№ 340
гр. Бургас, 05.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500257 по описа за 2022 година
Производството е по частна жаба на основание чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274,
ал. 1, т. 2 ГПК – срещу Определение №1103/10.05.2022 г. по в. гр. д. 529/2022
на БОС, с което молбата на жалбоподателите Г. Д. Х. и Г. Т. Х. за
освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 25 лева за
обжалване на разпределение от 24.09.2021г. на ЧСИ И. М. по изпълнително
дело №270/2017г. е оставена без уважение.
Определението се обжалва като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно по следните съображения:
Твърди се, че извършвайки преценка въз основа на предположения за
евентуални доходи на жалбоподателите, с обжалваното определение съдът е
разрешил в противоречие със съдебната практика на ВКС - определения
№274 от 12.5.2015 г. по ч. гр. д. № 1842/2015 г. на III ГО, №318 от 12.7.2012 г.
по ч. гр. д. №293/2012 г. на II ГО, № 40 от 1.2.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г.
на II ГО на ВКС, въпросът относно момента, към който следва да се извърши
преценка за имущественото състояние на молителя при разглеждане на
молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Посочват се като относими определение №41/22.01.2020г. по ч.т.д.
№53/2020 г. на ВКС, IІ т. о, определение №326/16.07.2018г. по ч.т.д.
№1064/2018г. на ВКС, І т. о, и определение №171/13.04.2016г. по ч.т.д.
№208/2016г. на ВКС, І т. о, постановени на основание чл. 274, ал. 3 ГПК,
1
според които при произнасяне по искането по чл. 83, ал.2 ГПК съдът следва
да съобрази доказателствата относно доходите и имущественото състояние на
молителите към момента на подаване на исковата молба.
Поддържа се на следващо място, че в противоречие с т.12 Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 / 2012 г. на Върховен касационен
съд, съдът не извършил преценка относно всички дължими такси от
молителите в производството пред всички съдебни инстанции.
Според доказателствата молителите били затруднени и няма да могат
да упражняват предоставените им процесуални права, поради което съдът
бил длъжен да ги освободи от заплащането им, в която насока са посочени
определение № 316/30.06.2016 г. по гр.д.№ 1915/2016 г. на ВКС, ІV гр.о и
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 / 2012 г. на
Върховен касационен съд, т.12. 4 . Съдът не извършил никаква преценка до
колко са на лице пред поставките за освобождаването на молителите от
внасянето на д. такси и разноски въз основа на доказателствата за доходи и
др. Съдът се произнесъл по въпрос в противоречие със задължителната
практика на ВКС: Определение № 155/7.04.2020 г. по ч. т. д. №173/2020 г.
ВКС II т. о., определение № 603 от 02.10.2014г. по ч. т. д. № 2139/2014г. на
ВКС, ТК, II т. о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч. т. д. № 230/2011г.
на ВКС, ТК, II т. о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г.
на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч. т. д. №
2492/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр. д.
№ 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о. Съдът не съобразил посочената практика и
постановил определението си, без да изясни, какъв е общият доход на
семейството на молители в съпоставка с размера на д. такса, нито с
евентуалните такси и разноски до края на производството.
Иска се отмяна на обжалваното определение и разглеждане на молбата
по чл. 83, ал. 2 ГПК по същество и уважаването й.
Бургаски апелативен съд намира, че е компетентен да разгледа жалбата
на основание чл. 274, ал. 2 ГПК и същата е допустима, но разгледана по
съществото си е неоснователна.
С обжалваното определение не Бургаски окръжен съд е разгледал
подадената от жалбоподателите молба до Окръжен съд град Бургас от
04.02.2022г., с която са поискали да бъдат освободени от внасяне на държавна
2
такса на основание чл. 83 ал.2 ГПК във връзка с дадените им указанието от
съдебния изпълнител да внесат държавна такса в размер на 25 лева за
обжалването на разпределение от 24.09.2021г. на ЧСИ И. М. по изпълнително
дело № 270/2017 г.
