1 от ЗДвП, чл.113,
ал.1 от ЗДвП, чл.114 от ЗДвП/, тъй като такива възражения не са въведени своевременно при
първоинстанционното разглеждане на делото.
По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при
телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други
установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
5
казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото
застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от
увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег
за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за
конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на
застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към
нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно
застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на
отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила
при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на
увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на
критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните
процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в
обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица
намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма
самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като
измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено
обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с
установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантните в
конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са на първо място получените от
ищеца травматични увреждания: контузия на главата; - мозъчно сътресение. Съдът отчита,
че ищцата е хоспитализирана по спешност непосредствено след произшествието, като в
периода на болничен престой е предприета оперативна намеса за наместването на счупената
бедрена кост, фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове, което има
инвазивен характер, причиняващо сериозни болки на пострадалия; изпитваните интензивни
болки и страдания и неудобства от битов характер за първите 2 месеца, през които
пострадалата не е могла да стъпва на крака си и да ползва патерици; необходимостта през
този период да бъде обгрижвана от друг човек, продължаващата необходимост да ползва
патерици от третия до петия месец от счупването, тъй като натоварването на крайника е
трябвало да бъде дозирано. Съдът намира за установено, че общият възстановителен период
за ищцата е бил от около осем месеца. Не са налице данни за продължаващо, забавено
възстановяване За в бъдеще не се очаква ищцата да търпи болки и страдания свързани с
травматичното увреждане. Съдът съобразява възрастта на ищцата към датата на инцидента –
67 години и възстановителния период. Съдът взема предвид липсата на усложнения и
негативни прогнози. Съдът отчита, че личният живот на ищата е бил нарушен от полученото
травматично увреждане.
При определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе
предвид и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното
ПТП - май 2022 г., показател за която са например: нивата на застрахователно покритие по
застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл.
492, т. 1 от КЗ/; размер на минималната работна заплата от 933 лева и размер на средна
работна заплата за този месец по данни на НСИ - 2323 лв.
При тези мотиви съдът намира, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение от 30 000 лева е съответно на претърпените от ищцата болки и страдания.
Върху определения размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди
6
законна лихва от дата на увреждането 14.03.2023 г. до окончателното плащане, като на
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД за поставянето на ответника в забава не е необходимо да бъде
поканен.
Въззивният съд намира основателна и доказана по размер и претенцията за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в общ размер на 2134 лв., съставляваща
сбор от следните разходи: 34.80 лева - потребителска такса и 2100 лева - за покупката на къс
бедрен пирон. Заключението на изслушаната експертиза е, че така сторените разходи са били
в причинна връзка с провежданото лечение на травматичното счупване, настъпило от
процесния инцидент. Представени са доказателства, че същите са били закупени от ищцата.
Върху сумата от 2134 лв. следва да се присъди законна лихва от 17.03.2023 г., в който момент
са извършени горепосочените два разхода, видно от приложените като доказателства към
исковата молба два броя фактури от същата дата.
При изложените мотиви въззивният съд намира, че следва да потвърди
обжалвания съдебен акт.
По направените разноски:
При този изход на делото отговорността за направените в производството
разноски следва да се носи от въззивника, който следва да бъде осъден да заплати и тези
направени от въззиваемия. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв.. М. Д. Д. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ в
настоящото производство, чийто размер въззивният съд определя на 3000 лв., който е
съответен на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, както и на фактическа и правна сложност на делото.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2296/15.04.2025 г., по гр.д.№ 5268/2024 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-28 състав.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33, да
заплати на адв. М. Д. Д. с ЕГН: ********** от САК, с адрес на кантората гр. София,
адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ в настоящото
производство, в размер на 3000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7