№ 6
гр. В., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20211320102649
по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „В. и К. – В.“ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ш.“ № 18, представлявано от
управителя инж. Г.В.В., с която против А. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ж.к. „К.Б.“ бл. 6, вх. В, ап. 57, е предявен иск с правно основание чл. 422
ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че предоставя на потребителите услуги по
пречистване и доставка на вода за питейно - битови и промишлени нужди,
както и отвеждане на отпадни води на територията на област В., както и че
облигационните отношения между Дружеството и потребителите се уреждат
от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Посочва се, че ответницата е титуляр на партида с уникален абонатен №
001450 и адрес на потребление: гр. В., ж.к. „К.Б.“ бл. 6, вх. В, ап. 57, както и
че дружеството е изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода
с питейни качества и отведе отпадните води.
Подържа се, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати
извършените от дружеството услуги.
1
Излага се, че вземанията по издадените фактури са станали ликвидни и
изискуеми след датата на фактурирането им, както и че съгласно чл. 33, ал. 2
във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 - дневен срок след
датата на фактурирането им". Сочи се, че чл. 34, ал. 1 от Общите условия дава
възможност на потребителите писмено да възразят срещу размера на
дължимата сума в 30 - дневния срок за плащане на фактурата, както и че в
горепосоченият срок по процесните фактури не са направени възражения
относно размера на дължимите по тях суми.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
1671/2021 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за
изпълнение,която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е възникнало правото на иск.
Посочва се, че начинът на изчисляване на потребеното количество вода
и отведени канални води за процесната фактура е на базата на показанията на
индивидуалния водомер.
Поддържа се, че:
Във фактура № **********/14.02.2020 г., обхващаща период на отчет
от 18.12.2019 г. до 17.01.2020 г., е взета предвид промяната в цената на
водата. Съгласно Заповед № Р/335 от 27.12.2019 г. на Управителя на „ВиК -
В.“ ЕООД, издадена въз основа на Решение № Ц — 37/23.12.2019 г. на КЕВР,
считано от 01.01.2020 г. цената на доставената питейна вода (помпено) е
променена на 1,883 лв./куб. м. без ДДС, а цената на отвеждане на отпадъчни
води - на 0,356 лв./куб. м. без ДДС.
Във фактура № **********/15.05.2020 г., обхващаща период на отчет
от 22.03.2020 г. до 16.04.2020 г., е взета предвид промяната в цената на
водата. Съгласно Заповед № Р/79 от 14.04.2020 г. на Управителя на „ВиК - В.“
ЕООД, издадена въз основа на Решение № Ц - 37/23.12.2019 г. на КЕВР,
считано от 01.04.2020 г. Дружеството ще предлага на потребителите си
услугата „пречистване на отпадъчни води“ на цена за битови потребители от
0.308 лв./куб. м. без ДДС.
Във фактура № **********/15.02.2021 г., обхващаща период на отчет
2
от 23.12.2020 г. до 25.01.2021 г., е взета предвид промяната в цената на
водата. Съгласно Заповед № Р/315 от 30.12.2020 г. на Управителя на „ВиК -
В.“ ЕООД, издадена въз основа на Решение № Ц - 46/30.12.2020 г. на КЕВР,
считано от 01.01.2021 г. цената на доставената питейна вода (помпено) е
променена на 1,558 лв./куб. м. без ДДС, цената на отвеждане на отпадъчни
води - на 0,282 лв./куб. м. без ДДС, а на пречистване на отпадъчни води за
битови потребители – на 0,442 лв./куб. м. без ДДС.
Излага се, че в тези три фактури потребеното количество вода и отведен
канал по старата и по новата цена е определено и изчислено на основание чл.
31, ал. 3 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор (в сила от 11.08.2014 г. до настоящия момент), съгласно, който
„При промяна на цените, количеството вода, отчетено през периода от датата
на последния действителен отчет до датата на следващия действителен отчет
на средствата за измерване, се определя пропорционално на броя на дните, по
време на които действа старата и новата цена“. Количеството вода и отведен
канал при действието на различните цени е обозначено като Водомер 1 и
Водомер 2.
Сочи се, че в месеците, в които е установена разлика между
количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от
отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата,
определени по реда на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия, в
месечната фактурата е включено освен отчетеното количество вода и
дължимата сума от разпределение, изчислена по реда на чл. 25, ал. 2 от ОУ и
записана на отделен ред във фактурата, съгласно чл. 25, ал. 3 от ОУ.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на „ВиК - В.” ЕООД
сумата от 292.26 лв. (двеста деветдесет и два лв. и двадесет и шест ст.) -
главница, представляваща стойността на изразходената питейна вода и
отведени канални води на адрес: гр. В., ж. к. К.Б., бл. 6, вх. В, ап. 57 по 18
(осемнадесет) неплатени фактури за периода от 15.10.2019 г. до 15.06.2021 г.,
а именно: № **********/15.10.2019 г. - 18.18 лв., № **********/15.11.2019 г.
- 12.52 лв., № **********/13.12.2019 г. - 20.88 лв., № **********/15.01.2020
г. - 12.52 лв., № **********/14.02.2020 г. - 5.79 лв., № **********/15.03.2020
г. - 11.98 лв., № **********/14.04.2020 г. - 9.01 лв., № **********/15.05.2020
3
г. - 6.16 лв., № **********/15.06.2020 г. - 9.72 лв., № **********/15.07.2020
г. - 10.53 лв., № **********/15.11.2020 г. - 24.44 лв., №
**********/14.12.2020 г. - 14.75 лв., № **********/15.01.2021 г. - 28.06 лв.,
№ **********/15.02.2021 г. - 24.48 лв., № **********/15.03.2021 г. - 21.91
лв., № **********/15.04.2021 г. - 16.43 лв., № **********/15.05.2021 г. -
22.35 лв. и № **********/15.06.2021 г. - 22.55 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 06.08.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се и направените разноски по исковото и заповедното
производство.
В едномесечния срок от ответницата, чрез назначеният й особен
представител е постъпил отговор със становище по предявения иск. Оспорен
е предявения иск, като е направено възражение за изтекла погасителна
давност. В хода по същество особеният представител на ответницата е навел и
други възражения, но по отношение на същите е настъпила преклузия
съгласно чл. 133 от ГПК, поради което същите не следва да се обсъждат.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е
образувано ч.гр. д. № 1671/2021 г., по което е издадена заповед №
392/10.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за
следните суми: 292.26 лева - главница, представляваща стойността на
неплатена доставена питейна вода и отведени канални води, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2021 г. до изплащане на
вземането, както и 25.00 лева – разноски по делото за държавна такса.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1671/2021 г. по описа на
РС - В., по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
Не е спорно и обстоятелството, че от страна на ответницата, в срока на
изпълнение по издадените фактури, не е подадено възражение по смисъла на
чл. 34, ал. 1 от Общите условия.
4
Не се оспорва обстоятелството, че ответницата е абонат на ищцовото
дружество, както и че между страните са налице облигационни отношения, по
силата на Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от „В. и К. - В.” ЕООД, поради което съдът приема същите за
установени.
От приложените по делото 18 броя фактури за периода от 15.10.2019 г.
до 15.06.2021 г. е видно, че същите са издадени на името на Валери Йорданов
Мирончев. От представената от ищеца справка от Агенция по вписванията,
Служба по вписванията – гр. В. на името на ответницата А. В. Й. е видно, че
процесният водоснабден от ищеца имот, находящ се в гр. В., ж.к. „К.Б.“, бл.
6, вх. В, ет. 5, ап. 57, п.к. 3700 бил прехвърлен чрез дарение на 25.06.2018 г. от
Валери Йорданов Мирончев на ответницата А. В. Й..
Видно от доказателствата по делото /представените 18 броя фактури и
справката за неплатени фактури/ е, че ответницата А. В. Й. не е прехвърлила
партидата на имота във „ВиК – В.“ ЕООД след придобиването на същия през
2018 г., каквото задължение същата има в едномесечен срок от
придобиването на имота, поради което фактурите за потребената вода били
издавани на името на предходния собственик Валери Йорданов Мирончев.
От приложената справка на ВиК е видно, че като неплатени са посочени
18 броя фактури за периода от 15.10.2019 г. до 15.06.2021 г. г. От същата се
установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави ВиК услуги на
ответника за процесния период. Насрещното задължение за заплащане
стойността на доставените В и К услуги в уговорените срокове, обаче не е
изпълнено от страна на ответника, като вземанията по издадените от „ВиК -
В." ЕООД фактури са станали ликвидни и изискуеми след датата на
фактурирането им /съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след
датата на фактурирането им/.
С оглед ангажираните по делото данни се налага извод, че ищцовото
дружество е изпълнило изцяло съответните условия по договора, при което
положение за ответната страна е възникнало задължението за плащане на
уговорената цена, което обаче не е сторено /доказателства в обратна насока не
са ангажирани/.
5
Както бе посочено по-горе дължимата сума е потърсена от ищеца по
реда на чл. 410 ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1671/2021 г., което е
приключило със заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника за следните суми: 292.26 лева - главница, представляваща
стойността на неплатена доставена питейна вода и отведени канални води,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2021 г. до
изплащане на вземането, както и 25.00 лева – разноски по делото за държавна
такса.
С оглед характера на производството по чл. 422 ГПК именно това
вземане следва да бъде установено от ищеца.
В конкретният случай, с оглед представените доказателства и
посочените по-горе съображения Съдът приема, че същото е доказано по
безспорен начин.
Съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна
давност за неоснователно по следните съображения:
Задължението на потребителите за заплащане месечно на стойността на
изразходената питейна вода и отведени канални води представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от
време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно
дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “ВиК -
В.” ЕООД към потребителите се погасяват с изтичане на 3 /три/ годишен
давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземанията по процесните фактури са
станали изискуеми след датата на фактурирането им, а съгласно чл. 33, ал. 2,
във вр. с чл. 5, т. 6 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането
6
им. Процесните фактури обхващат период на отчет от 15.10.2019 г. до
15.06.2021 г. Предвид гореизложеното, прилагайки тригодишния давностен
срок, с начална дата 15.10.2019 г. /датата на издаване на първата фактура/, то
като крайна такава за предявяване на претенциите на ищеца се явява датата
15.10.2022 г.
Съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск. Ищцовото дружество е депозирало заявлението по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата, по което било образувано ч.гр.д. № 1671/2021 г. на 06.08.2021 г.,
т.е. преди изтичане на 3 /три/ годишния давностен срок. С оглед изложеното,
възражението на ответника за погасяване по давност на исковите суми се
явява неоснователно.
В тази връзка Съдът намира, че ще следва да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 292.26 лв. (двеста
деветдесет и два лв. и двадесет и шест ст.) - главница, представляваща
стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес:
гр. В., ж. к. К.Б., бл. 6, вх. В, ап. 57 по 18 (осемнадесет) неплатени фактури за
периода от 15.10.2019 г. до 15.06.2021 г., а именно: № **********/15.10.2019
г. - 18.18 лв., № **********/15.11.2019 г. - 12.52 лв., №
**********/13.12.2019 г. - 20.88 лв., № **********/15.01.2020 г. - 12.52 лв.,
№ **********/14.02.2020 г. - 5.79 лв., № **********/15.03.2020 г. - 11.98 лв.,
№ **********/14.04.2020 г. - 9.01 лв., № **********/15.05.2020 г. - 6.16 лв.,
№ **********/15.06.2020 г. - 9.72 лв., № **********/15.07.2020 г. - 10.53 лв.,
№ **********/15.11.2020 г. - 24.44 лв., № **********/14.12.2020 г. - 14.75
лв., № **********/15.01.2021 г. - 28.06 лв., № **********/15.02.2021 г. -
24.48 лв., № **********/15.03.2021 г. - 21.91 лв., № **********/15.04.2021 г.
- 16.43 лв., № **********/15.05.2021 г. - 22.35 лв. и № **********/15.06.2021
г. - 22.55 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.08.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето
производство в общ размер от 725.00 лв. /25.00 лв. - държавна такса, 300.00
лв. – депозит за особен представител и 400.00 лева - адвокатско
възнаграждение/, както и тези по заповедното производството за държавна
7
такса в размер на 25.00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“ бл. 6, вх. В, ап. 57, че дължи на „В. и
К. – В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Ш.“ № 18, представлявано от управителя инж. Г.В.В., сумата от 292.26
лв. (двеста деветдесет и два лв. и двадесет и шест ст.) - главница,
представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени
канални води на адрес: гр. В., ж. к. К.Б., бл. 6, вх. В, ап. 57 по 18
(осемнадесет) неплатени фактури за периода от 15.10.2019 г. до 15.06.2021 г.,
а именно: № **********/15.10.2019 г. - 18.18 лв., № **********/15.11.2019 г.
- 12.52 лв., № **********/13.12.2019 г. - 20.88 лв., № **********/15.01.2020
г. - 12.52 лв., № **********/14.02.2020 г. - 5.79 лв., № **********/15.03.2020
г. - 11.98 лв., № **********/14.04.2020 г. - 9.01 лв., № **********/15.05.2020
г. - 6.16 лв., № **********/15.06.2020 г. - 9.72 лв., № **********/15.07.2020
г. - 10.53 лв., № **********/15.11.2020 г. - 24.44 лв., №
**********/14.12.2020 г. - 14.75 лв., № **********/15.01.2021 г. - 28.06 лв.,
№ **********/15.02.2021 г. - 24.48 лв., № **********/15.03.2021 г. - 21.91
лв., № **********/15.04.2021 г. - 16.43 лв., № **********/15.05.2021 г. -
22.35 лв. и № **********/15.06.2021 г. - 22.55 лв., ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1671/2021 г. по описа на РС – В./ до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“ бл. 6,
вх. В, ап. 57 да заплати на „В. и К. – В.“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ш.“ № 18, представлявано от
управителя инж. Г.В.В., направените разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1671/2021 г. по описа на РС - В. в размер на 25.00 лева - за
държавна такса.
8
ОСЪЖДА А. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“ бл. 6,
вх. В, ап. 57 да заплати на „В. и К. – В.“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ш.“ № 18, представлявано от
управителя инж. Г.В.В., направените в исковото производство разноски в
общ размер от 725.00 лв. /25.00 лв. - държавна такса, 300.00 лв. – депозит за
особен представител и 400.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи
препис по ч.гр.д. № 1671/2021 г. по описа на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9