Въз основа на представените декларации за материално и гражданско
състояние е констатирано, че Г. Д. Х. и Г. Т. Х. притежават като съпрузи
недвижим имот- апартамент във вилна зона „И.“, С. В., който е ипотекиран.
Освен декларираните доходи за първия жалбоподател - от пенсия в размер на
380 лева месечно и за втората жалбоподателка – от заплата в размер на по 650
лева месечно, е констатирано, че към 04.02.2022 г. получаваната от Г. Д. Х.
пенсия, е в размер на 391.93 лева и е получавал добавки в размер на по 60
лева, които не е декларирал. Жалбоподателката Г. Х. е с регистриран
действащ трудов договор, с непосочен размер на трудово възнаграждение.
Въз основа на това, както и, че жалбоподателите не са декларирали
задължения за издръжка или наеми, притежават имоти и с оглед на доброто
им здравословно състояние, е прието, че доходите им позволяват заплащането
от тях на държавна такса за обжалването на разпределение от 24.09.2021г. на
ЧСИ И. М. по изпълнително дело № 270/2017г. в размер на 25 лева.
Изводите на окръжния съд относно възможността на жалбоподателите
да заплатят държавната такса от 25 лв., следва да бъдат споделени, като
доводите за относимост на цитираната в частната жалба съдебна практика и
противоречието с нея са неоснователни.
На първо място, подадената частна жалба няма характер на касационна
– по чл. 274, ал. 3 ГПК, като с обжалваното определение съдът не е ревизирал
определение по молба на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, а е разгледал същата за
първи път.
С оглед задължението на съда да се произнесе по всички оплаквания и
възражения в жалбата, БАС намира, че обжалваното определение не е
постановено в противоречие с цитираната съдебна практика по чл. 274, ал. 3
ГПК относно момента, към който следва да се извърши преценка за
възможностите на молителя да заплати дължимата държавна такса, като е
прието, че следва да се съобрази момента, към който е било дължимо
заплащането й, като е недопустимо да се извърши преценка на възможностите
на молителите въз основа на бъдещи доходи.
3
Разбирането в цитираната практика за бъдещи доходи е за хипотетични
такива, които страната все още не е реализирала, но има възможност да
получи, докато в случая е направена констатация за реално получени доходи.
С т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б. е отговорено, че
Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса
по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането.
Макар и кратко, в обжалваното определение е съобразена и останалата
цитирана практика, според която, при произнасяне по молба на страна за
освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е
длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване
на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за
имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст,
здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след
изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да
извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да
прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.
Всички тези фактори са съобразени в определението на съда въз основа на
данните, съдържащи се в подадените от жалбоподателите декларации по чл.
83, ал. 2, т. 2 ГПК - задължения за издръжка или наеми, декларирали
притежавани имоти, добро здравословно състояние.
С оглед констатацията за реално получени доходи от общо над 1 000
лв., преценката, че за жалбоподателите е възможно заплащането на
дължимата държавна такса от 25 лв. е правилна, дори в рамките на
декларираните по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК доходи. Размерът на таксата
надвишава 40 пъти получаваните доходи, поради което заплащането й не би
злепоставило интересите и възможностите на семейството за осигуряване на
своята издръжка. Действително не е извършена преценка и относно таксата
при евентуално обжалване, която обаче съгласно т. 18 от ТАРИФА за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, е в половин размер на таксата по т. 16 от същата Тарифа,
поради което заплащането й също не би затруднил жалбоподателите да го
4
заплатят.
Предвид горното и на основание чл. 77 ГПК следва да бъде събрана и
дължимата за настоящото производство д. т. в размер на 15 лв.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1103/10.05.2022 г. по в. гр. д.
529/2022 на БОС.
ОСЪЖДА Г. Д. Х., ЕГН ********** и Г. Т. Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Варна 9004, ул. „А. К.“ № 19, ет.1, ап.1 – адвокатска
кантора, адв. С.Н. да заплатя по сметка на Бургаски апелативен съд
дължимата д. т. в размер на 15 лв.
Определението съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5