Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА Г.
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3092 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „П.и.б.“ АД срещу К.В.Я. за признаване за
установено, че дължи на ищеца сумата от 31 411.95 лева, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит
от 07.11.2008 г., ведно със законната лихва от 23.05.2019 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът
твърди, че по силата на договор № 000LD-R-001194 от 07.11.2008 г. предоставил на К.В.Я. банков кредит
в размер на 35 000 лева От 07.12.2009 г. кредитополучателят преустановил
заплащането на погасителните вноски. На 07.11.2015 г. настъпил крайният срок за
погасяване на задължението.
На
23.05.2019 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. По образуваното ч.гр.д. № 29174/2019 г. по описа на СРС, 76 състав
съдът постановил заповед по чл. 417 от ГПК, срещу която длъжникът възразил.
Поради дадени от съда указания предявява иск за установяване на вземането по
заповедта от 04.06.2019 г.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че през октомври 2010 г. бил
уведомен от „ЕОС М.“ ООД, на когото ищецът възложил вземането по договора за
събиране, за просрочие на кредита. До 2019 г. изтекла предвидената в закона
петгодишна погасителна давност за целия, евентуалност за част от вземането за главница.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 29174/2019 г. по
описа на СРС се установява, че на 23.05.2019 г. заявителят „П.и.б.“ АД е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на К.В.Я. да
бъде разпоредено да заплати на заявителя просрочената сума за главница по
договора в размер на 31 411.95 лева.
Съдът е
издал заповед в полза на кредитора, с която е разпоредил К.В.Я. да заплати на „П.и.б.“
АД сумата от 31 411.95 лева главница по договор за банков кредит № 000LD-R-001194 от 07.11.2008 г., ведно
със законната лихва от 23.05.2019 г . до окончателното изплащане и 778.24 лева
разноски.
Срещу
постановената на 04.06.2019 г. заповед по чл. 417 от ГПК от длъжника К.Я. е постъпило
възражение, поради което „П.и.б.“ АД предявява иск за установяване
съществуването на вземането по заповедта.
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за банков кредит № 000LD-R-001194 от 07.11.2008 г., че „П.и.б.“
АД е предоставила на К.В.Я. сумата от 35 000 лева, с краен срок за погасяване 07.11.2015
г.
Установява
се от изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, че на 14.11.2008
г. по разплащателна сметка на К.В.Я. е постъпила сума в размер на 35 000
лева.
С това
банката е изпълнила основното си задължение по договора – да предостави на
кредитополучателя заемната сума. Установява се също, че кредитополучателят е
заплащал суми, от които са погасявани задължения за главница, договорна лихва и
наказателна лихва, чиято обща стойност е 12 215.18 лева.
Към
датата на подаване на заявлението – 23.05.2019 г. е бил настъпил крайният срок
за погасяване на цялото задължение по договора за банков кредит от 07.11.2008
г.
Дължимата
от Я. главница възлиза на сумата от 31 411.95 лева.
Въпросът
за предсрочната изискуемост и нейното настъпване е ирелевантен. В заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение кредиторът не се е позовал на
предсрочна изискуемост. Цитирането на нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е във
връзка с неиздължаване на вноски по кредита, представляващо първото предложение
на горецитираната норма. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем към
23.05.2019 г. е безпредметно при настъпил падеж за заплащане на цялата стойност
на непогасената главница по договора – 07.11.2015 г.
Що се
отнася до поканата от „ЕОС М.“ ООД от 10.10.2012 г., същата е изпратена на
основание сключен между дружеството и банката договор, по силата на който на
„ЕОС М.“ ООД е възложено събиране на просрочени и изискуеми вземания. В
поканата обаче не се съдържа изявление, по силата на което кредитът се обявява
за предсрочно изискуем. Не е посочен и размер на просрочени главница и лихви и
дължими неустойки.
По
възражението на К.Я. за погасителна давност, съдът намира следното:
Относно
главницата е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Предмет на
договора за кредит е предоставяне за възмездно предоставяне на определена
парична сума за определен период от време. Връщането на главницата на части не
променя предмета на договора в такъв за множество еднородни престации, с
еднакъв произход, дължими през определен интервал от време, независимо от
различието в продължителността на интервалите и в размера на отделните
плащания. Искът е предявен на 23.05.2019 г., съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, с
подаване на заявление до съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с
което давността е прекъсната. До 23.05.20195 г. не са изтекли пет години,
поради което това възражение е неоснователно и следва да се установи
съществуването на задължението на ответника за пълната стойност на главницата –
31 411.95 лева.
С оглед
основателността на предявения от ищеца иск, разноски дължи ответникът. По
представеният списък по чл. 80 от ГПК К.Я. дължи на „П.и.б.“ Ад сумата от
1 478.24 лева.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 778.24
лева, дължими от К. Я. съгласно заповедта по ч.гр.д. № 29174/2019 г. по описа
на СРС, 76 състав.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „П.и.б.“ АД, ЕИК *******
срещу К.В.Я., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 31 411.95 лева
главница по договор за банков кредит № 000LD-R-001194 от 07.11.2008 г., ведно
със законната лихва от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума
е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 29174/2019
г. по описа на СРС, 76 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К.В.Я., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 478.24 лева разноски за производството и 778.24 лева разноски по ч.гр.д. № 29174/2019
г. по описа на СРС, 76 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: